В последните години фразата Less is more става все по-популярна. Пропагандира се като универсален принцип, който може да бъде приложен към всичко. Пропагандира се от една камара готини, успели, умни хора.
По-малко работни часове на седмица те карали да свършваш повече работа, по-малкото редове програмен код били по-готини от повече, по-малко кич по сградите било по-добра архитектура. И прочее, и прочее…
Едно скорошно изказване на шеф редактора на в. „Ню Йорк Таймс“ Бил Келър обаче ме накара да се замисля. Той казва (в контекста на предстоящите съкращения в медията):
The idea that you can do “more with less” is, in my view, one of the four great lies. (You can Google the other three, starting with “the check is in the mail.”) What you can do with less, is less. But if you are smart and careful, you can limit the harm.
И аз не вярвам, че някой постига повече с по-малко. По-малко какво? По-малко труд, по-малко материал, по-малко време? Винаги преди да вложиш по-малко в едно нещо си вложил повече в друго. Или си помислил по-сериозно върху даден пробелм. Или си се образовал, за да не ти се налага да откриваш решенията на проблеми, които някой преди теб е решил.
Човек нищо не може да си спести. Само може да оптимизира времето и начина, по-който да вложи усилията си.
11 отговори на “Less is more. Ама друг път”
Аз Less is More не го разбирам като чисто мързеливо да свършиш по-малко работа. Даже напротив – да си скъсаш гъза така че крайното решение да е просто. Има и друга гледна точка – да направиш по-малко неща, но да ги направиш по-добре. Така де, накрая да имаш едно добре направено нещо вместо две половинчати.
Много съм съгласен с последните три изречения на предпоследния абзац от горната статия :)
Аз вярвам във онази крилата фраза, че добрия дизайн е когато нямаш какво да добавиш или да махнеш, да промениш … И ми се иска да вярвам, че това е олицетворение на принципа Less is more. Не мисля, че е добре да се абсолютизира както го прави Бил Келър…Просто обратното да добавяш повече и повече е ясно на къде води.
И аз разбирам нещата като Христо Дешев, макар да си давам сметка, че това е израз, който подлежи на различни видове тълкуване.
Определено харесвам този принцип, просто не бива да се злоупотребява със значението му и да се използва като оправдание за мързел.
Може. И още как. Франция, където определено се работи значително по-малко *часове* годишно, има по-голяма производителност/час от САЩ.
Зависи какво и как измерва човек. И дали знае за какво става въпрос.
Преди и аз се кефех на тоя тип приказки. Факт е, че нищо просто не става лесно.
@красимир – аз не бих толкова фриволно сравнявал икономиките на САЩ и Франция. Да не говорим, че далеч не всички работници във Франция работят по 35 часа. Да не говорим колко труд (имигрантски, детски) експлоатират същите тия французи и американци. Точно те да ми се обясняват колко добре работят е лицемерие и направо ми се повръща.
Гоше, аз мисля, че тия 37сигнални пропаганти са в по-друг контекст. Там идеята е да се покаже, че до момента много фирми фъргат яко ресурс за резултат, който може да се стигне и със значително по-малко ресурс, но по-благ процес. Hence – agile.
Очевидно не мож напраи спортен автомобил, като си спестиш полвината чаркове, включая двигателя. Но спокойно мож напраи печеливша услуга за няколко седмици, без милиони, милиарди… (припява тихо едноименния кючек)
боби, по-благия процес върви с по-благи хора. сиреч ресурса е същия просто е разпределен вместо във време, в качествени хора. сиреч в крайна сметка може би вложената стойност (измерена примерно в кинти) е една и съща.
Грешно предполагаш, че всичко, което правим е разумно усилие. Всъщност много от това, което правим е пълна глупост. А колкото по-малко глупости правиш, толкова повече постигаш. В друг вариант на пословицата – work smarter, not harder.
градинко: да работиш по-умно, не значи, че влагаш по-малко усилия. не мисля, че мисленето не е усилие. а пък да се научиш да мислиш хич не е малко усилие.
Фразата е на Mies van der Rohe и касае архитектурният стил който той прокламира. Less is more – по скоро има предвид, че гениалните неща са прости. Че не е важно колко натруфена е обвивката, важна е същноста и в този смисъл по добре с проста и прозрачна обвивка. Но извадено от контекста може да се интерпретира по какъв да е начин – на всеки както му е удобно.