Windows Phone: Формата не следва функцията

Около 2 години ползвах Windows Phone. Преди няколко седмици си взех нов телефон. Този път с Андроид.

Основната причина за промяната беше дизайнът на приложенията. Буквално ме вбесява безрасъдното похабяване на пространство в най-основните приложения, които ползвам.

Ето един пример:

фацебоок фор Виндовс Пхоне facebook 6 for android

Фейсбук за Windows Phone (вляво) и Фейсбук за Android (вдясно).

Вижда се колко място се губи за иначе внимателно подбраната картинка и заглавието на страницата в приложението за WP. Заема приблизително 1/4 от екрана. Комбинирано с други дребни детайли – като ненужно големия акцент върху имената на хората (наличието на профилна снимка обезсмисля големия шрифт, използван за името) и твърде голямото пространство около всеки един пост – прави трудно достъпно основното в приложението. А именно съдържанието.

Това ме фрапира толкова не случайно. Ако се зачете човек в дизайн гайдлайните на Майкрософт за приложения за Windows Phone, ще открие една от основните концепции:

more with less

Create a clean and purposeful experience by leaving only the most relevant elements on screen. When it comes to designing great app experiences, we believe in content, not chrome.
Focusing on content over chrome reduces unnecessary elements, allowing your app’s content to shine. Let people be immersed in what they love and they’ll explore the rest.

А то точно обратното. И то точно в приложения правени от самите Майкрософт.

Още един пример. Къде по-добре би могъл човек да използва тая идеология ако не в чат. Където основното е комуникацията между хората и съобщенията, които си разменят.

ff34115d-430a-4c63-8656-63fc6227411c  skype-android
Skype за Windows Phone (вляво) и Skype за Android (вдясно).

Content is king както се казва. Не само за уеб сайтове обаче важи това правило.

Затова – ако правите подобно приложение — особено ако е за такива малки екрани — внимателно преценявайте кое е най-важното и скрийте всичко, което не е абсолютно необходимо да присъства на екрана постоянно.

Най-типичен пример за това е навигацията. Често дизайнерите в желанието си да накарат хората да разгледат всяка страница от сайта (“Ние толкова време ги мислихме тия странции и нкой да не ги гледа…”) слагат линкове от всяка страница към всяка страница. Обаче хората пропускат навигацията почти както пропускат и рекламните банери. Просто защото обикновено тя е пълна с купчина линкове на най-общи теми, които нямат много връзка с търсеното от човека нещо.

Всъщност това правило важи и не само за малки екрани. Чудесен пример е скорошния редизайн на картите на Гугъл:

Screenshot 2013-05-15 at 12.38.58 AM

Целият екран е една карта. Няма го дори логото на Гугъл. Няма я и лентата с полето за търсене еднаква във всчики други приложения на компанията.

Поне за мен всичко това изглежда така сякаш хората от Гугъл са чели по-внимателно гайдлайните на Майкрософт от самите Майкрософт.

Добре че ги има обаче и добрите и лошите примери, за да се поучим от тях :)

 

Search People Optimization*

Моя статия от първия брой на списание .net.

***

Защо толкова много хора влагат средства и усилия, за подобряване на СЕО и в същото време почти никой не се замисля как да направи сайта си по-полезен и лесен за ползване от хората?

В последно време все по-често започвам да дочувам от клиентите въпроси от сорта „Предлагате ли оптимизация за търсачки?” или пък „Как ще оптимизирате сайта ми за Гугъл?”. Не рядко това са хора или организации, за които съм останал с впечатление, че не се интересуват много-много от сайта си и това как да развият бизнеса си онлайн.
Точно затова повечето пъти коментарите в офиса са „Чакай малко… Къде беше [Някакво име], когато трябваше да седнем и да напишем съдържанието за сайта? Какво стана с блога, в който щеше да пише за бизнеса си?”. Разбира се смислен отговор няма и се започва едно “Бе вие дайте да видим какво може да се направи за Гугъл пък сайта след това ще го мислим…”

В тая връзка от край време имам проблем с оптимизацията за търсачки. Ок, първо си правиш сайт или даваш едни пари, за да ти го направят. Пишеш хубав маркъп, спазваш всичките му SEO правила, вкарваш някои и друг SEO трик, купуваш линкове от други сайтове, за да си вдигнеш Пейдж Ранг-а. В крайна сметка сайта ти може и да се появи в пърата страница на Гугъл.

И какво?

Ще успееш ли да отговориш на високите очаквания на хората, които те посещават? „Високи очаквания?” – повдигаш вежди въпросително. Ами да – ти си на първо място. Би трябвало да си най-добрия, нали Гугъл те избра. За хората ти си най-доброто, което предлага Интернет.

