Categories
Основното

Десетилетието – II част

Продължение на краткия ми очерк за последните 10 години, в които (почти) бях спрял да блогвам.

Пътуването

Определено си пообиколихме през това време. Особено, в периода, когато първото дете се очовечи (стана на 4-5 годинки) и преди да се появи второто. На онази възраст децата стават физически издръжливи и можеш да ги мъкнеш напред-назад без да носиш и половината си къща на гръб, а се справяш с подръчни средства.

Неслучайно един от последните ми смислени постове в блога е за момента, в който сме планирали пътуване с кола из Европа. Е пообиколихме. И в крайна сметка решихме, че може би все пак е по-лесно със самолет.

Европата

Но след 10 години шматкане бавно се прокрадна усещането, че доста от градовете и въобще околоната среда е сравнително еднообразна.

Типичният европейски град е:

  • със стар център и наоколо нови лъскави сгради / молове
  • тук-там някое хипстърско ресторантче или кафене
  • музеи с книжарници и кафенета
  • общо взето мизерен (макар и удобен) градски транспорт
  • доста еднакво (разбирай Икеа мебели) еърбиенбита
  • (все по-досадни) тълпи от туристи, заради които местните са все по-малко автентични, а по-скоро унифицирани, за да говорят на чужденците и да се съобразяват с техните очаквания

И всъщност това толкова продуктовизирано изживяване да отидеш на някое далечно място – градска отпуска или зимна / лятна ваканция вече май е по-скоро натоварващо вместо забавно. Все е надпревара за по-ниски цени, за отмятане на чеклисти със забележителности и т.н..

Морето и уикендите

Не знам. Миналото лято на Халкидики ми беше като преломен момент – като видях, че са отворили Lidl и като гледах тълпите в ол инклузив хотела ни по време на храненията.

Буквално усещането за тълпа навсякъде, където преди това е царяло спокойствие.

И в тия хотели и къщи за гости се вижда как явно все по-вече хора могат да си ги позволят и е буквално претъпкано / заето постоянно.

Щатите

2018-та (макар и малко насила) се оказах на командировка в Бостън.

Идеята за 8-9-10 часа полет до тогава винаги сериозно ме е възпирала от пътуване до Щатите макар винаги да ми се е ходело да поразгледам. Всъщност се оказа не толкова гадно и се преживява (най-вече понеже имаше интернет на самолета).

Хареса ми.

Макар и не е някакво супер различно и извънземно, все пак не е като в Европа. И улиците, и колите, и сградите, и хората.

Най-странно ми беше обаче как хем никога не съм бил, хем ми беше някакво като домашно. Осъзнах, че като я гледаш тая среда всеки ден по филми, снимки, телевизия и социални мрежи и някак си си свикнал с нея макар да е на хиляди километри от теб.

И за разлика от Азия, където нямам ни най-малко желание да стъпвам (с изключение на Токийския авто салон), може би това е дестинацията, която най-много ми се иска да разгледам – Ню Йорк и въобще източните щати, Сан Франциско и околностите му. И някой щат от средния запад, където предполагам, че е по-изостанало / изоставено, но с готина природа и уестърн дух.


Следва…

Categories
Основното

Десетилетието

С края на 2019-та идват и много равносметки. Не само за изминалата година, но и за цялото десетилетие.

Къде бях аз и какво стана за това време? Със сигурност не и в този блог. Последният (смислен) запис е някъде от 2009-та. А вече дори спелчекъра ми подчертава думата „блог“ – нарочно или не.

Image may contain: 2 people, possible text that says '2009 2019'

Все пак ето един разхвърлян и по никакъв начин не приоритизиран списък с акцентите от моето десетилетие.

Работата

Финансовата криза от 2009 удари някак със закъснение по уеб дизайн бизнеса. Самата 2009-та може би беше ок, но 2010-та направо разби Netage (компанията, за която работех). Така в началото на 2011-та започнах работа в Телерик.

