Bulgarian Experience

Статия от списание .net

Наскоро из различни блогове се получи една доста интересна и на моменти гореща дискусия относно ползата от използването на персони (от англ. persona) при проектиране на сайтове или продукти. Едната страна в (да го наречем с истинското му име) спора бяха ветераните експерти по ползваемост начело с Доналд Норман, а от другата – феновете на гъвкавите техники за разработка в лицето на пичовете от 37signals. 

Под персони в нашия случай се разбира измислени хора, които представляват група от потребителите на проектирания сайт или продукт. Колегата Димитър Симов – Джими превежда термина с думата „образ” именно защото персоната е обобщен образ с най-характерните черти на хората, които са част от някоя от нашите целеви групи. И както можем да имаме различни аудитории, така и персоните могат да бъдат различни. За един сайт на университет например, можем да имаме няколко персони – на кандидат-студентът, завършващ тази година гимназия, на третокурсника или на някой одъртял професор. Всеки един от тях има различни нужди и опит и съответно ще използва по различен начин сайта.

Персоните се използват по време на процеса на проектиране, за да подпомогнат дизайнерите във взимането на конкретни решения относно това как да бъде реализирана една или друга функционалност. „Какво би направил Гошо?” е въпросът, на който хората от екипа могат доста по-лесно да отговорят, когато знаят, че Гошо, за да продължим предния пример, е мързелив и не много умен студент, който основно се интересува от датите за поправителните изпити и вместо да работи с компютър предпочита да жули кафенца с колежки. С други думи абстрактните данни за потребителите ни „оживяват” и добиват доста по-конкретно изражение в лицето на един човек (макар и измислен), който можем да си представим и да преценим как би постъпил в дадена ситуация.

Та Доналд Норман и 37signals се скараха за това, че според вторите персоните са инструмент, за който дизайнерите само си губят времето. И наистина – в доста случаи персоните се описват в специални документи просто, защото така повелява процеса на работа и в края на краищата си остават едно абстрактно, измислено и изкуствено описание на аудиторията. „Да вземеш решения, основаващи се на истински мнения е по-добре, отколкото да взимаш решения, основаващи се на измислени мнения” – казват те. И донякъде са прави.

За мен обаче ценното в персоните е именно това, че кара дизайнерите да се замислят върху проблемите, които решават и да ги погледнат от друг ъгъл. През очите на потребителите. Защото колкото и естествено да звучи, малко дизайнери го правят и вместо това налагат собствените си виждания, вземат решения, базирайки се на собствения си опит. А това има лош резултат, защото рядко си приличаме с хората, за които проектираме. Колко дизайнери професори в университет познаваш?

За да не се изгубят в ефира, продължавам да препечатвам статиите си от списание .net и тук. Някои може и да допълня, защото в печатното издание има ограничение за обем.

Преди години започнах кариерата си като информационен архитект. Което в най-общи линии означаваше, че трябваше да прегледам цялата информация, която трябва да се публикува в един сайт и да реша как да я подредя така, че хората най-лесно и бързо да се ориентират в нея. По цели дни съм седял и премислял коя с коя страница да обединя в една секция, как да се казват различните раздели на сайта, колко на брой ще са, колко нива в йерархията ще има. В крайна сметка се получаваха едни огромни като чаршафи листа с диаграми – безброй кутийки, които бяха свързани помежду си в някакви сложни структури. Но дори да бяха логични и да отразяваха начина, по който потребителите организират информацията в главата си, те не винаги бяха полезни, просто защото в истинския живот малко хора имат достатъчно време да ги осмислят и след това да намерят каквото им трябва в съответния сайт.

Слава богу горе-долу по времето, когато кутийките започнаха неконтролируемо да завземат все повече квадратни метри хартия (просто клиентите искаха все по-голяма част от бизнеса им да е представен в интернет, т.е. още и още информация в още и още страници и раздели) се появи Гугъл. С едно търсене се оказваш направо на онази страница, която ти е нужна, заобикаляйки изцяло навигацията в сайта. Мечтата на информационния архитект! „Няма значение колко съм объркал структурата, хората и без това ще намерят каквото им трябва”. Да, обаче по този начин изгубих контрол върху начина, по който достигат до информацията. Изгубих възможността да образовам потребителите си докато обхождат сайта в търсене на крайната цел. Изгубих средствата си за манипулиране на съзнанието им и сиреч да оформя позитивния образ на компанията или продукта в главата им.

