Bulgarian Experience

Вчера излезе първия брой на списанието .net на български език. За тези, които не са го видели още или не са чели оригиналното англисйко издание, мога само да кажа, че е най-доброто като съдържание списание за уеб разработка. Покрива най-разнообразни теми, учудващо актуално е и носи цялата сериозност (в смисъла на тежест, провереност, обмисленост) на печатна медия.

Издателите ме поканиха да пиша собствена колона. Аз приех и се надявам да успявам всеки месец да успявам да разкажа по нещо полезно и интересно за нещата, които ме вълнуват - ползваемост, преоктиране на интерфейси и взаимодестивие, интернет технологии.

Първият брой (както и всички останали) има основна тема - SEO. Написал съм какво мисля по въпроса.

Доколкото разбирам обаче ще има известни проблеми с намирането на списанието по РЕП-овете, заради трудности с уреждането на дистрибуцията. Все пак бих ви посъветвал да го потърсите по-усърдно и се надявам да ви мотивирам със следното бързо видео прелистване на броя:

Вчера вечерта от 6 до към 10 без бях на февруарския семинар на БАРС. Темите бяха интересни и реших да видя какво ще кажат лекторите.

Имаше много хора. Залата е за около 100 човека и постепенно се събраха може би двойно повече. Доколкото си спомням от предишния път пак беше пълно, но не чак толкова. Явно Rapid Development е ключовата дума, която привлича масата дивелъпъри.

От самите лекции не съм особено впечатлен. Презентацията за Rapid Development и оценката на софтуерни проекти бяха преразказ по книгите на Стив МакКонъл. Които сами по себе си най-вероятно са чудесни четива (само съм зачитал Code Complete, другите не съм ги и виждал), но все пак за презентация очаквах и споделяне на малко личен опит, някакво мнение.

Лекцията за ползваемстта на уеб приложенията беше съвсем обща - какво е ползваемост, добри практики, ала-бала. Презентаторът съвсем не ми хареса. Явно има бекграунд на програмист, защото от говоренето му за ползваемостта останах с впечатление, че е някакво негово странично занимание или по-скоро интерес и за практиката му е нещо по-скоро пожелателно и със съмнителни ползи.

Това ми усещане се дължи на няколко впечатлителни реплики, които доста ме изненадаха.

Пример (не е дословен): “Презентаторът чете от слайда:
– Юзъбилитито поставя потребителя в центъра на процеса. Всичко се прави така, че да е удобно на потребителя.
Бележка на презентатора:
– Това лично аз смятам за глупост, защото … ”

Други подобни странни изявления бяха твърденията, че

• ранното тестване е прекалено объркващо за потребителите, те на разбират какво се иска от тях и съответно няма смисъл да се прави;
• гъвкав интерфейс се прави като се тества на различни платформи и съответно се уверяваме, че никъде фиксирания лейаут няма да се счупи ако потребителят има много туулбарове или не е максимизирал прозореца си;
• трябва да се внимава с pop-up прозорците, защото потребителите не знаят какво да правят с тях и очакват в тях да има вируси. Описана беше случка със софтуер за държавната администрация, в който някаква справка се показва в pop-up прозорец и лелките имали проблем с това заради вградения pop-up блокър на IE6. Решението за проблема - “Трябваше да обиколим стотици работни станции в различни институции, за да разрешим pop -up прозорците.” Евала, наистина!

С това искам да кажа, че малко се притесних с какво мнение за ползваемостта остана аудиторията, съставена предимно от програмисти. Но в крайна сметка - по-добре нещо да се говори по темата отколкото да цари тишина и неведение. 

Направих и видео на последната лекция - за Software Development Estimation.

PS. Незнайно защо се повтаря два пъти записа. Около 50 минути е презентацията, а се е получило видео от почти два часа… Както и да е :)

Tru цитата, които ми харесаха от последните два дни:

Никакие рельсы не спасут вашу команду от хреново прочитанных требований, плохого их анализа, нежелания общаться голосом и лететь к клиенту для первой фазы проекта, а также от отсутствия хорошей привычки часто оповещать людей о том, что вы делаете, что будете делать потом, что вы им рекомендуете и почему так.

От поста Серые будни: продавая Rails клиентам в Less is more.

