Bulgarian Experience

В поредица от постове разкривам скорошните си наблюдения за начина на ползване на някои интерфейсни компненти от хората.

• Първа част – за линковете за споделяне
• Втара част – за табовете (тази статия)

Хората не разцъкват табове

В стремежа си да сложат възможно най-много съдържание на единица площ, уеб дизайнерите и собствениците на сайтове използват най-разлини подходи. Типични такива са падащите менюта и табовете.

За падащите менюта съм писал преди – не ги харесвам и не ги препоръчвам.

За табовете обаче съм чел само патърни за употреба – как да изглеждат и да се държат, но не и смислена критика дали са ползваеми или не. А винаги ми е било любопитно как се представят в истинския живот.

Важно е да отбележа, че става въпрос за онзи тип табове, които скриват и показват съдържание в малки карета от дадена страница, а не за навигационния тип табове.

На началната страница на сайта (и страницата с най-много посещения изобщо) на едно от най-видимите места има блок с новини, които са групирани в отделни категории. За всяка категория има отделен таб.

Предположението ми беше, че сравнително малък процент от хората ще кликат на табовете. И наистина статистиката показа, че по-малко от 5% от посетителите на началната страница кликат на някои от табовете.
На началната страница на спортната страница има сходен интерфейс и там процентите са 15. Разликата може да се обясни с това, че докато на началната страница хората идват по различни причини и имат много повече опции, то на вътрешната страница вече са доста по-съсредоточени и съдържавнието в табовете всъщност се явява голяма част от смисленото съдържание.

Което е по-интересно е, че общият брой на кликовете върху новините във всички скрити табове е една пета от броя на кликовете върху новините от показания дефолтен таб. Представете си че ако в показания таб хората цъкат на 100 новини, то в останалите 5 таба са цъкнали на общо 20. Показателно за ефективността. От друга страна обаче е по-добре от това да имаме само един таб и вместо 120 да получим само 100 клика.

Изводът е, че ако разчитате, че с помощта на табовете ще успеете да пробутате повече съдържание – не хранете излишни надежди. Полза както се вижда има, но тя е почти маргинална. В конкретния случай загубата на място не е голяма и не пречи (много) на останалата част от съдържанието в страницата. Т.е. хем сме изгубили малко място, хем малко хора кликат, но поне не сме навредили на останалата част от съдържанието.

PS. Тук отново трябва да направя уточнението, че резултатите са за този конкретен дизайн. В друг контекст табовете могат да имат и по-добри резултати.

От доста време вече в Google Analytics има възможност да се отчитат не само показвания на цели страници, но и отдлени интеракции в самата страница. Например, ако в дадена страница има видео плеър, човек може да следи колко от хората кликат на бутоните за плей, пауза и стоп.

Едва наскоро обаче реших да използвам тая функционалност в реален и сравнително посещаван  сайт (btv.bg), за да проверя с реални данни предположенията си за дизайна.

Как се ползва event tracking

Google Analytics има метод _trackEvent, който може да се вика и му се предават няколко параметъра по този начин:

1

_trackEvent(category, action, opt_label, opt_value)

Какво означават отделните параметри си пише в документацията на Analytics – супер кратко, ясно и пълно описание на event tracking.

Иначе с jQuery тракера се вика така:

1
2
3
4
5

$(document).ready(function(){
  $('#Logo a').click(function(){
    pageTracker._trackEvent("Navigation", "Click Logo",  document.title);
  });
});

Накратко това означава, че когато документът се зареди, javascript почва да следи за всеки клик върху линка и когато иам такъв ивент, записва в Google Analytics.

Резултати за някои интерфейсни елементи

Никой не споделя линкове по имейл

В тествания сайт под всяка новина, видео, анкета и т.н. има по няколко линка за споделяне в социални мрежи от сорта на Facebook, Twitter и т.н. Един от линковете беше „Препрати по имейл”, което означава да изпратиш на някой по имейл линк към съответната новина.

Предположението ми беше, че никой не ползва тази функционалност. И наистина – статистиката показа, че нищожен процент (разбирай хилядни от процента) от хората, които са заредили страница с новината, кликат върху този линк.

В интерес на истината едва два пъти повече хора кликат на линка за споделяне в туитър. Споделянето във Facebook e най-популярната опция, но не си представяйте нещо феноменално като цифри.

Факт е обаче, че ефектът от един линк споделен във Facebook или Twitter е доста по-голям, тъй като всичките познати на човека, споделил линка биха го видели и евентуално кликнали обратно към вашия сайт. Докато при случая със споделянето по имейл единствено получателят на имейла би кликнал и посетил вашия сайт. С други думи – макар и кликовете по линковете за споделяне в социалните мрежи да не привличат кой знае колко повече внимание, ефектът от тях е доста по-голям.

Нещо, което би могло да влияе върху този резултат е начинът, по който е кръстен линка. „Препрати по имейл” е един вариант. По големите български новинарски сайтове най-често се използва или иконка с писмо без допълнитлен текст, или иконка с писмо и текст „Изпрати”, или „Изпрати по e-mail”. В  англоезичните сайтове изглежда има възприет стандарт  – иконка на писмо и текст „E-mail”. На английски обаче “e-mail” може и да е глагол, за който няма превод с една дума на български  – „имейлнѝ”/”имейлване”. Честно казано обаче се съмнявам да има достатъчно добър вариант, който драстично да повиши кликанията върху този тип линкове (остава си добър повод за мултивариантно тестване).

Продължението следва

Днес имах удоволствието да направя сравнително кратка презентация на семинара по ползваемост, организиран от Лукрат.

Ето и видеото:

Звукът може да е кофти, затова препоръчвам използването на слушалки и по-голямо внимание ;)

Слайдовете от презентацията качих в SlideShare:

Много хубава презентация от Николай Бачийски и Стефан Кънев днес на Open Fest.

За съжаление записа на презентацията на Петьо Иванов и Христо Дешев за софтуерното занаятчийство. Но казаха, че ще има официални записи така или иначе.

Джими ми казва, че вече е уточнена програмата на семинара по ползваемост, който ще се проведе на 12 ноември в София. Семинарът е част от отбелязването на Световния ден на ползваемостта.

На семинара ще говоря и аз както и други по-интересни хора.

Темата ми е “Добре забравени стари и чисто нови правила за подобряване на ползваемостта”. Ще разкажа за резултати от скорошни изследвания на ползваемостта, които са ми попадали пред погледа и за това какви изводи можем да си направим от тях за установените препоръки за ползваемост.

Между другото, ако не сте забелязали цената на регистрацията е спаданала драстично и вече за един човек се плащат 50 лева. Което си е почти безплатно ;) Елате.

Ники Горчилов писал преди време за счупените онлайн пъблишинг системи. Моделът им не бил добър, сложни били за ползване и въобще как можело такова безобразие – никой не е направил свестна услуга досега, ами всички тъпчат на едно място.

Всъщност това е вярно. Но…

Като човек, който от няколко години в голяма част от времето си се занимава с проектирането на такива системи имам някои оправдания.

Програмист програмисту око не вади

Популярните системи за управление на съдържание от сорта на Drupal, Joomla и практически коя да е друга са изключително трудни за ползване и разучаване от нормалните хора. И основните причини за това са, че са правени от идиоти за идиоти.

Типичният успешен проект за CMS произлиза от мозъка на някой програмист, на който му е писнало за всеки проект да пише CMS from scratch  и вместо това решава да направи нещо като продукт. Само дето повечето програмисти идея си нямат как да проектират ползваеми интерфейси. За тази цел има специалисти дизайнери. Но в споменатите проекти почти никога не участват дизайнери (дори и да участват, често ръцете им са вързани заради “ограниченията на технологиите” или “завареното положение”).

От друга страна пък тия продукти най-често се правят за други програмисти като идеята е да им се даде някаква заготовка, с която по-бързо да пуснат сайта на клиентите си. Само дето в крайна сметка клиентите много рядко се интересуват дали могат да си добавят този или онзи модул или пък колко е лесно да хакнат дадена функционалност. Точно обратното – опитват се да си публикуват съдържанието, което и без това с толкова мъка успяват да генерират. И не успяват.

