Моя статия от брой 183 на българското списание .net.

Последните няколко седмици се занимавам с редизайна на системата за онлайн банкиране на една от популярните български банки. Преди няколко месеца те я смениха с нова, доставена от голям индийски разработчик на банков софтуер.

И макар да бе нова, тя съвсем не беше посрещната добре от потребителите. Някой може да каже, че хората не обичат радикалните промени в интерфейсите на продуктите, които ползват, защото трябва да ги разучават отново и съответно да губят време. Истината обаче е, че ако дизайнът не беше толкова объркващ и не нарушаваше толкова много от основните правила за оформяне на интерфейсните елементи, то посрещането съвсем нямаше да е толкова негостоприемно.

Едно от най-странните неща беше оформлението на бутоните, линковете и заглавията в приложението. Всички те бяха син подчертан текст. Единственият начин да направиш разлика между тях беше размерът на шрифта – линковете бяха със стандартен размер, бутоните с малко по-голям и удебелени, а заглавията най-големи. В резултат потребителите не знаеха кой елемент каква функция изпълнява. Хората трудно се ориентираха в екраните, защото всичко изглеждаше еднакво и окото на човек нямаше за какво да се хване, за да разплете плетеницата от текст и контроли и да налучка правилния път напред. Може ли да се клика на заглавията? Ако натисна този линк ще изпратя ли формата?

Но нищо чудно, че индийските дизайнери бяха допуснали такава грешка. Просто поради някаква причина сляпо са следвали принципа, че щом става въпрос за уеб сайт трябва да се използват линкове за всичко. Да, обаче конвенцията в интернет е, че линковете служат за предвижване от една страница на друга. А целта на потребителите в едно приложение (било то и уеб) е основно да променят някакви данни. Т.е. когато си попълнил цяла страница полета за едно платежно нареждане най-малкото, което искаш да ти се случи е да натиснеш някакъв линк и да отидеш някъде другаде и да изгубиш всичките въведени данни.

За да не поставяме потребителите в подобни неприятни ситуации, чудещи се какво да правят е хубаво да се следват основните правила за използване на интерфейсните елементи линк и бутон.

Когато става въпрос за промяна на някакви данни е правилно да се използват бутони. Пример за това е функционалността „Добави в пазарската кошница”, която увеличава броя на артикулите, които потребителят си е поръчал от даден онлайн магазин. Когато обаче става за навигиране е напълно погрешно да се използват бутони – линковете са най-естественият начин да обозначиш възможността за преминаване към нова страница.

Разбира се има и изключения от тези правила. Така например, когато имаме процес, в който се минава през няколко екрана (или страници) няма нужда да използваме линкове, а вместо това в интерфейса да имаме бутони „Напред” или „Нататък”. Или пък обратното: когато става въпрос за команди, които са оформени като линкове – „Назад” или „Отмяна”. Такива командни линкове са много популярни в уеб2.0 приложенията и намериха приложение дори в Windows Vista.

И това не е случайно. Изследванията за ползваемост показват, че в една уеб форма могат успешно да се комбинират и двата подхода – използване на бутони за основното действие (напр. „Изпращане”) и командни линкове за второстепенното (напр. „Отмяна”). Това помага на потребителите да се ориентират по-бързо и чисто визуално по-лесно да открият елемента, чрез който да реализират най-важното за тях действие.

А точно това е основната задача на дизайнера. Затова изборът дали даден елемент да бъде линк или бутон трябва да бъде воден от това, колко внимание искаме да насочим към него и каква функционалност искаме да комуникираме чрез него.