Search People Optimization*

Моя статия от първия брой на списание .net.

***

Защо толкова много хора влагат средства и усилия, за подобряване на СЕО и в същото време почти никой не се замисля как да направи сайта си по-полезен и лесен за ползване от хората?

В последно време все по-често започвам да дочувам от клиентите въпроси от сорта „Предлагате ли оптимизация за търсачки?” или пък „Как ще оптимизирате сайта ми за Гугъл?”. Не рядко това са хора или организации, за които съм останал с впечатление, че не се интересуват много-много от сайта си и това как да развият бизнеса си онлайн.
Точно затова повечето пъти коментарите в офиса са „Чакай малко… Къде беше [Някакво име], когато трябваше да седнем и да напишем съдържанието за сайта? Какво стана с блога, в който щеше да пише за бизнеса си?”. Разбира се смислен отговор няма и се започва едно “Бе вие дайте да видим какво може да се направи за Гугъл пък сайта след това ще го мислим…”

В тая връзка от край време имам проблем с оптимизацията за търсачки. Ок, първо си правиш сайт или даваш едни пари, за да ти го направят. Пишеш хубав маркъп, спазваш всичките му SEO правила, вкарваш някои и друг SEO трик, купуваш линкове от други сайтове, за да си вдигнеш Пейдж Ранг-а. В крайна сметка сайта ти може и да се появи в пърата страница на Гугъл.

И какво?

Ще успееш ли да отговориш на високите очаквания на хората, които те посещават? „Високи очаквания?” – повдигаш вежди въпросително. Ами да – ти си на първо място. Би трябвало да си най-добрия, нали Гугъл те избра. За хората ти си най-доброто, което предлага Интернет.

Както казва Сет Годин: “Няма да спечелиш като излъжеш Гугъл да те показва на първо място в резултатите за някое търсене. Ще спечелиш тогава, когато откриеш онзи прост начин да превръщаш случайните минувачи в приятели и приятелите в клиенти.”

Защото машините са рационални – поглъщат всяка дума в сайта ти и се опитват да разберат доколко тя е важна за контекста и за търсеното от потребителя. За разлика от тях нормалните хора гледат отгоре-отгоре съдържанието; сканират заглавията, по няколко думи от абзац и това е. Ако нищо не им хване окото следва разочарование, бутона Back и ново търсене. Съвсем различно е да накараш машината да прочете текста ти и да разбере от него това, което ти искаш и съвсем друго е да накараш един истински човек да кликне бутона „Купувам” на някоя от страниците на сайта ти.

Време е да поставим акцента върху хората, а не върху машините. Оптимизирането за търсачките е лесно. Оптимизирането на сайт за живи, истински, търсещи и бързащи хора е трудното. И докато е много вероятно ако сайтът ти е полезен и ползваем да излиза нагоре в резултатите, то обратното не винаги е вярно.
Ето защо вярвам, че ако повече собственици на сайтове и уеб професионалисти отделят повече време да мислят за подобряването на ползваемостта на сайтовете си, отколкото в начини да надхитрят системата ще има много по-голям ефект за бизнеса им. При това заслужен.

* Оптимизация за търсещи хора

Как да станеш интеракшън дизайнер?

Преди няколко месеца ми една девойка ми е написала следния въпрос:

Работя в една малка фирма за уеб дизайн и софтуер и съм единственият дизайнер и всъщност се опитвам да се изявявам и като information architect и UX designer. Въведох някои нови методи на работа във фирмата като използването на Visio за wireframing но обмислям и изпробването на Axure. Като цяло обаче смятам да се развивам в UX за софтуер и много ми се иска един ден да работя във фирма като Телерик или друга голяма такава. Имам малко информация обаче относно начина на работа и необходимите умения, а искам да знам на какво да наблегна още от сега тъй като опитът ми е главно в уеб дизайна. Та ще се радвам да споделиш какви точно умения се искат, какви tools използват UX дизайнерите в Телерик (Axure, Epression Blend, трябва ли да знаеш XAML?), и от друга страна дизайнерите на UI (изцяло Illustrator ли се ползва за създаването на дизайна на един интерфейс?)

Ето какво и отговорих:

Привет,
Първо да се извиня, че пиша с два месеца по-късно, но чак сега (случайно) видях това съобщение.

Иначе за туловете – общо взето всеки ползва каквото му е удобно. Сравнително популярно е Axure. Други ползват Expression Blend. На мен ми е най-бързо и лесно да ползвам HTML + jquery (когато е важно да се покаже интерактивност и как се разцъква даден интерфейс) и евентуално Fireworks (когато трябва да се покаже набързо как е подреден даден екран или когато набързо искам да пробвам с различни структури на данните). Та в заключение – няма стандарти. С каквото най-лесно си обясняваш идеите и другите те разбират – това е.

