Bulgarian Experience

Статия от списание .net

Наскоро из различни блогове се получи една доста интересна и на моменти гореща дискусия относно ползата от използването на персони (от англ. persona) при проектиране на сайтове или продукти. Едната страна в (да го наречем с истинското му име) спора бяха ветераните експерти по ползваемост начело с Доналд Норман, а от другата – феновете на гъвкавите техники за разработка в лицето на пичовете от 37signals. 

Под персони в нашия случай се разбира измислени хора, които представляват група от потребителите на проектирания сайт или продукт. Колегата Димитър Симов – Джими превежда термина с думата „образ” именно защото персоната е обобщен образ с най-характерните черти на хората, които са част от някоя от нашите целеви групи. И както можем да имаме различни аудитории, така и персоните могат да бъдат различни. За един сайт на университет например, можем да имаме няколко персони – на кандидат-студентът, завършващ тази година гимназия, на третокурсника или на някой одъртял професор. Всеки един от тях има различни нужди и опит и съответно ще използва по различен начин сайта.

Персоните се използват по време на процеса на проектиране, за да подпомогнат дизайнерите във взимането на конкретни решения относно това как да бъде реализирана една или друга функционалност. „Какво би направил Гошо?” е въпросът, на който хората от екипа могат доста по-лесно да отговорят, когато знаят, че Гошо, за да продължим предния пример, е мързелив и не много умен студент, който основно се интересува от датите за поправителните изпити и вместо да работи с компютър предпочита да жули кафенца с колежки. С други думи абстрактните данни за потребителите ни „оживяват” и добиват доста по-конкретно изражение в лицето на един човек (макар и измислен), който можем да си представим и да преценим как би постъпил в дадена ситуация.

Та Доналд Норман и 37signals се скараха за това, че според вторите персоните са инструмент, за който дизайнерите само си губят времето. И наистина – в доста случаи персоните се описват в специални документи просто, защото така повелява процеса на работа и в края на краищата си остават едно абстрактно, измислено и изкуствено описание на аудиторията. „Да вземеш решения, основаващи се на истински мнения е по-добре, отколкото да взимаш решения, основаващи се на измислени мнения” – казват те. И донякъде са прави.

За мен обаче ценното в персоните е именно това, че кара дизайнерите да се замислят върху проблемите, които решават и да ги погледнат от друг ъгъл. През очите на потребителите. Защото колкото и естествено да звучи, малко дизайнери го правят и вместо това налагат собствените си виждания, вземат решения, базирайки се на собствения си опит. А това има лош резултат, защото рядко си приличаме с хората, за които проектираме. Колко дизайнери професори в университет познаваш?

За да не се изгубят в ефира, продължавам да препечатвам статиите си от списание .net и тук. Някои може и да допълня, защото в печатното издание има ограничение за обем.

Преди години започнах кариерата си като информационен архитект. Което в най-общи линии означаваше, че трябваше да прегледам цялата информация, която трябва да се публикува в един сайт и да реша как да я подредя така, че хората най-лесно и бързо да се ориентират в нея. По цели дни съм седял и премислял коя с коя страница да обединя в една секция, как да се казват различните раздели на сайта, колко на брой ще са, колко нива в йерархията ще има. В крайна сметка се получаваха едни огромни като чаршафи листа с диаграми – безброй кутийки, които бяха свързани помежду си в някакви сложни структури. Но дори да бяха логични и да отразяваха начина, по който потребителите организират информацията в главата си, те не винаги бяха полезни, просто защото в истинския живот малко хора имат достатъчно време да ги осмислят и след това да намерят каквото им трябва в съответния сайт.

Слава богу горе-долу по времето, когато кутийките започнаха неконтролируемо да завземат все повече квадратни метри хартия (просто клиентите искаха все по-голяма част от бизнеса им да е представен в интернет, т.е. още и още информация в още и още страници и раздели) се появи Гугъл. С едно търсене се оказваш направо на онази страница, която ти е нужна, заобикаляйки изцяло навигацията в сайта. Мечтата на информационния архитект! „Няма значение колко съм объркал структурата, хората и без това ще намерят каквото им трябва”. Да, обаче по този начин изгубих контрол върху начина, по който достигат до информацията. Изгубих възможността да образовам потребителите си докато обхождат сайта в търсене на крайната цел. Изгубих средствата си за манипулиране на съзнанието им и сиреч да оформя позитивния образ на компанията или продукта в главата им.

Не стига това ами и сайтовете вече започнаха да стават все по-утилитарни, т.е. да са далеч по-функционални и способни да помагат на хората да вършат най-разнообразна работа онлайн. Като истински десктоп приложения. Тогава се набраха популярност и т.нар. програмни интерфейси (API) на различните уеб приложения, които направиха за обработката на тази информация това, което Гугъл направи за търсенето на информация. Ето например аз мога да качвам снимки в профила си във Flickr без дори да отида на сайта. Чрез техния програмен интерфейс аз мога да направя свое приложение, което качва снимките, организира ги в албуми и реално ползва Flickr само като място за съхранение. Сиреч дизайнерите на Flickr нямат контрол и върху интерфейса, чрез който хората ползват възможностите на тяхната система.

И какво излезе – в днешно време сайтовете ни са само една купчина от данни, в която потребителите без наша помощ намират каквото им трябва и правят с него каквото си искат, откъдето си искат.

Само че докато губиш контрол всъщност печелиш нещо много по-важно – доверието и ангажираността на публиката. Която въобще не е публика, а активен участник в цялата система. И точно затова целта на дизайнерите в сега е не да сервират внимателно планирани страници и функционалност, а да дадат повече инструменти на хората дори не само да участват, но и да създават сами своите изживявания. 

Моя статия от последния брой на българското издание на списание .Net. Харесвам си я.

 Наскоро слушах едно подкаст интервю с Джарид Спуул. Джарид е основател на една от най-известните агенции, занимаващи се с изследване на ползваемостта - UIE (User Interface Engeneering) и нещата, които споделя обикновено са много интересни. Многобройните тестове на сайтове с потребители, които той и екипът му провеждат, често имат резултати, които разбиват на пух и прах традиционните ни схващания за това как се правят нещата, но пък са абсолютно логични и всъщност са израз на само едно - здравият разум на потребителите.

Та във въпросното интервю Джарид между другото спомена и едно свое много интересно наблюдение относно началните страници на сайтовете. “Не гледайте на началната си страница като на рекламно каре. Гледайте на нея като следващата стъпка, която довежда хората до това, което търсят. Ако мислите да сложите нещо на началната страница, но не се сещате причина някой да го търси, то най-вероятно мястото му не е там.”

Колкото и логично да звучи това обаче, все още голям брой начални страници промотират напълно ненужна информация и само губят времето на хората. Типичният пример за това са последните новини. “Иван Иванов оглави отдел човешки ресурси”. Чудесно за него. Но на колко души това би помогнало да си свършат работата? Или пък любимо ми въвеждащо изречение - “Фирма ХХХ е основана през 1995 година от Иван Иванов с решение 187 на Софийски градски съд.” О, това е важно. Сега знам как да си избера от вашите продукти…

В такива случаи хората просто отиват да търсят, нужната им информация другаде. Къде ли? На сайтовете на конкуренцията разбира се.

За да ви помогнат при решението какво да сложите на началната страница има редици препоръки за ползваемост, но най-важното според мен са няколко неща.

Винаги включвайте кратко обяснение на целта и съдържанието на сайта – какво предлага на посетителите. Понякога добро място за това обяснение може да е заглавието на прозореца на браузъра. То именно се показва в резултатите на търсачките, а както разбрахме по-горе началната страница е само стъпка от пътешествието на потребителя към търсеното. Защо да не привлечем вниманието му още преди да е дошъл на нашия сайт и да се откроим от хилядите страници със заглавие “Начало” или “Добре дошли в официалния сайт на…”.

И като споменах отличаване - много е важно да става ясно каква е разликата между предлаганото в този сайт и на стотиците други в интернет. Винаги има нещо различно, на което може да се наблегне. Чудесен начин за постигането на тази цел е да се показват примери от истинското съдържание на сайта. Ако целта е да се продават чорапи – покажете един чифт и го направете връзка към пълното описание. Ако целта е да се представи някаква услуга – опитайте са да я синтезирате в един кратък абзац и сложете няколко връзки към по-подробното описание.

