Lazy Bastard's Blog

Новата власт е толкова правилна, че всички протестиращи заглъхнаха в миг.

Иракли, миракли. Следене, мледене. Пфф…

Няма нужда вече. Всичко е наред.

***

„А народа чака. К’во чака? Влака ли чака?“

Филмът е хубав. Хората играят нормално. Има ирония към натфиз, новото строителство, българите, западняците, политиците, футболните фенове, въобще към всичко, което си заслужава да бъде иронизирано.

Кофти, че свършва с някакъв оптимизъм.

Хареса ми, че финалът е в Истанбул. След цялата помия, която показва, е като някакво връщане към корените.

Тъжно, че главния актьор е умрял миналата година.

Абе въобще…

P.S. и музиката е хубава.

от dirty.ru

Документално видео от някакъв бритнаски архив

Тъжно е да видиш колко малко всъщност се е променила България през последните 44 години. И промяната май не е в положителна посока. Тъжна история.

Не го бях чувал досега, но видеата са изключително забавни.

Накратко – оставят 4-годишни деца сами в стаята с един сладкиш, с обещанието, че ако не са го изяли до 15 минути, ще им дадат още един. И глей ко стаа:

Днес longanlon се възмущава от хората, които се възмущават от поведението на учениците. Един от доводите му е, че новото поколение винаги е по-зле от старото и няма смисъл старите да се пеняваят, защото и те на младини са били същите.

Според мен обаче това, което се случва с младите днес е безпрецедентно. Защото средата, в която живеят днес е радикално по-различна от когато и да било в човешката история.

От десетина години хората могат да комуникират много по-лесно. Имат си мобилни телефони, интернетм социални мрежи. Много по-бързо можеш да научиш нещо ново, да обменяш информация.

Сега децата могат да гледат видео порно или гаври с учители в безброй сайтове, докато моето поколение можеше да получи такава информация само от ръка на ръка. И това е много по-бавно. Преди, за да стигне такава история от училище в единия край на града до друго в другия, историята трябва да е била много интересна и деца то двете училища реално да са се познавали и да са се видяли на живо, за да си я разкажат.

И макар тая постоянна и глабална свързаност между хората очевидно да има ценни страни, съвсем не съм сигурен, че родителите днес могат да се справят със ситуацията. Просто на нито едни родители преди това не се е налагало да правят такова нещо. Няма натрупан опит.

А за България случващото се е още по-фатално, защото по традиция нямаме никакви традиции (културни, политически), които да служат като отправна точка в търсенето на решението. В този смисъл да се присмиваме на попа, който каза, че концертът на Мадона е предизвикал божия гняв е не дотолкова обосновано. Защото като прескочим първичното съмнение „Бог?! Гняв?!“ не можем да не признаем, че тотално неадекватното поведение на едно общество не може да не породи катастрофи от всякакъв характер – били те гибелта на 15 души в Охрид или провалът на образователната система.

„Животът е като кутия с шоколадови бомбони. Никога не знаеш какво ще ти се падне“.

Форест Гъмп го казва. Аз затова си взех няколко кутии и за всеки случай си направих торта, та да има какво да ми се пада :)

Нали за това са рождените ден в крайна сметка.

В размисъл над въпроса дали един много млад човек може и да е много умен или може само да се прави на такъв, се чудя следното:

• Достатъчно ли е само да имаш много опит, който да те направи мъдър или трябва все пак да е минало достатъчно време, за да осмислиш, да се дистанцираш от този опит и да откриеш истинския смисъл?
• Доколко чисто физиологични фактори могат да окажат влияние върху възприятията и да изкривят опита?Когато едвам излизаш от тийнерджърлъка разните хормони все още те тресат. А пък като поодъртееш малко почваш да не виждаш, чуваш, помниш.

Всъщност колебанието на прага на поредния рожден ден е дали повече ми харесва състоянието „млад“ или пък процеса „одъртяване“. Завист или вдъхновение.

Тоя туит ми напомни за случката с една приятелка, която ни беше на гости за няколко дни. Тя трябваше да отиде до паспортното на район Витоша.

Представям си какво си е помислила операторката, когато Ники си поръча такси от Спътник 16 (нас) до Слънце 2 (общината).

След дългогодишните гаври на печатните медии с „Източник: Интернет“, един новинарски сайт отвръща на удара.

Днес цяла сутрин чета the onion и след това попаднах на 24 часа. Приликите са смущаващи.

Айде честито. Имаме си и мутра премиер.

Синята коалиция с точно два пъти по-малко гласове от миналите избори.

Националистите с два пъти повече гласове.

Каква е тая всеобща радост?!

Хората, които си мислят, че с едното гласуване ще променят следващите 4 години, доста ми глупеят. Наистина ли вярвате, че като се разходите до кварталното училище за 5 минути и сте си свършили работата?

1. добър дизайн във всичките му проявления – графичен, индустрален, видео клипове, сайтове
2. наличие на диня – по принцип обичам да хапвам сладко, но лятото го чакам с нетърпение именно заради този плод
3. да радвам друг
4. моментът преди да тръгнеш на дълъг път
5. в тая връзка дълъг път с кола
6. неделя вечер вкъщи

10x j.

Благодарен съм на чудото Youtube, че ме запозна с човека Louis CK. И специално с това, което казва в шоуто на Конън О’Браян: