Da Groovie Place | Текстове | Истории : Изгуби ли се Гутенберг в дебрите на Мрежата?

Да изясним понятията

В заглавието на моето изказване присъстват две метафори, които са ключови за моето изложение. Ето защо ще обясня какво разбирам под стари медии (т.е. Гутенберг) и нова медия (т.е. Мрежата).

Старите медии са медиите (т.е средства, които служат за предаване на информация), които са се появили преди възникването и широкото разпространение на глобалната мрежа Интернет.

Печатни издания – това са книги (които съществуват още от древността, но едва с появяването на печатната преса изобретена от Гутенберг, те стават най-широкоизползваният носител на информация), списания, вестници (които се появяват преди около два века и без които не можем да си представим днешното общество).
Радио – технологията правеща възможно радиопредаването се появява в началото наминалия век. Всъщност преди появата на радиото, такова каквото го познаваме днес, се появява друго не по-малко важно за развитието на човечеството откритие – телеграфът. Но понеже всички знаем за какво става въпрос, няма да се спирам подробно и преминавам към
Телевизия – първите експериментални телевизионни предавания се правят още през 30те години на миналия век, но преди телевизията да добие по-широка популярност минава известно време. През 50те години телевизорите навлизат масово в бита на хората. Телевизията постепенно измества радиото и всички знаем какво е положението в настоящия момент.

Интернет или Новата медия. Принципно се появява през 70те години на миналия век, но получава широко разпространение през последното му десетилетие и особено в последните няколко години. В понятието влизат различни технологии за разпространение/обмен на информация като:

Електронна поща
BBS
IRC
World Wide Web (лицето на Интернет. Това е онази “част” от Интернет която е прието да наричаме Паяжината или Мрежата. Това са всичките онези сайтове и страници, които са оплетени по такъв начин, че никой вече не може да определи къде е началото и края, къде е центърът и къде околността).
И др.

Има ли място за сравнение?

Сега искам да направя едно сравнение между мястото, което имат старите медии и новата медия. И понеже когато се сравняват два обекта, те да се отнасят към някой друг – идеален обект, аз реших да ги сравня спрямо нашия истински – офлайн живот. Защото имам чувството, че както старите медии, така и новата медия дават едно отражение на нашия живот – какво правим, какво мислим и въобще всичко (няма да задълбавам в посока доколко това отражение е достоверно или дава някакви изкривявания). От друга страна ми се струва, че всички тези медии са не само отражение, но и един вид основа на обществото. Защото помислете само. Обществото означава хората и взаимоотношенията между тях. Медия от своя страна значи точно това – посреднича, предавам. Тук се сещам за една фраза, чиито автор в момента ми убягва, която звучеше от сорта на: “Виждаме това, което искаме. Искаме това, което виждаме.”

И така – Какво искаме?

1.Секс – няма съмнение, че за всеки нормален човек любовта и съответно свързаните с нея психически и физически преживявания са една от главните ценности в живота. Това никак не е случайно като се има в предвид естественото желание на всеки жив организъм да се размножава и да продължава вида си. Според мен (май и чичко Фройд е на това мнение) любовта и сексът са един от главните двигатели в дейността на всеки индивид. Но какво е мястото им в главата на Гутенберг и из паяжините на Мрежата?