И така какво ни е нужно: услуги, които са проектирани от професионалисти за нормални хора, а не от програмисти за програмисти.

Простият юзър наистина е прост

Ок. Това може би наистина е малко грубо. Но за мое огромно съжаление през тия години не си спомням да съм видял клиент, който да може да пише поне сравнително грамотно. Може би това е проблем предимно на българското общество като цяло и образованието в частност, но положението е плачевно. Не може хора, които са завършили висше образование да не могат да структурират текст и да могат да изложат мислите си в писмен вид адекватно и разбираемо.

В тази връзка да се опитваш да проектираш система за публикуване на съдържание за хора, които нямат и представа как се създава съдържание по принцип, е предизвикателство от съвсем различен мащаб.

Сега някой ще каже, че нали затова е цялата наука за правенето на ползваеми продукти – да се вземе предвид кой е крайният потребител и всичко да се съобрази с неговото ниво. Моят проблем с това е не толкова професионален, колкото чисто личен. Не вярвам, че трябва да се стимулира посредствеността.

Какво е нужно: образователната система да учи хората как да комуникират ефективно (трудната работа) през всякакви видове медии (лесната работа).

CMS-ът на бъдещето

Най-вероятно няма смисъл да се занимаваш да го правиш. След няколко години Google и Facebook ще имат изчислителната мощ, интелекта и данните достатъчни им да те карат да създаваш смислено съдържание, което е:

• статистически коректно – граматиката, правописът и структура се проверяват и коригират мигновено от търсещата машина въз основа на данните за най-честа употреба на дадените думи, словосъчетания и конструкции, така че да бъдат най-лесно откриваеми;
• социално коректно – интересът към бъдещото съдържание ще бъде предсказван мигновено като алгоритъмът се базира на това какво харесват по принцип приятелите (феновете / клиентите / последователите) ти.

Разбира се всичко това под техният любезен контрол.

Нали това искаме…

Моя статия за българското списание .net.

Малко са интерфейсните елементи, които създават много проблеми и едновременно с това са толкова популярни като падащите навигационни менюта.

Те са един от най-старите елементи на графичните операционни системи. Въведени са масово за пръв път в компютрите Apple и тяхната MacOS. Най-голяма популярност придобиват заради продуктите на Майкрософт, където основната „навигация” е т.нар. файл меню. И макар Майкрософт и Епъл дълго да се съдиха, кой от кого е откраднал интерфейса, всъщност трябва да благодарим на хората от Xerox, които в началото на 70-те изобретиха първият графичен потребителски интерфейс за операционната система PARK.

В уеб падащите навигационни менюта се подвизават от доста време. Преди десетина години те бяха едно от първите превъплъщения на DHTML технологията. Уеб дизайнерите се надпреварваха да правят такива менюта и да ги използват в сайтовете си, за да покажат „високотехнологичните” си умения и да създадат усещането за неограничените технологични възможности на уеб като медия. Използването на този вид менюта се оправдаваше и с пестенето на място и опростяването на дизайна.

Сред експертите по ползваемост обаче падащите менюта съвсем не се тачат с особена популярност. И това не е случайно. Тестовете с потребители показват, че макар този интерфейсен елемент да е познат на потребителите, той създава доста повече проблеми (и то критични) отколкото решава.

Основният проблем с падащите менюта е, че спират естествения поток от действия на потребителя. Как? Представете си как отивате на една страница и я преглеждате. Въз основа на информацията, която виждате в тази страница вие вземате решение какво да направите по-нататък. Ако решите да кликнете върху линк от падащо меню изведнъж пред вас се показва скрита до момента информация (линковете в падащото подменю). Тази нова информация трябва да бъде преосмислeна и едва тогава отново бихте решили – дали да кликнете на някой от новите линкове или да огледате отново страницата за по-добър избор. С други думи нормалният процес на разглеждане на един сайт е прекъснат, а потребителят е разколебан в способността си да взема решения въз основа на видимото върху екрана.

В някои случаи падащи менюта може да е адекватно решение (напр., когато става въпрос за система, която хората ползват често, знаят структурата и имат нужда от бърз начин да се придвижват от страница на страница). В други случаи клиентът или дизайнерът не искат за нищо на света да се простят с любимото си елементче. Тогава е важно да се спазват добрите практики при дизайна.

Основно правило е да се направи така, че линковете, които предизвикват появата на падащо меню да се различават от останалите. Стандартен начин за тяхното диференциране в такъв случай е използването на стрелка или триъгълник, които сочат надолу или надясно (зависи накъде ще се покаже менюто. Освен това е важно навигацията в самите падащи менюта да не изисква голяма сръчност и упоритост, за да уцелиш точно тази връзка, която ти трябва. Много често неправилното движение кара падащото меню да се скрие или пък да се покаже съседното меню и така потребителят може да кликне върху погрешен линк. Добър пример в това отношение е навигацията на Flickr, където падащото меню се показва единствено, когато потребителят кликне стрелкичкаа надолу, а не, когато мине с мишката или кликне върху някои от основните линкове.

Разбира се изборът, кога да ползвате изскачащи навигационни менюта в дизайна си остава изцяло ваш, но следващият път, когато ви засърби да използвате един от тия „яки” JavaScript компоненти, помислете дали това е наистина необходимо и дали няма по-малко стресиращ начин да осигурите навигационен избор на потребителите си.

Моя статия за българското списание .net.

Много от нас сигурно си спомнят братята Грим и по-скоро историите и света, който описват в своите прочути приказки. Услужливите редактори и преводачи са смекчили достатъчно зловещите образи на вещици, говорещи животни, всякаквите мутанти с огромен или миниатюрен ръст и прочее малформаци, които скитат из тъмни гори и странни земи, кроят си пъклени планове, тук там се поизяждат. Сега децата се радват, когато всичко свършва добре и всички заживяват в мир.

В света на уеб дизайна обаче сме все още като че ли все още в първите и непреработени варианти на приказките. В гората наречена интернет, потребителите все още често се губят и отвсякъде ги дебнат куп опасности – огромното количество безполезни сайтове, агресивните рекламни банери, вдебилените SEO експерти.

Едно често срещано решение на проблема с изгубването (особено в по-големите сайтове) е използването на пътечки от линкове. В английския език терминът e breadcrumbs и буквално се превежда като пътечка от трохи. И както вече се досещате произлиза именно от приказката за Хензел и Гретел, които докато бягат от къщи в гората, оставят по пътя си трохи от хляб, за да могат после да се върнат обратно.

Пътечките представляват хоризонтален списък от имена на страници, които описват всяко ниво от йерархията на сайта от най-горната (началната) страница на сайта до страницата, на която се намира потребителя. Всяко име в списъка е линк към съответната страница.

Бредкръмбовете са особено полезни, когато сайтът има повече нива в йерархията си и основната навигация не може адекватно да покаже на къде точно се намира някоя страница от по-долните нива в йерархията. Те могат да помогнат на потребителите да си отговорят на два от най-важните навигационни въпроси – „Къде съм?” и „Къде мога да отида от тук нататък?”.

Някои препоръки при оформянето на пътечката:

• Първият линк да не е просто “Начало”, а нещо по-специфично, например името на сайта, защото „Начало” или „Home” е прекалено общо и нищо незначещо понятие.
• Отделните имена се разделят със знак за по-голямо – „>”. Често се използват и други символи за разделяне като вертикална черта „|”, наклонена черта „/” или „\”, две точки и всякакви други варианти. Най-добре въпреки това е да се използва знакът за по-голямо, защото интуитивно подсказва значението на всяка страница в списъка и принадлежността и по-горното ниво. Т.е. началната страница е най-важна, следващата страница е по-малка и част от по-горното ниво и т.н. Всеки друг символ означава по-скоро разделение, а наклонените черти говорят нещо само на хора, които са виждали команден ред на операционна система.
• Името на страницата, на която си в момента се включва в пътечката. Ако пътечката и заглавието са разделени визуално потребителят може да не разбере, че представляват едно цяло и имат комбинирано значение – да показват къде се намираш в момента и принадлежността на настоящата страница към някаква по-сложна и многопластова структура.

