Обратното сглобяване след пребоядисването и ремонта на купето е на 99% готово.Остават малки детайли по интериора и екстериора.

Снимки още не съм правил — времето не ми дава възможност да изкарам колата на някое хубаво място. А и ме е страх да я карам в калта, че не още не знам как ще я мия 🙂

Но тоя запис е за друго.

Периодично все попадам на някакви дискусии за разпънките. Преди ремонта на купето мислех, че са някаква глупост и са полезни само когато подготвяш колата за писта.

Харесваха ми само разпънки с красив дизайн. Като например карбоновата AC Schnitzer (която изпуснах да купя лятото от английския M3 форум):

Или единствената оригинална разпънка за Е36 — от M3 LTW (въобще няма намиране, а и цените ще са брутални най-вероятно):

Майсторите ме убедиха, че ако искам да запазая максимално новите бомбета и подкалници, трябва да сложа разпънка.

Гледах различни варианти – и скъпи (като горните), и по-евтини (но грозни).

Но най-удачен компромис ми се видяха едни популярни по руските форуми разпънки. Правят ги някакви момчета в Челябинск и хич не изглеждат зле.

Ако ти се вижда странно да си поръчваш разпънка някъде от Азия, трябва да поясна, че от миналата година курса на рублата се срина и съответно стана доста изгодно да се пазарува от там – въпреки транспортните разходи, митата и ДДС-то (дет се вика „щастие за един е нещастие за друг“).

 

И така – преведох им пари през Western Union. Малко риск, щото съвсем спокойно могат да си ги приберат и копче не мога да им кажа.

Но се оказаха точни. Чаках две седмици и получих колета в пощата:

Много ми харесва как изглежда. Просто и здраво:

Но. Както си и мислех, заради укрепващите планки за бомбетата, които слагах миналото лято, не стига резба на шпилките на опорния тампон. Т.е. няма как да завия гайките на тампона заедно с разпълната.

Ще се наложи да свалям макферсоните, за да слагам по-дълги шпилки. Или да мисля друг вариант.

Пробег: 335100