Данни за употребата на сайта

Последна промяна: 25 януари 2005. Новите неща са маркирани с жълто.

Данните за употребата на един сайт са от решаващо значение, когато дойде време да се правят промени (а промени трябва да се правят непрекъснато!).

Защо са важни?

Защото са една от най-солидните метрики за успеха на даден сайт. Начинът, по който хората използват даден сайт може да даде отговори на много въпроси.

Пример
Проблем:
В сайта на моята фирма представяме многобройните си уникални и висококачествени продукти, които отговарят на всякакви човешки и нечовешки нужди. Самият сайт е доста добре посещаван и дори беше в „Избор на редактора” на Гювеча. Но защо имам толкова малко поръчки през сайта?Възможни причини: Може би твърде малко потребители успяват да получат достатъчно информация за продукта и съответно не могат да вземат решение за поръчка. Ако все пак продуктите са представени добре, какво е сбъркано?

Как да разбера: По-сложният начин е да се направи тест с потребители, чрез който ще се разбере съвсем ясно причината. Този начин обаче често се оказва скъп или пък собственикът на сайта не знае към кого да се обърне за подобна услуга. Другият начин е далеч по-достъпен – един по-внимателен преглед на лог файла на сървъра ще покаже много неща. Ако страницата на отделния продукт има малко хитове в сравнение с главната страница, значи хората просто не могат да я открият.

Как се събират данни за употребата на сайта?

Данни за употребата се събират по много различни начини, но най-често не се събират изобщо .

Броячи

Популярна практика е добавянето на т.нар. броячи от сорта на Уебкаунтър. Статистическите данни на подобни безплатни услуги са твърде ограничени и не дават достатъчно и полезна информация за това как хората използват сайта. Ефектът от използването на такъв брояч се свежда единствено до това, че собственикът на сайта може да има общ поглед върху размера на аудиторията си и някои основни характеристики на тази аудитория – какви платформи, браузъри, разделителни способности използват потребителите. Броячите от този вид не дават информация за това как потребителите използват сайта – кои страници са най-популярни, през кои страници преминават потребителите (пътеките, които си преправят през сайта), кои са входните страници, кои са изходните страници и т.н.

Лог файлове

Лог файловете пазят подробна информация за всяко действие на потребителя. Това обаче не е съвсем вярно, когато сайтът е с предимно динамично съдържание (примерно, всички статии се викат от базата данни от скрипта article.php посредством някаква променлива [article.php?id=21] . В този случай сървърът записва в лог файла единствено това, че потребителят е изпълнил скрипта article.php , но не и че е прочел статия с ID=21 .)

Лог файловете са трудни за анализиране тъй като представляват огромни текстови файлове с информация, неудобна за четене от нормални хора. Това налага използването на специален софтуер. Добрият софтуер за анализ на лог файове е скъпа работа ( WebTrends Log Analyzer ще ви струва близо хиляда долара).

Системи за управление на съдържанието

Ефективен начин за следене на поведението на потребителите е разработването на специални функционални възможности в Системата за управление на сайта. При този вариант бизнес логиката на сайта трябва да бъде доразвита така, че да се пазят подробни данни за всяко движение на потребителя на сайта и да се предлагат инструменти за техния анализ.

Какви данни трябва да се събират?

  • Колко души посещават сайта? (уникални и презареждания [hits] )
  • Колко души посещават отделните страници на сайта? (презареждания). Имам предвид всяка страница, а не просто product.php.
  • На кои страници най-често потребителите обикновено започват да разглеждат сайта?
  • На кои страници най-често потребителите спират да разглеждат сайта?
  • През кои страници минават потребителите, движейки се от начална към крайна страница?
  • Колко време им отнема това движение? Колко време отделят на всяка отделна страница?
  • Кои връзки върху страницата кликат най-често (понякога на една страница може да има две и повече връзки към една и съща дестинация, но да са на различи места – в навигацията и в текста)?

Това съвсем не са всички метрики. В момента се сещам за статистиките от банерните системи, които използват някои сайтове. Или пък отношението между боря посетители и броя на посетителите, които са станали клиенти на сайта (ако е комерсиален сайт)? И т.н. и т.н.

Колкото повече (като количество и разнообразие) данни, толкова по-добре.

За наистина маниаци: Събирайте уникални данни. Уникални са данните, които ни дават информация за това кой точно потребител, каква точно информация е използвал от нашия сайт.

Когато разполагаме с много уникални данни можем да извлечем повтарящите се схеми. Както например Amazon.com прави предположения, кой друг продукт може да ви хареса базирайки предположението си на това какви други продукти са си купили потребителите, закупили продукта, който разглеждате.

Какво да правим с всички тези данни?

Да ги анализираме. Да видим къде силните и слаби места. Да създадем конкурентно предимство.

Огромната възможност, която се отваря, когато съберем достатъчно количество данни за употребата на сайта си е това, че по този начин автоматично (чрез скрипт, а не чрез човешки труд) може да се създава изключително полезно съдържание.

Статистическите данни за това как някой използва сайта е полезно както за собственика на сайта, тъй като знае как да адресира нуждите на потребителите си, но и за самите потребители понеже могат да се сравнят с подобни на тях клиенти, т.е. да направят информиран избор.

Силата на автоматично генерираните справки може да се сравни с коментарите, които оставят потребителите на сайта относно определена част от него. Но автоматичните справки са по-ценни, защото не са субективни (субективността се губи с увеличаване броя на уникалните случаи).

Продължението следва съвсем скоро.

По-добър или най-добър

На една сбирка преди седмица-две си говорехме и за ползата от конкурси като БГ сайт. Общото мнение беше, че смисъл няма. Доводите за това обаче бяха различни.

Както аз разбирам нещата, една от основните цели на конкурса е да направи реклама на Интернет като медия, като място, като комуникационен канал, в който си заслужава да вложиш пари.

Именно затова е целият този стремеж да се вдига шум, да се помества информация в масовите медии. Хората от уеб агенциите са на мнение, че ще увеличат неимоверно печалбите си ако могат да присвоят, да отклонят част от рекламните / маркетинговите бюджети на големите компании към своя двор.

Обаче няма смисъл да се прави реклама на нещо, което не струва. И наистина го мисля. По-голямата част от българските сайтове са много зле по отношение това каква полза от съществуването си носят на собствениците си. А уеб студията продължават да правят сайтове, които не добавят стойност към бизнеса на компаниите, влагащи пари в уеб. На практика, вложените в уеб сайт пари са загуба.

И не случайно изпълнителният директор на най-успешния сайт за електронна търговия до момента – Amazon.com, – Джеф Безос казва: „Рекламата „от уста на уста” добива все по-голяма сила. Ако предлагаш страхотна услуга, хората я откриват…” Безос предсказва, че във всички отрасли на икономиката парите отделяни за маркетинг и реклама ще намаляват, а в резултат на това сумите отделяни за разработка на по-добри продукти и услуги ще се увеличи. „Ако днес успешната рецепта е да изразходваш 70% от средствата си, крещейки наоколо за своята услуга и 30% – за създаването на по-добра услуга, през следващите 20 години това ще се промени.”

Ето защо намирам, че е далеч по-полезно за бизнеса парите вложени в конкурси за най-добър сайт да се вложат в създаване на по-добри сайтове.

Дизайн, който се изплаща

“Най-атрактивните кандидати за работа са тези, които са мотивирани да прилагат своя дизайнерски талант и умение, за да отговорят на дадени бизнес цели. В идеалния вариант, това означава, че те описват един проект като успешен не само защото е спечелил награда за дизайн, но също така и защото е изпълнил бизнес целите си…”- Мариан Фини, Design Continuum, от статия в DMI, “Perspectives on Designing Design Managers

Чудесен цитат в контекста на темата “Възвръщаемост на инвестициите за уеб сайтове”.

Колко данни са много данни?

“Намаляваш безпорядъка, като изчистиш дизайна и след това добавиш информацията” – обобщение на една от идеите на Едуард Тъфт относно начините за представяне на [количествена] информация.

За да се опитам да пресъздам накратко това, което си обмислям в момента ще цитирам и основните принципи на Тъфт:

  • Показвайте данните преди всичко останало
  • Увеличавайте максимално съотношението данни към то мастило (или иначе казано, възможно най-голяма част от мастилото да се използва за изобразяване на данни)
  • Изтривайте мастилото [пикселите], което не е предназначено за изобразяване на данни
  • Изтривайте мастилото [пикселите], което изобразява излишни данни
  • Преглеждайте резултата и редактирайте

Всичко това се прави с цел съдържанието да блесне пред всичко останало, защото Съдържанието е кралят.

В контекста на майсторлъка да създаваш дизайн на интерфейси това може да значи, че е добре на всеки екран да се показват възможно най-много данни, които помагат на потребителя да направи информиран, ефективен избор, т.е. да изпълни оптимално задачата си. Вместо да накъсваме данните в последователност от екрани, обременявайки възприятието, а следователно и извличането на полезна информация (Как данните стават информация? – мисли на Nathan Shedroff).

Тук под данни разбирам всеки пиксел от екранната презентация – включително елементите на операционната система и браузъра. И докато върху вида на операционната система и бразуъра рядко имаме контрол, трябва да обърнем вниманието си изцяло към прозореца на браузъра. Там да премахнем всяка следа на декорация, която не носи информация, свързана със задачата на потребителя. Като с това не казвам “не” на графичния дизайн или рисуването, защото един от основните фактори за повишаване на ползваемостта е естетиката. Но всяка част от графичния дизайн трябва да има отношение към задачата (картинка, шрифт, пиктограма, които подходящо настроение или добавят информация, която иначе би могла да бъде изразена чрез 1000 думи).


legibility.jpg
Don’t mistake legibility for communication. Дейвид Карсън.

Цитат от The Humane Interface: New Directions for Designing Interactive Systems, от Jef Raskin:

Оказва се, че ние просто се боим да изобразяваме информация в интерфейсите си. Известно е, че колкото по-малко неща влизат в една група, толкова по-лесно откриваме онова от тях, което ни трябва. Но от това не следва, както може да се стори на някои, че колкото по-малко елементи има на екрана, толкова по-добре. Ако стотина елемента са разхвърляни из десетки екрани, то вие ще изгубите повече време да се движите между тях, отколкото ще ви отнеме намирането на конкретен елемент, дори ако той се намира сред море от аналогични елементи. Търсенето на нещо в дълги, еднообразни списъци не винаги е трудно.Ако хората не можеха лесно да намират кратки елементи в дълги списъци, списание Wall Street Journal вече отдавна да се е разорило.

[…]

Сериозният, професионален потребител иска екраните да са запълнени до дупка с полезно съдържание. Екраните трябва да са добре обозначени и, да са снабдени с прости механизми за търсене и получаване на информация, отразяваща същността на дадения екран. (В края на краищата, след като сме седнали на компютъра, трябва да извлечем максимална полза от това.)

[…]

Във всеки случай, ако доведем до логическия й край една популярна философия на екранния дизайн, която се свежда до принципа, че “колкото повече е празното пространство, толкова по-лесно се чете”, то ще видим, че тогава на всеки екран трябва да има само един елемент с данни. В този случай потребителят със сигурност ще разпознае елемента с най-малко усилия.

Имайки опит в подобряването на редица продукти, чрез намаляване на количеството на екраните и увеличаване на дела на информацията в оставащите екрани, – или с други думи, чрез подобрение на логическата структура на дизайна, водещо до това съкращение, – аз достигнах до извода, че почти във всички комерсиални програми ние допускаме грешката да показваме на екрана твърде малко информация.


И да заимстваме още малко от Тъфт.

(1) Плътност на данните = Броят на записите / Площта, върху която са изобразени.

Следвайки мислите от по-горния текст си мисля, че колкото по-голяма е плътността на данните, толкова по-добре.

Важно за всеки интерфейс е да служи добре на определен тип потребители(правилото “Един размер за всички” не ражда добри решения). Затова трябва плътността на данните трябва да се съобрази с нивото на потребителите (новаци, напреднали), а и други фактори на контекста.

Носталгия

Седя и чета някои от първите статии, които превеждах за Groove Manifesto през струващата ми се вече толкова далечна 2001 година. Повечето са необичайно интересни – материали, каквито рядко вече се появяват онлайн. А същевременно информацията в тях не е остаряла и сега ми звучи дори още по-убедително, защото мога да я потвърдя с примери от собствения си опит.

Да вземем едно произведение на майстор – Кърт Клонингер, един от най-приятните теоретици на новите медии и нетарта – Марсианци срещу Венерианци. Изключително забавно четиво и въпреки това дълбок и обмислен труд, посветен на вечния спор между екпертите по ползваемост от сорта на Якоб Нийлсен и графичните дизайнери от сорта на Джошуа Дейвис.

Това, което най-много ме изненадва днес е носталгията, предизвикана от тези текстове. Симпатия към едно отминало време, когато в мрежата нямаше от всичко по много – говоря специално за свърталищата на уеб дизайнерите. Имаше един култов портал – k10k, един култов форум – dreamless.org, няколко култови дизайнера с техните всяващи ужас и респект лични проекти и много повече нетрадиционни, свежи и каращи те да се замислиш неща. И онова усещане, че си част от малък кръг съзаклятници, които останалият свят просто не разбира, дори дамгосва с белега “Луди”.

Романтичните времена на уеб дизайна. Ето това е, което днес вече е безвъзвратно отминало.

Днес все повече се говори за ROI (възвръщаемост от инвестицията), увеличаване на броя потребителите, укрупняване на сайтовете… Неща свързани преди всичко с хладния прагматизъм на бизнесмените, отколкото с дръзкия творчески порив на артистите.

Или поне аз усещам нещата по този начин. Колко жалко.

Six Design Lessons From the Apple Store

В сайта на Adaptive Path излезе поредното есе. Този път автор е Джеси Джеймс Джарет, а в статията става въпрос за новия магазин на Епъл в Сан Франциско и изживяването, което той предоставя на посетителите си. Интерсни изводи, които могат да бъдат използвани в редица области, включително и уеб дизайна, софтуера и др.

Six Design Lessons From the Apple Store

Основните изводи:

  1. Създавайте изживяване, а не продукти
  2. Отдавайте дължимото на контекста
  3. Приоритизирайте посланията си
  4. Въведете консистентност
  5. Дизайн за промяна
  6. Не забравяйте човешкия фактор

Use Cases and interaction design

Use Cases and interaction design

Статия в GUUUI, която съдържа конкретни инструкции за създаване на прецеденти, описание на прецеденти и т.н.

Прецедентите се използват широко при планирането на големи пректи, за да се установят изискванията към функционалността на софтуера. В ръцете на всеки дизайнер на интерактивността прецедентите могат да послужат като мощен инструмент за определяне на последователността в работата със системата, а също да се свие пропастта между дизайн и разработка.

(Горното е резюме на статията, което преведох от английски и в него се използват странните за българските уши термини use case – прецедент, workflow – последователност в работата със системата, interaction designers – дизайнери на интерактивността и др..)