Иначе за умения – графичния дизайн е задължителен. не толкова да можеш сама да правиш, но да знаеш какво е добър дизайн и кои са основните принципи. Също да можеш да пишеш добре и разбираемо – ако можеш в кратък текст да обясниш дадена функционалност (Примерно в текст на бутон или чекбокс да обясниш какво прави съответната функционалност). И другото полезно е да имаш познания по когнитивна психология – как хората възприемат различни неща и как ги интерпретират. И понеже основна част от възприятието ни е визуално тука материята се припокрива с теорията на графичния дизайн. Но въпреки това когнитивната психология ти помага да обясниш защо даден човек би взел дадено решение.

На толкова общ въпрос, такъв общ отговор. Но според мен няма универсално обобщение – трябва ти това и това и вече ставаш. Всичко е до желание, практика и много мислене.

Видео: Семинар по ползваемост, Ноември 2009, София

Днес имах удоволствието да направя сравнително кратка презентация на семинара по ползваемост, организиран от Лукрат.

Ето и видеото:

Звукът може да е кофти, затова препоръчвам използването на слушалки и по-голямо внимание ;)

Слайдовете от презентацията качих в SlideShare:

Видео: Щастливият програмист 2.0

Много хубава презентация от Николай Бачийски и Стефан Кънев днес на Open Fest.

[FLOWPLAYER=http://mchell.net/xp/upload/openfest2009/openfest2009.mp4,500,420]

За съжаление записа на презентацията на Петьо Иванов и Христо Дешев за софтуерното занаятчийство. Но казаха, че ще има официални записи така или иначе.

Иди на семинара по ползваемост, Ноември 2009, София

Джими ми казва, че вече е уточнена програмата на семинара по ползваемост, който ще се проведе на 12 ноември в София. Семинарът е част от отбелязването на Световния ден на ползваемостта.

На семинара ще говоря и аз както и други по-интересни хора.

Темата ми е “Добре забравени стари и чисто нови правила за подобряване на ползваемостта”. Ще разкажа за резултати от скорошни изследвания на ползваемостта, които са ми попадали пред погледа и за това какви изводи можем да си направим от тях за установените препоръки за ползваемост.

Между другото, ако не сте забелязали цената на регистрацията е спаданала драстично и вече за един човек се плащат 50 лева. Което си е почти безплатно ;) Елате.

Не само онлайн пъблишинг ситемите са счупени

Ники Горчилов писал преди време за счупените онлайн пъблишинг системи. Моделът им не бил добър, сложни били за ползване и въобще как можело такова безобразие – никой не е направил свестна услуга досега, ами всички тъпчат на едно място.

Всъщност това е вярно. Но…

Като човек, който от няколко години в голяма част от времето си се занимава с проектирането на такива системи имам някои оправдания.

Програмист програмисту око не вади

Популярните системи за управление на съдържание от сорта на Drupal, Joomla и практически коя да е друга са изключително трудни за ползване и разучаване от нормалните хора. И основните причини за това са, че са правени от идиоти за идиоти.

Типичният успешен проект за CMS произлиза от мозъка на някой програмист, на който му е писнало за всеки проект да пише CMS from scratch  и вместо това решава да направи нещо като продукт. Само дето повечето програмисти идея си нямат как да проектират ползваеми интерфейси. За тази цел има специалисти дизайнери. Но в споменатите проекти почти никога не участват дизайнери (дори и да участват, често ръцете им са вързани заради “ограниченията на технологиите” или “завареното положение”).

От друга страна пък тия продукти най-често се правят за други програмисти като идеята е да им се даде някаква заготовка, с която по-бързо да пуснат сайта на клиентите си. Само дето в крайна сметка клиентите много рядко се интересуват дали могат да си добавят този или онзи модул или пък колко е лесно да хакнат дадена функционалност. Точно обратното – опитват се да си публикуват съдържанието, което и без това с толкова мъка успяват да генерират. И не успяват.

И така какво ни е нужно: услуги, които са проектирани от професионалисти за нормални хора, а не от програмисти за програмисти.

Простият юзър наистина е прост

Ок. Това може би наистина е малко грубо. Но за мое огромно съжаление през тия години не си спомням да съм видял клиент, който да може да пише поне сравнително грамотно. Може би това е проблем предимно на българското общество като цяло и образованието в частност, но положението е плачевно. Не може хора, които са завършили висше образование да не могат да структурират текст и да могат да изложат мислите си в писмен вид адекватно и разбираемо.

В тази връзка да се опитваш да проектираш система за публикуване на съдържание за хора, които нямат и представа как се създава съдържание по принцип, е предизвикателство от съвсем различен мащаб.

