Search People Optimization*

Моя статия от първия брой на списание .net.

***

Защо толкова много хора влагат средства и усилия, за подобряване на СЕО и в същото време почти никой не се замисля как да направи сайта си по-полезен и лесен за ползване от хората?

В последно време все по-често започвам да дочувам от клиентите въпроси от сорта „Предлагате ли оптимизация за търсачки?” или пък „Как ще оптимизирате сайта ми за Гугъл?”. Не рядко това са хора или организации, за които съм останал с впечатление, че не се интересуват много-много от сайта си и това как да развият бизнеса си онлайн.
Точно затова повечето пъти коментарите в офиса са „Чакай малко… Къде беше [Някакво име], когато трябваше да седнем и да напишем съдържанието за сайта? Какво стана с блога, в който щеше да пише за бизнеса си?”. Разбира се смислен отговор няма и се започва едно “Бе вие дайте да видим какво може да се направи за Гугъл пък сайта след това ще го мислим…”

В тая връзка от край време имам проблем с оптимизацията за търсачки. Ок, първо си правиш сайт или даваш едни пари, за да ти го направят. Пишеш хубав маркъп, спазваш всичките му SEO правила, вкарваш някои и друг SEO трик, купуваш линкове от други сайтове, за да си вдигнеш Пейдж Ранг-а. В крайна сметка сайта ти може и да се появи в пърата страница на Гугъл.

И какво?

Ще успееш ли да отговориш на високите очаквания на хората, които те посещават? „Високи очаквания?” – повдигаш вежди въпросително. Ами да – ти си на първо място. Би трябвало да си най-добрия, нали Гугъл те избра. За хората ти си най-доброто, което предлага Интернет.

Както казва Сет Годин: “Няма да спечелиш като излъжеш Гугъл да те показва на първо място в резултатите за някое търсене. Ще спечелиш тогава, когато откриеш онзи прост начин да превръщаш случайните минувачи в приятели и приятелите в клиенти.”

Защото машините са рационални – поглъщат всяка дума в сайта ти и се опитват да разберат доколко тя е важна за контекста и за търсеното от потребителя. За разлика от тях нормалните хора гледат отгоре-отгоре съдържанието; сканират заглавията, по няколко думи от абзац и това е. Ако нищо не им хване окото следва разочарование, бутона Back и ново търсене. Съвсем различно е да накараш машината да прочете текста ти и да разбере от него това, което ти искаш и съвсем друго е да накараш един истински човек да кликне бутона „Купувам” на някоя от страниците на сайта ти.

Време е да поставим акцента върху хората, а не върху машините. Оптимизирането за търсачките е лесно. Оптимизирането на сайт за живи, истински, търсещи и бързащи хора е трудното. И докато е много вероятно ако сайтът ти е полезен и ползваем да излиза нагоре в резултатите, то обратното не винаги е вярно.
Ето защо вярвам, че ако повече собственици на сайтове и уеб професионалисти отделят повече време да мислят за подобряването на ползваемостта на сайтовете си, отколкото в начини да надхитрят системата ще има много по-голям ефект за бизнеса им. При това заслужен.

* Оптимизация за търсещи хора

Падащите менюта

Моя статия за българското списание .net.

Малко са интерфейсните елементи, които създават много проблеми и едновременно с това са толкова популярни като падащите навигационни менюта.

Те са един от най-старите елементи на графичните операционни системи. Въведени са масово за пръв път в компютрите Apple и тяхната MacOS. Най-голяма популярност придобиват заради продуктите на Майкрософт, където основната „навигация” е т.нар. файл меню. И макар Майкрософт и Епъл дълго да се съдиха, кой от кого е откраднал интерфейса, всъщност трябва да благодарим на хората от Xerox, които в началото на 70-те изобретиха първият графичен потребителски интерфейс за операционната система PARK.

В уеб падащите навигационни менюта се подвизават от доста време. Преди десетина години те бяха едно от първите превъплъщения на DHTML технологията. Уеб дизайнерите се надпреварваха да правят такива менюта и да ги използват в сайтовете си, за да покажат „високотехнологичните” си умения и да създадат усещането за неограничените технологични възможности на уеб като медия. Използването на този вид менюта се оправдаваше и с пестенето на място и опростяването на дизайна.

Сред експертите по ползваемост обаче падащите менюта съвсем не се тачат с особена популярност. И това не е случайно. Тестовете с потребители показват, че макар този интерфейсен елемент да е познат на потребителите, той създава доста повече проблеми (и то критични) отколкото решава.

Основният проблем с падащите менюта е, че спират естествения поток от действия на потребителя. Как? Представете си как отивате на една страница и я преглеждате. Въз основа на информацията, която виждате в тази страница вие вземате решение какво да направите по-нататък. Ако решите да кликнете върху линк от падащо меню изведнъж пред вас се показва скрита до момента информация (линковете в падащото подменю). Тази нова информация трябва да бъде преосмислeна и едва тогава отново бихте решили – дали да кликнете на някой от новите линкове или да огледате отново страницата за по-добър избор. С други думи нормалният процес на разглеждане на един сайт е прекъснат, а потребителят е разколебан в способността си да взема решения въз основа на видимото върху екрана.

В някои случаи падащи менюта може да е адекватно решение (напр., когато става въпрос за система, която хората ползват често, знаят структурата и имат нужда от бърз начин да се придвижват от страница на страница). В други случаи клиентът или дизайнерът не искат за нищо на света да се простят с любимото си елементче. Тогава е важно да се спазват добрите практики при дизайна.

Основно правило е да се направи така, че линковете, които предизвикват появата на падащо меню да се различават от останалите. Стандартен начин за тяхното диференциране в такъв случай е използването на стрелка или триъгълник, които сочат надолу или надясно (зависи накъде ще се покаже менюто. Освен това е важно навигацията в самите падащи менюта да не изисква голяма сръчност и упоритост, за да уцелиш точно тази връзка, която ти трябва. Много често неправилното движение кара падащото меню да се скрие или пък да се покаже съседното меню и така потребителят може да кликне върху погрешен линк. Добър пример в това отношение е навигацията на Flickr, където падащото меню се показва единствено, когато потребителят кликне стрелкичкаа надолу, а не, когато мине с мишката или кликне върху някои от основните линкове.

Разбира се изборът, кога да ползвате изскачащи навигационни менюта в дизайна си остава изцяло ваш, но следващият път, когато ви засърби да използвате един от тия „яки” JavaScript компоненти, помислете дали това е наистина необходимо и дали няма по-малко стресиращ начин да осигурите навигационен избор на потребителите си.

Хензел, Гретел и навигацията

Моя статия за българското списание .net.

Много от нас сигурно си спомнят братята Грим и по-скоро историите и света, който описват в своите прочути приказки. Услужливите редактори и преводачи са смекчили достатъчно зловещите образи на вещици, говорещи животни, всякаквите мутанти с огромен или миниатюрен ръст и прочее малформаци, които скитат из тъмни гори и странни земи, кроят си пъклени планове, тук там се поизяждат. Сега децата се радват, когато всичко свършва добре и всички заживяват в мир.

В света на уеб дизайна обаче сме все още като че ли все още в първите и непреработени варианти на приказките. В гората наречена интернет, потребителите все още често се губят и отвсякъде ги дебнат куп опасности – огромното количество безполезни сайтове, агресивните рекламни банери, вдебилените SEO експерти.

Едно често срещано решение на проблема с изгубването (особено в по-големите сайтове) е използването на пътечки от линкове. В английския език терминът e breadcrumbs и буквално се превежда като пътечка от трохи. И както вече се досещате произлиза именно от приказката за Хензел и Гретел, които докато бягат от къщи в гората, оставят по пътя си трохи от хляб, за да могат после да се върнат обратно.

Пътечките представляват хоризонтален списък от имена на страници, които описват всяко ниво от йерархията на сайта от най-горната (началната) страница на сайта до страницата, на която се намира потребителя. Всяко име в списъка е линк към съответната страница.

Бредкръмбовете са особено полезни, когато сайтът има повече нива в йерархията си и основната навигация не може адекватно да покаже на къде точно се намира някоя страница от по-долните нива в йерархията. Те могат да помогнат на потребителите да си отговорят на два от най-важните навигационни въпроси – „Къде съм?” и „Къде мога да отида от тук нататък?”.