Старите медии – първият пример, който веднага ми идва в главата са онези филми, които дават късно нощем по платените канали и преди началото, на които винаги се предупреждава, че са за лица на 18 години. Но няма да бъда толкова брутален, че да задълбавам в тази тема. Само ще спомена, че индустрията организирана точно около производството на такива продукти (били те филми, списания или каквото още ви дойде наум) е с наистина огромни мащаби.
Към тази категория обаче бих прибавил и всичко онова, което попада под наименованието развлечение и забавление. Тук, макар и доста условно разбира се, могат да се включат и например холивудските филми, сапунените опери, всички забавни игри, които наблюдаваме и слушаме по телевизията и радиото. В печатните медии тук спадат онези списания (например женските списания, жълтата преса), книги (любовните романи, криминалните романи) и т.н. Надявам се, че никой няма да се обиди от това че обединявам такива съкровени чувства с едни отдавна презрени продукти на масовата култура.
Мрежата – както може би повечето от вас са забелязали – сексът и въобще развлекателната индустрия са навсякъде в Интернет. Те заемат един огромен дял от него. Доколкото съм чувал – не съм чел изследвания посветени специално на тази тема – около 1/3 от сайтовете в Интернет са посветени на секс, еротика и други подобни. Друг пример в това отношение е и отчетите на търсещите машини и порталите в Интернет. До месец Септември най-търсената дума в Мрежата беше Секс.
И няма нищо чудно, че хората търсят забавления в Интернет. Това всъщност е мястото, където е най-вероятно да ги намерят. Там е мястото, в което можеш да намериш всичко – точно това, което ти трябва на теб. Не си длъжен да гледаш грозни жени, не си длъжен да четеш тъпите вицове. Въобще имаш свобода на избора и поведението. Свобода да живееш както си искаш в този виртуален свят.

2.Общуване – основна черта на хората е че са социални животни. Те общуват по между си по много различни начини. Как се отразява това върху медиите?

Старите медии са едно средство за обмяна на идеи. Пишеш книга, за да разкажеш това, което си измислил или преживял. Правиш филм пак по същата причина. В по широк смисъл четвъртата власт осигурява връзката между хората и другите три власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Всички обаче ще се съгласите, че това е една доста пасивна форма на общуване.
Интернет – при него нещата не стоят така. В него изобилстват различни видове средства за комуникация – IRC чатове, дискусионни форуми, BBS, електронна поща и т.н. и т.н. Това е едно от най-ценните му качество – интерактивността. В Интернет се сформират нови общности, хората се обединяват около общите си интереси, разменят идеи и опит.

3. Войната – понеже напоследък стана прекалено актуално, реших да поговоря за войната. Защото в обществото няма само любов и разбирателство, а конфликтите често се решават по един доста брутален начин. Може би ще се запитате какво е общото между войната и медиите.

Старите медии – старите медии и войната. Само си спомнете за войната в Персийския залив и предаванията на CNN. Наскоро американските власти се обърнаха с молба към медиите да не предават изказванията на лошите. Ето за това говоря. Те са мощно средство за пропаганда и прокарване на идеи. Те са начинът за огласяването на големите победи, но и на големите загуби. Този, на чиято страна са медиите, зад него стои и целия свят. Това е една от основните причини старите медии да бъдат така да се каже институционализирани – те са четвъртата власт.
Интернет – всичко казано до тук за старите медии важи с пълна сила и за Интернет. Но в модерните времена, в които живеем Интернет е нещо повече. Той е инфраструктурата на войната. Не случайно толкова много се набляга на сигурността на компютърните системи и мрежи. Вече се говори за електронна война. Но войните както знаем се водят за ресурси (малко са романтиците от сорта на Омир, които си мислят че троянската война е започнала заради хубавата Елена). А най-важният ресурс в днешно време е информацията, която пък е сърцето на Интернет.

4. Работата – хората работят или въобще правят нещо, за да могат да задоволяват нуждите си. Както знаем, човекът е човек, защото е започнал да се труди. Тук ще се спра върху отношението, което имат медиите към трудовата дейност на хората.