Вместо сайтове за български компании, започнах да правя дизайн за софтуер за глобална употреба.

Беше наистина различно. Не толкова в естеството на самата работа, колкото в процеса и хората. Докато преди работех с екип от една дузина души и екипът беше реално цялата фирма, сега компанията е не 10, а почти 100 пъти по-голяма. Това променя много начина, по който се случват нещата.

Освен това компанията е американска. Или по-скоро глобална, с американски маниер на управление. Това беше нещо ново за мен и последните 10 години разбрах много за това как се случва бизнесът в тази част от света.

И ме срещна с много хора. Много от тях българи, но всеки различен. Но най-учудващото разбира се бяха другите култури – американци, европейци, индийци – с всичките им разновидности и разнообразие.

Мисля, че това е нещото, което ще остане и ще се засилва. Хората по света все повече се размесват – с всичките си навици, култури, възгледи, възрасти. И се радвам, че успях да натрупам малко опит в тази посока.

А като стана въпрос за навиците…

Навиците

Така и не започнах да спортувам. Дори и колелото си почти не карам макар всяка година да добавям по някоя нова част.

Но започнах да пия кафе. Лате. Неизменна част от сутрините ми е приготвянето на голяма чаша кафе с мляко и бавното отпиване в продължение на може би час. Дори се научих сам да правя мляко с пяна и всичкото му. Не съм задълбочавал нататък.

Намалих ходенето. Преди беше типично от центъра да отида до Гео Милев пеша. Преместихме се да живеем близо до работата ми, което намали поводите да ходя. После се роди и Ида, което намали и свободното време за просто размотаване по улиците. Липсва ми. Някак с деца е различно, защото все си вторачен в тях и не успяваш да гледаш околния свят.

Не спрях да чета RSS-и. Макар да убиха Google Reader през 2013-та, успях да спася абонаментите и навика си първо в AOL Readerm, а напоследък в Innoreader. И въпреки, че блоговете почти официално умряха все още има много периодични публикации, които си заслужават. Харесва ми, че все още никой не е решил да персонализира хронологичния ред в потока с емисии и да решава вместо мен кое е важно и кое харесвам. Просто влизам и получавам моментна справка за това, което се пише в сайтове, за които съм абониран.

Сериалите

Това го нямаше преди в живота ми. Или някак не е било осъзнато с чакането на всяка нова серия на Приятели. С глобализацията и инстантната култура започна това изнервено чакане на най-новия епизод.

Но с края на Lost така и не успях да намеря равностоен заместител. Не че и с малко дете и нова работа можеш да отделиш времето да търсиш кой знае колко.

Резултат с изображение за „lost tv series“"

С яркото изключение на Game of Thrones така и не можах да изгледам повече от 1, максимум 2 сезона от някой сериал. Бяха Модерно семейство, 100-те, Анатомията на Грей (най-вече заради по-добрата ми половинка), Suits и някакви други. Но така или иначе мисля гледането на този тип продукция стремително намаля.

Не ми харесва и как стрийминг културата още повече насажда тоя страх, че непрекъснато изпускаш нещо (the fear of missing out) – нов сериал, нова музикална звезда, нов тренд. Някак допринася за всеобщата изнервеност.

Та сериалите хем се появиха, хем не се появиха в живота ми по някакъв смислен начин. Дори не знам защо ги споменавам. О, да, за социално включване. Все пак на всички други темата им е много интересна.

Музиката

Като заговорих за другия краъгълен камък на съвременната култура – музиката, то за мен май се оказа, че тя почти спря.

Спрях да слушам музика докато работя. Вкъщи пък жанрът е основно Зеленчуци, който не яде и Baby shark ту ту ру туру.

Но пък в кратките си периоди на затъване открих нови имена. Най-вече с годишните класации на Rolling Stone и GQ. Не с препоръките на Spotify. (btw все по-голям проблем имам с изкуствения интелект и разбирането му за мен и моите вкусове).

Повечето ми открития са жени. Наскоро си мислех за това как напоследък музикалните звезди са почти само жени. Последните 50 години някак музиката беше мъжка – рок бандите, майкъл джексън, Queen, Дейвид Бауи, radiohead, нирвана, U2 и т.н. Докато последните 10 години слушаме за Beyonce, Ariana Grande, Lady Gaga, Adele…

Поне при мен тенденцията със сигурност го потвърждава. Открих Lorde, Florence + The Machines, ABRA, Valerie June. Всъщност почти не се сещам за нов музикант мъж, който толкова да ми е влезнал в ежедневна употреба.

Все едно саунтракът на десетилетието ми е един мощен женски вокал.

И още…

Последните няколко месеца си мисля, че блогването сериозно ми липсва.

Социалните мрежи не са заместител. Окупирането на личното съдържание, силоизирането му в специфични формати – инстаграм картинки, туитове, фейсбук статуси и т.н. в една или друга форма ограничава най-малкото заради навиците и очакванията на хората, ползващи съответната медия.

Та мисля да продължа с писането тук.

Следва още от впечатленията ми от предното десетилетие.

Categories
Основното

Политически десктопи 2

WP_000539

За да опровергая (или всъщност, за да потвърдя) твърдението от предишния си пост вече и аз съм с нов фон на десктопа. Усещам прилив на продуктивност.

Categories
Основното

Политически десктопи

И все пак ми е трудно да повярвам, че човек в пълно психическо здраве и разположение на собствената си воля, би сложил снимка на шефа си като фон на десктопа.

Categories
Flickr Основното

Нова година в Берлин

Кратък фото-пътепис с някои впечатления.

Categories
Бегли връзки Красота

IWDRM

Страхотна колекция от анимирани гифове с бавно движение –

IF WE DON’T, REMEMBER ME.

Categories
Основното

Как да спасим уикипедия?

Вместо сълзливия образ на Джими Уелс да ти къса сърцето от всяка статия в Wikipedia, много по-ефективно би било да се смени рекламния банер с нещо доказано работещо:

Бойко спасява wikipedia

Categories
Основното

Другото лице на парите

Вдъхновено от Mint.com Blog

Categories
Основното

iPad: преимущества и недостатъци

От около месец и половина имам iPad. За да съм полезен на хората, които се чудят дали да си купят, реших да напиша какво харесвам и какво не в него.

Не харесвам

Тежък е

Това казват повечето хора, когато го хванат за пръв път. Наистина не е като телефон. Трябва да се напрягаш докато го държиш, за да го държиш правилно. И когато го ползваш по-дълго време, това започва да се усеща в китките и ръцете. Ето защо по-скоро не става за четене на книги.

Няма нормален браузър

Браузърът на iPad няма табове. Има нещо като табове, но не съвсем. Когато прескачаш от таб на таб, страниците в таба се презареждат. И когато ползваш някое уеб приложение или по-дълга страница това е супер досадно, защото трябва отново да скролваш там до където си стигнал преди.

Аз например много ползвам ebay. Когато преглеждаш дълъг списък с неща и отвориш някое, за да го разгледаш и се върнеш обратно трябва да скролнеш там където си бил. Същото е и с Facebook. Отвориш някой линк и след това като се върнеш обратно, трябва да скролваш пак надолу. Ужас.

Няма нормален RSS четец

По принцип ползвам Google Reader и в него чета като отделните постове са ми разгънати – expanded view (т.е. не да имам списък само със заглавия и да трябва да кликна, за да видя някой пост – List view).

В iPad обаче няма как да ползвам Google Reader по този начин. Първо, че ми се зарежда мобилната версия по подразбиране, а там се показват само заглавия. Второ, че дори ако заредя версията за нормален компютър, не мога да скролвам (явно по някакъв специален начин е направен и не работи в iPad).

Платените RSS четци работят по същия начин – повечето приличат на имейл клиент.

Ето защо няма как да следя RSS през iPad. А това е основния ми начин за браузване на ново съдържание. Съответно и за лежерно браузване не става.

Не разбрах как се ползва с iTunes

За да си качиш снимка, филм или музика и да можеш да ги гледаш на iPad трябва да ползваш iTunes. Ползването на itunes обаче е съвсем не толкова просто. Не можеш просто да завлачиш 20 снимки в Ipad и след това да ги гледаш – трябва първо да ги добавиш в Itunes, той да ги конвертира, след това да синхронизираш ipad с itunes и чак тогава да си гледаш снимките. Ебаси. Не искам така.

За филмите същата история. Само дето не можеш да качиш какви да е филми (разбирай от торентите), а само такива които са във някакъв формат Apple формат. Още играчка – първо да сваля филм и след това да тръгна да го конвертирам заради iPad/iТunes. Да не съм луд. Пък и тепърва да разучавам как става.

Като цяло ползването на iTunes е съвсем неинтуитивно и противно на всичко, което знаеш от Windows. Което е голям минус според мен.

Трудно се избират програми от application store

Магазинът за програми (appStore) е супер неизползваем. Има няколко основни категории, в които ако не си харесаш нещо от първите 10 предложения почти няма как да се ориентираш.

Представи си примерно, че искаш да избереш игра. Наистина има категория игри. В категорията има няколко хиляди програми, които можеш да подредиш по дата на създаване (рядко ме интересува кога е създадена дадена програма и това никога няма връзка с качеството и) или по популярност (ок). По подразбиране обаче са подредени на някакъв случаен принцип. Съответно ти ги подреждаш по популярност, но когато цъкнеш да разгледаш някоя програма и след това се върнеш обратно в списъка, той се презарежда и отново е подреден по случайния принцип. Освен това е странициран на по 10 програми на страница. Представи си типичния начин за браузване: кликаш да ти се подредят по популярност, кликаш 5 пъти за да стигнеш до пета страница (ако си стигнал до 49 място0, отваряш страница на програма и след това, за да продължиш с програма 50 (страница 6) трябва пак да подредиш по популярност, да кликне 6 пъти до шеста страница и така нататък… Ужас!

Освен това повечето смислени и полезни програми са платени. Макар да не струват чак толкова много, не трябва да се забравя, че в Уиндоус са безплатни.

Няма кирилица

Всъщност има, но е руската клавиатурна подредба. С която не съм свикнал и не мога да пиша бързо. Съответно няма как да блогвам, туитвам и т.н.

Няма Flash

Доста сайтове го ползват за щяло и нещяло. Понякога е полезно (например Slideshare или някои видео сайтове), но въпреки това не можеш да го ползваш.

Всяка програма се управлява с различни жестове

И което е по-лошо – няма как да разбереш какъв точно жест и комбинация от натискания трябва да направиш, за да задействаш дадена функционалност. Мултитъч е яко, но когато знаеш магическото ръкомахане. Ако не го знаеш – по-добре се оправяш с мишка и клавиатура.

Няма Back бутон

Горното ме навежда на мисълта за сравнението с Android телефоните. Те имат отделни хардуерни бутони Back и Menu. Единия те връща екран назад (или ако няма повече екрани назад, затваря програмата, която ползваш), а другия показва меню с допълнителни команди в зависимост от това на кой екран си.

В много случаи тия бутони са полезни. И по-удобни. Защото спестяват кликове. Back бутона на iPad е част от самите приложения и се намира в горния ляв ъгъл на екрана. Което не е много удобно, защото трябва непрекъснато да протягаш ръка през екрана – хем е далече, хем скриваш с ръка това, което гледаш.

Няма чат програма

Всъщност има. И Skype, и Gtalk, и ICQ. Обаче понеже няма мултитаскинг, не можеш едновременно да браузваш нещо и да си говориш с някой. Пък почти никога нямам толкова интензивен разговор с някой, че да не ми се иска да си правя нещо друго междувременно.

