Хензел, Гретел и навигацията

Моя статия за българското списание .net.

Много от нас сигурно си спомнят братята Грим и по-скоро историите и света, който описват в своите прочути приказки. Услужливите редактори и преводачи са смекчили достатъчно зловещите образи на вещици, говорещи животни, всякаквите мутанти с огромен или миниатюрен ръст и прочее малформаци, които скитат из тъмни гори и странни земи, кроят си пъклени планове, тук там се поизяждат. Сега децата се радват, когато всичко свършва добре и всички заживяват в мир.

В света на уеб дизайна обаче сме все още като че ли все още в първите и непреработени варианти на приказките. В гората наречена интернет, потребителите все още често се губят и отвсякъде ги дебнат куп опасности – огромното количество безполезни сайтове, агресивните рекламни банери, вдебилените SEO експерти.

Едно често срещано решение на проблема с изгубването (особено в по-големите сайтове) е използването на пътечки от линкове. В английския език терминът e breadcrumbs и буквално се превежда като пътечка от трохи. И както вече се досещате произлиза именно от приказката за Хензел и Гретел, които докато бягат от къщи в гората, оставят по пътя си трохи от хляб, за да могат после да се върнат обратно.

Пътечките представляват хоризонтален списък от имена на страници, които описват всяко ниво от йерархията на сайта от най-горната (началната) страница на сайта до страницата, на която се намира потребителя. Всяко име в списъка е линк към съответната страница.

Бредкръмбовете са особено полезни, когато сайтът има повече нива в йерархията си и основната навигация не може адекватно да покаже на къде точно се намира някоя страница от по-долните нива в йерархията. Те могат да помогнат на потребителите да си отговорят на два от най-важните навигационни въпроси – „Къде съм?” и „Къде мога да отида от тук нататък?”.

Някои препоръки при оформянето на пътечката:

  • Първият линк да не е просто “Начало”, а нещо по-специфично, например името на сайта, защото „Начало” или „Home” е прекалено общо и нищо незначещо понятие.
  • Отделните имена се разделят със знак за по-голямо – „>”. Често се използват и други символи за разделяне като вертикална черта „|”, наклонена черта „/” или „\”, две точки и всякакви други варианти. Най-добре въпреки това е да се използва знакът за по-голямо, защото интуитивно подсказва значението на всяка страница в списъка и принадлежността и по-горното ниво. Т.е. началната страница е най-важна, следващата страница е по-малка и част от по-горното ниво и т.н. Всеки друг символ означава по-скоро разделение, а наклонените черти говорят нещо само на хора, които са виждали команден ред на операционна система.
  • Името на страницата, на която си в момента се включва в пътечката. Ако пътечката и заглавието са разделени визуално потребителят може да не разбере, че представляват едно цяло и имат комбинирано значение – да показват къде се намираш в момента и принадлежността на настоящата страница към някаква по-сложна и многопластова структура.

В крайна сметка обаче е важно да се спомене, че пътечките рядко се използват от потребителите. За дизайнерите това означава, че не бива да разчитат прекалено много на тях и не е необходимо насочват прекалено много визуално внимание към тях. Вместо това е добре да се инвестира повече време в измислянето на по-добра структура и навигация.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.