Ники Горчилов писал преди време за счупените онлайн пъблишинг системи. Моделът им не бил добър, сложни били за ползване и въобще как можело такова безобразие – никой не е направил свестна услуга досега, ами всички тъпчат на едно място.
Всъщност това е вярно. Но…
Като човек, който от няколко години в голяма част от времето си се занимава с проектирането на такива системи имам някои оправдания.
Програмист програмисту око не вади
Популярните системи за управление на съдържание от сорта на Drupal, Joomla и практически коя да е друга са изключително трудни за ползване и разучаване от нормалните хора. И основните причини за това са, че са правени от идиоти за идиоти.
Типичният успешен проект за CMS произлиза от мозъка на някой програмист, на който му е писнало за всеки проект да пише CMS from scratch и вместо това решава да направи нещо като продукт. Само дето повечето програмисти идея си нямат как да проектират ползваеми интерфейси. За тази цел има специалисти дизайнери. Но в споменатите проекти почти никога не участват дизайнери (дори и да участват, често ръцете им са вързани заради “ограниченията на технологиите” или “завареното положение”).
От друга страна пък тия продукти най-често се правят за други програмисти като идеята е да им се даде някаква заготовка, с която по-бързо да пуснат сайта на клиентите си. Само дето в крайна сметка клиентите много рядко се интересуват дали могат да си добавят този или онзи модул или пък колко е лесно да хакнат дадена функционалност. Точно обратното – опитват се да си публикуват съдържанието, което и без това с толкова мъка успяват да генерират. И не успяват.
И така какво ни е нужно: услуги, които са проектирани от професионалисти за нормални хора, а не от програмисти за програмисти.
Простият юзър наистина е прост
Ок. Това може би наистина е малко грубо. Но за мое огромно съжаление през тия години не си спомням да съм видял клиент, който да може да пише поне сравнително грамотно. Може би това е проблем предимно на българското общество като цяло и образованието в частност, но положението е плачевно. Не може хора, които са завършили висше образование да не могат да структурират текст и да могат да изложат мислите си в писмен вид адекватно и разбираемо.
В тази връзка да се опитваш да проектираш система за публикуване на съдържание за хора, които нямат и представа как се създава съдържание по принцип, е предизвикателство от съвсем различен мащаб.
Сега някой ще каже, че нали затова е цялата наука за правенето на ползваеми продукти – да се вземе предвид кой е крайният потребител и всичко да се съобрази с неговото ниво. Моят проблем с това е не толкова професионален, колкото чисто личен. Не вярвам, че трябва да се стимулира посредствеността.
Какво е нужно: образователната система да учи хората как да комуникират ефективно (трудната работа) през всякакви видове медии (лесната работа).
CMS-ът на бъдещето
Най-вероятно няма смисъл да се занимаваш да го правиш. След няколко години Google и Facebook ще имат изчислителната мощ, интелекта и данните достатъчни им да те карат да създаваш смислено съдържание, което е:
- статистически коректно – граматиката, правописът и структура се проверяват и коригират мигновено от търсещата машина въз основа на данните за най-честа употреба на дадените думи, словосъчетания и конструкции, така че да бъдат най-лесно откриваеми;
- социално коректно – интересът към бъдещото съдържание ще бъде предсказван мигновено като алгоритъмът се базира на това какво харесват по принцип приятелите (феновете / клиентите / последователите) ти.
Разбира се всичко това под техният любезен контрол.
Нали това искаме…
7 responses to “Не само онлайн пъблишинг ситемите са счупени”
Вчера видях, че ники горчилов е прописал отново в блога си и реших да се заяда с него по темата за CMS-ите. http://www.mchell.net/xp/369
This comment was originally posted on Twitter
Четох и двата поста с известна разлика във времето и може би се подвеждам, но и двамата ( автори ) стигате до Гугъл и Фацето и изобщо да кажем говорите за укропняването на тендецията, а не казвате нищо относно неиното развитие и проблеми в бъдеще т.е. говорите за това какви проблеми ще се разрешат, но не и какво произхожда от това. А на мен ми е интересно какво мислите по този въпрос ?
Аз май не разбрах какво точно питаш? Какви проблеми ще възникнат след като хората получат възможност лесно да публикуват съдържание?
Ей, мълчиш, мълчиш, пък току препсуваш :) RT @georgivar: реших да се заяда по темата за CMS-ите. http://www.mchell.net/xp/369
This comment was originally posted on Twitter
мдам -> RT @alphadesigner: RT @georgivar: реших да се заяда по темата за CMS-ите. http://bit.ly/2sUx6I (via @petyosi) Ашкулсун!
This comment was originally posted on Twitter
И ти, и Ники пишете много общо по темата, за да има ефект и отражение. Все едно нещо ви се върти из главата, ама и вие не знаете какво. Като песен, която се опитваш да си спомниш, така ми звучи.
Че простобителят е прост – прост е, това всички го знаем.
Че системите са сложни – сложни са, ясно е.
Според мен въпросът е ЩО Е ТО ЦМС И КАКВО СМЯТАШ ДА ПРАВИШ С НЕГО? Защото това не е ясно.
– Ако искаш да направиш сайта на NYTimes – къстъм, готово.
– Ако искаш да си пуснеш блогче – wordpress.com и интеграция с всичко живо, готово.
– Ако искаш да си направиш сайт по български – фирма ти го прави с готов/затворен/къстъм цмс и ти дава име и парола, готово.
Просто някак се губи таргета. Шефа и секретарката искат in-place editing, което разни цмс-та го имат (вкл вордпрес с плъгин?). Кат види изтървана дума на сайта, да цъкне с курсора и да я напише и това е. За всичко по-сложно викат geek-а, дето проблеми няма. Лапето с блога си прави вордпрес.ком с 2 клика, линква фесбука и е в играта. А корпорацията си плаща за читава система и пак готово.
Може би разглеждаш последния случай – в който някой си плаща за къстъм цмс, но не получава туй, което му трябва? Това е по-скоро бизнес проблем, а някак ми се чини, че вие двамцата говорите за технологията.
Много правилно сте(/си) ме разбрал Въпроса ми е:
“Какви проблеми ще възникнат след като хората получат възможност лесно да публикуват съдържание?”
Ако усилията в момента са насочени към това да бъде задоволено желанието на унифицирания потребител (~= “простия юзер”) да публикува, то това си има определена цена и казано най-условно проблеми. Възможно ли е 2-3 CMS-a да задоволят желанията на потребители с различен опит, социална среда и т.н и при това да бъдат с лесно ползваем интерфейс и от едните и от другите. Примерно потребител с годишен опит би желал да публикува и да изглежда по начин, който е раличен от този на начинаещия (просто имат различен опит) като и двамата трябва да ползват един и същ интерфейс и при това той да остане лесен за употреба. Възможно ли е в процеса на окрупняване една система за публикуване да задоволи целия пазарен спектър ? Как ? И ако не е възможно какво ще се развият нещата с потребителите които се намират по периферията на mainstream-a ?
Поздрави