Старите медии – какво е общото между книгите или примерно филмите и телевизията и работата. Първото и най-очевидно отношение между тях е, че в съответните индустрии работят действително много хора. Но не това е важното за мен. По-голямо значение за мен имат медиите като носител на информация и по този начин средство помагащо в работата. Първият пример, за който се сещам и чрез който мога да обясня какво има в предвид е вестник като Financial Times. От него всеки, който много или малко се интересува от икономика, търговия и от сорта научава примерно борсови индекси, получава анализи и т.н.
Старите медии допринасяха много за повишаването на квалификацията на работната сила. Все пак цял живот учим, но поне в гимназията и университета използваме за тази цел учебниците, книги написани от умни хора и различни документални филми.
Интернет също е средство за вършене на работата. Никой няма да спори, колко по-удобно е да провериш индекси на всички световни борси само с едно кликване на мишката. Но Интернет е нещо повече. Когато става въпрос, за работа, която не изисква физическата намеса на човека (говоря за труда на миньорите примерно), човек може спокойно да си седи в къщи да работи все едно е в офиса си, сред колегите си. От друга страна в Интернет човек непрекъснато научава нови неща. Това го прави толкова полезен и толкова ефективно средство за увеличаване на производителността на труда.

5. Пазаруване – както споменах – ние работим, за да осигурявам някакви свои потребности. Често тези потребности са свързани с пазаруването (приемам че за нуждите, които не можем да удовлетворим с купуване на определена стока вече съм говорил в подточката за секса).

Старите медии – те имат връзка с пазаруването дотолкова доколкото формират нашите желания и начин на живот – книгите, които четем, филмите, които гледаме и други неща от този порядък. Основно средство в тази насока е рекламата, която ни залива от всички посоки. Това разбира се е изкуство, на което дълбоко се възхищавам.
Мрежата – с пазаруването в Мрежата нещата стоят по друг начин. Това се дължи на факта че тя е една интерактивна медия. В нея пазаруването не е проблем. Просто попълвате формата и на вратата ви цъфва куриер. В Интернет можете да купите всичко – от пица, през самолетни билети до нова къща. И това е важно. Важно е в потребителско общество каквото за съжаление е нашето. Повече няма да ви занимавам с този въпрос защото вчера вече сте чули достатъчно по темата.

6. Странични ефекти – в живота ни имаме своите, хубави и лоши моменти. Обичаме се, мразим се, работим, пазаруваме и т.н. Но да не забравяме, че повечето от нас боледуват. Какво е общото между човешките болести и медиите? Според мен това са болести не толкова физически, колкото психически. И тук ще говоря за пристрастяването.

Старите медии – в тази секция ще бъда изцяло образен. Оставям изводите на вас. Някои от нас (предимно по-младите) вероятно имат спомени от вечните спорове с родителите си. “Мамо, може ли да остана до късно, за да гледам онзи филм?”, “Мамо искам новия брой на любимия ми комикс.”; “Мамо от къде изрови това (имам в предвид брой на Playboy)”. Това несъмнено си е един вид пристрастяване. Още от малки ние изпадаме в зависимост от медиите – била тя осъзната или неосъзната.
Интернет – що се отнася до Интернет – положението е същото, ако дори не още по тежко. Може би знаете за онези хора, които се наричат netoholics. Те са започнали да възприемат толкова на сериозно всичко онова, което им предоставя Интернет, че започват да губят връзка с офлайн света. Те общуват изключително чрез Интернет, всъщност живеят чрез Интернет. Това е сериозен проблем пред обществото. Рецепти обаче не давам.

С това приключвам сравнението между старите и новите медии.

Минало, настояще, бъдеще...

След като ви разказах как изглежда света в настоящия момент, ще се опитам да хвърля поглед и назад – към историята на старите медии. Когато познаваме миналото и настоящето, ще имаме някакви основания да градим предположения за бъдещето, защото историята в общи линии обича да се повтаря.