Не стига това ами и сайтовете вече започнаха да стават все по-утилитарни, т.е. да са далеч по-функционални и способни да помагат на хората да вършат най-разнообразна работа онлайн. Като истински десктоп приложения. Тогава се набраха популярност и т.нар. програмни интерфейси (API) на различните уеб приложения, които направиха за обработката на тази информация това, което Гугъл направи за търсенето на информация. Ето например аз мога да качвам снимки в профила си във Flickr без дори да отида на сайта. Чрез техния програмен интерфейс аз мога да направя свое приложение, което качва снимките, организира ги в албуми и реално ползва Flickr само като място за съхранение. Сиреч дизайнерите на Flickr нямат контрол и върху интерфейса, чрез който хората ползват възможностите на тяхната система.

И какво излезе – в днешно време сайтовете ни са само една купчина от данни, в която потребителите без наша помощ намират каквото им трябва и правят с него каквото си искат, откъдето си искат.

Само че докато губиш контрол всъщност печелиш нещо много по-важно – доверието и ангажираността на публиката. Която въобще не е публика, а активен участник в цялата система. И точно затова целта на дизайнерите в сега е не да сервират внимателно планирани страници и функционалност, а да дадат повече инструменти на хората дори не само да участват, но и да създават сами своите изживявания. 

Моя статия от последния брой на българското издание на списание .Net. Харесвам си я.

 Наскоро слушах едно подкаст интервю с Джарид Спуул. Джарид е основател на една от най-известните агенции, занимаващи се с изследване на ползваемостта - UIE (User Interface Engeneering) и нещата, които споделя обикновено са много интересни. Многобройните тестове на сайтове с потребители, които той и екипът му провеждат, често имат резултати, които разбиват на пух и прах традиционните ни схващания за това как се правят нещата, но пък са абсолютно логични и всъщност са израз на само едно - здравият разум на потребителите.

Та във въпросното интервю Джарид между другото спомена и едно свое много интересно наблюдение относно началните страници на сайтовете. “Не гледайте на началната си страница като на рекламно каре. Гледайте на нея като следващата стъпка, която довежда хората до това, което търсят. Ако мислите да сложите нещо на началната страница, но не се сещате причина някой да го търси, то най-вероятно мястото му не е там.”

Колкото и логично да звучи това обаче, все още голям брой начални страници промотират напълно ненужна информация и само губят времето на хората. Типичният пример за това са последните новини. “Иван Иванов оглави отдел човешки ресурси”. Чудесно за него. Но на колко души това би помогнало да си свършат работата? Или пък любимо ми въвеждащо изречение - “Фирма ХХХ е основана през 1995 година от Иван Иванов с решение 187 на Софийски градски съд.” О, това е важно. Сега знам как да си избера от вашите продукти…

В такива случаи хората просто отиват да търсят, нужната им информация другаде. Къде ли? На сайтовете на конкуренцията разбира се.

За да ви помогнат при решението какво да сложите на началната страница има редици препоръки за ползваемост, но най-важното според мен са няколко неща.

Винаги включвайте кратко обяснение на целта и съдържанието на сайта – какво предлага на посетителите. Понякога добро място за това обяснение може да е заглавието на прозореца на браузъра. То именно се показва в резултатите на търсачките, а както разбрахме по-горе началната страница е само стъпка от пътешествието на потребителя към търсеното. Защо да не привлечем вниманието му още преди да е дошъл на нашия сайт и да се откроим от хилядите страници със заглавие “Начало” или “Добре дошли в официалния сайт на…”.