Някои препоръки при оформянето на пътечката:

  • Първият линк да не е просто “Начало”, а нещо по-специфично, например името на сайта, защото „Начало” или „Home” е прекалено общо и нищо незначещо понятие.
  • Отделните имена се разделят със знак за по-голямо – „>”. Често се използват и други символи за разделяне като вертикална черта „|”, наклонена черта „/” или „\”, две точки и всякакви други варианти. Най-добре въпреки това е да се използва знакът за по-голямо, защото интуитивно подсказва значението на всяка страница в списъка и принадлежността и по-горното ниво. Т.е. началната страница е най-важна, следващата страница е по-малка и част от по-горното ниво и т.н. Всеки друг символ означава по-скоро разделение, а наклонените черти говорят нещо само на хора, които са виждали команден ред на операционна система.
  • Името на страницата, на която си в момента се включва в пътечката. Ако пътечката и заглавието са разделени визуално потребителят може да не разбере, че представляват едно цяло и имат комбинирано значение – да показват къде се намираш в момента и принадлежността на настоящата страница към някаква по-сложна и многопластова структура.

В крайна сметка обаче е важно да се спомене, че пътечките рядко се използват от потребителите. За дизайнерите това означава, че не бива да разчитат прекалено много на тях и не е необходимо насочват прекалено много визуално внимание към тях. Вместо това е добре да се инвестира повече време в измислянето на по-добра структура и навигация.

Полезна информация

Моя статия за българското списание .net.

Една от неизменните тенденции, които от години наблюдавам в най-разнообразни сайтове из българския интернет и в запитванията за разработка на нови сайтове, които получаваме е присъствието на величествения линк „Полезна информация”. И всеки път, когато го срещна си започвам да се чудя „Е, добре. А останалата информация на сайта безполезна ли е?”

В интерес на истината „полезна информация” обикновено е най-ценната информация, която човек може да научи. Най-честият пример са сайтовете на различните туристически обекти в България – градове, хотели, природни забележителности. В тях „полезна информация” дава отговор на въпроса „Как да стигна до проклетото място?” или прави полезното уточнение – „отворено за посетители в понеделник от 8:30 до 9:30 сутринта”. Мерси.

Въпреки това обаче, ако разделим всички сайтове въобще на две условни групи – полезни и безполезни, с учудване можем да открием, че онези, които съдържат магическия линк „полезна информация” по-скоро попадат в графата на първата група. Защото те поне съдържат някаква информация, която може и да е от полза на някого и проблемът е по-скоро в това, че създателите му не са намерили правилното решение на въпроса „Къде да сложим всички тия неща, които не знаем къде да сложим?” Повечето други сайтове просто не казват нищо смислено.

И докато собственици на сайтове с „полезна информация” сравнително лесно могат да решат проблемите с навигацията в сайта като просто сменят заглавието на съответния линк (с отговора на въпроса, който могат лесно да предположат, че си задават потребителите, когато търсят даденото съдържание), то останалите имат доста повече работа.

И именно тук започва по-тъжната част от историята. Защото все още е рядкост доброто съдържание в българския интернет. Фрапиращо малко са сайтовете, които предлагат уникална и в крайна сметка наистина полезна информация в сравнение с безскрупулно откраднатата, безсмислено копираната или оригинално излишната такава. Най-лесно е да вземеш един клип от YouTube и да го качиш в една дузина сайтове за видео, но я се пробвай сам снимаш нещо. Съвсем лесно е да препишеш новините на някоя от големите новинарски агенции и да имаш „онлайн медия”, но я напиши някой смислен анализ или коментар.

Доста странно поведение. Защото редица примери доказват, че сайтовете с добро съдържание имат огромно положително влияние върху крайния резултат за собствениците на сайта. Не случайно основният съвет за привличане на повече потребители, който префърцунените експерти по оптимизация за търсачки дават е да се осигури разнообразно и уникално съдържание. А абсолютно същото нещо повтарят и експертите по ползваемост от години.

И въпреки това голяма част от усилията на разработчиците и собствениците на сайтове отиват в друга посока – безсмислени ефекти, излишна функционалност във вида на флаш анимации, падащи менюта или някакви анкети. А има толкова голямо поле за усъвършенстване, които ще имат далеч по-голяма възвръщаемост – информативни описания на продуктите, качествени фотографии и въобще смислено съдържание. Или с други думи – не е достатъчно да си измием ръцете като сложим една „полезна информация” някъде в сайта. От решаващо значение е да наистина да се посветим на създаването на съдържанието на своя сайт и да го приемем като основополагащ фактор за нашия онлайн успех.

Бутон или линк

Моя статия от брой 183 на българското списание .net.

Последните няколко седмици се занимавам с редизайна на системата за онлайн банкиране на една от популярните български банки. Преди няколко месеца те я смениха с нова, доставена от голям индийски разработчик на банков софтуер.

И макар да бе нова, тя съвсем не беше посрещната добре от потребителите. Някой може да каже, че хората не обичат радикалните промени в интерфейсите на продуктите, които ползват, защото трябва да ги разучават отново и съответно да губят време. Истината обаче е, че ако дизайнът не беше толкова объркващ и не нарушаваше толкова много от основните правила за оформяне на интерфейсните елементи, то посрещането съвсем нямаше да е толкова негостоприемно.

Едно от най-странните неща беше оформлението на бутоните, линковете и заглавията в приложението. Всички те бяха син подчертан текст. Единственият начин да направиш разлика между тях беше размерът на шрифта – линковете бяха със стандартен размер, бутоните с малко по-голям и удебелени, а заглавията най-големи. В резултат потребителите не знаеха кой елемент каква функция изпълнява. Хората трудно се ориентираха в екраните, защото всичко изглеждаше еднакво и окото на човек нямаше за какво да се хване, за да разплете плетеницата от текст и контроли и да налучка правилния път напред. Може ли да се клика на заглавията? Ако натисна този линк ще изпратя ли формата?

Но нищо чудно, че индийските дизайнери бяха допуснали такава грешка. Просто поради някаква причина сляпо са следвали принципа, че щом става въпрос за уеб сайт трябва да се използват линкове за всичко. Да, обаче конвенцията в интернет е, че линковете служат за предвижване от една страница на друга. А целта на потребителите в едно приложение (било то и уеб) е основно да променят някакви данни. Т.е. когато си попълнил цяла страница полета за едно платежно нареждане най-малкото, което искаш да ти се случи е да натиснеш някакъв линк и да отидеш някъде другаде и да изгубиш всичките въведени данни.

За да не поставяме потребителите в подобни неприятни ситуации, чудещи се какво да правят е хубаво да се следват основните правила за използване на интерфейсните елементи линк и бутон.

Когато става въпрос за промяна на някакви данни е правилно да се използват бутони. Пример за това е функционалността „Добави в пазарската кошница”, която увеличава броя на артикулите, които потребителят си е поръчал от даден онлайн магазин. Когато обаче става за навигиране е напълно погрешно да се използват бутони – линковете са най-естественият начин да обозначиш възможността за преминаване към нова страница.

Разбира се има и изключения от тези правила. Така например, когато имаме процес, в който се минава през няколко екрана (или страници) няма нужда да използваме линкове, а вместо това в интерфейса да имаме бутони „Напред” или „Нататък”. Или пък обратното: когато става въпрос за команди, които са оформени като линкове – „Назад” или „Отмяна”. Такива командни линкове са много популярни в уеб2.0 приложенията и намериха приложение дори в Windows Vista.

И това не е случайно. Изследванията за ползваемост показват, че в една уеб форма могат успешно да се комбинират и двата подхода – използване на бутони за основното действие (напр. „Изпращане”) и командни линкове за второстепенното (напр. „Отмяна”). Това помага на потребителите да се ориентират по-бързо и чисто визуално по-лесно да открият елемента, чрез който да реализират най-важното за тях действие.

А точно това е основната задача на дизайнера. Затова изборът дали даден елемент да бъде линк или бутон трябва да бъде воден от това, колко внимание искаме да насочим към него и каква функционалност искаме да комуникираме чрез него.

Приятелство дявола (или за отношението към клиентите)

Моя статия от брой 184 на българското списание .net.

Спомням си как преди няколко години попаднах на една реч на емблематичния американски дизайнер Милтън Глейзър – „Десет неща, които научих”. Макар и изнесена пред аудитория от графични дизайнери, тя няма много общо с графичния дизайн, а предава опита на много мъдър човек. Вдъхновяващите й точки дават много теми за размисъл, а за мен самия станаха основни принципи в живота. 

Едно от нещата в списъка гласи „Можеш да работиш само за хора, които харесваш”. Разбира се това не е 100% истина. Всеки е работил за хора, които не харесва. Но идеята е по-скоро в това, че добрата работа се получава само когато има силна положителна връзка между теб и човека с когото работиш. Само тогава можеш да дадеш повече от себе си и да реализираш истинския си потенциал.