Както казва Сет Годин: “Няма да спечелиш като излъжеш Гугъл да те показва на първо място в резултатите за някое търсене. Ще спечелиш тогава, когато откриеш онзи прост начин да превръщаш случайните минувачи в приятели и приятелите в клиенти.”

Защото машините са рационални – поглъщат всяка дума в сайта ти и се опитват да разберат доколко тя е важна за контекста и за търсеното от потребителя. За разлика от тях нормалните хора гледат отгоре-отгоре съдържанието; сканират заглавията, по няколко думи от абзац и това е. Ако нищо не им хване окото следва разочарование, бутона Back и ново търсене. Съвсем различно е да накараш машината да прочете текста ти и да разбере от него това, което ти искаш и съвсем друго е да накараш един истински човек да кликне бутона „Купувам” на някоя от страниците на сайта ти.

Време е да поставим акцента върху хората, а не върху машините. Оптимизирането за търсачките е лесно. Оптимизирането на сайт за живи, истински, търсещи и бързащи хора е трудното. И докато е много вероятно ако сайтът ти е полезен и ползваем да излиза нагоре в резултатите, то обратното не винаги е вярно.
Ето защо вярвам, че ако повече собственици на сайтове и уеб професионалисти отделят повече време да мислят за подобряването на ползваемостта на сайтовете си, отколкото в начини да надхитрят системата ще има много по-голям ефект за бизнеса им. При това заслужен.

* Оптимизация за търсещи хора

Как да станеш интеракшън дизайнер?

Преди няколко месеца ми една девойка ми е написала следния въпрос:

Работя в една малка фирма за уеб дизайн и софтуер и съм единственият дизайнер и всъщност се опитвам да се изявявам и като information architect и UX designer. Въведох някои нови методи на работа във фирмата като използването на Visio за wireframing но обмислям и изпробването на Axure. Като цяло обаче смятам да се развивам в UX за софтуер и много ми се иска един ден да работя във фирма като Телерик или друга голяма такава. Имам малко информация обаче относно начина на работа и необходимите умения, а искам да знам на какво да наблегна още от сега тъй като опитът ми е главно в уеб дизайна. Та ще се радвам да споделиш какви точно умения се искат, какви tools използват UX дизайнерите в Телерик (Axure, Epression Blend, трябва ли да знаеш XAML?), и от друга страна дизайнерите на UI (изцяло Illustrator ли се ползва за създаването на дизайна на един интерфейс?)

Ето какво и отговорих:

Привет,
Първо да се извиня, че пиша с два месеца по-късно, но чак сега (случайно) видях това съобщение.

Иначе за туловете – общо взето всеки ползва каквото му е удобно. Сравнително популярно е Axure. Други ползват Expression Blend. На мен ми е най-бързо и лесно да ползвам HTML + jquery (когато е важно да се покаже интерактивност и как се разцъква даден интерфейс) и евентуално Fireworks (когато трябва да се покаже набързо как е подреден даден екран или когато набързо искам да пробвам с различни структури на данните). Та в заключение – няма стандарти. С каквото най-лесно си обясняваш идеите и другите те разбират – това е.

Иначе за умения – графичния дизайн е задължителен. не толкова да можеш сама да правиш, но да знаеш какво е добър дизайн и кои са основните принципи. Също да можеш да пишеш добре и разбираемо – ако можеш в кратък текст да обясниш дадена функционалност (Примерно в текст на бутон или чекбокс да обясниш какво прави съответната функционалност). И другото полезно е да имаш познания по когнитивна психология – как хората възприемат различни неща и как ги интерпретират. И понеже основна част от възприятието ни е визуално тука материята се припокрива с теорията на графичния дизайн. Но въпреки това когнитивната психология ти помага да обясниш защо даден човек би взел дадено решение.

На толкова общ въпрос, такъв общ отговор. Но според мен няма универсално обобщение – трябва ти това и това и вече ставаш. Всичко е до желание, практика и много мислене.

Видео и слайдове от моята презентация на UX Sofia 2011

На 25 май 2011  участвах в супер приятния семинар, организиран от Лукрат, — UX Sofia.

По принцип темата беше за UX дизайна и ползваемостта за мобилни устройства. Но се случи така че два-три месеца преди семинара започнах нова работа в Телерик. И бях решил, че ще е интересно да разкажа за това как си сменям работата и от дизайн за уеб почвам да правя дизайн за десктоп софтуер.

Идеята ми беше, че в крайна сметка медията за която проектираш няма толкова голямо значение и някои принципи си остават валидни при всякакъв контекст. Т.е. няма значение дали минаваш от уеб към десктоп или от уеб към мобилни приложения — добрият дизайн си е добър дизайн.

