Пасивно охлаждане

След като от около една седмица гледам по новините за рекордните горещини… всъщност остави това, че гледам ами и на всичкото отгоре живея в тия ми ти горещини, основна тема за размисъл ми е как да се охлади човек.

Очевидно най-лесното решение е да стоиш възможно най-много на места, които са охладени с климатици (офиси, магазини, автомобили) или са си естествено охладени (разните мазета и плътно засенчени площи). Ако ти се налага да стоиш на неохладени места по-продължително време, започваш да се чудиш как да ги изстудиш. Сиреч купуваш климатици, пъхаш ги в електричеството и допринасяш за глобалното затопляне.

Точно по тази логика действа и баща ми, на когато днес помагах да вземе от магазина новия си климатик за панелния апартамент в Младост.

В същия момент обаче аз реших, че в обозримо бъдеще – поне докато не измислят екологично чисти решения – няма да сложа климатик. Не е възможно досега хората да не са измислили по-хитри начини да се охлаждат, без да използват безумно количество енергия и без да отделят парникови газове.

Това не означава, че ще си живея както досега. Просто започвам да търся алтернативи за охлаждане.

Първата стъпка разбира се е търсенето в интернет. Веднага попаднах на един австралийски правителствен сайт (част от greenhouse.gov.au), който е посветен на екологично неутралния начин на живот (sustainable така и не разбрах как се превежда). В него са насъбрани предимно съвети за екологично строителство, но има и идеи как да си тунинговаш леговището така, че е да е по хладно през лятото.

Няколко хитри техники:

• Изолацията е много важна – не само през зимата, когато пази топлината вътре, но и през лятото, когато пази топлината вън.
• Прозорците са ключови за цялата работа, защото през тях най-лесно влиза и излиза топлина в дома. Например в къщите в Близкия изток и Африка прозорците са мънички и са поставени нависоко, за да не може да влизат директни слънчеви лъчи и за да излиза топлия въздух (които знаем се движи нагоре). В България такива строителни практики са изключение, но затова пък можем да си сменим дограмата.
  • При това е най-важно какъв стъклопакет ще изберем. Име стъкла със специално покритие, които не пропускат слънчевата радиация и отразяват слънчевите лъчи. Освен това стъклопакетът се състои реално от две стъкла между които има въздух или още по-добре аргон, което спомага за изолацията.
  • Заради мизерията в България много хора си слагат пластмасова дограма, но оставят фиксирани части от прозорците, които не могат да се отварят (така излиза по-евтино). Това обаче затруднява вентилацията и съответно охлаждането, защото топлият въздух има по-малко пространство откъдето да излезе.
  • Ако височината на стоите позволява е хубаво да се остави и малък горен ред прозорци, през които топлия въздух да излиза.
  • Освен самите прозорци се оказва, че огромно влияние върху количеството поемана топлина може да се окаже и с поставянето на плътни пердета.
• Също толкова важно е и засенчването на фасадата. Колкото повече сянка се хвърля върху фасадата на сградата, толкова по-добре, защото това намалява директното облъчване от слънцето. Аз лично не живея в къща, а и не мога да си насадя дървета около блока. Но дори и да можех едва ли щеше да ми помогне понеже живея на последния етаж. Това, което може да се направи обаче е:
  • Да се сложат жалузи / кепенци / външни щори на прозорците. Те от една страна не допускат слънчевите лъчи в дома, а от друга страна създават един слой от въздух между себе си и самия прозорец като по този начин се постига допълнителна изолация.
  • Да се направят навеси над прозорците. Хитрото при навесите е, че през лятото, когато слънцето е много високо засенчват прозорците. А през зимата, когато слънцето е по-близо до хоризонта, лъчите му са под по-малък ъгъл спрямо хоризонта и директно влизат в стаята. Така си обяснявам и строителството в Солун, където повечето сгради са с балкони по продължение на цялата си дължина и на всеки етаж. Горният балкон пази сянка на прозорците на долния етаж. Да не говорим, че самите кооперации изглеждат доста по-добре. А и допълнително, човек може да си засади някаква зеленина.
• Течение. Въздухът трябва да може да се движи колкото е възможно по-свободно из помещенията. Сиреч колкото по-малко стени и прегради по пътя му, толкова по-хладно е. Освен това много полезни могат да бъдат обикновените вентилатори или тези, които се монтират на тавана, защото раздвижват въздуха, когато не може да се постигне естествено течение. Освен това хабят сравнително малко ток.
• И последно – цветът. Когато настанаха жегите разбрах, колко съм се объркал като си взех черна кола с черен кожен салон. Естетически погледнато е ОК, но пък напичането е жестоко. Същото е и при сградите. Ако случайно сте решили да слагате външна изолация най-добре боядисайте стените бели или някакъв друг светъл цвят, защото тези цветове отблъскват слънчевата светлина. Същото важи и при поставянето на щори и пердета.

С тия подобрения на жилището си човек може да постигне задоволителен комфорт през лятото. В България все пак климатът не е тропически и екстремните горещини траят съвсем кратко, така че ползването на климатик не е жизнено необходимо през огромна част от годината. Освен това чрез пасивното охлаждане (така се нарича явно тая идея) се спестява огромно количество енергия. А енергията в наши дни се произвежда по изключително съсипващ природата начин, т.е. е нещо което не можем да си позволим да пилеем просто така.

Да не говорим, че повечето от тия тактики вършат работа и през зимата, когато помагат за запазването на топлината вътре в къщата.

Сега остава да ги пробвам на практика. На теория звучи добре, обаче!