Categories
Основното

Съвети за бъдещи родители 1: Недоспиването

Макар в интернета да има много статии с информация какво да купиш преди да се роди бебето – всичките му там дрешки, парцалки, шишенца и дрънкулки – не прочетох едно смислено предупреждение за някои доста доста по-важни проблеми, които не могат да бъдат решени с едно ходене до магазина.

Ето защо реших да напиша какво ми се щеше да съм съм знаел преди два месеца, когато се роди Ида (да не кажа и 2 + 9 месеца ;) с надеждата, че някой бъдещ родител ще успее да се подготви по-добре за предизвикателството, което го чака. Хубавото е, че информация има. Но човек като не знае и не се сеща да търси.

Недоспиването

Когато имаш бебе не успяваш да се наспиш. През нощта детето трябва да яде. Освен това се буди само и мрънка. Т.е. трябва да му приготвяш храна, да го успокояваш и приспиваш. Типичния режим е на 3 часа. Т.е. примерно трябва да станеш в 12 вечерта след това в 3 през нощта и след това в 6 сутринта. Като това не означава да се събдиш, да се обърнеш на другата страна и да заспиш, а да си буден по около час и да правиш разни доста странни неща. И това е голям проблем.

Когато човек не се наспива, не си почива. Съответно не може да върши нормално всички ония неща, които е свикнал да върши преди. По-лошото е, че и за детето не е добре да не спи, защото предизвиква всякакви проблеми – нервни са, не растат, не поумняват и т.н.

Какво да правим в такъв случай?

Освен да се подготвят психически, родителите могат да обмислят тактики за справяне с положението. Важното е да имаш план преди да ти се случи, защото след това може да не успееш да мислиш трезво и да измислиш какво да правиш. Добри идеи са:

  • Разделението на труда или редуването в дежурството около детето, т.е. единия будува, другия спи.
  • Използването на допълнителни ресурси – баби, всякакви видове роднини или специално трениран персонал. Тука е много важно да си осигурите помощ не само за първите няколко седмици, но и в близко бъдеще да знаете на кой можете да разчитате. Търсенето на помощ може да е много трудно след раждането.
  • Да учиш детето да спи правилно – една приятелка ни прати цяла книга по въпроса „Healthy sleep habits, happy child“. Това е защото децата май не им е вроден навика да заспиват и по-скоро е нещо, което научават с времето. Родителите трябва да знаят как да приучат децата да спят преди да са станали раздразнителни.
  • Препаратите против колики – май по-ефективните са чужбински – Infacol, който ползвахме ние се продава в Англия и Гърция и най-евтино излиза да се поръча предварително през ebay.

Бъдещите родители трябва да знаят, че има деца, които много плачат. В смисъл – почват някъде рано вечерта и продължават по цяла нощ. Това е пълен ужас и може би най-трудното нещо, което ще им се наложи да преборят през живота си. В смисъл, че ако прекараш в безсъние примерно две години по време на разцвета на силите си, смятай…

И най-странното е, че докато сам не станеш родител, никой не ти обяснява тия неща. Все едно е някаква тайна, която всички родители пазят и споделят само за веселите моменти, оставяйки впечатление, че отглеждането на дете е безкраен празник.

Както личи по заглавието, смятам да пиша и за други важни неща, за които не се бях сещал преди да проимам дете.

btw ако някой се сеща за други съвети, които ще помогнат на хората да си представят с какво се захващат и как да се подготвят – да пише.

11 replies on “Съвети за бъдещи родители 1: Недоспиването”

ние сме на 20 дена :) нещатата са същите, само един коментар за коликите, на нас ни помогнаха накрая Colief (www.colief-bg.com) – английски са и предотвратяват образуването на колики

Верно е за Colief, но Infacol по-лесно се дават, затова ги предпочетохме.
Също е хубаво да редувате Colief с Еспумизан, за да може бебето и да пръцка:), това от училището за родители го знам и се оказа вярно.
Под редувате, имам впредвид, на едно хранене давате едните капки, на другото хранене другите.

Хм, добре – хайде тогава да те подготвя за следващия „шок“, който ще изпиташ след няколко месеца – осъзнаването, че има неща от „предишния“ ти живот, от които неусетно, но безвъзвратно си се лишил. Например излежаването в неделя сутрин, нищоправенето, възможността да решиш в последния момент какво смяташ да правиш тази вечер…

След като свършат коликите, почват зъбите (там също е доста реване). После почват болестите (при които детето ти за половин час може да вдигне 40 градуса и ти да откачиш от притеснение), после детската градина, в която си на цикъла „две седмици здрав – две седмици болен“, после ще видим какво следва…

Всъщност има и добра част – след първите няколко месеца започва да става интересно – всяко първо нещо, което се случва с детето ти е радост, която може да разбере само един родител. А „първи“ неща се случват всеки ден, и са много по-силна емоция от всичко останало – затова отглеждането на дете наистина е безкраен празник.

