Неделя вечер е времето на т.нар. публицистични предавания по телевизията. Понякога ги гледам. Днес ги гледах.
Темите основно бяха за изборите и за протестите на учителите. И докато гледах разговора с някакъв социолог в „На 4 очи“, водещата цитира Андрей Райчев, който бил казал в някакво друго предаване, че учителите се били вдигнали на класов протест. Интересно заявление, което бе причината, за да успея най-накрая да формулирам за себе си какво всъщност не им е наред на учителите та са се вдигнали да стачкуват.
Моята теория обаче е друга. Според мен учителите вече доста ясно са осъзнали, че животът, който живеят е доста по-различен от този на голяма част от нормалните българи. По-различен в отрицателна посока. По-различен в това, че им липсват възможности за изживяването на редица важни и характерни за модерния свят изживявания. Които изживявания обаче са скъпи или по-скоро непостижими за техния стандарт.
Но само по себе си тяхното мизерно и аутсайдерско положение не е най-лошото, което им се случва.
Като професионалист знам, че когато нямаш възможност да правиш добре, това което по принцип ти харесва да правиш и за което ти плащат, започваш да губиш мотивация. Да не си толкова продуктивен. Да не харесваш работата си. Да не харесваш себе си дори.
А мисля, че учителите нямат възможността да си вършат работата добре, защото ми се струва невъзможно да обучаваш учениците си да живеят в един свят, които самият ти не познаваш. Свят, който само можеш да наблюдаваш отстрани като малък гаврош пред луксозна витрина.
Ужасна ситуация, от която мутризираното общество и държава нямат визия как да излезнат и в която мутренските похвати (груба сила във вид на физически сблъсъци между враждуващите групировки) не вършат работа.
* * *
Както аз виждам нещата единствено радикалното изваждане на учителите от тяхната мизерия може да се окаже спасително. Под радикално изваждане имам предвид прераждането на самите учители и тяхната среда за един нов живот, който е адекватен на съвременния свят. Означава с цената на всичко да се направи модерна образователна инфраструктура (училища, центрове за извънкласна работа – стадиони, компютърни зали, каквото друго е необходимо), модерен образователен софтуер (учебни програми, парвила за работа) и разбира се заплащане за самите учители, такова каквото би им позволило да изживяват пълноценно съвременния свят, за да го обясняват в последствие на учениците си.
И всичко това е трябва да се случи едновременно и бързо. Иначе няма смисъл. Иначе всичко в тая държава отива по дяволите.
Може да звучи наивно, но лично за мен това е приоритетът за българското общество. Армията, администрацията и дори здравеопазването могат да изчакат своя ред. Само да имаше някой способен лидер с управленски амбиции и способности да релаизира тая визия. Ама май няма…
11 отговори на “Мнението ми за учителските протести”
Ще е много интересно, ако държавата направи училище за победители. В него да се преподава:
– Доносничене (с доноси и президент можеш да станеш);
– Крадене от държавата чрез ефективни методи.
– Мамене, лъгане, загуба на съвест.
– 4 часа дневно спорт – стрелба, бойни изкувства.
– Четене – в 8 клас, писане – в 11 клас.
Браво Гошо, интересна и доста смела мисъл вкара. Не съм сигурен, но подозирам (още когато учех) че в утихващите пепелища на образованието ни известно число учители започнаха да бачкат на частно, докарвайки прилични пари. За което мога само да се радвам. Хората, при които ходех на частни уроци навремето, ме научиха на доста.
Може би съм прекалено десен в разбиранията си, но времето е такова, че на държавата не може да се разчита да поеме инициативата навреме. За това и образованието, както и здравеопазването, трябва да предлага разумни частни алтернативи, които са достъпни и за хора с небомбастични доходи. А ти, готов ли си да преподаваш срещу парите, които взимаш в момента ;)?
Георги, като човек, който е бил в тази система и сега работи отблизо с нея – и с учители, и с ученици, мога да ти кажа, че се направи доста за това учителите да видят най-после тоя прекрасен нов свят. Друг е въпросът дали те искат да използват тези възможности. По мои наблюдения, повечето не искат.
А да си вършиш работата добре никой, ама никой не ти пречи. А защитниците на стачката казват, че учителите преподавали зле, щото не били финансово мотивирани. Ако един човек не е мотивиран от нещо друго на първо място, колкото и пари да му даваш, той ще си остане немотивиран за всичко останало освен как да се задържи на позицията и да си взема парите.
Парите не могат да те направят любознателен. Дали ще ги харчиш за книги или скъпи сутиени е твое решение (да, никога не срещам учителите в книжарницата; по статистика на продавачката, бивша възпитаничка на езиковата гимназия в нашия град, 3 учители от 69 си купуват книги, а немалко могат да си позволят предвид доходите от частни уроци).