Сега някой ще каже, че нали затова е цялата наука за правенето на ползваеми продукти – да се вземе предвид кой е крайният потребител и всичко да се съобрази с неговото ниво. Моят проблем с това е не толкова професионален, колкото чисто личен. Не вярвам, че трябва да се стимулира посредствеността.

Какво е нужно: образователната система да учи хората как да комуникират ефективно (трудната работа) през всякакви видове медии (лесната работа).

CMS-ът на бъдещето

Най-вероятно няма смисъл да се занимаваш да го правиш. След няколко години Google и Facebook ще имат изчислителната мощ, интелекта и данните достатъчни им да те карат да създаваш смислено съдържание, което е:

  • статистически коректно – граматиката, правописът и структура се проверяват и коригират мигновено от търсещата машина въз основа на данните за най-честа употреба на дадените думи, словосъчетания и конструкции, така че да бъдат най-лесно откриваеми;
  • социално коректно – интересът към бъдещото съдържание ще бъде предсказван мигновено като алгоритъмът се базира на това какво харесват по принцип приятелите (феновете / клиентите / последователите) ти.

Разбира се всичко това под техният любезен контрол.

Нали това искаме…

Видео: Презентации от webawards семинара

Днес имах удоволствието (и задължението) да направя презентация на семинара, който е част от webawards събититето.

Вместо сега да описвам какво съм говорил и да качвам слайдовете направо предлагам видео. Записах и някои от другите лекции и споделям и тях.

Георги Варзоновцев. Проектиране на промяната

Как да проектираме сайта и бизнеса си така, че да изглеждат добре и да са полезни на хората в интернет.

Еленко Еленков. Голямото преселение

Как да използваме наличните социални онлайн платформи, за да достигнем максимално широка аудитория.

Де е България

Днес цял ден ми седи отворен в един таб на браузра сайта на руската група по интереси RusCHI (за компютрърно-човешко взаимодействие или както там се превежда computer-human interaction). Та хората в Русия освен, че си имат сайт, се събират доста регулярно и си правят разни презентации. А наскоро са превели и на Алън Купър книжката “About Face 3”. Въобще – бурен живот кипи. В сравнение с България де. Че със Щатите, Великобритания или дори Индия и Хонк-Конг въобще не можем да се сложим на една мерна система.

Видео: Рандъм мисли за уеб

Видео монолог, в който Сашо Бойчев от списание .net ме снима.

Ето и въпросите, които ми държеше напечатани на един лист пред камерата :)

  1. Вар спира да пише в .нет. Защо?
  2. Какво ти даде и какво ти взе работата за .net?
  3. В каква посока ще концентрираш усилията си в следващите месеци?
  4. Усещаш ли криза?
  5. Нека поговорим за ползваемост. Имаш ли любим български сайт?
  6. Коя е любимата ти грешка, която правят българските уеб дивелъпъри?
  7. Какво е задъжителното, което трябва да прави един интеракшън дизайнер? Трябва ли да слушаме винаги клиентите?
  8. Какъв човек трябва да бъде интеракшън дизайнерът? Каква е неговата роля в екипа?
  9. От какво се въхновяваш?

Семинар по ползваемост, София, април 2008

Днес цял ден бях на семинара, организиран от Лукрат и списанието .net. Дори и презентация направих.

Сутрешната сесия започна Димитър Симов, който е колега от Нетейдж и също основател на Лукрат. Презентацията му беше за това как се пише текст за уеб. Темата по принцип е много важна, защото съдържанието все още е номер 1 най-важно нещо за всеки уеб сайт, а текстовото съдържание е най-често срещаното и ползваното (все още). Основната препоръка на Джими беше да се пише кратко и изчерпателно. Нещо, което е валидно не само за уеб текста и нещо, което успях да се убедя в последната 1 година, докато пишех статиите си за списание .net.  Писането за печатна медия е доста дисциплиниращо, защото имаш ограничние откъм броя символи и трябва внимателно да премислиш какво искаш да кажеш и как да се вместиш в заделеното ти място. Имаше и добри препоръки за имената на линковете – да съдържат само ключовите думи, които характеризират страницата, която отварят. Друга важна точка беше за това, че текстовете не са само примерно съдържание на някоя страница, а въобще всичко, което потребителят чете по екрана – съобщения за грешки и предупреждения, навигация, описания на картинки…

След Джими говори Еленко – пак предимно за писането и по-скоро за създаването на съдържание в Интернет. Основната му теза беше, че всяка единица съдържание (примерно блог пост) трябва да осигурява достатъчно контекст. За да бъдеш полезна част от онлайн средата трябва не само да копираш, но и да оставяш собствената си гледна точка като допринасяш за диалога. Основните му примери бяха свързани с неговия блог и начина, по който той създава съдържанието си. Показа как използва Google Reader и Twitter, за да филтрира информацията и да добавя собствената си гледна точка. Написал е сам някакъв уиджет, в който комбинира фийдовете от двете услуги. Посочи за модерно създаването на съдържание да става в микроформат – например, че микроблог платформи от сорта на Twitter, а дългите постове като изразно средство за по аналитична информация.