Но да си в добри отношения с клиента си не е важно заради доброто ти самочувствие или приятното изживяване. Или по-скоро не само заради това. Важно е, защото като уеб дизайнер ти си проводникът между целите на клиента и нуждите на клиентите на клиента. Създаваш сайтове, които представят клиента ти пред света. А как би представил на приятелите си човек, който не харесваш ..?

И въпреки това уеб дизайнерите и клиентите често продължават да се държат като противници в боксов мач. Непрекъснато се атакуваме или пък защитаваме позициите си. Всеки се опитва да наложи мнението си, да защити цената и срока. „Вие не направихте това и онова” срещу „Ние си знаем работата и вие не ни се бъркайте”. А всъщност няма “ние” и “вие”. Не сме два отбора, които си прехвърлят топката, а един тим, за който целта е да вкара гол. 

Затова добрите практики за работа препоръчват в екипа по даден проект винаги да има представител на клиента. И той да е точно като част от екипа – да е непрекъснато на разположение, да може да взима решения и да отговаря на въпросите, свързани с бизнеса и клиентите си. 

За съжаление обаче не винаги се постига такава симбиоза. Понякога проблемът е при клиентите – случва се за представител в проекта да се избира секретарката на мутро-бизнесмена и тя да няма никаква представа за с какво се занимава организацията, какви цели трябва да постигне, какви са клиентите и т.н.. 

Друг път пък самите ние усложняваме ненужно общуването с клиентите си:

  • притесняваме се да питаме, защото ще изглеждаме глупаво (поражда неразбирателства и закъснение в сроковете)
  • не си казваме истината поради една или друга причина (което пък води до недоверие)
  • отказваме да разберем другата страна, сляпо следвайки досегашните си виждания (а клиентът често разбира повече от нас бизнеса и клиентите си)
  • говорим неразбираемо – всеки с термините от професията си.
  • Използваме погрешните канали – нищо не може да замени срещите лице в лице, дори и най-добрата система за бързи съобщения, мейли или управление на проекти. Да не говорим за Word документите и Excel таблиците, които са направо токсични за отвореното общуване.

Ако няма комуникация, няма и как да се получи добър резултат. Няма да успеете да съберете правилните изисквания, да получите смислена обратна връзка за спецификациите, няма да разберете, когато са настъпили промени в очакванията на клиента, няма да научите какво сте свършили добре и в какво сте се провалили по време на проекта. Т.е. в крайна сметка, колкото по-близки са дизайнерите и клиентите, колкото по свободно и открито общуват помежду си, толкова толкова по-добре за проекта.

Ползата от персоните

Статия от списание .net

Наскоро из различни блогове се получи една доста интересна и на моменти гореща дискусия относно ползата от използването на персони (от англ. persona) при проектиране на сайтове или продукти. Едната страна в (да го наречем с истинското му име) спора бяха ветераните експерти по ползваемост начело с Доналд Норман, а от другата – феновете на гъвкавите техники за разработка в лицето на пичовете от 37signals. 

Под персони в нашия случай се разбира измислени хора, които представляват група от потребителите на проектирания сайт или продукт. Колегата Димитър Симов – Джими превежда термина с думата „образ” именно защото персоната е обобщен образ с най-характерните черти на хората, които са част от някоя от нашите целеви групи. И както можем да имаме различни аудитории, така и персоните могат да бъдат различни. За един сайт на университет например, можем да имаме няколко персони – на кандидат-студентът, завършващ тази година гимназия, на третокурсника или на някой одъртял професор. Всеки един от тях има различни нужди и опит и съответно ще използва по различен начин сайта.

Персоните се използват по време на процеса на проектиране, за да подпомогнат дизайнерите във взимането на конкретни решения относно това как да бъде реализирана една или друга функционалност. „Какво би направил Гошо?” е въпросът, на който хората от екипа могат доста по-лесно да отговорят, когато знаят, че Гошо, за да продължим предния пример, е мързелив и не много умен студент, който основно се интересува от датите за поправителните изпити и вместо да работи с компютър предпочита да жули кафенца с колежки. С други думи абстрактните данни за потребителите ни „оживяват” и добиват доста по-конкретно изражение в лицето на един човек (макар и измислен), който можем да си представим и да преценим как би постъпил в дадена ситуация.

Та Доналд Норман и 37signals се скараха за това, че според вторите персоните са инструмент, за който дизайнерите само си губят времето. И наистина – в доста случаи персоните се описват в специални документи просто, защото така повелява процеса на работа и в края на краищата си остават едно абстрактно, измислено и изкуствено описание на аудиторията. „Да вземеш решения, основаващи се на истински мнения е по-добре, отколкото да взимаш решения, основаващи се на измислени мнения” – казват те. И донякъде са прави.

За мен обаче ценното в персоните е именно това, че кара дизайнерите да се замислят върху проблемите, които решават и да ги погледнат от друг ъгъл. През очите на потребителите. Защото колкото и естествено да звучи, малко дизайнери го правят и вместо това налагат собствените си виждания, вземат решения, базирайки се на собствения си опит. А това има лош резултат, защото рядко си приличаме с хората, за които проектираме. Колко дизайнери професори в университет познаваш?

Извън контрол

За да не се изгубят в ефира, продължавам да препечатвам статиите си от списание .net и тук. Някои може и да допълня, защото в печатното издание има ограничение за обем.

Преди години започнах кариерата си като информационен архитект. Което в най-общи линии означаваше, че трябваше да прегледам цялата информация, която трябва да се публикува в един сайт и да реша как да я подредя така, че хората най-лесно и бързо да се ориентират в нея. По цели дни съм седял и премислял коя с коя страница да обединя в една секция, как да се казват различните раздели на сайта, колко на брой ще са, колко нива в йерархията ще има. В крайна сметка се получаваха едни огромни като чаршафи листа с диаграми – безброй кутийки, които бяха свързани помежду си в някакви сложни структури. Но дори да бяха логични и да отразяваха начина, по който потребителите организират информацията в главата си, те не винаги бяха полезни, просто защото в истинския живот малко хора имат достатъчно време да ги осмислят и след това да намерят каквото им трябва в съответния сайт.

Слава богу горе-долу по времето, когато кутийките започнаха неконтролируемо да завземат все повече квадратни метри хартия (просто клиентите искаха все по-голяма част от бизнеса им да е представен в интернет, т.е. още и още информация в още и още страници и раздели) се появи Гугъл. С едно търсене се оказваш направо на онази страница, която ти е нужна, заобикаляйки изцяло навигацията в сайта. Мечтата на информационния архитект! „Няма значение колко съм объркал структурата, хората и без това ще намерят каквото им трябва”. Да, обаче по този начин изгубих контрол върху начина, по който достигат до информацията. Изгубих възможността да образовам потребителите си докато обхождат сайта в търсене на крайната цел. Изгубих средствата си за манипулиране на съзнанието им и сиреч да оформя позитивния образ на компанията или продукта в главата им.

Не стига това ами и сайтовете вече започнаха да стават все по-утилитарни, т.е. да са далеч по-функционални и способни да помагат на хората да вършат най-разнообразна работа онлайн. Като истински десктоп приложения. Тогава се набраха популярност и т.нар. програмни интерфейси (API) на различните уеб приложения, които направиха за обработката на тази информация това, което Гугъл направи за търсенето на информация. Ето например аз мога да качвам снимки в профила си във Flickr без дори да отида на сайта. Чрез техния програмен интерфейс аз мога да направя свое приложение, което качва снимките, организира ги в албуми и реално ползва Flickr само като място за съхранение. Сиреч дизайнерите на Flickr нямат контрол и върху интерфейса, чрез който хората ползват възможностите на тяхната система.

И какво излезе – в днешно време сайтовете ни са само една купчина от данни, в която потребителите без наша помощ намират каквото им трябва и правят с него каквото си искат, откъдето си искат.

Само че докато губиш контрол всъщност печелиш нещо много по-важно – доверието и ангажираността на публиката. Която въобще не е публика, а активен участник в цялата система. И точно затова целта на дизайнерите в сега е не да сервират внимателно планирани страници и функционалност, а да дадат повече инструменти на хората дори не само да участват, но и да създават сами своите изживявания. 

Началните страници

Моя статия от последния брой на българското издание на списание .Net. Харесвам си я.

 Наскоро слушах едно подкаст интервю с Джарид Спуул. Джарид е основател на една от най-известните агенции, занимаващи се с изследване на ползваемостта – UIE (User Interface Engeneering) и нещата, които споделя обикновено са много интересни. Многобройните тестове на сайтове с потребители, които той и екипът му провеждат, често имат резултати, които разбиват на пух и прах традиционните ни схващания за това как се правят нещата, но пък са абсолютно логични и всъщност са израз на само едно – здравият разум на потребителите.

Та във въпросното интервю Джарид между другото спомена и едно свое много интересно наблюдение относно началните страници на сайтовете. “Не гледайте на началната си страница като на рекламно каре. Гледайте на нея като следващата стъпка, която довежда хората до това, което търсят. Ако мислите да сложите нещо на началната страница, но не се сещате причина някой да го търси, то най-вероятно мястото му не е там.”

Колкото и логично да звучи това обаче, все още голям брой начални страници промотират напълно ненужна информация и само губят времето на хората. Типичният пример за това са последните новини. “Иван Иванов оглави отдел човешки ресурси”. Чудесно за него. Но на колко души това би помогнало да си свършат работата? Или пък любимо ми въвеждащо изречение – “Фирма ХХХ е основана през 1995 година от Иван Иванов с решение 187 на Софийски градски съд.” О, това е важно. Сега знам как да си избера от вашите продукти…

В такива случаи хората просто отиват да търсят, нужната им информация другаде. Къде ли? На сайтовете на конкуренцията разбира се.

За да ви помогнат при решението какво да сложите на началната страница има редици препоръки за ползваемост, но най-важното според мен са няколко неща.

Винаги включвайте кратко обяснение на целта и съдържанието на сайта – какво предлага на посетителите. Понякога добро място за това обяснение може да е заглавието на прозореца на браузъра. То именно се показва в резултатите на търсачките, а както разбрахме по-горе началната страница е само стъпка от пътешествието на потребителя към търсеното. Защо да не привлечем вниманието му още преди да е дошъл на нашия сайт и да се откроим от хилядите страници със заглавие “Начало” или “Добре дошли в официалния сайт на…”.

И като споменах отличаване – много е важно да става ясно каква е разликата между предлаганото в този сайт и на стотиците други в интернет. Винаги има нещо различно, на което може да се наблегне. Чудесен начин за постигането на тази цел е да се показват примери от истинското съдържание на сайта. Ако целта е да се продават чорапи – покажете един чифт и го направете връзка към пълното описание. Ако целта е да се представи някаква услуга – опитайте са да я синтезирате в един кратък абзац и сложете няколко връзки към по-подробното описание.

За по-големите сайтове с по-разнообразно съдържание, може да е трудно да се покажат много примери. Преценете, коя е най-популярната ви оферта и акцентирайте върху нея, но не скривайте всичко останало зад прекалено общото “Продукти”. Направете връзки към всички по-популярни страници, а ако са твърде много ги обособете в няколко групи, но не ги крийте по вътрешните страници. Просто повечето хора не са достатъчно находчиви и посветени на вашия сайт, за да го обиколят в търсене на ценната информация.

И най-важното. Не се притеснявайте, че началната страница ще стане прекалено “наблъскана” или “претоварена”. Графичният дизайн има редица трикове, които се справят с проблема пък и хората отдавна вече знаят как се скролва. Важното е да предложите достатъчно сламки, за които потребителите ви да се хванат докато търсят каквото им трябва.

Списание .net

Вчера излезе първия брой на списанието .net на български език. За тези, които не са го видели още или не са чели оригиналното англисйко издание, мога само да кажа, че е най-доброто като съдържание списание за уеб разработка. Покрива най-разнообразни теми, учудващо актуално е и носи цялата сериозност (в смисъла на тежест, провереност, обмисленост) на печатна медия.

Издателите ме поканиха да пиша собствена колона. Аз приех и се надявам да успявам всеки месец да успявам да разкажа по нещо полезно и интересно за нещата, които ме вълнуват – ползваемост, преоктиране на интерфейси и взаимодестивие, интернет технологии.

Първият брой (както и всички останали) има основна тема – SEO. Написал съм какво мисля по въпроса.

Доколкото разбирам обаче ще има известни проблеми с намирането на списанието по РЕП-овете, заради трудности с уреждането на дистрибуцията. Все пак бих ви посъветвал да го потърсите по-усърдно и се надявам да ви мотивирам със следното бързо видео прелистване на броя: