В размисъл над въпроса дали един много млад човек може и да е много умен или може само да се прави на такъв, се чудя следното:
- Достатъчно ли е само да имаш много опит, който да те направи мъдър или трябва все пак да е минало достатъчно време, за да осмислиш, да се дистанцираш от този опит и да откриеш истинския смисъл?
- Доколко чисто физиологични фактори могат да окажат влияние върху възприятията и да изкривят опита?Когато едвам излизаш от тийнерджърлъка разните хормони все още те тресат. А пък като поодъртееш малко почваш да не виждаш, чуваш, помниш.
Всъщност колебанието на прага на поредния рожден ден е дали повече ми харесва състоянието „млад“ или пък процеса „одъртяване“. Завист или вдъхновение.
5 отговори на “”
С течение на времето хората наричат грешките си опит.
Това е хубава мъдрост ,която отговаря на терзанията ти.Като цяло ,когато трябва да избирам дали да назнача на работа „стар“ и опитен пред „млад“ и перспективен(разбирай току що завършил) в последно време предпочитам да залагам на сигурното изхождайки от състоянието на образованието в страната ни(завършилите навън трябва наистина да са трагични,за да търсят работа тук).
@opexume: „завършилите навън трябва наистина да са трагични, за да търсят работа тук“ е доста изпълнено с предразсъдък изказване. всеки човек има своята история и във всяка една история има почти случайно количество обрати.
@uv: По принцип си прав, но човека по-горе говори за най-общия случай. Освен това аз самия познавам доста народ, учил навън(не става дума само за т.нар. западни страни, а ако щеш и за Молдова и Украйна) и тези, дето се връщат да работят тук, или се „вливат“ в редиците на семейния им бизнес(което си е хубаво) или пък не са успели да извлекат максималното от обучението си.
Иначе за състоянието – общо взето важното е човек да се чувства добре. Можеш да намериш млад човек, способен, умен и с акъла си, а можеш да намериш и уж опитен „стар“, дето няма акъл за 2 стотинки(като тук не говорим за старческо оглупяване), въпреки опита. Важна част от „трупането на опит“ е да се поучаваш от грешките си. Иначе опита сам по себе си, без поука, се превръща в енциклопедия на грешките.
Много умните винаги са изключение.
Или нещо в живота им ги е накарало, докато са млади, да проумеят неща, които други едва осъзнават след дългогодишен опит.
Или пък на стари години (с опит) не са си загубили способността да мислят бързо и трезво.
Интересното е, че можеш, поне малко, да помогнеш и на двете да се случат. С повече хвърляне в дълбокото като млад и повече активност и мозъчна активност като по-възрастни.
Някои от умните са си природно умни. Така както някои се раждат с по-дълги крака. А други стават умни с течение на времето. Мозъка и мускула си приличат, ако ги тренираш правилно се развиват.