Англичанинът Алистър Кембъл говори за достъпността и доколко това, че ако един сайт е достъпен от всякакви хора и устройства, той е и по-ползваем. Интерсното в презентацията му беше представянето на това как различните технологии, които подпомагат хората с физически и психически недостатъци да разглеждат интернет сайтове. Разбира се писането на правилен маркъп спомага точно за този вид употрбеа. Всъщност правилният маркъп е само страничен резултат от това как мислим структурирането на информацията в страниците си. Друго основно правило е отделните страници да са консистентни една с друга особено по отношение на навигацията. Аз лично винаги съм се интересувал повече от достъпността като средство да направиш съдържанието си ползваемо във всякакви устройства, отколкото за всякакви хора, но така или иначе в крайна сметка се постигат и двете.

Хората от НБУ представиха доста накратко изследванията си с проследяване на погледа. Според мен такива изследвания само потвърждават неща, които знаем. Вече са изживяли ролята си като по-смислен инструмент за тестване на ползваемостта и откритията, които са били направени с тяхна цел би трябвало да са част от арсенала на всеки нормален проектант.

Следобедната част започна с моята презентация. Самата презентация вече качих в интернет – в нея са както слайдовете, така и бележките ми към тях, които са 1:1 с това, което говорех. Т.е. се надявам да не липсва видеото, което забравих да запиша. За съжаления не мисля, че се получи нещо смислено. За в бъдеще ще правя само или чисто теоретични презентации, които запознават аудиторията с дадена концепция, или наситена с примери от практиката презентация. Неумелата ми комбинация от двете не се получава добре и по-скоро обърква хората, които за толкова кратко време не могат да разберат добре връзката между теорията и практиката. Струва ми се, че презентациите на добрите лектори, които сме свикнали да гледаме в чужбината са именно в една от двете крайности и затова са доста по-добри.

След мен Питър Мерхолц изнесе презентацията си Subject to Change. Който е чел книгата на Adaptive Path (ревютата в amazon също вършат доста добра работа) и гледал записите от предишните представяния на Питър знаят за какво става въпрос. Накратко – успешните бизнеси в днешно време разглеждат и правят продуктите и услугите си така, че самите продукти като технология и способности остават на заден план, а на преден е изживяването, което предлагат на потребителите. изживявенето е продуктът, който трябва да се проектира. Самото проектиране става при използването на системния подход, който разглежда продукта не само като сбор от неговите фийчъри, а като част от контекста, в който съществува.

По време на видео презентцията на Владо се разсеях. Говореше за това, че тестовете за ползваемост на мобилни приложения са доста по-различни от традиционните и за някакви методи за провеждането им. Освен това говори и за разликата в средата – за разликите в браузърите и в контекста на употреба (десктоп компютри, ползвани в офиса срещу мобилни телефони ползвани навсякъде), които са много важни фактори при проектирането на мобилни приложения.

Красен Хинков от Мтел пък показа някои успешни практики за оформяне на съдържанието в мобилния интернет. Основната му теза беше, че съдържанието трябва да се предлага в компактни модули, които само повърхностно обобщават някаква информация и препращат към страници където съответната функционалност или пълно съдържание е достъпна в целия си блясък. Стратегията на М-тел в тая насока е да предложи на потребителите си възможност за персонализация посредством създаването на лични страници с избрани от всеки потребител модули (уиджети) само с информацията, която интересува дадения човек. Радващото е,ч е спомена спецификацията на W3C уиджети, което за разработчицита на дадена услуга може да означава, че няма да правят кой знае какви усилия, за да създадат собствени уиджети за М-телската платформа, а ще могат да използват работата си за iGoogle или my.yahoo.com например.

Като цяло хубавото на семинара беше, че се получи известно застъпване в темите между отделни презентатори и по този начин се видяха различни гледни точки. Както обсъждахме с един тип от Ruby on Rails общността, обаче, трябват повече събирания на хората, които се интересуват от ползваемостта в България. Явно “релсистите” правят такива събирания регулярно (бях мяркал в юзъргрупата им нещо такова, но не съм ходил, че са малко специфични темите им за разговор). Което ме навжда на мисълта, че както юзабилистите има какво да научат от програмистите, така и обратното. Или най-малкото обмяната на идеиотносно процеса на работа  (дори и на чисто теоретично ниво) няма да навреди.

Още по темата е писано в: