Ники Горчилов писал преди време за счупените онлайн пъблишинг системи. Моделът им не бил добър, сложни били за ползване и въобще как можело такова безобразие – никой не е направил свестна услуга досега, ами всички тъпчат на едно място.
Всъщност това е вярно. Но…
Като човек, който от няколко години в голяма част от времето си се занимава с проектирането на такива системи имам някои оправдания.
Програмист програмисту око не вади
Популярните системи за управление на съдържание от сорта на Drupal, Joomla и практически коя да е друга са изключително трудни за ползване и разучаване от нормалните хора. И основните причини за това са, че са правени от идиоти за идиоти.
Типичният успешен проект за CMS произлиза от мозъка на някой програмист, на който му е писнало за всеки проект да пише CMS from scratch и вместо това решава да направи нещо като продукт. Само дето повечето програмисти идея си нямат как да проектират ползваеми интерфейси. За тази цел има специалисти дизайнери. Но в споменатите проекти почти никога не участват дизайнери (дори и да участват, често ръцете им са вързани заради “ограниченията на технологиите” или “завареното положение”).
От друга страна пък тия продукти най-често се правят за други програмисти като идеята е да им се даде някаква заготовка, с която по-бързо да пуснат сайта на клиентите си. Само дето в крайна сметка клиентите много рядко се интересуват дали могат да си добавят този или онзи модул или пък колко е лесно да хакнат дадена функционалност. Точно обратното – опитват се да си публикуват съдържанието, което и без това с толкова мъка успяват да генерират. И не успяват.
И така какво ни е нужно: услуги, които са проектирани от професионалисти за нормални хора, а не от програмисти за програмисти.
Простият юзър наистина е прост
Ок. Това може би наистина е малко грубо. Но за мое огромно съжаление през тия години не си спомням да съм видял клиент, който да може да пише поне сравнително грамотно. Може би това е проблем предимно на българското общество като цяло и образованието в частност, но положението е плачевно. Не може хора, които са завършили висше образование да не могат да структурират текст и да могат да изложат мислите си в писмен вид адекватно и разбираемо.
В тази връзка да се опитваш да проектираш система за публикуване на съдържание за хора, които нямат и представа как се създава съдържание по принцип, е предизвикателство от съвсем различен мащаб.
Сега някой ще каже, че нали затова е цялата наука за правенето на ползваеми продукти – да се вземе предвид кой е крайният потребител и всичко да се съобрази с неговото ниво. Моят проблем с това е не толкова професионален, колкото чисто личен. Не вярвам, че трябва да се стимулира посредствеността.
Какво е нужно: образователната система да учи хората как да комуникират ефективно (трудната работа) през всякакви видове медии (лесната работа).
CMS-ът на бъдещето
Най-вероятно няма смисъл да се занимаваш да го правиш. След няколко години Google и Facebook ще имат изчислителната мощ, интелекта и данните достатъчни им да те карат да създаваш смислено съдържание, което е:
- статистически коректно – граматиката, правописът и структура се проверяват и коригират мигновено от търсещата машина въз основа на данните за най-честа употреба на дадените думи, словосъчетания и конструкции, така че да бъдат най-лесно откриваеми;
- социално коректно – интересът към бъдещото съдържание ще бъде предсказван мигновено като алгоритъмът се базира на това какво харесват по принцип приятелите (феновете / клиентите / последователите) ти.
Разбира се всичко това под техният любезен контрол.
Нали това искаме…
Leave a Reply