Продължение на краткия ми очерк за последните 10 години, в които (почти) бях спрял да блогвам.
Пътуването
Определено си пообиколихме през това време. Особено, в периода, когато първото дете се очовечи (стана на 4-5 годинки) и преди да се появи второто. На онази възраст децата стават физически издръжливи и можеш да ги мъкнеш напред-назад без да носиш и половината си къща на гръб, а се справяш с подръчни средства.
Неслучайно един от последните ми смислени постове в блога е за момента, в който сме планирали пътуване с кола из Европа. Е пообиколихме. И в крайна сметка решихме, че може би все пак е по-лесно със самолет.
Европата
Но след 10 години шматкане бавно се прокрадна усещането, че доста от градовете и въобще околоната среда е сравнително еднообразна.
Типичният европейски град е:
- със стар център и наоколо нови лъскави сгради / молове
- тук-там някое хипстърско ресторантче или кафене
- музеи с книжарници и кафенета
- общо взето мизерен (макар и удобен) градски транспорт
- доста еднакво (разбирай Икеа мебели) еърбиенбита
- (все по-досадни) тълпи от туристи, заради които местните са все по-малко автентични, а по-скоро унифицирани, за да говорят на чужденците и да се съобразяват с техните очаквания
И всъщност това толкова продуктовизирано изживяване да отидеш на някое далечно място – градска отпуска или зимна / лятна ваканция вече май е по-скоро натоварващо вместо забавно. Все е надпревара за по-ниски цени, за отмятане на чеклисти със забележителности и т.н..
Морето и уикендите
Не знам. Миналото лято на Халкидики ми беше като преломен момент – като видях, че са отворили Lidl и като гледах тълпите в ол инклузив хотела ни по време на храненията.
Буквално усещането за тълпа навсякъде, където преди това е царяло спокойствие.
И в тия хотели и къщи за гости се вижда как явно все по-вече хора могат да си ги позволят и е буквално претъпкано / заето постоянно.
Щатите
2018-та (макар и малко насила) се оказах на командировка в Бостън.
Идеята за 8-9-10 часа полет до тогава винаги сериозно ме е възпирала от пътуване до Щатите макар винаги да ми се е ходело да поразгледам. Всъщност се оказа не толкова гадно и се преживява (най-вече понеже имаше интернет на самолета).
Хареса ми.
Макар и не е някакво супер различно и извънземно, все пак не е като в Европа. И улиците, и колите, и сградите, и хората.
Най-странно ми беше обаче как хем никога не съм бил, хем ми беше някакво като домашно. Осъзнах, че като я гледаш тая среда всеки ден по филми, снимки, телевизия и социални мрежи и някак си си свикнал с нея макар да е на хиляди километри от теб.
И за разлика от Азия, където нямам ни най-малко желание да стъпвам (с изключение на Токийския авто салон), може би това е дестинацията, която най-много ми се иска да разгледам – Ню Йорк и въобще източните щати, Сан Франциско и околностите му. И някой щат от средния запад, където предполагам, че е по-изостанало / изоставено, но с готина природа и уестърн дух.
Следва…