В крайна сметка обаче е важно да се спомене, че пътечките рядко се използват от потребителите. За дизайнерите това означава, че не бива да разчитат прекалено много на тях и не е необходимо насочват прекалено много визуално внимание към тях. Вместо това е добре да се инвестира повече време в измислянето на по-добра структура и навигация.

Моя статия за българското списание .net.

Една от неизменните тенденции, които от години наблюдавам в най-разнообразни сайтове из българския интернет и в запитванията за разработка на нови сайтове, които получаваме е присъствието на величествения линк „Полезна информация”. И всеки път, когато го срещна си започвам да се чудя „Е, добре. А останалата информация на сайта безполезна ли е?”

В интерес на истината „полезна информация” обикновено е най-ценната информация, която човек може да научи. Най-честият пример са сайтовете на различните туристически обекти в България – градове, хотели, природни забележителности. В тях „полезна информация” дава отговор на въпроса „Как да стигна до проклетото място?” или прави полезното уточнение – „отворено за посетители в понеделник от 8:30 до 9:30 сутринта”. Мерси.

Въпреки това обаче, ако разделим всички сайтове въобще на две условни групи – полезни и безполезни, с учудване можем да открием, че онези, които съдържат магическия линк „полезна информация” по-скоро попадат в графата на първата група. Защото те поне съдържат някаква информация, която може и да е от полза на някого и проблемът е по-скоро в това, че създателите му не са намерили правилното решение на въпроса „Къде да сложим всички тия неща, които не знаем къде да сложим?” Повечето други сайтове просто не казват нищо смислено.

И докато собственици на сайтове с „полезна информация” сравнително лесно могат да решат проблемите с навигацията в сайта като просто сменят заглавието на съответния линк (с отговора на въпроса, който могат лесно да предположат, че си задават потребителите, когато търсят даденото съдържание), то останалите имат доста повече работа.

И именно тук започва по-тъжната част от историята. Защото все още е рядкост доброто съдържание в българския интернет. Фрапиращо малко са сайтовете, които предлагат уникална и в крайна сметка наистина полезна информация в сравнение с безскрупулно откраднатата, безсмислено копираната или оригинално излишната такава. Най-лесно е да вземеш един клип от YouTube и да го качиш в една дузина сайтове за видео, но я се пробвай сам снимаш нещо. Съвсем лесно е да препишеш новините на някоя от големите новинарски агенции и да имаш „онлайн медия”, но я напиши някой смислен анализ или коментар.

Доста странно поведение. Защото редица примери доказват, че сайтовете с добро съдържание имат огромно положително влияние върху крайния резултат за собствениците на сайта. Не случайно основният съвет за привличане на повече потребители, който префърцунените експерти по оптимизация за търсачки дават е да се осигури разнообразно и уникално съдържание. А абсолютно същото нещо повтарят и експертите по ползваемост от години.

И въпреки това голяма част от усилията на разработчиците и собствениците на сайтове отиват в друга посока – безсмислени ефекти, излишна функционалност във вида на флаш анимации, падащи менюта или някакви анкети. А има толкова голямо поле за усъвършенстване, които ще имат далеч по-голяма възвръщаемост – информативни описания на продуктите, качествени фотографии и въобще смислено съдържание. Или с други думи – не е достатъчно да си измием ръцете като сложим една „полезна информация” някъде в сайта. От решаващо значение е да наистина да се посветим на създаването на съдържанието на своя сайт и да го приемем като основополагащ фактор за нашия онлайн успех.

Днес имах удоволствието (и задължението) да направя презентация на семинара, който е част от webawards събититето.

Вместо сега да описвам какво съм говорил и да качвам слайдовете направо предлагам видео. Записах и някои от другите лекции и споделям и тях.

Георги Варзоновцев. Проектиране на промяната

Как да проектираме сайта и бизнеса си така, че да изглеждат добре и да са полезни на хората в интернет.

Еленко Еленков. Голямото преселение

Как да използваме наличните социални онлайн платформи, за да достигнем максимално широка аудитория.