Search People Optimization*

Моя статия от първия брой на списание .net.

***

Защо толкова много хора влагат средства и усилия, за подобряване на СЕО и в същото време почти никой не се замисля как да направи сайта си по-полезен и лесен за ползване от хората?

В последно време все по-често започвам да дочувам от клиентите въпроси от сорта „Предлагате ли оптимизация за търсачки?” или пък „Как ще оптимизирате сайта ми за Гугъл?”. Не рядко това са хора или организации, за които съм останал с впечатление, че не се интересуват много-много от сайта си и това как да развият бизнеса си онлайн.
Точно затова повечето пъти коментарите в офиса са „Чакай малко… Къде беше [Някакво име], когато трябваше да седнем и да напишем съдържанието за сайта? Какво стана с блога, в който щеше да пише за бизнеса си?”. Разбира се смислен отговор няма и се започва едно “Бе вие дайте да видим какво може да се направи за Гугъл пък сайта след това ще го мислим…”

В тая връзка от край време имам проблем с оптимизацията за търсачки. Ок, първо си правиш сайт или даваш едни пари, за да ти го направят. Пишеш хубав маркъп, спазваш всичките му SEO правила, вкарваш някои и друг SEO трик, купуваш линкове от други сайтове, за да си вдигнеш Пейдж Ранг-а. В крайна сметка сайта ти може и да се появи в пърата страница на Гугъл.

И какво?

Ще успееш ли да отговориш на високите очаквания на хората, които те посещават? „Високи очаквания?” – повдигаш вежди въпросително. Ами да – ти си на първо място. Би трябвало да си най-добрия, нали Гугъл те избра. За хората ти си най-доброто, което предлага Интернет.

Както казва Сет Годин: “Няма да спечелиш като излъжеш Гугъл да те показва на първо място в резултатите за някое търсене. Ще спечелиш тогава, когато откриеш онзи прост начин да превръщаш случайните минувачи в приятели и приятелите в клиенти.”

Защото машините са рационални – поглъщат всяка дума в сайта ти и се опитват да разберат доколко тя е важна за контекста и за търсеното от потребителя. За разлика от тях нормалните хора гледат отгоре-отгоре съдържанието; сканират заглавията, по няколко думи от абзац и това е. Ако нищо не им хване окото следва разочарование, бутона Back и ново търсене. Съвсем различно е да накараш машината да прочете текста ти и да разбере от него това, което ти искаш и съвсем друго е да накараш един истински човек да кликне бутона „Купувам” на някоя от страниците на сайта ти.

Време е да поставим акцента върху хората, а не върху машините. Оптимизирането за търсачките е лесно. Оптимизирането на сайт за живи, истински, търсещи и бързащи хора е трудното. И докато е много вероятно ако сайтът ти е полезен и ползваем да излиза нагоре в резултатите, то обратното не винаги е вярно.
Ето защо вярвам, че ако повече собственици на сайтове и уеб професионалисти отделят повече време да мислят за подобряването на ползваемостта на сайтовете си, отколкото в начини да надхитрят системата ще има много по-голям ефект за бизнеса им. При това заслужен.

* Оптимизация за търсещи хора

Как да станеш интеракшън дизайнер?

Преди няколко месеца ми една девойка ми е написала следния въпрос:

Работя в една малка фирма за уеб дизайн и софтуер и съм единственият дизайнер и всъщност се опитвам да се изявявам и като information architect и UX designer. Въведох някои нови методи на работа във фирмата като използването на Visio за wireframing но обмислям и изпробването на Axure. Като цяло обаче смятам да се развивам в UX за софтуер и много ми се иска един ден да работя във фирма като Телерик или друга голяма такава. Имам малко информация обаче относно начина на работа и необходимите умения, а искам да знам на какво да наблегна още от сега тъй като опитът ми е главно в уеб дизайна. Та ще се радвам да споделиш какви точно умения се искат, какви tools използват UX дизайнерите в Телерик (Axure, Epression Blend, трябва ли да знаеш XAML?), и от друга страна дизайнерите на UI (изцяло Illustrator ли се ползва за създаването на дизайна на един интерфейс?)

Ето какво и отговорих:

Привет,
Първо да се извиня, че пиша с два месеца по-късно, но чак сега (случайно) видях това съобщение.