и

I’ve written previously about using an envisaging team to scout out ahead. Not to design the solution but to understand the problem space - understand what the business needs, what users need, who the users are and what the technology ecosystem looks like - and report this back in a coherent fashion to the rest of the team. This isn’t Big Design Up Front by another name. The envisaging team’s work should be limited to discovery work only. This combined with regular rounds of user testing between each iteration - the results of which are fed into the next round of development - can mean that agile software development can be highly user focused.

От поста Making Agile User Centered в Derivadow.

Още: 

Обаче човекът, който си общува с клиента реално най-добре разбира какви точно са целите и какво е най-добре за проекта. Което естествено води до това да визуализира и проектира решението, което да бъде изработено. В състояние ли е мениджър без технически background да го направи? Като участник в проектите винаги съм се чувствал като “сляпа баба”, ако не мога да лесно поговоря пряко с клиента, да чуя изискванията от първа ръка, да разгледаме подробно болките му, и дори да предложим решение, различно от първоначалното.  

От поста Без “мениджър” в 3atwork.com

Ако някой не се оправя с превода - да свирка.

Хорицата от riabg.org ме поканиха да поприказвам на oктомврийското издание на техните ежемесечни конференции (или да използвам българската дума - сбирки).

Темата не беше зададена, затова си избрах общото “Ползваеми уеб приложения”. Кога, къде и какво друго ще се случи на конференцията си е описано в техния сайт. Полезна може да се окаже и една трудно-откриваема.

Като цяло ще се опитам да се държа близо до темата за RIA (богатите или иначе казано тежкарските интернет приложения) като погледна въпроса от моята си камбанария, сиреч какво ново предлагат тоя вид приложения на един проектант на потребителски интерфейси. Ще се постарая да намеря възможно най-много примери от реални интернет апликации, които ми се струват особено привлекателни или отблъскващи. Това с цел да се съкратят общите приказки, тъй като предполагам ще се съберем достатъчно ангажирани с материята хора и няма смисъл да си губим взаимно времето.

Може би най-големият проблем в подготовката ми е, че ми липсва информация за чисто български такива разработки, но се надявам да присъстват достатъчно хора, които могат да споделят собствен опит и да обсъдим нещата заедно.

Освен това исках да подлъжа и някой друг да ми прави компания при говоренето, но това по-скоро няма да стане, така че който реши да идва ще трябва да изтърпи досадния ми монолог.

Сега е моментът да приканя всички заинтересовани да дойдат, а пък още по-добре ако някой вече има възникнало предложение върху какво да наблегна повече по време на презентацията.

По неофициална информация порталът наречен “Електронно правителство” струва 5 000 000 (пет милиона) лева.

Намирам това за удивително и то в негативния смисъл.

Съотношението цена - качество е ужасно. Огромна по моите разбирания сума е била заплатена за некачествен продукт. Ниското качество се забелязва във всички аспекти на реализацията на тоя проект.

Техническата страна 

Самият сайт е техническо недоразумение, което аз самият (без да съм програмист) бих могъл да сглобя за по-малко от седмица с помощта на свободен софтуер. Представлява няколкостотин страници текст и няколко документа навързани в проста организационна структура. Леко донагласена инсталация на Wordpress или MovableType би се справила с подобна задача.

Фронт-енд кодът на портала е под всякаква критика. Хората (всъщност не вярвам хора да са го писали, защото най-вероятно е автоматично генериран) не подозират за съществуването на уеб стандартите. За сметка на това смело използват JavaScriptпри положение, че в така реализирания сайт лично аз не бих се сетил да го използвам за нищо. Дори обикновените линкове не са обикновени линкове, а минават през JavaScript. Вероятно това доста ще затрудни различните злонамерени скриптове, но прави невъзможно за човек или добронамерен скрипт да използва информацията в сайта по един най-естествен начин - като направи връзка към някоя вътрешна страница. (За хората, които се вълнуват от доктайпове и валидация извадих два примери от css.a, класове с изчерпателните имена .stdtxt2upper:hover и ..subsubsubheader …)

Тука може да се направи едно леко изключение за частта с т.нар. “гео пространствени услуги”, която представлява интегрирана в сайта географска информационна система на някаква частна фирма, защото играта с тия системи не е много забавна в българския вариант - на запад си имат maps.yahoo.com. Но пък съм убеден, че системата не е разработена специално за този портал и най-вероятно е заплатен някакъв лиценз за ползването й. Всяка нормална такава система сравнително, лесно може да се интегрира с който и да е сайт и определено цената от 5 милиона лева ми се струва прекалена за един лиценз. Да не говорим, че върху всяка карта стои съобщението, че правата авторските права принадлежат на съответната частна фирма е безобразие - правителството си плаща на фирмата, за да и ползва услугата несимволична сума, а фирмата на всичкото отгоре си прави реклама на правителствения сайт.

