Bulgarian Experience

Запис от вчерашната ми презентация на семинара по ползваемост “Трудно ли е да е лесно”.

И PowerPoint презентация с бележките.

Статия от списание .net

Наскоро из различни блогове се получи една доста интересна и на моменти гореща дискусия относно ползата от използването на персони (от англ. persona) при проектиране на сайтове или продукти. Едната страна в (да го наречем с истинското му име) спора бяха ветераните експерти по ползваемост начело с Доналд Норман, а от другата – феновете на гъвкавите техники за разработка в лицето на пичовете от 37signals. 

Под персони в нашия случай се разбира измислени хора, които представляват група от потребителите на проектирания сайт или продукт. Колегата Димитър Симов – Джими превежда термина с думата „образ” именно защото персоната е обобщен образ с най-характерните черти на хората, които са част от някоя от нашите целеви групи. И както можем да имаме различни аудитории, така и персоните могат да бъдат различни. За един сайт на университет например, можем да имаме няколко персони – на кандидат-студентът, завършващ тази година гимназия, на третокурсника или на някой одъртял професор. Всеки един от тях има различни нужди и опит и съответно ще използва по различен начин сайта.

Персоните се използват по време на процеса на проектиране, за да подпомогнат дизайнерите във взимането на конкретни решения относно това как да бъде реализирана една или друга функционалност. „Какво би направил Гошо?” е въпросът, на който хората от екипа могат доста по-лесно да отговорят, когато знаят, че Гошо, за да продължим предния пример, е мързелив и не много умен студент, който основно се интересува от датите за поправителните изпити и вместо да работи с компютър предпочита да жули кафенца с колежки. С други думи абстрактните данни за потребителите ни „оживяват” и добиват доста по-конкретно изражение в лицето на един човек (макар и измислен), който можем да си представим и да преценим как би постъпил в дадена ситуация.

Та Доналд Норман и 37signals се скараха за това, че според вторите персоните са инструмент, за който дизайнерите само си губят времето. И наистина – в доста случаи персоните се описват в специални документи просто, защото така повелява процеса на работа и в края на краищата си остават едно абстрактно, измислено и изкуствено описание на аудиторията. „Да вземеш решения, основаващи се на истински мнения е по-добре, отколкото да взимаш решения, основаващи се на измислени мнения” – казват те. И донякъде са прави.

За мен обаче ценното в персоните е именно това, че кара дизайнерите да се замислят върху проблемите, които решават и да ги погледнат от друг ъгъл. През очите на потребителите. Защото колкото и естествено да звучи, малко дизайнери го правят и вместо това налагат собствените си виждания, вземат решения, базирайки се на собствения си опит. А това има лош резултат, защото рядко си приличаме с хората, за които проектираме. Колко дизайнери професори в университет познаваш?

За да не се изгубят в ефира, продължавам да препечатвам статиите си от списание .net и тук. Някои може и да допълня, защото в печатното издание има ограничение за обем.

Преди години започнах кариерата си като информационен архитект. Което в най-общи линии означаваше, че трябваше да прегледам цялата информация, която трябва да се публикува в един сайт и да реша как да я подредя така, че хората най-лесно и бързо да се ориентират в нея. По цели дни съм седял и премислял коя с коя страница да обединя в една секция, как да се казват различните раздели на сайта, колко на брой ще са, колко нива в йерархията ще има. В крайна сметка се получаваха едни огромни като чаршафи листа с диаграми – безброй кутийки, които бяха свързани помежду си в някакви сложни структури. Но дори да бяха логични и да отразяваха начина, по който потребителите организират информацията в главата си, те не винаги бяха полезни, просто защото в истинския живот малко хора имат достатъчно време да ги осмислят и след това да намерят каквото им трябва в съответния сайт.

Слава богу горе-долу по времето, когато кутийките започнаха неконтролируемо да завземат все повече квадратни метри хартия (просто клиентите искаха все по-голяма част от бизнеса им да е представен в интернет, т.е. още и още информация в още и още страници и раздели) се появи Гугъл. С едно търсене се оказваш направо на онази страница, която ти е нужна, заобикаляйки изцяло навигацията в сайта. Мечтата на информационния архитект! „Няма значение колко съм объркал структурата, хората и без това ще намерят каквото им трябва”. Да, обаче по този начин изгубих контрол върху начина, по който достигат до информацията. Изгубих възможността да образовам потребителите си докато обхождат сайта в търсене на крайната цел. Изгубих средствата си за манипулиране на съзнанието им и сиреч да оформя позитивния образ на компанията или продукта в главата им.