И като споменах отличаване - много е важно да става ясно каква е разликата между предлаганото в този сайт и на стотиците други в интернет. Винаги има нещо различно, на което може да се наблегне. Чудесен начин за постигането на тази цел е да се показват примери от истинското съдържание на сайта. Ако целта е да се продават чорапи – покажете един чифт и го направете връзка към пълното описание. Ако целта е да се представи някаква услуга – опитайте са да я синтезирате в един кратък абзац и сложете няколко връзки към по-подробното описание.

За по-големите сайтове с по-разнообразно съдържание, може да е трудно да се покажат много примери. Преценете, коя е най-популярната ви оферта и акцентирайте върху нея, но не скривайте всичко останало зад прекалено общото “Продукти”. Направете връзки към всички по-популярни страници, а ако са твърде много ги обособете в няколко групи, но не ги крийте по вътрешните страници. Просто повечето хора не са достатъчно находчиви и посветени на вашия сайт, за да го обиколят в търсене на ценната информация.

И най-важното. Не се притеснявайте, че началната страница ще стане прекалено “наблъскана” или “претоварена”. Графичният дизайн има редица трикове, които се справят с проблема пък и хората отдавна вече знаят как се скролва. Важното е да предложите достатъчно сламки, за които потребителите ви да се хванат докато търсят каквото им трябва.

В резултат на няколко мои мрънкания, че в България няма свястно събитие, на което човек хем да отиде и да научи нещо ново и полезно, хем да се види със себеподобни професионалисти се пръква една инициатива на Нетейдж (фирмата, в която работя).

Казва се Netage Lecture Series и всъщност си е типичен баркамп - измисляме една тема за презенцтация и дискусия, събираме се на някое удобно място и междувременно пийваме по някоя бира, за да внесем неформален елемент в цялото нещо.

Първото събитие от серията ще се проведе следващата сряда (26 март) привечер в софийския Central Park хотел (до пилоните на НДК, една лъскава нова сграда).

Колегите програмисти ще говорят за това как се проектира и оптимизира един сайт или уеб приложение за голямо натоварване - в смисъл на как да не ни умре проекта, когато най-накрая една сюрия народ се изсипе и почне да прави това, което искаме да прави с нашето приложение.

Официалната покана звучи така:

Netage стартира Netage Lecture Series: поредица от лекции, с които целим да споделим новите си знания в областта на дизайна, програмирането и управлението на проекти.

Първото събитие от поредицата ще се проведе на 26-ти март (сряда) в Central Park Hotel на бул. Витоша 106.

Темата на лекцията: Проектиране на уеб приложения за голямо натоварване.
Кога: 26.03.2008 (сряда), 18:00
Къде: Central Park Hotel, бул. Витоша 106

По време на лекцията ще обсъдим следните въпроси:

· Кои са най-често срещаните проблеми, които възникват при сайтове с голямо натоварване?
· Какъв хардуер трябва да предвидим?
· Как да проектираме архитектурата на приложението?
· Как да се справим с тесните места в системата – база данни, уеб сървъри и т.н.?

Ще споделим опита си от изграждането на едни от най-популярните новинарски сайтове в България, но се надяваме на лекцията да присъстват и хора, които се занимават с не по-малко натоварени и интересни проекти – видео и файлови портали, новинарски медии и др.— с които да обменим знания и опит.

След Q&A сесията, ще продължим разговорите на бира.

С нетърпение Ви очакваме!

Елате повече.

Ако има вероятност да дойдеш пиши в коментарите или се разпиши във Facebook event-a.

Внезапно обзелият ме ентусиазъм днес привечер се изля във формата на уебкаста, който можете да гледате по-долу.

Логично е да имате очаквания за нещо повече от предишния път, един вид да съм се поучил от грешките си. Уверявам ви, че такова нещо няма и този втори мой продукт се оказва дори по-смотан и от първия.

Но пък от друга страна ми стана жал да похабявам материала като го архивирам някъде из компютъра си и затова все пак реших да го споделя тук. Предварително се извинявам за откровените глупости, които в последствие се чух че съм изприказвал, за липсата на всякаква подготовка и за реализацията. И ако на някой му се струва, че съм на няколко ракийки по време на записа, то трябва да знае, че не е точно така.

Иначе говоря за различни неща и най-вече различни проблеми, които са свързани със скролването в уеб страниците.

По време на презентацията се споменават следните уеб ресурси:

• http://www.boxesandarrows.com/view/blasting-the-myth-of
• http://www.boxesandarrows.com/view/blasting-the-myth-of16
• http://riabg.org/?p=238
• http://www.adobe.com/devnet/flex/articles/fig_pt5.html
• http://www.adobe.com/devnet/flex/
• http://www.yahoo.com/
• http://www.msnbc.msn.com/
• http://alphachannel.msnbc.msn.com/archive/2007/11/12/463550.aspx

Ето и самото видео:

От вчера capital.bg е с променен дизайн.

На илюстрацията по-горе с червена пунктирана линия е отбелязана видимата площ преди човек да трябва да скролира при резолюция 1024х768. Първият пунктир указва каква част от съдържанието се вижда, когато го има огромният банер “За града”, който явно се показва само при първоначално зареждане на страницата. При повторно зареждане банерът го няма и видимата площ се разширява до втория пунктир.

Струва ми се, че основната промяна е в навигацията. Сега тя се простира на около една трета от първия екран преди скрола (при резолюция 1024х768). Този факт, заедно с разполагането на един голям и един огромен банери в това пространство измества смисленото съдържание чак след скрола.

Дори при положение, че съзнателно хората от Капитал са искали да направят началната страница на сайта си нещо като портал откъдето потребителя да се ориентира в съдържанието на сайта и да може лесно да отиде в разделя, който му е интересен, това не ги оправдава за пропиляното място на вътрешните странци, където положението е дори още по-болезнено:

Както се вижда тук смисленото съдържание не започва дори след първия скрол, а навигацията си остава абсолютно същата.

Както писа преди време Джарид Спуул от UIE, отделянето на значителни ресурси за глобална навигация в един сайт, защото през по-голяма част от времето на потребителите не им трябва глобална, а локална (контекстно-зависима) навигация. Подобни твърдения има и Джейкъб Нийлсен, който направо пита Полезна ли е навигацията въобще? Добро обобщение на изледванията посветени на навигацията е направил Хенрик Олсен в една статия, която преведох за Groove Manifesto.

И така - ако правите новинарски (всъщност какъвто и да е) сайт, избягвайте да отделяте прекалено голямо внимание и място на глобална навигация и да се опитвате да имате връзки от всички страници в сайта към всички страници в сайта, понеже потребителите идват с конкретни цели и търсят конкретно съдържание и глобалната навигация по-скоро им пречи като избутва и засенчва ценното съдържание. Вместо това помислете, кои страници биха били най-полезни на потребителите в контекста на съдържанието, което разглеждат, и им осигурете лесен достъп до тях.

Но да се върнем на началната страница на capital.bg. Освен с неефективното оформление преди първия скрол, сайтът впечатлява и със загубата на значително пространство чрез неефективния си grid и дизайна на анонсите за новините.

Всичко това води до значителното издължаване на началната страница и трудното ориентиране на човек. При по-ниски резолюции потреблитят трябва да скролва нагоре надолу, като при всеки скрол получава сравнително малко ценна информация, губи контекст и трудно сканира съдържанието на сайта, което в крайна сметка увеличава времето за работа със сайта и следователно раздразнението и неудволетвореността. 

Да се надяваме, че версия 5 на сайта ще отстрани тия проблеми, тъй като честно казано статиите в Капитал са интересни сами по себе си и ще е жалко да продължат да страдат от неадекватния дизайн.

С извинение за абсолютната си аматьорщина по отношение на създаването на уебкастове, представям Bulgarian Exprience Webcast 1: Анимацията в интерфейса.

Какво е Bulgarian Experience Webcast?

Записвам екрана на компютъра си и разказвам какво ми е направило впечатление в нещата, които се показват там. Представлява видео - запис на действията на екрана с Camtasia Studio и аудио запис с моя коментар. Идеята ми е да коментирам различни примери за добри и лоши решения за интерфейси с надеждата да съм полезен на някой.

Защо уебкаст?

1. Защото позволява показването на интеракцията в реално време.
2. Защото позволява аудио коментар от моя страна, което спестява доста писане.
3. Защото като цяло отнема доста по-малко време от изпипването на цял блог пост, а е доста по-богато като изживяване.

Анимацията в интерфейса

Това е темата на първия уебкаст. Струва ми се интерсна с оглед настъпването на различните и доста приятни JavaScript библиотеки наоколо, които позволяват анимирането на различни ефекти - скриване, показване, преместване и т.н.. Основните преимущества на адекватното използване на анимарани ефекти са:

• може да повиши ползваемостта на интерфейса, особено за потребители с по-малко опит като им помага да се ориентират и следят какво става на екрана и как системата реагира на техните действия;
• може да се постигне визуално внушение за високотехнологично, но същевременно с това човешко и в крайна сметка приятно изживяване.

Ето и видеото:

По-голям размер

Малко повече за идеята ми за уебкастовете

Преди няколко седмици размишлявах върху това как човек може да се промотира в онлайн средата. Очевидно доста популярно напоследък е да имаш блог, в който да споделяш мъдрите си мисли и наблюдения по темите, които те интересуват. Самият аз имам няколко блога. Bulgarian Exprience конкретно е мястото, в което пиша за темите свързани с работата ми като интеракшън дизайнер.

Само че в уеб вече далеч не всичко е само текст и картинки. От няколко години с нарастване на скоростта на свързване към Интернет стават все по-популярни и други медии - звук и видео. Появиха се т.нар. подкастове, които са си просто музикални файлове, които човек записва на MP3 плеъра си и слуша, когато има време. Появи се и YouTube - мястото, на което хората споделят видео записите си.

Специално видео споделянето е на върха на интернет вълната в момента. Предполагам, че една огромна част от трафика в интернет е именно от сайтове за видео. Сиреч доста хора прекарват доста време по тия сайтове.

Сиреч - гениалната ми мисъл беше - ако някой липсва от видео сайтовете, то той липсва от голяма част от живота на онлайн потребителите.

Не знам защо YouTube не е завладян тотално от рекламодателите към момента, защо преди пускането на всеки клип няма реклама, защо в vbox7 не се върти реклама на М-Тел и Кока-Кола.

Знам обаче, че аз трябва да бъда в това пространство. Bulgarian Exprience уебкастовете са идеален начин да се пробвам.

Дано ви се харесва.

Един добър пример за бизнес блог. Хората от сайта за запознанства gepime.com поддържат блог, в който обявяват новите функционалности на сайта и събират мнението на потребителите си. Някои от постовете в блога са съвети към потребителите как да се справят с даден проблем. Т.е. създателите на сайта не само слушат, но и отговарят, когато ги питаш и показват, че са загрижени за развитието на продукта си. Тия съвети, също така, са доста хитър начин да научиш как хората използват сайта ти. А хората често успяват да правят неща, за които създателите на сайта дори не са сънували.

Наскоро имах възможност да наблюдавам как хора свалят нелегално филми от интернет. За всеки филм разбира се им трябваха субтитри на български език. За щастие имаха на разположение subs.unacs.bg - сайт предназначен единствено да предлага български субтитри за огромно количество филми.

Каква изненада обаче. Хората не успяваха да намерят субтитрите, които им трябваха и доста се фрустрираха от неуспехите си. Но защо?

Сайтът има добра търсачка, която при въвеждане на заглавието на филма връща доста резултати. Звучи чудесно: търсачката работи, хората я намират и изплзват лесно.

Проблемът обаче беше в представянето на резултатите.

За търсените субтитри имаше 6 резултата, които не се отличаваха почти по нищо смислено - единствено по името на ъплоудъра, броя сваляния и неразгадаемите жълти точки.

Изправени пред подобен избор хората започваха да свалят всички субтитри подред и да ги пробват. Разбира се повечето бяха неподходящи. Изнервящо.