Иначе за туловете – общо взето всеки ползва каквото му е удобно. Сравнително популярно е Axure. Други ползват Expression Blend. На мен ми е най-бързо и лесно да ползвам HTML + jquery (когато е важно да се покаже интерактивност и как се разцъква даден интерфейс) и евентуално Fireworks (когато трябва да се покаже набързо как е подреден даден екран или когато набързо искам да пробвам с различни структури на данните). Та в заключение – няма стандарти. С каквото най-лесно си обясняваш идеите и другите те разбират – това е.

Иначе за умения – графичния дизайн е задължителен. не толкова да можеш сама да правиш, но да знаеш какво е добър дизайн и кои са основните принципи. Също да можеш да пишеш добре и разбираемо – ако можеш в кратък текст да обясниш дадена функционалност (Примерно в текст на бутон или чекбокс да обясниш какво прави съответната функционалност). И другото полезно е да имаш познания по когнитивна психология – как хората възприемат различни неща и как ги интерпретират. И понеже основна част от възприятието ни е визуално тука материята се припокрива с теорията на графичния дизайн. Но въпреки това когнитивната психология ти помага да обясниш защо даден човек би взел дадено решение.

На толкова общ въпрос, такъв общ отговор. Но според мен няма универсално обобщение – трябва ти това и това и вече ставаш. Всичко е до желание, практика и много мислене.

Тренингът “Съдържание за уеб” и моето участие

На 7 октомври 2010 направих една презентация на тренинга на Лукрат “Съдържание за уеб”. Говорих и показвах примери за това как се прави съдържание за уеб по-ползваемо. Т.е. как хората да го възприемат възможно най-лесно и бързо.

Моята презентация

Качих в SlideShare презентацията ми, но по-добре да свалите PowerPoint файла , за да видите и бележките ми към всеки слайд. Те са сравнително подробни, но не са съвсем това, което говорих. Някои неща пропуснах, други пък ми се получиха по-добре по време на представянето. Забравих да снимам видео за съжаление…

Освен мен, презентации имаха и Владимир Петков (Каладан), Огнян Младенов и Борил Караиванов.

Другите презентации

Основната идея на Владо беше да накара хората да се съобразяват с конктекста, в който създават съдържание.

Това според него се постига по два начина. Първо се съобразяваш с медията и не използваш директно неща предназначени за друга медия в уеб (от печатна медия в уеб, например). Второ — даваш не само данни (факти, линкове), но и допълнително информация (контекст), която помага на хората да осмислят и разберат защо тези данни са важни.

Огнян Младенов говори за SEO. Той вече публикува презентацията си. От слайдовете доста добре може да се придобие усещане за какво говори (рядко съм виждал слайдове с толкова много текст :)).

Борил пък направи нещо като въведение в типографията за начинаещи.

И така.

Не казахме най-важното

По време на тренинга ми хрумна, че съм изпуснал нещо много важно. Всъщност може би най-важното. Все пак добавих един слайд, но не мисля, че с него успях да натъртя достатъчно. На кое?

Създаването на съдържание за уеб е супер трудно нещо. Вероятността да го направиш добре от първия път е много малка.

Освен, че трябва много внимателно да се подготвиш — да познаваш аудиторията си наистина добре (като нужди, ключови думи и всякакви други детайли), — трябва и да следиш и да реагираш след като вече си пуснал нещо онлайн.

Слава богу вече има доста онлайн и евтини инструменти, с които можеш да следиш ефективността на дадено съдържание. Т.е. дали когато хората дойдат на страницата, правят каквото ти се иска да правят или се разсейват и окапват по пътя.

Има и инструменти, с които да тестваш варианти на едно съдържание, за да видиш кой вариант се представя по-добре.

Супер важно е да следиш какво се случва и да се опитваш да оптимизираш непрекъснато. Иначе просто умираш.

Три извода от events tracking в Google Analytics (втора част)

В поредица от постове разкривам скорошните си наблюдения за начина на ползване на някои интерфейсни компненти от хората.

Хората не разцъкват табове

В стремежа си да сложат възможно най-много съдържание на единица площ, уеб дизайнерите и собствениците на сайтове използват най-разлини подходи. Типични такива са падащите менюта и табовете.

За падащите менюта съм писал преди – не ги харесвам и не ги препоръчвам.

За табовете обаче съм чел само патърни за употреба – как да изглеждат и да се държат, но не и смислена критика дали са ползваеми или не. А винаги ми е било любопитно как се представят в истинския живот.

Важно е да отбележа, че става въпрос за онзи тип табове, които скриват и показват съдържание в малки карета от дадена страница, а не за навигационния тип табове.

На началната страница на сайта (и страницата с най-много посещения изобщо) на едно от най-видимите места има блок с новини, които са групирани в отделни категории. За всяка категория има отделен таб.

Предположението ми беше, че сравнително малък процент от хората ще кликат на табовете. И наистина статистиката показа, че по-малко от 5% от посетителите на началната страница кликат на някои от табовете.
На началната страница на спортната страница има сходен интерфейс и там процентите са 15. Разликата може да се обясни с това, че докато на началната страница хората идват по различни причини и имат много повече опции, то на вътрешната страница вече са доста по-съсредоточени и съдържавнието в табовете всъщност се явява голяма част от смисленото съдържание.

Което е по-интересно е, че общият брой на кликовете върху новините във всички скрити табове е една пета от броя на кликовете върху новините от показания дефолтен таб. Представете си че ако в показания таб хората цъкат на 100 новини, то в останалите 5 таба са цъкнали на общо 20. Показателно за ефективността. От друга страна обаче е по-добре от това да имаме само един таб и вместо 120 да получим само 100 клика.

Изводът е, че ако разчитате, че с помощта на табовете ще успеете да пробутате повече съдържание – не хранете излишни надежди. Полза както се вижда има, но тя е почти маргинална. В конкретния случай загубата на място не е голяма и не пречи (много) на останалата част от съдържанието в страницата. Т.е. хем сме изгубили малко място, хем малко хора кликат, но поне не сме навредили на останалата част от съдържанието.

PS. Тук отново трябва да направя уточнението, че резултатите са за този конкретен дизайн. В друг контекст табовете могат да имат и по-добри резултати.

Видео: Семинар по ползваемост, Ноември 2009, София

Днес имах удоволствието да направя сравнително кратка презентация на семинара по ползваемост, организиран от Лукрат.

Ето и видеото:

Звукът може да е кофти, затова препоръчвам използването на слушалки и по-голямо внимание ;)

Слайдовете от презентацията качих в SlideShare:

Падащите менюта

Моя статия за българското списание .net.

Малко са интерфейсните елементи, които създават много проблеми и едновременно с това са толкова популярни като падащите навигационни менюта.

Те са един от най-старите елементи на графичните операционни системи. Въведени са масово за пръв път в компютрите Apple и тяхната MacOS. Най-голяма популярност придобиват заради продуктите на Майкрософт, където основната „навигация” е т.нар. файл меню. И макар Майкрософт и Епъл дълго да се съдиха, кой от кого е откраднал интерфейса, всъщност трябва да благодарим на хората от Xerox, които в началото на 70-те изобретиха първият графичен потребителски интерфейс за операционната система PARK.

В уеб падащите навигационни менюта се подвизават от доста време. Преди десетина години те бяха едно от първите превъплъщения на DHTML технологията. Уеб дизайнерите се надпреварваха да правят такива менюта и да ги използват в сайтовете си, за да покажат „високотехнологичните” си умения и да създадат усещането за неограничените технологични възможности на уеб като медия. Използването на този вид менюта се оправдаваше и с пестенето на място и опростяването на дизайна.

Сред експертите по ползваемост обаче падащите менюта съвсем не се тачат с особена популярност. И това не е случайно. Тестовете с потребители показват, че макар този интерфейсен елемент да е познат на потребителите, той създава доста повече проблеми (и то критични) отколкото решава.

Основният проблем с падащите менюта е, че спират естествения поток от действия на потребителя. Как? Представете си как отивате на една страница и я преглеждате. Въз основа на информацията, която виждате в тази страница вие вземате решение какво да направите по-нататък. Ако решите да кликнете върху линк от падащо меню изведнъж пред вас се показва скрита до момента информация (линковете в падащото подменю). Тази нова информация трябва да бъде преосмислeна и едва тогава отново бихте решили – дали да кликнете на някой от новите линкове или да огледате отново страницата за по-добър избор. С други думи нормалният процес на разглеждане на един сайт е прекъснат, а потребителят е разколебан в способността си да взема решения въз основа на видимото върху екрана.

В някои случаи падащи менюта може да е адекватно решение (напр., когато става въпрос за система, която хората ползват често, знаят структурата и имат нужда от бърз начин да се придвижват от страница на страница). В други случаи клиентът или дизайнерът не искат за нищо на света да се простят с любимото си елементче. Тогава е важно да се спазват добрите практики при дизайна.

Основно правило е да се направи така, че линковете, които предизвикват появата на падащо меню да се различават от останалите. Стандартен начин за тяхното диференциране в такъв случай е използването на стрелка или триъгълник, които сочат надолу или надясно (зависи накъде ще се покаже менюто. Освен това е важно навигацията в самите падащи менюта да не изисква голяма сръчност и упоритост, за да уцелиш точно тази връзка, която ти трябва. Много често неправилното движение кара падащото меню да се скрие или пък да се покаже съседното меню и така потребителят може да кликне върху погрешен линк. Добър пример в това отношение е навигацията на Flickr, където падащото меню се показва единствено, когато потребителят кликне стрелкичкаа надолу, а не, когато мине с мишката или кликне върху някои от основните линкове.

Разбира се изборът, кога да ползвате изскачащи навигационни менюта в дизайна си остава изцяло ваш, но следващият път, когато ви засърби да използвате един от тия „яки” JavaScript компоненти, помислете дали това е наистина необходимо и дали няма по-малко стресиращ начин да осигурите навигационен избор на потребителите си.

Хензел, Гретел и навигацията

Моя статия за българското списание .net.

Много от нас сигурно си спомнят братята Грим и по-скоро историите и света, който описват в своите прочути приказки. Услужливите редактори и преводачи са смекчили достатъчно зловещите образи на вещици, говорещи животни, всякаквите мутанти с огромен или миниатюрен ръст и прочее малформаци, които скитат из тъмни гори и странни земи, кроят си пъклени планове, тук там се поизяждат. Сега децата се радват, когато всичко свършва добре и всички заживяват в мир.

В света на уеб дизайна обаче сме все още като че ли все още в първите и непреработени варианти на приказките. В гората наречена интернет, потребителите все още често се губят и отвсякъде ги дебнат куп опасности – огромното количество безполезни сайтове, агресивните рекламни банери, вдебилените SEO експерти.

Едно често срещано решение на проблема с изгубването (особено в по-големите сайтове) е използването на пътечки от линкове. В английския език терминът e breadcrumbs и буквално се превежда като пътечка от трохи. И както вече се досещате произлиза именно от приказката за Хензел и Гретел, които докато бягат от къщи в гората, оставят по пътя си трохи от хляб, за да могат после да се върнат обратно.

Пътечките представляват хоризонтален списък от имена на страници, които описват всяко ниво от йерархията на сайта от най-горната (началната) страница на сайта до страницата, на която се намира потребителя. Всяко име в списъка е линк към съответната страница.

Бредкръмбовете са особено полезни, когато сайтът има повече нива в йерархията си и основната навигация не може адекватно да покаже на къде точно се намира някоя страница от по-долните нива в йерархията. Те могат да помогнат на потребителите да си отговорят на два от най-важните навигационни въпроси – „Къде съм?” и „Къде мога да отида от тук нататък?”.

Някои препоръки при оформянето на пътечката:

  • Първият линк да не е просто “Начало”, а нещо по-специфично, например името на сайта, защото „Начало” или „Home” е прекалено общо и нищо незначещо понятие.
  • Отделните имена се разделят със знак за по-голямо – „>”. Често се използват и други символи за разделяне като вертикална черта „|”, наклонена черта „/” или „\”, две точки и всякакви други варианти. Най-добре въпреки това е да се използва знакът за по-голямо, защото интуитивно подсказва значението на всяка страница в списъка и принадлежността и по-горното ниво. Т.е. началната страница е най-важна, следващата страница е по-малка и част от по-горното ниво и т.н. Всеки друг символ означава по-скоро разделение, а наклонените черти говорят нещо само на хора, които са виждали команден ред на операционна система.
  • Името на страницата, на която си в момента се включва в пътечката. Ако пътечката и заглавието са разделени визуално потребителят може да не разбере, че представляват едно цяло и имат комбинирано значение – да показват къде се намираш в момента и принадлежността на настоящата страница към някаква по-сложна и многопластова структура.

В крайна сметка обаче е важно да се спомене, че пътечките рядко се използват от потребителите. За дизайнерите това означава, че не бива да разчитат прекалено много на тях и не е необходимо насочват прекалено много визуално внимание към тях. Вместо това е добре да се инвестира повече време в измислянето на по-добра структура и навигация.

Полезна информация

Моя статия за българското списание .net.

Една от неизменните тенденции, които от години наблюдавам в най-разнообразни сайтове из българския интернет и в запитванията за разработка на нови сайтове, които получаваме е присъствието на величествения линк „Полезна информация”. И всеки път, когато го срещна си започвам да се чудя „Е, добре. А останалата информация на сайта безполезна ли е?”

В интерес на истината „полезна информация” обикновено е най-ценната информация, която човек може да научи. Най-честият пример са сайтовете на различните туристически обекти в България – градове, хотели, природни забележителности. В тях „полезна информация” дава отговор на въпроса „Как да стигна до проклетото място?” или прави полезното уточнение – „отворено за посетители в понеделник от 8:30 до 9:30 сутринта”. Мерси.

Въпреки това обаче, ако разделим всички сайтове въобще на две условни групи – полезни и безполезни, с учудване можем да открием, че онези, които съдържат магическия линк „полезна информация” по-скоро попадат в графата на първата група. Защото те поне съдържат някаква информация, която може и да е от полза на някого и проблемът е по-скоро в това, че създателите му не са намерили правилното решение на въпроса „Къде да сложим всички тия неща, които не знаем къде да сложим?” Повечето други сайтове просто не казват нищо смислено.

И докато собственици на сайтове с „полезна информация” сравнително лесно могат да решат проблемите с навигацията в сайта като просто сменят заглавието на съответния линк (с отговора на въпроса, който могат лесно да предположат, че си задават потребителите, когато търсят даденото съдържание), то останалите имат доста повече работа.

И именно тук започва по-тъжната част от историята. Защото все още е рядкост доброто съдържание в българския интернет. Фрапиращо малко са сайтовете, които предлагат уникална и в крайна сметка наистина полезна информация в сравнение с безскрупулно откраднатата, безсмислено копираната или оригинално излишната такава. Най-лесно е да вземеш един клип от YouTube и да го качиш в една дузина сайтове за видео, но я се пробвай сам снимаш нещо. Съвсем лесно е да препишеш новините на някоя от големите новинарски агенции и да имаш „онлайн медия”, но я напиши някой смислен анализ или коментар.

Доста странно поведение. Защото редица примери доказват, че сайтовете с добро съдържание имат огромно положително влияние върху крайния резултат за собствениците на сайта. Не случайно основният съвет за привличане на повече потребители, който префърцунените експерти по оптимизация за търсачки дават е да се осигури разнообразно и уникално съдържание. А абсолютно същото нещо повтарят и експертите по ползваемост от години.

И въпреки това голяма част от усилията на разработчиците и собствениците на сайтове отиват в друга посока – безсмислени ефекти, излишна функционалност във вида на флаш анимации, падащи менюта или някакви анкети. А има толкова голямо поле за усъвършенстване, които ще имат далеч по-голяма възвръщаемост – информативни описания на продуктите, качествени фотографии и въобще смислено съдържание. Или с други думи – не е достатъчно да си измием ръцете като сложим една „полезна информация” някъде в сайта. От решаващо значение е да наистина да се посветим на създаването на съдържанието на своя сайт и да го приемем като основополагащ фактор за нашия онлайн успех.

Как да не описваме полето за търсене

Новият ми фаворит измежду най-смотаните интерфейси favit.bg днес ме учуди с още нещо:

favit-search

Искат да въведа информацията, която търся.

Ако имах информацията, която търся, защо да я търся и още повече защо да я въвеждам в някакво поле?

Чудесно доказателство, че писането в интерфейса не е проста работа и не трябва да се пренебрегва.