Харесвам

Екранът е супер

И всичко изглежда много добре на него. Особено HD филмите и снимките. Впечатляващо е.

Децата го обичат

Дъщеря ми е на година и половина и обича да си играе с iPad. Обаче и е трудно.

Първо, че се изисква доста фина координация на движението, за да уцелиш и натиснеш някоя от иконките на програмите, за да я пуснеш.

Второ – както казах – има само един единствен бутон. Той затваря програмата, с която работиш в момента и ти показва началния екран. Само че като си дете и искаш да играеш с нещо, искаш да му натискаш бутоните. В iPad обаче това вместо да доведе до нещо приятно и забавно, точно обратното – спира изцяло супер интересната игра, на която си се радвал досега. И следва рев – „Тата, пусни играта, че аз не мога“.

По-големите деца нямат чак такива проблеми, но пак не е лесно. Защото трябва да налучкват с какви жестове се управлява всяка игра.

Някои програми

  • Flipboard – нещо като RSS четец, който обаче по интересен начин визуализира постовете. Прилича на списание и се интегрира с Facebook и Twitter. Няма аналог.
  • New York Times Editors’ Picks – по красив начин показва избрани статии от New York Times. Харесва ми изгледа и подбора на статиите.
  • Twitter – макар наскоро да смениха дизайна на сайта, програмата за iPad има сходен, но по-добър дизайн. Някак е по-удобна за ползване от сайта.

Извод

Понеже е доста тежък и му липсват доста програми / функционалности, с които съм свикнал от нормалните компютри, не ми е приятен. Все нещо ме дразни. Не бих го препоръчал.

Единствената причина да не го продам е, че има програми, които дъщеря ми ползва и които нямат аналог в обикновените компютри.

Ако обаче нямате деца и/или не обичате игри iPad е абсолютно излишен. Всеки нетбук с Уиндоус върши чудесна работа за сходна или по-добра цена. Да не говорим колко повече хардуерни и софтуерни възможности има.

Categories
Красота

Най-красивите улични табели

Са в Инсбрук.

Categories
Бегли връзки

Обичам автоматично генерираните тъмбнейли:


Categories
Основното

Помощ за маршрут из Европа

Това лято планираме част от ваканцията да прекараме пътувайки към Тоскана, където приятели са наели вила в околностите на Флоренция. Решихме да отидем до там с кола и то не директно, а да обиколим малко. Но тъй като, разбира се, ще ходим на места, на които не сме били, искаме да се допитаме за мнение дали не сме избрали някое тъпо място, на което няма какво да се прави или гледа толкова.

Засега маршрутът изглежда така:

  • София – Белград и нощувка в Белград – отдавна ми се ходи в Белград, за по-подробно оглеждане. Чувам хубави неща, но не съм сигурен че за един следобед и една нощ ще успеем да разгледаме кой знае колко
  • тръгване следобед от Белград към Братислава – вече Краси ме предупреди, че Братислава е малка и няма какво да се гледа толкова. Планът беше да пристигнем вечерта, да гледаме целия следващ ден и на сутринта да пътуваме към Залцбург, Австрия. Сега обаче се оглеждаме за друга точка. Наоколо са Виена и Будапеща, но и на двете места сме били. Друго интересно наоколо?
  • Залцбург – по впчеталения на познати е много хубаво таб ще имаме един ден и две нощувки.
  • Някъде в Швейцария – Цюрих засега изглежда най-подходящо като местоположение, но се опасявам, че не е много туристическа дестинация.
  • през Алпите (или по-скоро под тях), та в Милано – тук ще имаме ден-два с две или три нощувки. Миналия път като обикаляхме из Италия Милано ни идваше доста на север и го пропуснахме, та този път задължително ще го разгледаме подробно (колко да е подробно :)
  • Три дни из околностите на Флоренция. Тук ще видим с нашите дружки какво ще измислим – по прицнип сме обикаляли, но си е хубаво из Тоскана.
  • На връщане последната дестинация ще бъде или Любляна, или Загреб. В Любляна сме били, а за Загреб се чуват хубави неща и по-скоро там ще преспим.