От същия източник, който ни информира за цената на това бижу, научавам, че порталът седи върху 16 (шестнадесет) сървъра и 15 ТБ (петнадесет терабайта). Според изключително скромното ми мнение точно в тази област, ако системата е проектирана като хората това оборудване би трябвало да издържи на натоварването от това целата интернет аудитория в България да реши да го отвори в рамките на няколко часа. Натоварване, което по-също толкова грубите ми сметки едва ли би могло да с очаква в обозримо бъдеще. В интерес на истината дори и да се срине целият портал, загубата не би била кой знае каква.

Графично оформление 

Не мога да се изкажа ласкаво и по отношение на дизайна.

Слава богу е изчистен и няма големи мигащи надписи в червено (засега).

Размерът на шрифта обаче е прекалено дребен. Самият шрифт е Tahoma, който както съм се интересувал е проектиран не за големи текстови блокове, а за използване в интерфейса - Microsoft препоръчва да се използва за имена на полета, за бутони, за менюта, за заглавия на прозорци и т.н., т.е. все места, които са малки по-размер и не се предвижда да се изписват кой знае колко дълги неща.

Сайтът очевидно е предвиден за резолюции от 1024 х 768 нагоре, защото при по-малки се появяват вертикални скролбарове. !?

Което ме насочва към следващия важен (най-важен) аспект за качеството на един уеб портал, а именно

Ползваемост и достъпност на интерфейса и информацията

Интерфесът очевидно е дело на хора, които нямат нужната подготовка за изработването на толкова важен и сложен проект.

Присъствието на връзки от сорта на “Текст”, “Статус”, “Гео пространствени услуги”, ”Начален екран” на доста ключови места в интерфейса без да има допълнителен контекст.

Сайтът (без да съм правил специални текстове) е абсолютно недостъпен за специалните браузъри, които използват хората с физически недостатъци главно заради необяснимото използване на JavaScript връзки. Това го прави недостъпен и за търсещите машини и мобилните устройства. Нито едно изображение в сайта няма смислен алтернативен текст, а на някои места картинките се оказват от решаващо значение (напр., загадъчното червено “е” пред имената на някои от услугите, което като се замисля не носи особен смисъл и за тези, които го виждат, тъй като не беше свъразно с някаква по-специална функсионалност или съдържание).

Напълно безмислена функционалност е и скриването на информация от страница с JavaScript. Показването на тази скрита информация става без презареждане на страницата и при това без да става ясно защо е била скрита преди това.

Грозно, трудно за четене и невъзпитано е да се изписват цели изречения с главни букви. Страниците на рубрики в сайта представляват списъци с линкове към  подстраниците на съответната рубрика. Но понеже най-вероятно заглавията на тия подстраници са въведени с главни букви всички рубрики съдържат огромни блокове текст, изписани с главни букви. (може би това е била причината да бъдат скрити по подразбиране при зареждането на страницата (!) и да се налага, човек да ги отваря с помощта на JavaScript линк.)

Веднъж попаднал на някоя вътрешна страница, човек трудно може да се ориентира къде се намира в сайта и какво може да направи след като си свърши работата тук. Това е донякъде оправдано като се има предвид, че не можеш да се окажеш директно на някоя вътрешна страница, защото вътешните страници нямат свои уникални адреси, чрез които да ги намериш и достъпиш.

И така нататък, и така нататък…

Доста време отделих да изпиша горния текст. Доста други хора са отделили време, за да пишат по повод този проект:

Българското електронно правителство @ yurukov.net/blog

Електронно правителство @ blog.veni.com

metaend » Blog Archive » Електронно правителство

eGov.bg - Пейо Попов

MyKinda Технологии » Blog Archive » Електронно правителство в България?

В заключение мога да кажа само:

“Пет милиона лева!!??!”

От вчера capital.bg е с променен дизайн.

На илюстрацията по-горе с червена пунктирана линия е отбелязана видимата площ преди човек да трябва да скролира при резолюция 1024х768. Първият пунктир указва каква част от съдържанието се вижда, когато го има огромният банер “За града”, който явно се показва само при първоначално зареждане на страницата. При повторно зареждане банерът го няма и видимата площ се разширява до втория пунктир.

Струва ми се, че основната промяна е в навигацията. Сега тя се простира на около една трета от първия екран преди скрола (при резолюция 1024х768). Този факт, заедно с разполагането на един голям и един огромен банери в това пространство измества смисленото съдържание чак след скрола.

Дори при положение, че съзнателно хората от Капитал са искали да направят началната страница на сайта си нещо като портал откъдето потребителя да се ориентира в съдържанието на сайта и да може лесно да отиде в разделя, който му е интересен, това не ги оправдава за пропиляното място на вътрешните странци, където положението е дори още по-болезнено:

Както се вижда тук смисленото съдържание не започва дори след първия скрол, а навигацията си остава абсолютно същата.

Както писа преди време Джарид Спуул от UIE, отделянето на значителни ресурси за глобална навигация в един сайт, защото през по-голяма част от времето на потребителите не им трябва глобална, а локална (контекстно-зависима) навигация. Подобни твърдения има и Джейкъб Нийлсен, който направо пита Полезна ли е навигацията въобще? Добро обобщение на изледванията посветени на навигацията е направил Хенрик Олсен в една статия, която преведох за Groove Manifesto.

И така - ако правите новинарски (всъщност какъвто и да е) сайт, избягвайте да отделяте прекалено голямо внимание и място на глобална навигация и да се опитвате да имате връзки от всички страници в сайта към всички страници в сайта, понеже потребителите идват с конкретни цели и търсят конкретно съдържание и глобалната навигация по-скоро им пречи като избутва и засенчва ценното съдържание. Вместо това помислете, кои страници биха били най-полезни на потребителите в контекста на съдържанието, което разглеждат, и им осигурете лесен достъп до тях.

Но да се върнем на началната страница на capital.bg. Освен с неефективното оформление преди първия скрол, сайтът впечатлява и със загубата на значително пространство чрез неефективния си grid и дизайна на анонсите за новините.

Всичко това води до значителното издължаване на началната страница и трудното ориентиране на човек. При по-ниски резолюции потреблитят трябва да скролва нагоре надолу, като при всеки скрол получава сравнително малко ценна информация, губи контекст и трудно сканира съдържанието на сайта, което в крайна сметка увеличава времето за работа със сайта и следователно раздразнението и неудволетвореността. 

Да се надяваме, че версия 5 на сайта ще отстрани тия проблеми, тъй като честно казано статиите в Капитал са интересни сами по себе си и ще е жалко да продължат да страдат от неадекватния дизайн.

С извинение за абсолютната си аматьорщина по отношение на създаването на уебкастове, представям Bulgarian Exprience Webcast 1: Анимацията в интерфейса.

Какво е Bulgarian Experience Webcast?

Записвам екрана на компютъра си и разказвам какво ми е направило впечатление в нещата, които се показват там. Представлява видео - запис на действията на екрана с Camtasia Studio и аудио запис с моя коментар. Идеята ми е да коментирам различни примери за добри и лоши решения за интерфейси с надеждата да съм полезен на някой.

Защо уебкаст?

1. Защото позволява показването на интеракцията в реално време.
2. Защото позволява аудио коментар от моя страна, което спестява доста писане.
3. Защото като цяло отнема доста по-малко време от изпипването на цял блог пост, а е доста по-богато като изживяване.

Анимацията в интерфейса

Това е темата на първия уебкаст. Струва ми се интерсна с оглед настъпването на различните и доста приятни JavaScript библиотеки наоколо, които позволяват анимирането на различни ефекти - скриване, показване, преместване и т.н.. Основните преимущества на адекватното използване на анимарани ефекти са:

• може да повиши ползваемостта на интерфейса, особено за потребители с по-малко опит като им помага да се ориентират и следят какво става на екрана и как системата реагира на техните действия;
• може да се постигне визуално внушение за високотехнологично, но същевременно с това човешко и в крайна сметка приятно изживяване.

Ето и видеото:

По-голям размер

Малко повече за идеята ми за уебкастовете

Преди няколко седмици размишлявах върху това как човек може да се промотира в онлайн средата. Очевидно доста популярно напоследък е да имаш блог, в който да споделяш мъдрите си мисли и наблюдения по темите, които те интересуват. Самият аз имам няколко блога. Bulgarian Exprience конкретно е мястото, в което пиша за темите свързани с работата ми като интеракшън дизайнер.

Само че в уеб вече далеч не всичко е само текст и картинки. От няколко години с нарастване на скоростта на свързване към Интернет стават все по-популярни и други медии - звук и видео. Появиха се т.нар. подкастове, които са си просто музикални файлове, които човек записва на MP3 плеъра си и слуша, когато има време. Появи се и YouTube - мястото, на което хората споделят видео записите си.

Специално видео споделянето е на върха на интернет вълната в момента. Предполагам, че една огромна част от трафика в интернет е именно от сайтове за видео. Сиреч доста хора прекарват доста време по тия сайтове.

Сиреч - гениалната ми мисъл беше - ако някой липсва от видео сайтовете, то той липсва от голяма част от живота на онлайн потребителите.

Не знам защо YouTube не е завладян тотално от рекламодателите към момента, защо преди пускането на всеки клип няма реклама, защо в vbox7 не се върти реклама на М-Тел и Кока-Кола.

Знам обаче, че аз трябва да бъда в това пространство. Bulgarian Exprience уебкастовете са идеален начин да се пробвам.

Дано ви се харесва.

Току-що забелязах, че порталът Data.BG има нов дизайн. Удивително!

Този дизайн е въплъщение на изискванията и представите за уеб сайт на всички най-претенциозни, нищо не разбиращи от интернет и най-вече от собствената си работа клиенти. И виждам това като решение на един от най-посещаваните български сайтове (4-ти по данните на alexa). Удивително!

Един добър пример за бизнес блог. Хората от сайта за запознанства gepime.com поддържат блог, в който обявяват новите функционалности на сайта и събират мнението на потребителите си. Някои от постовете в блога са съвети към потребителите как да се справят с даден проблем. Т.е. създателите на сайта не само слушат, но и отговарят, когато ги питаш и показват, че са загрижени за развитието на продукта си. Тия съвети, също така, са доста хитър начин да научиш как хората използват сайта ти. А хората често успяват да правят неща, за които създателите на сайта дори не са сънували.

Наскоро имах възможност да наблюдавам как хора свалят нелегално филми от интернет. За всеки филм разбира се им трябваха субтитри на български език. За щастие имаха на разположение subs.unacs.bg - сайт предназначен единствено да предлага български субтитри за огромно количество филми.

Каква изненада обаче. Хората не успяваха да намерят субтитрите, които им трябваха и доста се фрустрираха от неуспехите си. Но защо?

Сайтът има добра търсачка, която при въвеждане на заглавието на филма връща доста резултати. Звучи чудесно: търсачката работи, хората я намират и изплзват лесно.

Проблемът обаче беше в представянето на резултатите.

За търсените субтитри имаше 6 резултата, които не се отличаваха почти по нищо смислено - единствено по името на ъплоудъра, броя сваляния и неразгадаемите жълти точки.

Изправени пред подобен избор хората започваха да свалят всички субтитри подред и да ги пробват. Разбира се повечето бяха неподходящи. Изнервящо.

Ключът от палатката се крие в допълнителната информация, която се показва, когато човек мине с мишката върху заглавието на даден ред:

Един от редовете в тази допълнителна информация - “Доп. инфо” съдържа и името на файла, за който се отнасят субтитрите. Единственото, което трябва да направи човек, разполагащ с това доп. инфо и сваления преди това файл с филма е да сравни двата текста. Лесно? Не съвсем.

Повечето хора въобще не разбираха, че трябва да минат с мишката върху заглавието, камо ли да обърнат внимание на това, което се появява като данни в новопоявилото се прозорче.

Съвсем просто решение на този сериозен проблем с ползваемостта на страницата с резултати е точно това парченце допълнителна информация - заглавието на файла - да се показва директно в таблицата, без нужда от движения с мишката.

Подобен е проблемът и с падащите менюта, които все още често се срещат по сайтовете. И причината потребителите да не се справят добре с подобни дизайнерски решения е в техните когнитивни навици. Както Джарид Спуул пише “Потребителите първо вземат решение и след това кликат“, т.е. преди да мръднат с мишката, за да посочат заглавието на филма (в нашия случай), те вземат решение за това на кой линк да кликнат. Когато не разполагат с необходимата информация да вземат правилно решение, те налучкват. Което очевидно не е добре, защото повишава риска от грешки и съответно раздразнение и загуба на време.

P.S. [1 юни 2007] Стори ми се да напиша това, защото този сайт правен очевидно от geeks за geeks е достигнал завидна популярност и влиза топ 50 на най-посещаваните от българи сайтове според класацията на alexa.com.