Едва наскоро обаче реших да използвам тая функционалност в реален и сравнително посещаван  сайт (btv.bg), за да проверя с реални данни предположенията си за дизайна.

Как се ползва event tracking

Google Analytics има метод _trackEvent, който може да се вика и му се предават няколко параметъра по този начин:

1

_trackEvent(category, action, opt_label, opt_value)

Какво означават отделните параметри си пише в документацията на Analytics – супер кратко, ясно и пълно описание на event tracking.

Иначе с jQuery тракера се вика така:

1
2
3
4
5

$(document).ready(function(){
  $('#Logo a').click(function(){
    pageTracker._trackEvent("Navigation", "Click Logo",  document.title);
  });
});

Накратко това означава, че когато документът се зареди, javascript почва да следи за всеки клик върху линка и когато иам такъв ивент, записва в Google Analytics.

Резултати за някои интерфейсни елементи

Никой не споделя линкове по имейл

В тествания сайт под всяка новина, видео, анкета и т.н. има по няколко линка за споделяне в социални мрежи от сорта на Facebook, Twitter и т.н. Един от линковете беше „Препрати по имейл”, което означава да изпратиш на някой по имейл линк към съответната новина.

Предположението ми беше, че никой не ползва тази функционалност. И наистина – статистиката показа, че нищожен процент (разбирай хилядни от процента) от хората, които са заредили страница с новината, кликат върху този линк.

В интерес на истината едва два пъти повече хора кликат на линка за споделяне в туитър. Споделянето във Facebook e най-популярната опция, но не си представяйте нещо феноменално като цифри.

Факт е обаче, че ефектът от един линк споделен във Facebook или Twitter е доста по-голям, тъй като всичките познати на човека, споделил линка биха го видели и евентуално кликнали обратно към вашия сайт. Докато при случая със споделянето по имейл единствено получателят на имейла би кликнал и посетил вашия сайт. С други думи – макар и кликовете по линковете за споделяне в социалните мрежи да не привличат кой знае колко повече внимание, ефектът от тях е доста по-голям.

Нещо, което би могло да влияе върху този резултат е начинът, по който е кръстен линка. „Препрати по имейл” е един вариант. По големите български новинарски сайтове най-често се използва или иконка с писмо без допълнитлен текст, или иконка с писмо и текст „Изпрати”, или „Изпрати по e-mail”. В  англоезичните сайтове изглежда има възприет стандарт  – иконка на писмо и текст „E-mail”. На английски обаче “e-mail” може и да е глагол, за който няма превод с една дума на български  – „имейлнѝ”/”имейлване”. Честно казано обаче се съмнявам да има достатъчно добър вариант, който драстично да повиши кликанията върху този тип линкове (остава си добър повод за мултивариантно тестване).

Продължението следва

Намирам това за удивително и то в негативния смисъл.

Съотношението цена – качество е ужасно. Огромна по моите разбирания сума е била заплатена за некачествен продукт. Ниското качество се забелязва във всички аспекти на реализацията на тоя проект.

Техническата страна 

Самият сайт е техническо недоразумение, което аз самият (без да съм програмист) бих могъл да сглобя за по-малко от седмица с помощта на свободен софтуер. Представлява няколкостотин страници текст и няколко документа навързани в проста организационна структура. Леко донагласена инсталация на WordPress или MovableType би се справила с подобна задача.

Фронт-енд кодът на портала е под всякаква критика. Хората (всъщност не вярвам хора да са го писали, защото най-вероятно е автоматично генериран) не подозират за съществуването на уеб стандартите. За сметка на това смело използват JavaScriptпри положение, че в така реализирания сайт лично аз не бих се сетил да го използвам за нищо. Дори обикновените линкове не са обикновени линкове, а минават през JavaScript. Вероятно това доста ще затрудни различните злонамерени скриптове, но прави невъзможно за човек или добронамерен скрипт да използва информацията в сайта по един най-естествен начин – като направи връзка към някоя вътрешна страница. (За хората, които се вълнуват от доктайпове и валидация извадих два примери от css.a, класове с изчерпателните имена .stdtxt2upper:hover и ..subsubsubheader …)

Тука може да се направи едно леко изключение за частта с т.нар. “гео пространствени услуги”, която представлява интегрирана в сайта географска информационна система на някаква частна фирма, защото играта с тия системи не е много забавна в българския вариант – на запад си имат maps.yahoo.com. Но пък съм убеден, че системата не е разработена специално за този портал и най-вероятно е заплатен някакъв лиценз за ползването й. Всяка нормална такава система сравнително, лесно може да се интегрира с който и да е сайт и определено цената от 5 милиона лева ми се струва прекалена за един лиценз. Да не говорим, че върху всяка карта стои съобщението, че правата авторските права принадлежат на съответната частна фирма е безобразие – правителството си плаща на фирмата, за да и ползва услугата несимволична сума, а фирмата на всичкото отгоре си прави реклама на правителствения сайт.

От същия източник, който ни информира за цената на това бижу, научавам, че порталът седи върху 16 (шестнадесет) сървъра и 15 ТБ (петнадесет терабайта). Според изключително скромното ми мнение точно в тази област, ако системата е проектирана като хората това оборудване би трябвало да издържи на натоварването от това целата интернет аудитория в България да реши да го отвори в рамките на няколко часа. Натоварване, което по-също толкова грубите ми сметки едва ли би могло да с очаква в обозримо бъдеще. В интерес на истината дори и да се срине целият портал, загубата не би била кой знае каква.

Графично оформление 

Не мога да се изкажа ласкаво и по отношение на дизайна.

Слава богу е изчистен и няма големи мигащи надписи в червено (засега).

Размерът на шрифта обаче е прекалено дребен. Самият шрифт е Tahoma, който както съм се интересувал е проектиран не за големи текстови блокове, а за използване в интерфейса – Microsoft препоръчва да се използва за имена на полета, за бутони, за менюта, за заглавия на прозорци и т.н., т.е. все места, които са малки по-размер и не се предвижда да се изписват кой знае колко дълги неща.

Сайтът очевидно е предвиден за резолюции от 1024 х 768 нагоре, защото при по-малки се появяват вертикални скролбарове. !?

Което ме насочва към следващия важен (най-важен) аспект за качеството на един уеб портал, а именно

Ползваемост и достъпност на интерфейса и информацията

Интерфесът очевидно е дело на хора, които нямат нужната подготовка за изработването на толкова важен и сложен проект.

Присъствието на връзки от сорта на “Текст”, “Статус”, “Гео пространствени услуги”, ”Начален екран” на доста ключови места в интерфейса без да има допълнителен контекст.

Сайтът (без да съм правил специални текстове) е абсолютно недостъпен за специалните браузъри, които използват хората с физически недостатъци главно заради необяснимото използване на JavaScript връзки. Това го прави недостъпен и за търсещите машини и мобилните устройства. Нито едно изображение в сайта няма смислен алтернативен текст, а на някои места картинките се оказват от решаващо значение (напр., загадъчното червено “е” пред имената на някои от услугите, което като се замисля не носи особен смисъл и за тези, които го виждат, тъй като не беше свъразно с някаква по-специална функсионалност или съдържание).

Напълно безмислена функционалност е и скриването на информация от страница с JavaScript. Показването на тази скрита информация става без презареждане на страницата и при това без да става ясно защо е била скрита преди това.

Грозно, трудно за четене и невъзпитано е да се изписват цели изречения с главни букви. Страниците на рубрики в сайта представляват списъци с линкове към  подстраниците на съответната рубрика. Но понеже най-вероятно заглавията на тия подстраници са въведени с главни букви всички рубрики съдържат огромни блокове текст, изписани с главни букви. (може би това е била причината да бъдат скрити по подразбиране при зареждането на страницата (!) и да се налага, човек да ги отваря с помощта на JavaScript линк.)

Веднъж попаднал на някоя вътрешна страница, човек трудно може да се ориентира къде се намира в сайта и какво може да направи след като си свърши работата тук. Това е донякъде оправдано като се има предвид, че не можеш да се окажеш директно на някоя вътрешна страница, защото вътешните страници нямат свои уникални адреси, чрез които да ги намериш и достъпиш.

И така нататък, и така нататък…

Доста време отделих да изпиша горния текст. Доста други хора са отделили време, за да пишат по повод този проект:

Българското електронно правителство @ yurukov.net/blog

Електронно правителство @ blog.veni.com

metaend » Blog Archive » Електронно правителство

eGov.bg – Пейо Попов

MyKinda Технологии » Blog Archive » Електронно правителство в България?

В заключение мога да кажа само:

“Пет милиона лева!!??!”