В крайна сметка обаче презентацията ми се получи малко по-различна.  Фокусът се премести върху това как използвам дизайн гайдлайни (Metro UI на Microsoft) предназначени за мобилни приложения за дизайн на десктоп софтуер, просто защото са общовалидни и кореспондират близко с моя личен опит в дизайна.

Слайдове:

Видео:

UX Sofia 2011: A UX Designer In Transition – the process, the skills, the tools from Georgi Varzonovtsev on Vimeo.

Последните 5-10 минути са без картина. Само звук от въпросите на публиката (които бяха яки между другото; благодаря).

И туй то.

Ще се радвам на коментари всъщност :)

Тренингът “Съдържание за уеб” и моето участие

На 7 октомври 2010 направих една презентация на тренинга на Лукрат “Съдържание за уеб”. Говорих и показвах примери за това как се прави съдържание за уеб по-ползваемо. Т.е. как хората да го възприемат възможно най-лесно и бързо.

Моята презентация

Качих в SlideShare презентацията ми, но по-добре да свалите PowerPoint файла , за да видите и бележките ми към всеки слайд. Те са сравнително подробни, но не са съвсем това, което говорих. Някои неща пропуснах, други пък ми се получиха по-добре по време на представянето. Забравих да снимам видео за съжаление…

Освен мен, презентации имаха и Владимир Петков (Каладан), Огнян Младенов и Борил Караиванов.

Другите презентации

Основната идея на Владо беше да накара хората да се съобразяват с конктекста, в който създават съдържание.

Това според него се постига по два начина. Първо се съобразяваш с медията и не използваш директно неща предназначени за друга медия в уеб (от печатна медия в уеб, например). Второ — даваш не само данни (факти, линкове), но и допълнително информация (контекст), която помага на хората да осмислят и разберат защо тези данни са важни.

Огнян Младенов говори за SEO. Той вече публикува презентацията си. От слайдовете доста добре може да се придобие усещане за какво говори (рядко съм виждал слайдове с толкова много текст :)).

Борил пък направи нещо като въведение в типографията за начинаещи.

И така.

Не казахме най-важното

По време на тренинга ми хрумна, че съм изпуснал нещо много важно. Всъщност може би най-важното. Все пак добавих един слайд, но не мисля, че с него успях да натъртя достатъчно. На кое?

Създаването на съдържание за уеб е супер трудно нещо. Вероятността да го направиш добре от първия път е много малка.

Освен, че трябва много внимателно да се подготвиш — да познаваш аудиторията си наистина добре (като нужди, ключови думи и всякакви други детайли), — трябва и да следиш и да реагираш след като вече си пуснал нещо онлайн.

Слава богу вече има доста онлайн и евтини инструменти, с които можеш да следиш ефективността на дадено съдържание. Т.е. дали когато хората дойдат на страницата, правят каквото ти се иска да правят или се разсейват и окапват по пътя.

Има и инструменти, с които да тестваш варианти на едно съдържание, за да видиш кой вариант се представя по-добре.

Супер важно е да следиш какво се случва и да се опитваш да оптимизираш непрекъснато. Иначе просто умираш.

Три извода от events tracking в Google Analytics (втора част)

В поредица от постове разкривам скорошните си наблюдения за начина на ползване на някои интерфейсни компненти от хората.

Хората не разцъкват табове

В стремежа си да сложат възможно най-много съдържание на единица площ, уеб дизайнерите и собствениците на сайтове използват най-разлини подходи. Типични такива са падащите менюта и табовете.

За падащите менюта съм писал преди – не ги харесвам и не ги препоръчвам.

За табовете обаче съм чел само патърни за употреба – как да изглеждат и да се държат, но не и смислена критика дали са ползваеми или не. А винаги ми е било любопитно как се представят в истинския живот.

Важно е да отбележа, че става въпрос за онзи тип табове, които скриват и показват съдържание в малки карета от дадена страница, а не за навигационния тип табове.

На началната страница на сайта (и страницата с най-много посещения изобщо) на едно от най-видимите места има блок с новини, които са групирани в отделни категории. За всяка категория има отделен таб.

Предположението ми беше, че сравнително малък процент от хората ще кликат на табовете. И наистина статистиката показа, че по-малко от 5% от посетителите на началната страница кликат на някои от табовете.
На началната страница на спортната страница има сходен интерфейс и там процентите са 15. Разликата може да се обясни с това, че докато на началната страница хората идват по различни причини и имат много повече опции, то на вътрешната страница вече са доста по-съсредоточени и съдържавнието в табовете всъщност се явява голяма част от смисленото съдържание.

Което е по-интересно е, че общият брой на кликовете върху новините във всички скрити табове е една пета от броя на кликовете върху новините от показания дефолтен таб. Представете си че ако в показания таб хората цъкат на 100 новини, то в останалите 5 таба са цъкнали на общо 20. Показателно за ефективността. От друга страна обаче е по-добре от това да имаме само един таб и вместо 120 да получим само 100 клика.