Не стига това ами и сайтовете вече започнаха да стават все по-утилитарни, т.е. да са далеч по-функционални и способни да помагат на хората да вършат най-разнообразна работа онлайн. Като истински десктоп приложения. Тогава се набраха популярност и т.нар. програмни интерфейси (API) на различните уеб приложения, които направиха за обработката на тази информация това, което Гугъл направи за търсенето на информация. Ето например аз мога да качвам снимки в профила си във Flickr без дори да отида на сайта. Чрез техния програмен интерфейс аз мога да направя свое приложение, което качва снимките, организира ги в албуми и реално ползва Flickr само като място за съхранение. Сиреч дизайнерите на Flickr нямат контрол и върху интерфейса, чрез който хората ползват възможностите на тяхната система.

И какво излезе – в днешно време сайтовете ни са само една купчина от данни, в която потребителите без наша помощ намират каквото им трябва и правят с него каквото си искат, откъдето си искат.

Само че докато губиш контрол всъщност печелиш нещо много по-важно – доверието и ангажираността на публиката. Която въобще не е публика, а активен участник в цялата система. И точно затова целта на дизайнерите в сега е не да сервират внимателно планирани страници и функционалност, а да дадат повече инструменти на хората дори не само да участват, но и да създават сами своите изживявания. 

Моя статия от последния брой на българското издание на списание .Net. Харесвам си я.

 Наскоро слушах едно подкаст интервю с Джарид Спуул. Джарид е основател на една от най-известните агенции, занимаващи се с изследване на ползваемостта - UIE (User Interface Engeneering) и нещата, които споделя обикновено са много интересни. Многобройните тестове на сайтове с потребители, които той и екипът му провеждат, често имат резултати, които разбиват на пух и прах традиционните ни схващания за това как се правят нещата, но пък са абсолютно логични и всъщност са израз на само едно - здравият разум на потребителите.

Та във въпросното интервю Джарид между другото спомена и едно свое много интересно наблюдение относно началните страници на сайтовете. “Не гледайте на началната си страница като на рекламно каре. Гледайте на нея като следващата стъпка, която довежда хората до това, което търсят. Ако мислите да сложите нещо на началната страница, но не се сещате причина някой да го търси, то най-вероятно мястото му не е там.”

Колкото и логично да звучи това обаче, все още голям брой начални страници промотират напълно ненужна информация и само губят времето на хората. Типичният пример за това са последните новини. “Иван Иванов оглави отдел човешки ресурси”. Чудесно за него. Но на колко души това би помогнало да си свършат работата? Или пък любимо ми въвеждащо изречение - “Фирма ХХХ е основана през 1995 година от Иван Иванов с решение 187 на Софийски градски съд.” О, това е важно. Сега знам как да си избера от вашите продукти…

В такива случаи хората просто отиват да търсят, нужната им информация другаде. Къде ли? На сайтовете на конкуренцията разбира се.

За да ви помогнат при решението какво да сложите на началната страница има редици препоръки за ползваемост, но най-важното според мен са няколко неща.

Винаги включвайте кратко обяснение на целта и съдържанието на сайта – какво предлага на посетителите. Понякога добро място за това обяснение може да е заглавието на прозореца на браузъра. То именно се показва в резултатите на търсачките, а както разбрахме по-горе началната страница е само стъпка от пътешествието на потребителя към търсеното. Защо да не привлечем вниманието му още преди да е дошъл на нашия сайт и да се откроим от хилядите страници със заглавие “Начало” или “Добре дошли в официалния сайт на…”.

И като споменах отличаване - много е важно да става ясно каква е разликата между предлаганото в този сайт и на стотиците други в интернет. Винаги има нещо различно, на което може да се наблегне. Чудесен начин за постигането на тази цел е да се показват примери от истинското съдържание на сайта. Ако целта е да се продават чорапи – покажете един чифт и го направете връзка към пълното описание. Ако целта е да се представи някаква услуга – опитайте са да я синтезирате в един кратък абзац и сложете няколко връзки към по-подробното описание.

За по-големите сайтове с по-разнообразно съдържание, може да е трудно да се покажат много примери. Преценете, коя е най-популярната ви оферта и акцентирайте върху нея, но не скривайте всичко останало зад прекалено общото “Продукти”. Направете връзки към всички по-популярни страници, а ако са твърде много ги обособете в няколко групи, но не ги крийте по вътрешните страници. Просто повечето хора не са достатъчно находчиви и посветени на вашия сайт, за да го обиколят в търсене на ценната информация.

