Досега писах за избора на въздушно окачване и за това какво се включва в кита на Air Lift Performance 3P за Е36.
Монтажът си представях, че ще мине безпроблемно, понеже всичко изглеждаше предвидено. И наистина особени проблеми нямаше.
Един от неочакваните моменти обаче беше с размера на бутилката за въздух. Уж всичко бях сметнал и премерил, но когато опитах да я сложа в нишата за резервната гума ме очакваше изненада.
Въобще не се събра.
Оказа се по-дълга и крачетата пречеха да се събере там където си мислех, че ще влезне.
Другият вариант беше да стои не в нишата, а в самия багажник. Но хич не ми се щеше да губя място, а освен това там вече имам и суббуфер (който обаче лесно се демонтира при нужда).
Трябваше да намеря друг вариант за бутилката.
Купих друг модел бутилка – тороид. За съжаление такива имаше само от стомана. И когато я получих след седмица бях удивен от огромната разлика в теглото спрямо алуминиевата. Но нямаше какво да се прави…
Заради бутилката трябваше да изрежа и стойката в средата на нишата, която е за застопоряване на резервната гума.
Дупката в пода заварихме и обработихме. Малко ме е яд, че трябваше да се изреже, но иначе нямаше как да се съберат всички компоненти. А и така или иначе като няма резервна гума няма особена функционалност в тая стойка.
Взех лист талашит и го изрязах по формата на дъното на нишата. Идеята е да имам равна повърхност, върху която да монтирам бутилката, компресора и управлението.
Облицовах я в черен плат за аудио компоненти. Идеален е за подобни неща понеже си има и лепило от едната страна. Само изрязваш в подходящата форма и лепиш.
Завинтих първо компресора с обезшумяващия комплект.
И бутилката, управлението и всичките кабеляци и маркучи т.н.. Доста компактно се получи.
Разбира се не е като на изложбените автомобили по стенс фестивалите, но не съм се и стремил към такъв резултат. Може би в бъдеще ще мисля нещо такова, но засега ми е ок.
Иначе в комплекта на окачването си имаше всичко до последния болт. Дори и свински опашки.
Обаче ми липсваше нещо и то доста ме притесняваше.
По въздушните маркучи има доста резби и свързвания. Освен това на бутилката за въздух има 7 изхода, а на мен са ми нужни само 3. За останалите 4 намерих тапи с резби, но се чудех как да ги уплътня.
Попрочетох по западните форуми и разбрах, че има специално лепило на Loctite за резби в хидравлични и пневматични системи- Loctite 542. От което и купих една малка тубичка.
За мое удивление още при първото напълване на бутилката нямаше течове и всичко си беше точно.
Навързах цялата система в багажника и оставих на майсторите в сервиза да сменят амортисьорите и да прокарат въздушните маркучи от багажника до всяко от 4-те колела.
Снимки от процеса особени нямам.
За моя радост след монтажа и включването на контакт, дистанционното управление оживя и започна процеса по калибриране. Системата автоматично сменя режимите и налягането във всички възглавници и за около 5 минути е готова.
Всичко си беше наред.
Ето и едно видео от първите проби:
А ето и как работи управлението през Bluetooth от телефона:
Реално системата е супер удобна. Запазил съм си 3 настройки с бързи бутони с различни височини – ниско (за паркиране и каране по магистрала), средно (за нормално каране) и високо (за преминаване през големи препятствия).
И съм абсолютно сигурен, че въздушното окачване е единствената опция да си караш колата нормално всеки ден по родните пътища.
Това което ме изненада в окачването е, че е доста твърдо. Доста по некомфортно от койловърите ми KW Variant 1. KW си остава най-доброто окачване, на което съм карал – супер стабилно, но и много комфортно. Даже на Passat-а ми B8 с неговите регулируеми по твърдост амортисьори такава увереност и комфорт по време на каране е немислима.
Пробег: 348088 км