И така. Книги има от хилядолетия. Моята история обаче започва едва през 1450 година, когато Йоханес Гутенберг отпечатва библията. Отпечатва я с помощта на изобретената от него печатарска машина. Преди този повратен момент много малко хора са имали възможности да притежават книги – те са били адски скъпи, защото са правени на ръка от много скъпи материали. С идването на печатната преса и хартията нещата се променят коренно. Знанията, информацията, която се съдържа в книгите става достъпна за далеч по-голямо количество хора. Отражението, което има появата на тази технология е огромно. Ако не се страхувахме толкова от Господ Бог сигурно щяхме да имаме нова система за отброяване на годините – преди Гутенберг и след Гутенберг. Тук искам да спомена и един интересен аспект. Широкото разпространение на книгите води и до промяна в начина на мислене. Навикът за четене на книги – почваме винаги от ляво и вървим на дясно, от горе- надолу става причина мисленето на хората от нашата цивилизация да бъде в една или друга степен линеаризирано. Мисълта тече по определена траектория. С идването на Интернет това започва да се променя. Помислете за начина, по който сърфирате из Интернет – четете една страница, виждате хиперлинк за някъде и го кликвате. След това превключвате в друг прозорец, отговаряте на съобщенията по ICQ и въобще – мисълта ви тече в много различни посоки едновременно. Пълен хаос. На моменти доста креативен хаос...

Доколко обаче човечеството може да се възползва от тази нова придобивка? Броят на грамотните нараства значително. Освен това печатането помага за формирането на нациите. Защо ли? Преди книгите се преписват главно от монаси, за които единственият език е латинският. Техният език се различава от този на обикновените хора. Когато се появява възможността да се печатат книги независими от църквата и по този начин от латинския език започва едно бавно но сигурно обособяване на различните езици – италиански, френски, немски и т.н. Всеки един от тях започва да формира своя собствена книжовност.

След няколкостотин години се появява и това, което днес наричаме вестник. Вестниците правят достояние на обществото събития, които се случват всеки ден и трудно могат да намерят място на страниците на една книга. Тяхната поява допринася значително за още по-голямо разпространение на грамотността сред населението, хората се започват да се интересуват още повече от това, което става около тях, това което живо ги интересува, да търсят правата си. Хората трябва да знаят какво става, за да могат да участват в обществения живот.

В момента, в който вестниците вече са завладели целия западен свят, се появява и една още масова медия, която заплашва да ги измести от тяхното челно място – радиото. Несъмнено възможността да се пренася глас на огромни разстояния открива нови възможности. Във всеки дом се настанява радиоприемник. За употребата на радиото не се изискват особени предварителни знания (не трябва да знаеш азбуката), особени физически усилия (не трябва да напрягаш зрението си и да прелистваш страниците си), обикновено то е забавно, но може да бъде и информативно. Радиото е далеч по-гъвкава медия, защото самата технология е далеч по-проста – микрофон, радио вълни и приемник (без да се отпечатва нищо). Това често прави вестниците остарели още преди да са излезли на бял свят. Но положителните страни на вестниците и книгите имат място и в радиопредаванията. Хората научват какво става около тях докато са в колата, докато са далеч от всякакво населено място и т.н. Светът става все по-малък.

И така – появява се телевизията. Картина и звук записани на едно място се виждат и чуват на друго отдалечено на стотици километри. Хората се потапят все по-пълно в света създаден в телевизионните студиа. Едно е да чуваш един буботещ глас от радиото, съвсем друго е да виждаш и чуваш говорителя по телевизията. Това е така, защото зрението е едно от най-важните сетива за човека. И като едно средство даващо възможност за пълно потапяне в един друг свят телевизията успява да завладее много умове. Тя става неделима част от бита на всяко едно семейство.

В момента ми се струва, че Интернет се намира някъде на етапа поява на телевизията. Вече имаме статичните страници, имаме технологията за добавяне на глас. Първите примери за съчетаване на двете са тук, но все още не са толкова разпространени.

Не твърдя, че традиционните медии са погълнати от Интернет. Понякога историята не се повтаря, случват се изненадващи неща. Но в повечето случаи просто всичко е едно повторение. Както беше казал някой – “Всичко ново е добре забравеното старо.”