И най-важното. Не се притеснявайте, че началната страница ще стане прекалено “наблъскана” или “претоварена”. Графичният дизайн има редица трикове, които се справят с проблема пък и хората отдавна вече знаят как се скролва. Важното е да предложите достатъчно сламки, за които потребителите ви да се хванат докато търсят каквото им трябва.

Вчера излезе първия брой на списанието .net на български език. За тези, които не са го видели още или не са чели оригиналното англисйко издание, мога само да кажа, че е най-доброто като съдържание списание за уеб разработка. Покрива най-разнообразни теми, учудващо актуално е и носи цялата сериозност (в смисъла на тежест, провереност, обмисленост) на печатна медия.

Издателите ме поканиха да пиша собствена колона. Аз приех и се надявам да успявам всеки месец да успявам да разкажа по нещо полезно и интересно за нещата, които ме вълнуват - ползваемост, преоктиране на интерфейси и взаимодестивие, интернет технологии.

Първият брой (както и всички останали) има основна тема - SEO. Написал съм какво мисля по въпроса.

Доколкото разбирам обаче ще има известни проблеми с намирането на списанието по РЕП-овете, заради трудности с уреждането на дистрибуцията. Все пак бих ви посъветвал да го потърсите по-усърдно и се надявам да ви мотивирам със следното бързо видео прелистване на броя:

Вчера вечерта от 6 до към 10 без бях на февруарския семинар на БАРС. Темите бяха интересни и реших да видя какво ще кажат лекторите.

Имаше много хора. Залата е за около 100 човека и постепенно се събраха може би двойно повече. Доколкото си спомням от предишния път пак беше пълно, но не чак толкова. Явно Rapid Development е ключовата дума, която привлича масата дивелъпъри.

От самите лекции не съм особено впечатлен. Презентацията за Rapid Development и оценката на софтуерни проекти бяха преразказ по книгите на Стив МакКонъл. Които сами по себе си най-вероятно са чудесни четива (само съм зачитал Code Complete, другите не съм ги и виждал), но все пак за презентация очаквах и споделяне на малко личен опит, някакво мнение.

Лекцията за ползваемстта на уеб приложенията беше съвсем обща - какво е ползваемост, добри практики, ала-бала. Презентаторът съвсем не ми хареса. Явно има бекграунд на програмист, защото от говоренето му за ползваемостта останах с впечатление, че е някакво негово странично занимание или по-скоро интерес и за практиката му е нещо по-скоро пожелателно и със съмнителни ползи.

Това ми усещане се дължи на няколко впечатлителни реплики, които доста ме изненадаха.

Пример (не е дословен): “Презентаторът чете от слайда:
– Юзъбилитито поставя потребителя в центъра на процеса. Всичко се прави така, че да е удобно на потребителя.
Бележка на презентатора:
– Това лично аз смятам за глупост, защото … ”

Други подобни странни изявления бяха твърденията, че

• ранното тестване е прекалено объркващо за потребителите, те на разбират какво се иска от тях и съответно няма смисъл да се прави;
• гъвкав интерфейс се прави като се тества на различни платформи и съответно се уверяваме, че никъде фиксирания лейаут няма да се счупи ако потребителят има много туулбарове или не е максимизирал прозореца си;
• трябва да се внимава с pop-up прозорците, защото потребителите не знаят какво да правят с тях и очакват в тях да има вируси. Описана беше случка със софтуер за държавната администрация, в който някаква справка се показва в pop-up прозорец и лелките имали проблем с това заради вградения pop-up блокър на IE6. Решението за проблема - “Трябваше да обиколим стотици работни станции в различни институции, за да разрешим pop -up прозорците.” Евала, наистина!

С това искам да кажа, че малко се притесних с какво мнение за ползваемостта остана аудиторията, съставена предимно от програмисти. Но в крайна сметка - по-добре нещо да се говори по темата отколкото да цари тишина и неведение. 

Направих и видео на последната лекция - за Software Development Estimation.

PS. Незнайно защо се повтаря два пъти записа. Около 50 минути е презентацията, а се е получило видео от почти два часа… Както и да е :)

Tru цитата, които ми харесаха от последните два дни:

Никакие рельсы не спасут вашу команду от хреново прочитанных требований, плохого их анализа, нежелания общаться голосом и лететь к клиенту для первой фазы проекта, а также от отсутствия хорошей привычки часто оповещать людей о том, что вы делаете, что будете делать потом, что вы им рекомендуете и почему так.

От поста Серые будни: продавая Rails клиентам в Less is more.

и

I’ve written previously about using an envisaging team to scout out ahead. Not to design the solution but to understand the problem space - understand what the business needs, what users need, who the users are and what the technology ecosystem looks like - and report this back in a coherent fashion to the rest of the team. This isn’t Big Design Up Front by another name. The envisaging team’s work should be limited to discovery work only. This combined with regular rounds of user testing between each iteration - the results of which are fed into the next round of development - can mean that agile software development can be highly user focused.

От поста Making Agile User Centered в Derivadow.

Още: 

Обаче човекът, който си общува с клиента реално най-добре разбира какви точно са целите и какво е най-добре за проекта. Което естествено води до това да визуализира и проектира решението, което да бъде изработено. В състояние ли е мениджър без технически background да го направи? Като участник в проектите винаги съм се чувствал като “сляпа баба”, ако не мога да лесно поговоря пряко с клиента, да чуя изискванията от първа ръка, да разгледаме подробно болките му, и дори да предложим решение, различно от първоначалното.  

От поста Без “мениджър” в 3atwork.com

Ако някой не се оправя с превода - да свирка.

Хорицата от riabg.org ме поканиха да поприказвам на oктомврийското издание на техните ежемесечни конференции (или да използвам българската дума - сбирки).

Темата не беше зададена, затова си избрах общото “Ползваеми уеб приложения”. Кога, къде и какво друго ще се случи на конференцията си е описано в техния сайт. Полезна може да се окаже и една трудно-откриваема.

Като цяло ще се опитам да се държа близо до темата за RIA (богатите или иначе казано тежкарските интернет приложения) като погледна въпроса от моята си камбанария, сиреч какво ново предлагат тоя вид приложения на един проектант на потребителски интерфейси. Ще се постарая да намеря възможно най-много примери от реални интернет апликации, които ми се струват особено привлекателни или отблъскващи. Това с цел да се съкратят общите приказки, тъй като предполагам ще се съберем достатъчно ангажирани с материята хора и няма смисъл да си губим взаимно времето.

Може би най-големият проблем в подготовката ми е, че ми липсва информация за чисто български такива разработки, но се надявам да присъстват достатъчно хора, които могат да споделят собствен опит и да обсъдим нещата заедно.

Освен това исках да подлъжа и някой друг да ми прави компания при говоренето, но това по-скоро няма да стане, така че който реши да идва ще трябва да изтърпи досадния ми монолог.

Сега е моментът да приканя всички заинтересовани да дойдат, а пък още по-добре ако някой вече има възникнало предложение върху какво да наблегна повече по време на презентацията.

По неофициална информация порталът наречен “Електронно правителство” струва 5 000 000 (пет милиона) лева.

Намирам това за удивително и то в негативния смисъл.

Съотношението цена - качество е ужасно. Огромна по моите разбирания сума е била заплатена за некачествен продукт. Ниското качество се забелязва във всички аспекти на реализацията на тоя проект.

Техническата страна 

Самият сайт е техническо недоразумение, което аз самият (без да съм програмист) бих могъл да сглобя за по-малко от седмица с помощта на свободен софтуер. Представлява няколкостотин страници текст и няколко документа навързани в проста организационна структура. Леко донагласена инсталация на Wordpress или MovableType би се справила с подобна задача.

Фронт-енд кодът на портала е под всякаква критика. Хората (всъщност не вярвам хора да са го писали, защото най-вероятно е автоматично генериран) не подозират за съществуването на уеб стандартите. За сметка на това смело използват JavaScriptпри положение, че в така реализирания сайт лично аз не бих се сетил да го използвам за нищо. Дори обикновените линкове не са обикновени линкове, а минават през JavaScript. Вероятно това доста ще затрудни различните злонамерени скриптове, но прави невъзможно за човек или добронамерен скрипт да използва информацията в сайта по един най-естествен начин - като направи връзка към някоя вътрешна страница. (За хората, които се вълнуват от доктайпове и валидация извадих два примери от css.a, класове с изчерпателните имена .stdtxt2upper:hover и ..subsubsubheader …)

Тука може да се направи едно леко изключение за частта с т.нар. “гео пространствени услуги”, която представлява интегрирана в сайта географска информационна система на някаква частна фирма, защото играта с тия системи не е много забавна в българския вариант - на запад си имат maps.yahoo.com. Но пък съм убеден, че системата не е разработена специално за този портал и най-вероятно е заплатен някакъв лиценз за ползването й. Всяка нормална такава система сравнително, лесно може да се интегрира с който и да е сайт и определено цената от 5 милиона лева ми се струва прекалена за един лиценз. Да не говорим, че върху всяка карта стои съобщението, че правата авторските права принадлежат на съответната частна фирма е безобразие - правителството си плаща на фирмата, за да и ползва услугата несимволична сума, а фирмата на всичкото отгоре си прави реклама на правителствения сайт.

От същия източник, който ни информира за цената на това бижу, научавам, че порталът седи върху 16 (шестнадесет) сървъра и 15 ТБ (петнадесет терабайта). Според изключително скромното ми мнение точно в тази област, ако системата е проектирана като хората това оборудване би трябвало да издържи на натоварването от това целата интернет аудитория в България да реши да го отвори в рамките на няколко часа. Натоварване, което по-също толкова грубите ми сметки едва ли би могло да с очаква в обозримо бъдеще. В интерес на истината дори и да се срине целият портал, загубата не би била кой знае каква.

Графично оформление 

Не мога да се изкажа ласкаво и по отношение на дизайна.

Слава богу е изчистен и няма големи мигащи надписи в червено (засега).

Размерът на шрифта обаче е прекалено дребен. Самият шрифт е Tahoma, който както съм се интересувал е проектиран не за големи текстови блокове, а за използване в интерфейса - Microsoft препоръчва да се използва за имена на полета, за бутони, за менюта, за заглавия на прозорци и т.н., т.е. все места, които са малки по-размер и не се предвижда да се изписват кой знае колко дълги неща.

Сайтът очевидно е предвиден за резолюции от 1024 х 768 нагоре, защото при по-малки се появяват вертикални скролбарове. !?

Което ме насочва към следващия важен (най-важен) аспект за качеството на един уеб портал, а именно

Ползваемост и достъпност на интерфейса и информацията

Интерфесът очевидно е дело на хора, които нямат нужната подготовка за изработването на толкова важен и сложен проект.

Присъствието на връзки от сорта на “Текст”, “Статус”, “Гео пространствени услуги”, ”Начален екран” на доста ключови места в интерфейса без да има допълнителен контекст.

Сайтът (без да съм правил специални текстове) е абсолютно недостъпен за специалните браузъри, които използват хората с физически недостатъци главно заради необяснимото използване на JavaScript връзки. Това го прави недостъпен и за търсещите машини и мобилните устройства. Нито едно изображение в сайта няма смислен алтернативен текст, а на някои места картинките се оказват от решаващо значение (напр., загадъчното червено “е” пред имената на някои от услугите, което като се замисля не носи особен смисъл и за тези, които го виждат, тъй като не беше свъразно с някаква по-специална функсионалност или съдържание).

Напълно безмислена функционалност е и скриването на информация от страница с JavaScript. Показването на тази скрита информация става без презареждане на страницата и при това без да става ясно защо е била скрита преди това.

Грозно, трудно за четене и невъзпитано е да се изписват цели изречения с главни букви. Страниците на рубрики в сайта представляват списъци с линкове към  подстраниците на съответната рубрика. Но понеже най-вероятно заглавията на тия подстраници са въведени с главни букви всички рубрики съдържат огромни блокове текст, изписани с главни букви. (може би това е била причината да бъдат скрити по подразбиране при зареждането на страницата (!) и да се налага, човек да ги отваря с помощта на JavaScript линк.)

Веднъж попаднал на някоя вътрешна страница, човек трудно може да се ориентира къде се намира в сайта и какво може да направи след като си свърши работата тук. Това е донякъде оправдано като се има предвид, че не можеш да се окажеш директно на някоя вътрешна страница, защото вътешните страници нямат свои уникални адреси, чрез които да ги намериш и достъпиш.

И така нататък, и така нататък…

Доста време отделих да изпиша горния текст. Доста други хора са отделили време, за да пишат по повод този проект:

Българското електронно правителство @ yurukov.net/blog

Електронно правителство @ blog.veni.com

metaend » Blog Archive » Електронно правителство

eGov.bg - Пейо Попов

MyKinda Технологии » Blog Archive » Електронно правителство в България?

В заключение мога да кажа само:

“Пет милиона лева!!??!”