Моя статия от брой 184 на българското списание .net.
Спомням си как преди няколко години попаднах на една реч на емблематичния американски дизайнер Милтън Глейзър – „Десет неща, които научих”. Макар и изнесена пред аудитория от графични дизайнери, тя няма много общо с графичния дизайн, а предава опита на много мъдър човек. Вдъхновяващите й точки дават много теми за размисъл, а за мен самия станаха основни принципи в живота.
Едно от нещата в списъка гласи „Можеш да работиш само за хора, които харесваш”. Разбира се това не е 100% истина. Всеки е работил за хора, които не харесва. Но идеята е по-скоро в това, че добрата работа се получава само когато има силна положителна връзка между теб и човека с когото работиш. Само тогава можеш да дадеш повече от себе си и да реализираш истинския си потенциал.
Но да си в добри отношения с клиента си не е важно заради доброто ти самочувствие или приятното изживяване. Или по-скоро не само заради това. Важно е, защото като уеб дизайнер ти си проводникът между целите на клиента и нуждите на клиентите на клиента. Създаваш сайтове, които представят клиента ти пред света. А как би представил на приятелите си човек, който не харесваш ..?
И въпреки това уеб дизайнерите и клиентите често продължават да се държат като противници в боксов мач. Непрекъснато се атакуваме или пък защитаваме позициите си. Всеки се опитва да наложи мнението си, да защити цената и срока. „Вие не направихте това и онова” срещу „Ние си знаем работата и вие не ни се бъркайте”. А всъщност няма “ние” и “вие”. Не сме два отбора, които си прехвърлят топката, а един тим, за който целта е да вкара гол.
Затова добрите практики за работа препоръчват в екипа по даден проект винаги да има представител на клиента. И той да е точно като част от екипа – да е непрекъснато на разположение, да може да взима решения и да отговаря на въпросите, свързани с бизнеса и клиентите си.
За съжаление обаче не винаги се постига такава симбиоза. Понякога проблемът е при клиентите – случва се за представител в проекта да се избира секретарката на мутро-бизнесмена и тя да няма никаква представа за с какво се занимава организацията, какви цели трябва да постигне, какви са клиентите и т.н..
Друг път пък самите ние усложняваме ненужно общуването с клиентите си:
- притесняваме се да питаме, защото ще изглеждаме глупаво (поражда неразбирателства и закъснение в сроковете)
- не си казваме истината поради една или друга причина (което пък води до недоверие)
- отказваме да разберем другата страна, сляпо следвайки досегашните си виждания (а клиентът често разбира повече от нас бизнеса и клиентите си)
- говорим неразбираемо – всеки с термините от професията си.
- Използваме погрешните канали – нищо не може да замени срещите лице в лице, дори и най-добрата система за бързи съобщения, мейли или управление на проекти. Да не говорим за Word документите и Excel таблиците, които са направо токсични за отвореното общуване.
Ако няма комуникация, няма и как да се получи добър резултат. Няма да успеете да съберете правилните изисквания, да получите смислена обратна връзка за спецификациите, няма да разберете, когато са настъпили промени в очакванията на клиента, няма да научите какво сте свършили добре и в какво сте се провалили по време на проекта. Т.е. в крайна сметка, колкото по-близки са дизайнерите и клиентите, колкото по свободно и открито общуват помежду си, толкова толкова по-добре за проекта.