Носталгия

Седя и чета някои от първите статии, които превеждах за Groove Manifesto през струващата ми се вече толкова далечна 2001 година. Повечето са необичайно интересни – материали, каквито рядко вече се появяват онлайн. А същевременно информацията в тях не е остаряла и сега ми звучи дори още по-убедително, защото мога да я потвърдя с примери от собствения си опит.

Да вземем едно произведение на майстор – Кърт Клонингер, един от най-приятните теоретици на новите медии и нетарта – Марсианци срещу Венерианци. Изключително забавно четиво и въпреки това дълбок и обмислен труд, посветен на вечния спор между екпертите по ползваемост от сорта на Якоб Нийлсен и графичните дизайнери от сорта на Джошуа Дейвис.

Това, което най-много ме изненадва днес е носталгията, предизвикана от тези текстове. Симпатия към едно отминало време, когато в мрежата нямаше от всичко по много – говоря специално за свърталищата на уеб дизайнерите. Имаше един култов портал – k10k, един култов форум – dreamless.org, няколко култови дизайнера с техните всяващи ужас и респект лични проекти и много повече нетрадиционни, свежи и каращи те да се замислиш неща. И онова усещане, че си част от малък кръг съзаклятници, които останалият свят просто не разбира, дори дамгосва с белега “Луди”.

Романтичните времена на уеб дизайна. Ето това е, което днес вече е безвъзвратно отминало.

Днес все повече се говори за ROI (възвръщаемост от инвестицията), увеличаване на броя потребителите, укрупняване на сайтовете… Неща свързани преди всичко с хладния прагматизъм на бизнесмените, отколкото с дръзкия творчески порив на артистите.

Или поне аз усещам нещата по този начин. Колко жалко.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.