Парите не могат да те излекуват от презрението към учениците ти. Не могат да те научат на човечност и любов.
А иначе МОН напълни училищата с компютри и мултимедийни прожектори, пусна Интернет. Повечето учители смятат, че това е само пудра. Направиха им и курсове да ги обучат (гледай „Да обичаш на инат“ от 1986 – оттогава учителите се учат да ползват компютър и още не са се научили).
Иначе учителите могат да участват в европейски проекти (дори онлайн, без дълги процедури и специално финансиране), да се квалифицират в чужбина, но много от тях смятат,че това е тъпо и че не е редно МОН да дава им дава червени точки за тези дейности.
Никой не им пречи да влезнат в Интернет и да четат блогове, където се изписа доста за техните проблеми, но малцина са учителите, които участват в тези дебати.
Виж „грамотните“ изявления ( в училищните сайтове), на които липсват солидна част от нужните препинателни знаци. Оттам заявяват, че смятат, че завършването на висше образованние трябвало да им гарантира уважение …
Еми ужас тогава. Това, което казвате…
То и аз първоначално писах и за невисокото качество на образованието. Но реших, че не е честно спрямо учителите, които са ме учили мен и затова се редактирах сам. Освен това реших, че не може процентът на учителите, които имат високи доходи (с частни уроци или каквото там правят) не е много висок, т.е. масата наистина получава ниски заплати.
Но явно предположенията ми не са чак толкова основателни.
Петьо: Частното образование не е изход. Образованието трябва да е задължително ( в смисъл, че ако трябва дори с насилие трябва да се въвежда повсеместно). В сегашната ситуация има много хора, които поставени пред алтернативата да платят за училище или да си купят повече храна, биха изпрали второто.
„Означава с цената на всичко да се направи…“
в тази система (учите-инспектор-министър) липсват хората, които „правят“ нещата, а са останали от тези, които стоят и чакат някой друг да им „направи“ промяната… липсват мъже (в буквален и преносен смисъл)
А бе, Гошка, много взе да се политизира и тоя блог, то не бяха кметове, то не бяха учители… Вземи се в ръце. И тури един спелчек на тоя Лиско, че грешки на корем.
(да не съм голословен: „биха изпрали“, „парвила за работа“, „да релаизира“, „загарадена с табели“, „печаки“, „превъръщайки“ и т.н.; после изтрий тоя коментар или само тоя ред ако те смущава)
боби: хубаво думаш това за грешките, но като не ползвам firefox трудно ще стане. Иначе понякога пускам през проверка в уорд, ама рядко. Явно си личи.
Хубаво казано, но по-голямата част от читателите го възприемат като политика. А истината е, че и други социални групи не искат да стоят като Гаврошовци пред витрините на съвременния свят. Това не е политика в смисъла партийно пристрастие . Коя да е партия, която дойде на власт трябва да решава този въпрос като процес, не еднократно или на стъпки с проценти.
Napulno suglasen s tvoia posting. Nito edna ikonomicheska ili socialna reforma ne moje da kompensira zagubite na edna durjava zaradi losho obrazovanie.
bravo…
Георги. напълно съм съгласна с това, което казваш, съгласна съм и с lyd, както и с другите мнения тук. Във всяко има зрънце истина. За мен нещата изглеждат просто, защото съм била от тези без пари и от тези, които ги имат. За да си мотивиран да правиш каквото и да е първо ежедневно трябва да си нахранен и не с какво да е, а като нормалните хора днес с едно, утре с друго, трябва да си си покрил ежедневните разходи и в продължение на месеци да се чувстваш спокоен за насъщния, наема, сметките. После идва работата и какво ти дава тя, а след това са висички около теб и най-накрая е културното просвещение, четенето, любознателнотстта.
Та като погледнем учителите мога да кажа следното – тези хора никога не са били от средна класа, те никога не са били добре материално осигурени. В резултат с годините те просто са с изкривени съзнания, на които дори в един момент да предоставиш средствата за просвета и напредък не би могъл да предизвикаш интереса им. Да не говорим, че училището ни никога не е било модерно, а как е възможно хора, които ежедневно са там да мислят модерно и напредничаво….
Нужни са години на промяна и приучаване на ново мислене, за да имаме нова учителска гилдия. И тук съм много съгласна с теб – трябва радикална промяна, но не само в училищата, а във всичко.
А мисля всички знаем как ние българите ги умеем радикалните промени – просто замазваме старото и се пъчим уж с ново….