Тренингът “Съдържание за уеб” и моето участие

На 7 октомври 2010 направих една презентация на тренинга на Лукрат “Съдържание за уеб”. Говорих и показвах примери за това как се прави съдържание за уеб по-ползваемо. Т.е. как хората да го възприемат възможно най-лесно и бързо.

Моята презентация

Качих в SlideShare презентацията ми, но по-добре да свалите PowerPoint файла , за да видите и бележките ми към всеки слайд. Те са сравнително подробни, но не са съвсем това, което говорих. Някои неща пропуснах, други пък ми се получиха по-добре по време на представянето. Забравих да снимам видео за съжаление…

Освен мен, презентации имаха и Владимир Петков (Каладан), Огнян Младенов и Борил Караиванов.

Другите презентации

Основната идея на Владо беше да накара хората да се съобразяват с конктекста, в който създават съдържание.

Това според него се постига по два начина. Първо се съобразяваш с медията и не използваш директно неща предназначени за друга медия в уеб (от печатна медия в уеб, например). Второ — даваш не само данни (факти, линкове), но и допълнително информация (контекст), която помага на хората да осмислят и разберат защо тези данни са важни.

Огнян Младенов говори за SEO. Той вече публикува презентацията си. От слайдовете доста добре може да се придобие усещане за какво говори (рядко съм виждал слайдове с толкова много текст :)).

Борил пък направи нещо като въведение в типографията за начинаещи.

И така.

Не казахме най-важното

По време на тренинга ми хрумна, че съм изпуснал нещо много важно. Всъщност може би най-важното. Все пак добавих един слайд, но не мисля, че с него успях да натъртя достатъчно. На кое?

Създаването на съдържание за уеб е супер трудно нещо. Вероятността да го направиш добре от първия път е много малка.

Освен, че трябва много внимателно да се подготвиш — да познаваш аудиторията си наистина добре (като нужди, ключови думи и всякакви други детайли), — трябва и да следиш и да реагираш след като вече си пуснал нещо онлайн.

Слава богу вече има доста онлайн и евтини инструменти, с които можеш да следиш ефективността на дадено съдържание. Т.е. дали когато хората дойдат на страницата, правят каквото ти се иска да правят или се разсейват и окапват по пътя.

Има и инструменти, с които да тестваш варианти на едно съдържание, за да видиш кой вариант се представя по-добре.

Супер важно е да следиш какво се случва и да се опитваш да оптимизираш непрекъснато. Иначе просто умираш.

Семинар по ползваемост, София, април 2008

Днес цял ден бях на семинара, организиран от Лукрат и списанието .net. Дори и презентация направих.

Сутрешната сесия започна Димитър Симов, който е колега от Нетейдж и също основател на Лукрат. Презентацията му беше за това как се пише текст за уеб. Темата по принцип е много важна, защото съдържанието все още е номер 1 най-важно нещо за всеки уеб сайт, а текстовото съдържание е най-често срещаното и ползваното (все още). Основната препоръка на Джими беше да се пише кратко и изчерпателно. Нещо, което е валидно не само за уеб текста и нещо, което успях да се убедя в последната 1 година, докато пишех статиите си за списание .net.  Писането за печатна медия е доста дисциплиниращо, защото имаш ограничние откъм броя символи и трябва внимателно да премислиш какво искаш да кажеш и как да се вместиш в заделеното ти място. Имаше и добри препоръки за имената на линковете – да съдържат само ключовите думи, които характеризират страницата, която отварят. Друга важна точка беше за това, че текстовете не са само примерно съдържание на някоя страница, а въобще всичко, което потребителят чете по екрана – съобщения за грешки и предупреждения, навигация, описания на картинки…

След Джими говори Еленко – пак предимно за писането и по-скоро за създаването на съдържание в Интернет. Основната му теза беше, че всяка единица съдържание (примерно блог пост) трябва да осигурява достатъчно контекст. За да бъдеш полезна част от онлайн средата трябва не само да копираш, но и да оставяш собствената си гледна точка като допринасяш за диалога. Основните му примери бяха свързани с неговия блог и начина, по който той създава съдържанието си. Показа как използва Google Reader и Twitter, за да филтрира информацията и да добавя собствената си гледна точка. Написал е сам някакъв уиджет, в който комбинира фийдовете от двете услуги. Посочи за модерно създаването на съдържание да става в микроформат – например, че микроблог платформи от сорта на Twitter, а дългите постове като изразно средство за по аналитична информация.

Англичанинът Алистър Кембъл говори за достъпността и доколко това, че ако един сайт е достъпен от всякакви хора и устройства, той е и по-ползваем. Интерсното в презентацията му беше представянето на това как различните технологии, които подпомагат хората с физически и психически недостатъци да разглеждат интернет сайтове. Разбира се писането на правилен маркъп спомага точно за този вид употрбеа. Всъщност правилният маркъп е само страничен резултат от това как мислим структурирането на информацията в страниците си. Друго основно правило е отделните страници да са консистентни една с друга особено по отношение на навигацията. Аз лично винаги съм се интересувал повече от достъпността като средство да направиш съдържанието си ползваемо във всякакви устройства, отколкото за всякакви хора, но така или иначе в крайна сметка се постигат и двете.

Хората от НБУ представиха доста накратко изследванията си с проследяване на погледа. Според мен такива изследвания само потвърждават неща, които знаем. Вече са изживяли ролята си като по-смислен инструмент за тестване на ползваемостта и откритията, които са били направени с тяхна цел би трябвало да са част от арсенала на всеки нормален проектант.

Следобедната част започна с моята презентация. Самата презентация вече качих в интернет – в нея са както слайдовете, така и бележките ми към тях, които са 1:1 с това, което говорех. Т.е. се надявам да не липсва видеото, което забравих да запиша. За съжаления не мисля, че се получи нещо смислено. За в бъдеще ще правя само или чисто теоретични презентации, които запознават аудиторията с дадена концепция, или наситена с примери от практиката презентация. Неумелата ми комбинация от двете не се получава добре и по-скоро обърква хората, които за толкова кратко време не могат да разберат добре връзката между теорията и практиката. Струва ми се, че презентациите на добрите лектори, които сме свикнали да гледаме в чужбината са именно в една от двете крайности и затова са доста по-добри.

След мен Питър Мерхолц изнесе презентацията си Subject to Change. Който е чел книгата на Adaptive Path (ревютата в amazon също вършат доста добра работа) и гледал записите от предишните представяния на Питър знаят за какво става въпрос. Накратко – успешните бизнеси в днешно време разглеждат и правят продуктите и услугите си така, че самите продукти като технология и способности остават на заден план, а на преден е изживяването, което предлагат на потребителите. изживявенето е продуктът, който трябва да се проектира. Самото проектиране става при използването на системния подход, който разглежда продукта не само като сбор от неговите фийчъри, а като част от контекста, в който съществува.

По време на видео презентцията на Владо се разсеях. Говореше за това, че тестовете за ползваемост на мобилни приложения са доста по-различни от традиционните и за някакви методи за провеждането им. Освен това говори и за разликата в средата – за разликите в браузърите и в контекста на употреба (десктоп компютри, ползвани в офиса срещу мобилни телефони ползвани навсякъде), които са много важни фактори при проектирането на мобилни приложения.

Красен Хинков от Мтел пък показа някои успешни практики за оформяне на съдържанието в мобилния интернет. Основната му теза беше, че съдържанието трябва да се предлага в компактни модули, които само повърхностно обобщават някаква информация и препращат към страници където съответната функционалност или пълно съдържание е достъпна в целия си блясък. Стратегията на М-тел в тая насока е да предложи на потребителите си възможност за персонализация посредством създаването на лични страници с избрани от всеки потребител модули (уиджети) само с информацията, която интересува дадения човек. Радващото е,ч е спомена спецификацията на W3C уиджети, което за разработчицита на дадена услуга може да означава, че няма да правят кой знае какви усилия, за да създадат собствени уиджети за М-телската платформа, а ще могат да използват работата си за iGoogle или my.yahoo.com например.

Като цяло хубавото на семинара беше, че се получи известно застъпване в темите между отделни презентатори и по този начин се видяха различни гледни точки. Както обсъждахме с един тип от Ruby on Rails общността, обаче, трябват повече събирания на хората, които се интересуват от ползваемостта в България. Явно “релсистите” правят такива събирания регулярно (бях мяркал в юзъргрупата им нещо такова, но не съм ходил, че са малко специфични темите им за разговор). Което ме навжда на мисълта, че както юзабилистите има какво да научат от програмистите, така и обратното. Или най-малкото обмяната на идеиотносно процеса на работа  (дори и на чисто теоретично ниво) няма да навреди.

Още по темата е писано в: