Улично

Обичам да се разхождам из софийските улички. Кварталите и в центъра, и на изток около Цариградско шосе и юг покрай НДК и булевард България, та дори и тези около Женския пазар предлагат огромно изобилие от типично български градски улички – стари и ниски постройки, тесни тротоари, много дървета, много паркирали коли и една домашна (поне за мен) атмосфера.

Пешеходстването из тия места ме зарежда с положителна енергия. Затова, когато ходя пеша на работа, вместо да използвам най-краткия път и градския транспорт често обикалям на зиг-заг. Дотолкова, че иначе не толкова голямото разстояние взимам за час и половина.

И така съм си отдавна. Но днес докато се шляех си дадох сметка за това, че през годините по една или друга причина любимите ми улици сa се посменили.

Когато бях в гимназията имах любим маршрут. Той неизменно включваше ул. Цар Асен. Някак си в сянката на софийското стъргало – булевард Витоша, по тая улица има сравнително малко хора. Но пък е пълна с доста малки и нестандартни магазинчета от една страна, а в карето, което заформя с Цар Борис е пълно необичайно много кръчмички, кафененца и подобни дупки (второто е вярно особено за участъка между Солунска и Алабин). Това придава на целия квартал един такъв лежерно, южно европейски дух. За мен усещането е донякъде сравнимо с това от уличките на Барселона.

Когато завърших гимназията вече не ми се налагаше да минавам в тази част на София. Основно вършеех между площад Св. София и Софийския университет (неясно защо след като следвах в УНСС). В тоя квартал разбира се улица Шишман е неоспоримия епицентър. Тука беше цялата софийска гъзария, старите софиянци, билкова, градинката на свети Седмочисленици, 7-мо, 133-то, пресечките със Аксаков, Славянска, Иван Вазов и Гурко.

В днешно време едва ли не всеки може да седне и да почне да ти разправя всякакви истории свързани с Шишман и coolness-а на тая улица. Даже по разните списания от сорта на Light и Едно имаше статии. Което за мен е не особено приятен факт, също като този, че е почти неизбежно да срещнеш някоя позната физиономия. Сиреч социопатът Георги Варзоновцев има все повече причини да избягва да минава оттам.

Та за момента като че ли най-приятното място си остава ул. Ангел Кънчев. Открих я преди няколко години, когато започнах работа в офиса на СмакМедия на ъгъла на Патриарха и Ангел Кънчев. Налагаше ми се да минавам по нея няколко пъти на ден и в началото ми беше малко странно, понеже ме изкарваше извън добре отъпканата орбита.

Сaмата улица не е кой знае какво – нито има някакви по-забележителни заведения (изключвам Ескейп, където така или иначе никога не съм стъпвал), нито някакви други забележителности. Някак забравена е между Витоша и Раковски. Обаче си има турци с най-яките закуски, градинката на Солунска, училищния двор срещу Арт Хостела.
След като се преместих да работя в Гео Милев обаче оцених колко по-приятно е да работиш в доста по-човешката градска среда на центъра в сравнение с овехтяло индустриалния вид на пейзажа около завод Електроника.

Сегашният ми сантимент към улицата Ангел Кънчев може би до голяма степен се дължи на носталгията ми по добрите години прекарани в стария офис. Така или иначе обаче това е мястото. Бих бил щастлив ако можех всеки ден да зареждам по-малко енергия от там.