Тотално се влюбих в идеята да вградиш двора в къщата си. Хитър японец е тоя Су Фуджимото.
(via bravacasa)
Тотално се влюбих в идеята да вградиш двора в къщата си. Хитър японец е тоя Су Фуджимото.
(via bravacasa)
Дори и само, за да видиш физиономията на министъра на държавната администрация, когато депутат цитира по национална телевизия следното ти изказване:
zdravenportal.bg е поредната свинщина на правителството. 1,2 млн. лева на вятъра. Как може толкова зле да го направят тоя сайт?!
hint: когато гледаш видеото в сайта на btv превърти до 8:25 (часовника горе вдясно на екрана).
Благодарение на Райна Маркова попаднах на сайта за юбилиея на Нетинфо. Там тя е разглеждала отговорите на някакви въпроси за бъдещето на интернета, но на мен по-любопитни ми бяха видеата от т.нар. „Семинар на бъдещето“.
В тоя семинар участваха децата от предаването „Това го знае всяко хлапе“ и водещият им задаваше въпроси за Интернет. Доста ми беше любопитно да чуя отговорите им понеже децата днес са доста по-различни от децата, които бяхаме ние (вж. постовете Деца от бъдещето и Деца от бъдещето 2).
Всъщност излъгах. Няма никаква разлика между поколенията. Просто изразните средства са други.
Днес вместо да излезнеш пред блока, за да се видиш с приятелчетата и да си играете, просто отваряш един скайп и един браузър и правиш същото – чат, игрички в kefche.com, смешки във vbox7.
Между другото се споменава и една интересна статистика. 100% от децата между 6 и 14 години ползват интернет. Яко, а?
Една удивителна история за посещението на кристиандиоровите модели в Москва през 1958-ма година.
Противно на все по-многобройната мрънкаща тълпа от хора, които не харесват коледните песни и ги обиждат, аз съм си пуснал коледното радио на last.fm и озвучавам цялата къща.
В интерес на истина преди години и на мен ми беше писнало от звънчета и хоу-хоу-хоу-кане. Но една вечер попаднах на едно предаване по радио „Хоризонт“, в което пускаха избрани коледни изпълнения на всякакви музикални изпълнители. Водещите бяха Тома Спространов и някаква лелка, но обясняваха увлекателно за всяка песен и изпълнителя и. Имаше блус, джаз, рок, поп – всякакви стилове.
Оттогава в съзнанието ми коледната музика е специален жанр, който в това време на годината може да създаде невероятно настроение.
Хайде приятно прекарване на всички и много подаръци :)
Както баба ми добре отбеляза наскоро – не е проблемът, че са от село хората. Проблемът е, че съвсем не знаят как да се държат в градска среда.
Абсолютно ненормално е да те заговарят все едно си комшията от отсрещната къща. В магазина, в автобуса, ресторанта – където и да е в обществото по-често ще те заговорят директно на „ти“ или направо ще подвикнат като на добитъка – „Еее“, „Чшш“, „Уее“…
И хиляди други неща, разбира се.
Попаднах на следното колкото забавно, толкова и все пак адекватно видео за ситуацията след изборите в САЩ.
Що за зловеща услуга?
Цитат от новина за ефекта от полицейските проверки в Дупница:
„Присъствието на жандармерията, оказа се, отдръпнало и инвеститори от Дупница. Пред провал е договор за изграждане на производствено предприятие в града за около 300 млн- лв., казаха от общинското ръководство. “
Държавна институция казва, че законноста пречи!?
Да пускат армията там и да ги разпердушинват тия братя, групировки и всякакви други свине. И не само там.
Колко хубаво щеше да е за София, ако имаше просто кмет.
А не кмет полумаймуна, полу-неформален-лидер-на-партия.
Тази година наградите БГсайт имаха по-различен формат. Пак имаше категории и сайтове се записваха за участие в тях. Но оценките не идваха от жури и публика, а само от публика. Журито имаше за задача да награди сайтове, които може и да не са регистрирани за участие в конкурса, но са допринесли значително за обществени каузи и са променили България (и българския интернет в частност) към по-добро.
Миналата седмица журито (в което с удоволствие участвах и аз) се събра и след няколкочасова дискусия реши да даде следните 6 награди:
Доц. Нели Огнянова – чрез своя блог г-жа Огнянова информира обществеността и стимулира дискусията за правното регулиране в Интернет. Това е изключително важно в момента, в който нещата все още не са трайно установени и всяка груба и непремерена намеса (било то от страна на държавните институции, бизнеса и дори престъпността) би била в сериозен ущърб интересите на обществото.
TopBlogLog – уникална българска услуга за следене на най-интересното в българската блогосфера. Помага да се филтрира все по-обемното българско съдържание в уеб, помагайки да се насочи интерес към ценните и интересни ресурси и по този начин спомага за развитието на българския уеб. Да не говорим, че е еднолична инициатива на български програмист. Какво по-бгсайт от това? :)
Инвестор БГ – първата българска уеб група от сайтове. Първата група, която се финансира чрез емитиране на акции. Наградата е по-скоро за добрия пример как от уеб могат да се изкарват пари и едновременно с това да се предоставят качествени услуги на българските потребители.
Гемиус – една от независимите платформи за измерване на онлайн аудиторията на българските сайтове. По-думите на колегите от рекламния бизнес това е допринесло за голям напредък в доверието на рекламодателите в потенциала на интернет рекламата, а това ще допринесе за успешното развитие на онлайн бизнеса в България. Стискам палци.
Икономедия – медийна група, която реши да инвестира сериозно в Интернет представянето си. Първата българска традиционна медия, която възприе Интернет насериозно и успя да реализира уеб проекти, които реално оказаха влияние върху развитието не само на интернет бранша, но и на цялото общество (напр. проектът блогосфера в дневник, спомогна за по-широката гласност на еко протестите от изминалата година-две).
Потребителят – както през 2004 списание Time обяви за личност на годината обикновения човек, така и БГсайт реши да отдаде почит на най-важното за интернет – хората, които го ползват. Наградата е израз на специалното послание – най-важното са хората и никой създател на уеб сайтове не трябва да го забравя.
Аз съм доволен от резултата. Дори ми се струва, че заради тази си част се получи едно от най-смислените издания на конкурса.
Дано и догодина Жюстин и компания се справят поне толкова добре :)
Периодично (направо ежедневно) някой надава вой за свинския манталитет на българина и тоталното беззаконие, настъпило след адикацията на държавната администрация от задълженията и.
Точно в момента гледам репортаж за паркирането в София. Паркирали колите по тротарите и пречели на пешеходците.
Верно е. Паркират. Пречат.
Но пък противодействията на общината ми се струват недостатъчни, глупави и неефективни. Слагат колчета по тротоарите.
Така направиха например на улицата до офиса. Какво последва? Хората започнаха да паркират на улицата. От двете страни макар, че е забранено и очевидно няма достатъчно място. Последваха задръствания, нерви и мизерия за всеки, който се опита да мине оттам с кола.
Друго ми прави впечатление обаче. Не знам защо, но улиците в други държави – говоря за Италия, Испания и Португалия, където съм бил по-наскоро и съм се заглеждал – са някак по-различни. Не са по-широки, а дори напротив – по-тесни. Но пътното платно, не е по-свито, а точно обратното. Разбира се за сметка на тротарите. И това не е проблем. Разбира се – измислили са го хората.
Мисълта ми е, че софийските улици са доста странни. Повечето са примерно по 10 метра широки. От всяка страна имат примерно по 2 или повече метра тротоар. Т.е. почти половината от ширината. А пък по повечето от тях няма кой знае какъв пешеходен трафик. За сметка на това коли колкото искаш – и минаващи и паркиращи.
Според мен е напълно достатъчно на повечето улици тротоарите да се орежат до минималното необходимо за преминаване на всичките му там майки с деца, пенсионери, хора с увреждания и т.н. На кой му трябват два тротоара като и един нормален върши работа? Така ще се освободи място за законно паркиране и по-лесно преминаване с кола.
Та историята с колчетата ми се струва умряла работа. Трябва и малко мисъл.
Не е истина какво удоволствие е да потънеш в удобен диван в края на изморителна седмица.
Още по-добре го оценявам след като една седмица живях при майката на Сирма, а след това една седмица в целия апартамент имаше едно легло и един телевизор.
Диванът е новото огнище :)
The Archive from Sean Dunne on Vimeo.
Историята на един американец, който е през целия си живот е събирал музика. Сега е стар и болен и никой не иска да купи колекцията му. Удивително и тъжно.
Как кой? Малко Варзоновцевче :)
Парите няма как да секнат. 500 милиона като не дойдат от ЕС, ще дойдат от бюджета. Вий не се притеснявайте. Продължавайте да се правите, че строите пътища. Те и фермерите ще си вземат парите от държавата като я осъдят. И въобще – какъв е тоя шум? Каква е тая медийна истерия? Ай на моренце, на кафенце.