Ключът от палатката се крие в допълнителната информация, която се показва, когато човек мине с мишката върху заглавието на даден ред:

Един от редовете в тази допълнителна информация - “Доп. инфо” съдържа и името на файла, за който се отнасят субтитрите. Единственото, което трябва да направи човек, разполагащ с това доп. инфо и сваления преди това файл с филма е да сравни двата текста. Лесно? Не съвсем.

Повечето хора въобще не разбираха, че трябва да минат с мишката върху заглавието, камо ли да обърнат внимание на това, което се появява като данни в новопоявилото се прозорче.

Съвсем просто решение на този сериозен проблем с ползваемостта на страницата с резултати е точно това парченце допълнителна информация - заглавието на файла - да се показва директно в таблицата, без нужда от движения с мишката.

Подобен е проблемът и с падащите менюта, които все още често се срещат по сайтовете. И причината потребителите да не се справят добре с подобни дизайнерски решения е в техните когнитивни навици. Както Джарид Спуул пише “Потребителите първо вземат решение и след това кликат“, т.е. преди да мръднат с мишката, за да посочат заглавието на филма (в нашия случай), те вземат решение за това на кой линк да кликнат. Когато не разполагат с необходимата информация да вземат правилно решение, те налучкват. Което очевидно не е добре, защото повишава риска от грешки и съответно раздразнение и загуба на време.

P.S. [1 юни 2007] Стори ми се да напиша това, защото този сайт правен очевидно от geeks за geeks е достигнал завидна популярност и влиза топ 50 на най-посещаваните от българи сайтове според класацията на alexa.com.

Преди време бях писал за това как е правилно да се казва връзката, водеща към началната страница на един сайт. Днес смятам да пиша за това как трябва да се изписва на български ”електронна поща” (в английския, electronic mail или съкратеното email).

За първи път се замислих как е правилно да се пише “email” на български за един от сайтовете на Орбител. Тогава направих кратко проучване в Гугъл как стои въпросът с популярността на различните варианти за изписване и превеждане на този термин. Преди няколко месеца пък Еленко Еленков публикува своя “Пътеводител за правилно писане на български“, в който даваше препоръка, противоречаща си моята идея за нещата.

Та в българските сайтове най-популярно е да се пише на латиница “email”, т.е. точно както е в англоговорящите сайтове. Това е и правилното изписване на английски език, т.е. без тире и без главно “E”. Този вариант обаче не ми се струва уместен, защото 1) задължава човека, който чете да знае как се чете и произнася на английски думата и 2) човекът, който пише също трябва да знае как се пише на английски “email” и освен това да превключва клавиатурата си от писане на кирилица, към писане на латиница. Не знам как се чувстват по въпроса екранните четци за слепи, но при всички положения използване на английски думи и латиница при писане и четене на български не е естествения начин да се случват нещата. Никой не пише internet на латиница, нали?

“Електронна поща” пък е доста по-дълго. В смисъл, че са си две думи. Освен това повечето хора, когато говорят свободно (на ежедневен български) не казват “Изпрати ли ми онази електронна поща?”, а просто “Изпрати ли ми онзи имейл?”. “Електронна поща” може би е добре да се използва, когато в един трябва да се направи разграничение обикновена поща и електронна поща.

Доста популярно в българските сайтове е и изписването “е-мейл” във вариации с латинско или кирилско ”е”. Но тази “дума” е доста странна. От една страна имаме “е” с тире, която явно е взаимствано от грешното изписване на англисйки на “e-mail”. Самото ”е” е съкратено от “electronic”. От друга страна имаме изписване на български на английската дума “мейл”. В крайна сметка се получава една много причудлива кръстоска полуанглиско съкръщение и английска дума изписана на български.

Вариантът, на който аз се спрях ми се струва най-логичен. “Имейл” е буквална транскрипция на английската дума на български . Удобно е защото “имейл” е добил широка популярност термин, който не изисква употребата на българска дума от сорта на “ритнитопковци” или “драснипалниклечица”. И защото се пише на български, а в българския както знаем думите се изписват точно така както се чуват.

В заключение, на български “email” правилно се пише “имейл”.