За ролята на клиента в един софтуерен проект

Tru цитата, които ми харесаха от последните два дни:

Никакие рельсы не спасут вашу команду от хреново прочитанных требований, плохого их анализа, нежелания общаться голосом и лететь к клиенту для первой фазы проекта, а также от отсутствия хорошей привычки часто оповещать людей о том, что вы делаете, что будете делать потом, что вы им рекомендуете и почему так.

От поста Серые будни: продавая Rails клиентам в Less is more.

и

I’ve written previously about using an envisaging team to scout out ahead. Not to design the solution but to understand the problem space – understand what the business needs, what users need, who the users are and what the technology ecosystem looks like – and report this back in a coherent fashion to the rest of the team. This isn’t Big Design Up Front by another name. The envisaging team’s work should be limited to discovery work only. This combined with regular rounds of user testing between each iteration – the results of which are fed into the next round of development – can mean that agile software development can be highly user focused.

От поста Making Agile User Centered в Derivadow.

Още: 

Обаче човекът, който си общува с клиента реално най-добре разбира какви точно са целите и какво е най-добре за проекта. Което естествено води до това да визуализира и проектира решението, което да бъде изработено. В състояние ли е мениджър без технически background да го направи? Като участник в проектите винаги съм се чувствал като “сляпа баба”, ако не мога да лесно поговоря пряко с клиента, да чуя изискванията от първа ръка, да разгледаме подробно болките му, и дори да предложим решение, различно от първоначалното.  

От поста Без “мениджър” в 3atwork.com

Ако някой не се оправя с превода – да свирка.