Categories
Основното

Едно рециклирано

След дълго чудене вчера все пак си купих последния брой на списание Едно.

Дългото чудене беше, защото последните няколко пъти – преди няколко месеца или може би година – дизайнът и съдържанието на списанието бяха ужасяващи. Нямам снимка да покажа, но става въпрос за текстове в едва ли не Comic Sans (всъщност май беше Courier New), зелен цвят една колона на цяла страница в „дизайнерско“ списание. Мани-бегай.

Сега обаче пичовете са решили да го печатат на рециклирана хартия. Самата хартия е доста по-различна от типичната гланцирана, която използват повечето списания. Върху нея текстът и изображенията изглеждат супер яко.

Успели са да измислят с кой шрифт ще си направят списанието – някаква версия на Garamond. Якото е, че са устояли на изкушението да се изгаврят с шрифта и не са го разтегляли, за да се побере в някакво място. Консистентно набран – размер, разстояния между редовете и между буквите. Въобще семпла и приятна работа.

С две думи – много се изкефих.

Съдържанието честно казано е слабо. Текстовете са написани интересно (интересно в смисъла на „правя се на интересен“), но за сметка на това не разказват за нищо впечатляващо. А пък все ми се струва, че по-скоро би трябвало да е обратното. Изключение правят коментарите на колумнистите, от които бях чувал само за градинко. Те слава богу не са се напъвали да пишат за някаква измислена тема / продукт  whatever и са им по-откровени нещата, без превземки.

И докато съм на вълна лайфстайл списания – защо е толкова популярно да ми говорят на ти? Все едно съм на лафче с разказвача… Защо въобще е необходимо да се влиза в „диалог“ с читателя. Разкажи си каквото ти е на сърце и не се вълнувай толкова кой ще те чете.

Браво на списанието за оформлението и графичното съдържание. Ако можеха и съдържанието да си направят примерно в стил Amica (което е супер яко за четене) щеше да е супер.

Дай боже повече такива неща в България.

Вашият коментар