Изводът е, че ако разчитате, че с помощта на табовете ще успеете да пробутате повече съдържание – не хранете излишни надежди. Полза както се вижда има, но тя е почти маргинална. В конкретния случай загубата на място не е голяма и не пречи (много) на останалата част от съдържанието в страницата. Т.е. хем сме изгубили малко място, хем малко хора кликат, но поне не сме навредили на останалата част от съдържанието.

PS. Тук отново трябва да направя уточнението, че резултатите са за този конкретен дизайн. В друг контекст табовете могат да имат и по-добри резултати.

Три извода от events tracking в Google Analytics (първа част)

От доста време вече в Google Analytics има възможност да се отчитат не само показвания на цели страници, но и отдлени интеракции в самата страница. Например, ако в дадена страница има видео плеър, човек може да следи колко от хората кликат на бутоните за плей, пауза и стоп.

Едва наскоро обаче реших да използвам тая функционалност в реален и сравнително посещаван  сайт (btv.bg), за да проверя с реални данни предположенията си за дизайна.

Как се ползва event tracking

Google Analytics има метод _trackEvent, който може да се вика и му се предават няколко параметъра по този начин:

_trackEvent(category, action, opt_label, opt_value)

Какво означават отделните параметри си пише в документацията на Analytics – супер кратко, ясно и пълно описание на event tracking.

Иначе с jQuery тракера се вика така:

$(document).ready(function(){
  $('#Logo a').click(function(){
    pageTracker._trackEvent("Navigation", "Click Logo",  document.title);
  });
});

Накратко това означава, че когато документът се зареди, javascript почва да следи за всеки клик върху линка и когато иам такъв ивент, записва в Google Analytics.

Резултати за някои интерфейсни елементи

Никой не споделя линкове по имейл

В тествания сайт под всяка новина, видео, анкета и т.н. има по няколко линка за споделяне в социални мрежи от сорта на Facebook, Twitter и т.н. Един от линковете беше „Препрати по имейл”, което означава да изпратиш на някой по имейл линк към съответната новина.

Предположението ми беше, че никой не ползва тази функционалност. И наистина – статистиката показа, че нищожен процент (разбирай хилядни от процента) от хората, които са заредили страница с новината, кликат върху този линк.

В интерес на истината едва два пъти повече хора кликат на линка за споделяне в туитър. Споделянето във Facebook e най-популярната опция, но не си представяйте нещо феноменално като цифри.

Факт е обаче, че ефектът от един линк споделен във Facebook или Twitter е доста по-голям, тъй като всичките познати на човека, споделил линка биха го видели и евентуално кликнали обратно към вашия сайт. Докато при случая със споделянето по имейл единствено получателят на имейла би кликнал и посетил вашия сайт. С други думи – макар и кликовете по линковете за споделяне в социалните мрежи да не привличат кой знае колко повече внимание, ефектът от тях е доста по-голям.

Нещо, което би могло да влияе върху този резултат е начинът, по който е кръстен линка. „Препрати по имейл” е един вариант. По големите български новинарски сайтове най-често се използва или иконка с писмо без допълнитлен текст, или иконка с писмо и текст „Изпрати”, или „Изпрати по e-mail”. В  англоезичните сайтове изглежда има възприет стандарт  – иконка на писмо и текст „E-mail”. На английски обаче “e-mail” може и да е глагол, за който няма превод с една дума на български  – „имейлнѝ”/”имейлване”. Честно казано обаче се съмнявам да има достатъчно добър вариант, който драстично да повиши кликанията върху този тип линкове (остава си добър повод за мултивариантно тестване).

Продължението следва

Видео: Семинар по ползваемост, Ноември 2009, София

Днес имах удоволствието да направя сравнително кратка презентация на семинара по ползваемост, организиран от Лукрат.

Ето и видеото:

[FLOWPLAYER=http://mchell.net/xp/upload/wudbg/wudbg.mp4,500,420]

Звукът може да е кофти, затова препоръчвам използването на слушалки и по-голямо внимание ;)

Слайдовете от презентацията качих в SlideShare:

Видео: Щастливият програмист 2.0

Много хубава презентация от Николай Бачийски и Стефан Кънев днес на Open Fest.

[FLOWPLAYER=http://mchell.net/xp/upload/openfest2009/openfest2009.mp4,500,420]

За съжаление записа на презентацията на Петьо Иванов и Христо Дешев за софтуерното занаятчийство. Но казаха, че ще има официални записи така или иначе.

Уеблог за интерактивност, интерфейси, дизайн, хипертекст, изкуство и други.