В началото всички около мен ми говореха колко са сладки бебенцата, как това е най-сладурския им период и да я гушкам и мачкам и да се наслаждавам на момента. За мен се убедих че е обратното, вярно, сладки са бебетата но колкото повече пораства и се променя и започва да те разбира, толкова по-хубаво става :)

А любимото ми изречение свързано с бебетата е: първата година ги юркаме да проходят и да проговорят, а след това – да седят и да мълчат :)

мъх…

Има една приказка – „През деня ти го будиш за хранене – през ноща то“…

Момчето ми, се буди само първите две седмици след като се прибраха с майка му в къщи. След това в 22:30-23:00 заспива и се буди чак сутринта към 06:30.

В момента (почти 9месеца) заспива към 21:30 и пак се буди в 06:30 за храна, като след яденето си доспиват с майка му до 08:30…

Един съвет от мен – В стаята в която спи не я ползвате за други занимания. При нас така се получи и когато малкия влезне в стаята той автоматично подразбира, че е време за сън и много бързо заспива (а и обратното де – ако не му се спи почва да мрънка… знаейки, че е в стаята за сън – и не го насилваме…).

В моята къща има правило – „Тоз който спи е Господ и останалите му пазят тишина“. Естествено, не е идеална, но все пак е контролирана. Колкото и да ме убежаваха, че торябва да му оставям пуснато радио или телевизор… не го намирам за правилно и няма да го бъде… Това не го давам, като съвет – всеки сам да си прецени, но момчето ми има здрав нощен и дневен съм, а да ли се дължи на това ми правило… знам ли…

Ние ползвахме Lefax (алтенативното название на Infakol за Европа) за коликите, но то само няколко пъти…

Казаваха ми – „Не носи детето си на ръце, че ще свикне и само така ще иска“. Да нося сънът си на ръце е най-великото нещо, случвао ми се – ever… не пропускай тез моменти Жоре…, че както казва Стоянка Мутафова – „Толкова беше кратка възможността да ги нося, на ръце, че я пропуснах, а сега се пробвам да си наваксам с внуците..“ (не е точен цитата, но от нея съм го чул…)

Може да реве за зъбчетата (а вече имаме 7), но ми е толкова кеф, като хрупка ябълки и бисквити. Може да пада (в момента почват първите му изправяния), да почуква главата – но е толкова жив и любопитен…

Жоре – става все по-хубаво…

Моят леко шеговит съвет, подплатен с будуване около две вече порастнали деца, е: не се шашкайте, всичко е само временно! После остава само най-най-хубавото. :)

Попаднах тук от Openly Feminist.
Много умиляващ постинг, ние се чувствахме по същия начин, когато се сблъскахме с „обратната страна на родителството“ – тази, за която като че ли е „политически некоректно“ да се говори.
Не е прието да се оплаква човек, да е шашнат, да е раздразнен; повече е прието да е умилен и разлигавен от кеф какви прелестни мигове изживява с малкото си ангелче. Официално споделяната позиция най-често е, че „това е най-хубавото, което ми се е случвало“, а почти никога не чуваш, че „това са също така и най-гадните моменти, които съм имал“. „Никой не ме е радвал толкова“ – да, но и на мен ми липсваше уравновесяващото „никой не ме е вбесявал толкова“.
По тая причина си направих блог, където мога на спокойствие да си пиша и за гадните неща, просто за да ги има налични в нета и да може някой да ги прочете.
Някои приятелки отказаха да го четат, защото ги депресирал. Не ме познавали като такъв човек…
Честито, че си станал родител. Вече нищо няма да ти е 100% наред :) По някакъв идиотски начин е хубаво – но това не значи, че не е и гадно. Ако ти се чете точно колко и друг родител истерясва – виж при мен това: http://wynche.blogspot.com/2007/11/enough-is-enough.html
Донякъде е хубаво да знаеш, че не си единственият, който изпитва „непозволени“ емоции. Това е единствената утеха, която мога да предложа :)

грух-грух :) брутално :)

то че има изтормозени родители е ясно. Или поне на нас ни е ясно сега :) Аз исках д анаблегна по-скоро на това, че човек може да се подготви предварително за шока и ужаса, за да премине по-бързо и лесно. Щото с премълчаване не си помагаме особено.

Благодаря на всички за коментарите :)

Много готин пост и супер яки коментари!:) Накрая да чуя едни наистина „честни“ думи за бебеимането. Чувствам облекчение:))

После има недоспиване, защото се притесняваш как се справя на зеленото училище, за първи път отделен от родителите, когато закъснява от дискотека, когато си купи първата кола… :)

първата половин година е така, гледайте да отучите детето от нощното хранене. и пийте витамини, защото от недоспиването заслабва имунната система и всяко грипче се превръща в кошмар

Вашият коментар