За две седмици си е доста обикаляне, но така или иначе не сме от хората, които успяват да седят дълго на едно място без да ни омръзне. По пътя има (най-вероятно) и доста други приятни местенца, така че ако знаеш някое ще сме много признателни ако споделиш. Препоръки за конкретни места (хотели, апартаменти, хостели) също са добре дошли.

Categories
Основното

От друга страна

Преди, когато някой приятел емигрираше от България, ми беше мъчно, че няма да сме заедно тук.

Сега ми е мъчно, че аз не емигрирам заедно с него.

Когато си на 20, по-голямата част от времето си си прекарал с приятелите си и родителите си – в игри и закачки. Когато наближаваш 30-те обаче, живота ти все повече  обсебен с глупостта наоколо.  И липсата на близките хора се запълва само с безсмислена борба и съпротива.

Радост.

Categories
Основното

Как разпознаваш готините жени?

Когато кажат нещо от сорта на:

„Карам лада и съм адски щастлива да го правя, да си се грижа за нея. Ако сега си взема някаква кола със скъпа електроника, да вземе да се бъгне електрониката, не мога да си я оправя сама. С ладата съм екстра – къса се ремък – слагаш чорпогащник, полицаите не те спират. Някои шофьори адски много ми се радват, обаче има и такива, които веднага те преценяват колко струваш и ти вземат предимството.“

– от интервю на Капитал Light с Рони от Nasekomix

И какво значение има, че същата мацка прави абсолютно яката музика? Пффф…

Рони – пич. И т’ва е.

Categories
Основното

Доживяхме

Доживяхме народът да спори има ли нужда от грамотност и правопис.

Ja te jebem, a ti jedes govna, fali mozak i skola osnovna!

P.S. Не съм съгласен с Еленко, че ако имаш нещо смислено за казване, но не можеш да пишеш, пак си пич. Не мисля, че децата днес могат да избират сами между това да пишат добре и да пишат като тийнейджъри. Просто, защото не могат да пишат добре. И в тоя вариант за съжаление вероятността да се получат от масата неграмотни – пичове намалява със страшна сила.

Categories
Основното

Less is more. Ама друг път

В последните години фразата Less is more става все по-популярна. Пропагандира се като универсален принцип, който може да бъде приложен към всичко. Пропагандира се от една камара готини, успели, умни хора.

По-малко работни часове на седмица те карали да свършваш повече работа, по-малкото редове програмен код били по-готини от повече, по-малко кич по сградите било по-добра архитектура. И прочее, и прочее…

Едно скорошно изказване на шеф редактора на в. „Ню Йорк Таймс“ Бил Келър обаче ме накара да се замисля. Той казва (в контекста на предстоящите съкращения в медията):

The idea that you can do “more with less” is, in my view, one of the four great lies. (You can Google the other three, starting with “the check is in the mail.”) What you can do with less, is less. But if you are smart and careful, you can limit the harm.

И аз не вярвам, че някой постига повече с по-малко. По-малко какво? По-малко труд, по-малко материал, по-малко време? Винаги преди да вложиш по-малко в едно нещо си вложил повече в друго. Или си помислил по-сериозно върху даден пробелм. Или си се образовал, за да не ти се налага да откриваш решенията на проблеми, които някой преди теб е решил.

Човек нищо не може да си спести. Само може да оптимизира времето и начина, по-който да вложи усилията си.

Categories
Основното

Плачещи мъже

Робин Уилямс плачещ

Categories
Основното

Еволюция на омразата

Сравнението на коментарите под скорошния ми пост за положението с кучетата в София и тези от поста преди 3 години е показателно.

Докато преди имаше множество коментари, които защитаваха правото на кучетата да живеят по улиците, то сега такива липсват напълно. Еволюцията е забележителна. Търпимостта към проблема е изчезнала напълно.

Доказателство за тенденцията е и дискусията в предаването Тази сутрин по бтв. Във видето по-долу можете да видите изглеждащи нереално, но напълно реални истории за:

  • нахапана жена, която при цялото си желание не може да разбере кого да осъди
  • идиот, който храни кучетата на цял квартал със сурови кокали
  • общинска фирма, която получава милиони (само за тази година почти 1 млн и 300 хил) и не може да обясни какво прави, а е очевидно, че нищо не прави

Няма да видите:

  • представител на местата власт, който да обясни защо не си върши работата
  • представител на органите на реда, който да обясни защо не си върши работата

[flowplayer src=’https://www.mchell.net/blog/wp-content/uploads/kuchetata.flv’ width=500 height=375]

И в контекста на идващите избори искам да напомня за кого няма смисъл да се гласува – за анонимния представител на управляващата партия назначен „мажоритарно“ за кмет на София Йорданка Фъндъкова. (btw много точен пост от Михаил)

Categories
Основното

Бележка



Бележка, originally uploaded by georgivar.

Лададжиите сме голяма работа ;)

Categories
Основното

К’во стана?! Пак улични кучета

Да ви еба и свинския грип. Аз нали ви казах да избиете уличните кучета до крак?!

* * *

Нещо страшно е навън.

Живея близо до офиса си и стигам пеша за 5-10 минути. Но по пътя видях около десетина глутници кучета. К’во става?!

Ще ви кажа какво не става.

Никой не избива гадините

Бездомните кучета си се разхождат необезпокоявано обезпокояващо по улиците. Налитат на всеки велосипедист циганин или друг човек, който не им хареса. Защото в закона пише, че не трябва да се избиват. Само да се кастрират и да се пускат пак там където са били.

Аз и на това бих бил доволен, защото теоретично би трябвало да ги направи по-малко агресивни. Само дето няма да ги спре да серат и разнасят зарази навсякъде (включително и „тревните“ a.k.a. кални площи, които наричат детски площадки).

Но познай колко от тия адски много кучета, които видях, имат каишка и знак, че са обработени?

Ни едно.

Никой не глобява идиотите, които развъждат кучета

Вчера чета, че в София имало около 200 000 (двеста хиляди) домашни кучета. И от тях регистрирани и с платен данък са… 350 (триста и петдесет).

Затова най-много ме дразнят случаите, в които някой малоумен индивид държи в двора или пред входа си няколко песа и в крайна сметка те изяждат някое дете. Ако полицията и общината го бяха глобили и накарали да си плати данъците, едва ли въобще щеше да му мине през ума да ги „отглежда“ (разбирай да им хвърля по някоя коричка хляб, по-скоро щото няма кинти сам да се храни, не толкова, че не му е жал). А не после да обяснява от телевизора „Ма те не хапят. Аз не разбрах“.

Абсолютно съм сигурен, че в общината има някой отговорен да върши тая работа. Най-малкото и кварталните полицаи докато и без това нищо не правят, да хванат по един наръч фишове и да обиколят из района. Тамън и паркиралите по тротоарите да освежат.

Кучезащитните организации вредят на обществото

Вместо да хабят сили, време и съответно средства да ни убеждават колко е хубаво да се кастрират животните и да се пускат обратно, да направят една обиколка из града, за да видят как любимите им животни кастрирано мръзнат, боледуват, гладуват и (естествено) умират по улиците.

Много е „хуманно“ това отношение. Няма що.

Вземете се напънете малко и измислете по-смислено решение. Или поне не пречете на хората с останал малко разсъдък (и олово) да си свършат работата.

Че направо се втрещих.

Ебаси свинщината.