За по-големите сайтове с по-разнообразно съдържание, може да е трудно да се покажат много примери. Преценете, коя е най-популярната ви оферта и акцентирайте върху нея, но не скривайте всичко останало зад прекалено общото “Продукти”. Направете връзки към всички по-популярни страници, а ако са твърде много ги обособете в няколко групи, но не ги крийте по вътрешните страници. Просто повечето хора не са достатъчно находчиви и посветени на вашия сайт, за да го обиколят в търсене на ценната информация.

И най-важното. Не се притеснявайте, че началната страница ще стане прекалено “наблъскана” или “претоварена”. Графичният дизайн има редица трикове, които се справят с проблема пък и хората отдавна вече знаят как се скролва. Важното е да предложите достатъчно сламки, за които потребителите ви да се хванат докато търсят каквото им трябва.

Хорицата от riabg.org ме поканиха да поприказвам на oктомврийското издание на техните ежемесечни конференции (или да използвам българската дума - сбирки).

Темата не беше зададена, затова си избрах общото “Ползваеми уеб приложения”. Кога, къде и какво друго ще се случи на конференцията си е описано в техния сайт. Полезна може да се окаже и една трудно-откриваема.

Като цяло ще се опитам да се държа близо до темата за RIA (богатите или иначе казано тежкарските интернет приложения) като погледна въпроса от моята си камбанария, сиреч какво ново предлагат тоя вид приложения на един проектант на потребителски интерфейси. Ще се постарая да намеря възможно най-много примери от реални интернет апликации, които ми се струват особено привлекателни или отблъскващи. Това с цел да се съкратят общите приказки, тъй като предполагам ще се съберем достатъчно ангажирани с материята хора и няма смисъл да си губим взаимно времето.

Може би най-големият проблем в подготовката ми е, че ми липсва информация за чисто български такива разработки, но се надявам да присъстват достатъчно хора, които могат да споделят собствен опит и да обсъдим нещата заедно.

Освен това исках да подлъжа и някой друг да ми прави компания при говоренето, но това по-скоро няма да стане, така че който реши да идва ще трябва да изтърпи досадния ми монолог.

Сега е моментът да приканя всички заинтересовани да дойдат, а пък още по-добре ако някой вече има възникнало предложение върху какво да наблегна повече по време на презентацията.

По неофициална информация порталът наречен “Електронно правителство” струва 5 000 000 (пет милиона) лева.

Намирам това за удивително и то в негативния смисъл.

Съотношението цена - качество е ужасно. Огромна по моите разбирания сума е била заплатена за некачествен продукт. Ниското качество се забелязва във всички аспекти на реализацията на тоя проект.

Техническата страна 

Самият сайт е техническо недоразумение, което аз самият (без да съм програмист) бих могъл да сглобя за по-малко от седмица с помощта на свободен софтуер. Представлява няколкостотин страници текст и няколко документа навързани в проста организационна структура. Леко донагласена инсталация на Wordpress или MovableType би се справила с подобна задача.

Фронт-енд кодът на портала е под всякаква критика. Хората (всъщност не вярвам хора да са го писали, защото най-вероятно е автоматично генериран) не подозират за съществуването на уеб стандартите. За сметка на това смело използват JavaScriptпри положение, че в така реализирания сайт лично аз не бих се сетил да го използвам за нищо. Дори обикновените линкове не са обикновени линкове, а минават през JavaScript. Вероятно това доста ще затрудни различните злонамерени скриптове, но прави невъзможно за човек или добронамерен скрипт да използва информацията в сайта по един най-естествен начин - като направи връзка към някоя вътрешна страница. (За хората, които се вълнуват от доктайпове и валидация извадих два примери от css.a, класове с изчерпателните имена .stdtxt2upper:hover и ..subsubsubheader …)

Тука може да се направи едно леко изключение за частта с т.нар. “гео пространствени услуги”, която представлява интегрирана в сайта географска информационна система на някаква частна фирма, защото играта с тия системи не е много забавна в българския вариант - на запад си имат maps.yahoo.com. Но пък съм убеден, че системата не е разработена специално за този портал и най-вероятно е заплатен някакъв лиценз за ползването й. Всяка нормална такава система сравнително, лесно може да се интегрира с който и да е сайт и определено цената от 5 милиона лева ми се струва прекалена за един лиценз. Да не говорим, че върху всяка карта стои съобщението, че правата авторските права принадлежат на съответната частна фирма е безобразие - правителството си плаща на фирмата, за да и ползва услугата несимволична сума, а фирмата на всичкото отгоре си прави реклама на правителствения сайт.

От същия източник, който ни информира за цената на това бижу, научавам, че порталът седи върху 16 (шестнадесет) сървъра и 15 ТБ (петнадесет терабайта). Според изключително скромното ми мнение точно в тази област, ако системата е проектирана като хората това оборудване би трябвало да издържи на натоварването от това целата интернет аудитория в България да реши да го отвори в рамките на няколко часа. Натоварване, което по-също толкова грубите ми сметки едва ли би могло да с очаква в обозримо бъдеще. В интерес на истината дори и да се срине целият портал, загубата не би била кой знае каква.

Графично оформление 

Не мога да се изкажа ласкаво и по отношение на дизайна.

Слава богу е изчистен и няма големи мигащи надписи в червено (засега).

Размерът на шрифта обаче е прекалено дребен. Самият шрифт е Tahoma, който както съм се интересувал е проектиран не за големи текстови блокове, а за използване в интерфейса - Microsoft препоръчва да се използва за имена на полета, за бутони, за менюта, за заглавия на прозорци и т.н., т.е. все места, които са малки по-размер и не се предвижда да се изписват кой знае колко дълги неща.

Сайтът очевидно е предвиден за резолюции от 1024 х 768 нагоре, защото при по-малки се появяват вертикални скролбарове. !?

Което ме насочва към следващия важен (най-важен) аспект за качеството на един уеб портал, а именно

Ползваемост и достъпност на интерфейса и информацията

Интерфесът очевидно е дело на хора, които нямат нужната подготовка за изработването на толкова важен и сложен проект.

Присъствието на връзки от сорта на “Текст”, “Статус”, “Гео пространствени услуги”, ”Начален екран” на доста ключови места в интерфейса без да има допълнителен контекст.

Сайтът (без да съм правил специални текстове) е абсолютно недостъпен за специалните браузъри, които използват хората с физически недостатъци главно заради необяснимото използване на JavaScript връзки. Това го прави недостъпен и за търсещите машини и мобилните устройства. Нито едно изображение в сайта няма смислен алтернативен текст, а на някои места картинките се оказват от решаващо значение (напр., загадъчното червено “е” пред имената на някои от услугите, което като се замисля не носи особен смисъл и за тези, които го виждат, тъй като не беше свъразно с някаква по-специална функсионалност или съдържание).

Напълно безмислена функционалност е и скриването на информация от страница с JavaScript. Показването на тази скрита информация става без презареждане на страницата и при това без да става ясно защо е била скрита преди това.

Грозно, трудно за четене и невъзпитано е да се изписват цели изречения с главни букви. Страниците на рубрики в сайта представляват списъци с линкове към  подстраниците на съответната рубрика. Но понеже най-вероятно заглавията на тия подстраници са въведени с главни букви всички рубрики съдържат огромни блокове текст, изписани с главни букви. (може би това е била причината да бъдат скрити по подразбиране при зареждането на страницата (!) и да се налага, човек да ги отваря с помощта на JavaScript линк.)

Веднъж попаднал на някоя вътрешна страница, човек трудно може да се ориентира къде се намира в сайта и какво може да направи след като си свърши работата тук. Това е донякъде оправдано като се има предвид, че не можеш да се окажеш директно на някоя вътрешна страница, защото вътешните страници нямат свои уникални адреси, чрез които да ги намериш и достъпиш.

И така нататък, и така нататък…

Доста време отделих да изпиша горния текст. Доста други хора са отделили време, за да пишат по повод този проект:

Българското електронно правителство @ yurukov.net/blog

Електронно правителство @ blog.veni.com

metaend » Blog Archive » Електронно правителство

eGov.bg - Пейо Попов

MyKinda Технологии » Blog Archive » Електронно правителство в България?

В заключение мога да кажа само:

“Пет милиона лева!!??!”

С извинение за абсолютната си аматьорщина по отношение на създаването на уебкастове, представям Bulgarian Exprience Webcast 1: Анимацията в интерфейса.

Какво е Bulgarian Experience Webcast?

Записвам екрана на компютъра си и разказвам какво ми е направило впечатление в нещата, които се показват там. Представлява видео - запис на действията на екрана с Camtasia Studio и аудио запис с моя коментар. Идеята ми е да коментирам различни примери за добри и лоши решения за интерфейси с надеждата да съм полезен на някой.

Защо уебкаст?

1. Защото позволява показването на интеракцията в реално време.
2. Защото позволява аудио коментар от моя страна, което спестява доста писане.
3. Защото като цяло отнема доста по-малко време от изпипването на цял блог пост, а е доста по-богато като изживяване.

Анимацията в интерфейса

Това е темата на първия уебкаст. Струва ми се интерсна с оглед настъпването на различните и доста приятни JavaScript библиотеки наоколо, които позволяват анимирането на различни ефекти - скриване, показване, преместване и т.н.. Основните преимущества на адекватното използване на анимарани ефекти са:

• може да повиши ползваемостта на интерфейса, особено за потребители с по-малко опит като им помага да се ориентират и следят какво става на екрана и как системата реагира на техните действия;
• може да се постигне визуално внушение за високотехнологично, но същевременно с това човешко и в крайна сметка приятно изживяване.

Ето и видеото:

По-голям размер

Малко повече за идеята ми за уебкастовете

Преди няколко седмици размишлявах върху това как човек може да се промотира в онлайн средата. Очевидно доста популярно напоследък е да имаш блог, в който да споделяш мъдрите си мисли и наблюдения по темите, които те интересуват. Самият аз имам няколко блога. Bulgarian Exprience конкретно е мястото, в което пиша за темите свързани с работата ми като интеракшън дизайнер.

Само че в уеб вече далеч не всичко е само текст и картинки. От няколко години с нарастване на скоростта на свързване към Интернет стават все по-популярни и други медии - звук и видео. Появиха се т.нар. подкастове, които са си просто музикални файлове, които човек записва на MP3 плеъра си и слуша, когато има време. Появи се и YouTube - мястото, на което хората споделят видео записите си.

Специално видео споделянето е на върха на интернет вълната в момента. Предполагам, че една огромна част от трафика в интернет е именно от сайтове за видео. Сиреч доста хора прекарват доста време по тия сайтове.

Сиреч - гениалната ми мисъл беше - ако някой липсва от видео сайтовете, то той липсва от голяма част от живота на онлайн потребителите.

Не знам защо YouTube не е завладян тотално от рекламодателите към момента, защо преди пускането на всеки клип няма реклама, защо в vbox7 не се върти реклама на М-Тел и Кока-Кола.

Знам обаче, че аз трябва да бъда в това пространство. Bulgarian Exprience уебкастовете са идеален начин да се пробвам.

Дано ви се харесва.

kashti.com

Един сайт, който ме остави напълно задоволен.

Потърсих в гугъл за “сглобяеми къщи” и излезе на първо място. Не е учудващо като се има предвид богатото количество информация, което явно е направило добро впечатление и на други хора, та са решили да сложат линк към сайта и по този начин да му вдигнат PageRank-а. Не мисля, че това със съдържанието е била съзнателна стратегия на създаделите на сайта. Просто, под натиска на клиентите си, са се постарали да преложат възможно най-изчерпателна информация.

Като говорим за клиенти - цялото съдържание е написано в стила на монолог, в който говорещата страна знае какво точно ви се върти в главата или искате да попитате и дава отговор веднага. Освен това няма да намерите още на първа страница снимката на шефа с неговата дъщеричка и типичното за огромна част от фирмените сайтове ”Пешо ООД е регистрирана по Търговския закон с указ на презедента Н1233 от 12.03.2007 с предмет на дейност…”. Информацията в сайта е ориентирана изцяло към въпросите, които един потенциален клиент на фирмата би имал и освен това отговорите са наистина полезни и звучат истинно, т.е. точно такива каквито бихте получили в разговор на живо след като е минал първоначалния етап на опознаване, сборичкване и последващо сприятеляване. Хората не са си спестили нито информация за цените, нито за недостатъците на този тип строителство.

Друг интересен момент в това съдържание е непретенциозния и прост език, на който е написано. И това е голямо предимство пред тежките и завъртяни фрази и текстове, които маркетинг отделите на големите фирми продуцират. Нещата са наречени с истинските им имена, а не са използвани сложни и специфични термини; маркетинговият език лиспва изцяло. Нивото на четимост на текста е бих казал адекватно за най-много петокласници - в смисъл, че не ти трябва завършено висше образование, за да го разбереш. Много добре.

Някои колеги сигурно ще изпищят, че видиш ли графичния дизайн лиспва или е под всякаква критика. Аз бих казал, че графичния дизайн в случая никак не пречи на съдържанието да изпъкне. С нивото на графичните дизайнери наоколо това рядко може да се случи, защото повечето от тях предпочитат водеща да е визията и съответно за съдържанието често не остава много място. В този сайт обаче графичните елементи са сведени до минимум. Дори това, че не винаги линковете изглеждат като линкове и са със същия цвят като текста не е голям проблем, защото са разположени точно там където очакваш да има линкове. :hover ефектът само потвърждава предположението ти, че дадена дума може да е връзка.

Разбира се сайтът има някои недостатъци, но те са по-скоро в детайлите и съвсем не могат да засенчат цялостното силно положително впечатление.

Много често ние уеб дизайнерите обясняваме на своите клиенти с какво се занимаваме, прибягваме до метафората със строителството на къщи. В случая обаче строителите на къщи са направили сайт от който повечето уеб дизайнери имат какво да научат. Евала за усилията и постигнатия резултат.

• Waterfall Bad, Washing Machine Good (Where does IA fit in the Design Process) В» SlideShare

  Нестандартна презентация с post-it листчета, сравняваща waterfall и agile процесите от гледна точка на дизайнерите и информационните архитекти.

  (tags: agile IA waterfall process design)

• Introduction to Agile Usability: User Experience Activities on Agile Development Projects

  (tags: design ucd UX software agile usability process development methodology)

• Process Agility and Software Usability: Toward Lightweight Usage-Centered Design

  (tags: agile process UI design)

• Blogging Is About Writing

  Правила за писане.

  (tags: writing blogs)

Понеже нетейдж си търси interaction designer, аз се опитвам да опиша неформално какво правя и съответно да помогна с намирането на друг такъв като мене.

Стигнах до следното описание:

Нетейдж започва да си търси още един интеракшън дизайнер (другият съм аз). Незнам точно как да опиша изискванията към човека и задълженията. Не мисля и че копирането на официалната ми длъжностна характеристика ще свърши работа.

В случая е необходим човек, който участва в измислянето и проектирането на различни уеб сайтове и уеб приложения. За целта ми се струва удачно:
- да се познават и разбират принципите на ползваемостта с цел да бъдат прилагани адекватно и в крайна сметка да създаваме много полезни и приятни за употреба неща.
- да се познават и разбират различните технологични аспекти свързани с правенето на сайтовете - фронт-енд код (HTML, CSS, JavaScript), бекенд възможностите (на PHP/OpenSource хавите, но и тези на Майкрософт), смисълът и принципът на базите данни.
- да се познава начина за работа – процес, методология – на една уеб/софтуерна компания
- да се цени красивото и естетическата страна на нещата
- да се знае как се общува с други хора – какви форми на общуване биха били подходящи при работа с клиенти и разработчици, а също така и да се знае какво точно да се каже/напише/нарисува така, че да се предаде една идея без излишни обяснения и брътвежи.

Както става ясно не се изисква кой знае какво, нищо кой знае колко конкретно. По-скоро човек с добро цялостно разбиране за правенето на уеб продукция и желание да прави полезни за крайния потребител неща.

Това е и основната задача на интеракшън дизайнера – като има предвид всички ограничения (на технологиите, на бизнеса, във времето по принцип и в екипа в частност) да създаде максимално ползваем продукт.

Другото важно за кандидатите сигурно са кинтите. Накратко: по-добре от стандартната уеб агенция в България и по-скоро на нивото на софтуерните компании, т.е. доста прилично (поне според мен).

Ако има някой, който мисли, че отговаря на описаното и съответно желае да се пробва при нас ще се радвам да ми пише.

Освен това ако има някакви неясни неща ще се пробвам да ги изясня тук, пробвайки се да дам дефиниция на това какво по принцип е интеракшън дизайнер.

Garrett Dimon пише за документирането на интерфейс дизайна. Идеята му е, че стандартната документация, която познаваме и ползваме е безполезна и неизползваема. Решението му се състои в това да се проектират отделни модули (тухли) от функционалността и интерфейса, които после могат да бъдат описани на една страница. Ако описанието е по-дълго, значи са прекалено сложни и трябва да бъдат разбити на по-малки блокчета. Надявам се коментарът, който оставих под поста да бъде одобрен, защото там споделям една практика, която използвам отскоро за докумнетиране на interaction design-а.