revised 18:00 20021206.

Не знам дали има модератори във форума и дали ще изтрият следното представяне на белия брой, но ще се опитам без да възпроизвеждам каквато и да било част от статиите, фотографиите или графичните елементи да разкажа какво е моето преживяване с него.

Виждам бяла корица сред списанията на будката пред СУ. Това е 1. Със сигурност. Но понеже е вечер и се прибирам вкъщи парите са на привършване. Усещането е като, че пропускаш нещо значимо, но бързо отминава. Вкъщи отварям сайта, за да видя старото гнусно лилаво и е леко открехната тема във форума. Майната им.

На следващата сутрин новият брой е в раницата ми. Излъгах. Продадоха ми го в прекрасна найлонова торбичка, на едната страна на която са изобразени онези чудовища - Покемоните. Влюбен съм. Цял ден обикалям с торбичката в ръка.

Зачитам го за пръв път вечерта в автобуса. До мен сяда някаква кака и започва да наднича. Ей такива как ме дразнат, батка. Не че не се запознавам с пресата по абсолютно същия начин (и дори още по-брутален) всеки ден, но все пак - да си имаме уважението.

Бърз поглед през съдържанието. Защо винаги се сещам за *wallpaper, когато го гледам? ;) Няма значение. Какво съдържа съдържанието. Всъщност няма нищо, което да събуди в мен желанието да го прочета веднага.

Увод. С урод. Всъщност два. Петра и Лайза Минели. Може да се прочете и на сайта. За слушане не става.

Забравих за рекламите. Нещо не е както трябва. Нещо не е както преди. По-малко ли са? Обичам дебели списания с много реклами.

И наистина бих си купил списание само заради рекламите в него. Ей, богу. btw на леге видях реклама на boss. Беше платно закачено върху фасадата на сградата, в която е магазина на фирмата, а върху платното се прожектираха различни клипове. Обичам ги.

Life style частта. 018-043 страница. It sukk. Honestly. Every single word. Настрани от факта, че не обичам много да ми стайлват лайфа и че въобще нямам нужда от още 1 life-style списание. Какво се опитват да ми внушат? Какво се опитват да ми продадат? Изнервям се и вече съм вкъщи.

Още два дни 1 просто седи в раницата ми. Разни хора го разглеждат и най-често след кратко време ми го връщат с думите: "А'е Егоист си е егоист, пич. Тия бели изгъзици не на нас." Хъх?

Събота ли бе? Разглеждам списанието с намерение да го прочета. Вече споменах за life-style частта или т.н 1 по 1. Настрана от факта, че огромна част от заглавията са безкрайно изнервяща игра на думи и препратки към заглавия на филми, книги или whatever else, настрана от факта, че текстовете представят ужасяващи неща по ужасяващ начин, общо взето става въпрос за BVLGARI, българка бижутер, ваза от пластмаса, нови магазини за дрехи и обувки, улични автомати за пържени картофи (!?) и Gourmet House на Шишман.

Потресен съм от текст за ножчетата на швейцарската армия стоящ под заглавието "Стоножка". Защо? В един предишен брой на Eгоист е имало статия за продукти на Victorinox и явно повлиян от нея Владо си е купил идейно приспособление във вид на кредитна карта, съдържащо ножче, ножичка и подобни пръдни. Още една причина да мразя life-style.

Man, това снимка на Робин Уилямс ли е? О-о-о, към нея върви и интервю с него. Очарователно. Сега вече си мисля дали да не си купя втори екземпляр от списанието в знак за благодарност. Всеки, който е гледал Good morning, Vietnam може да се сети какво представлява един разговор с нисичкия очилат комик. Започнал да се снима в ролята на злодей. Дааа бе. Всъщност и Арни роди детенце.

Ъ, ревюта за книги, филми и музика. А-а-а.

Интервю с пича, който води The Fridge по европейското MTV. Sounds like funny character. Роден е в Бристол и познай какво е слушал най-много... не е Петра със сигурност.

В музея "Гугенхайм" е имало изложба Moving Pictures. Ню Йорк е далеч. Сайтът на Националната галерия за чуждестранно изкуство в София е http://www.ngfa.icb.bg/.

Милчо Левиев, майна. Да си Милчо Левиев цял ден е изморително. Да си каквото и да било цял ден е изморително също.

Парите са тема на броя. Напоследък все повтарям, че основно качество на парите е тяхното количество. Всъщност май са тема на голяма част от живота. Днес в библиотеката на УНСС открих огромен архив от броеве на The Economist. Joy. И едно друго списание с бели корици. Marketing Research Review. Няколко доста интересни четива. Няма да повярвате какви неща се измерват и изучават с единствената цел да накараш някого да купи каквото-там-продаваш. За какво говорех?

Говорят си Емил Хърсев и Ники "Стани богат" Кънчев. Всеки понеделник в "Сега" Емил Хърсев пише смислени неща. Харесвам идеите и тълкуванията му като икономист. Оставам с впечатление, че е пич и по принцип. И се оказва, че Кънчев е по-възрастен от него. Странно.

Виргиния Захариева издава списание "P.S." и води предаване със същото име в RFI България. Това е жената, която може да ти обясни много неща по джендър проблемите. И въпреки, че не мисля, че феминизмът е голяма работа, тази жена определено въздейства. В статията си не говори за типичните въпроси, с които се занимава, но това не намалява стойността на текста. Сам по себе си той е нещо, което бих отделил в специална папка със златен надпис на нея.

/whois Надежда Петрова. Ей такива ведри текстове... Направо те шляпва по врата и след това се оказва, че ти е залепил етикетчето "Jack Ass".

Ууу. Фотографии. Колко по i-D-вски. Пет кратки въпроса към моделите, пет кратки отговора. И фотосесия, от която всъщност се пръква колелото на корицата. Черно бяло. Въобще черно-бял брой. Виждам.

В края на необичайно тъничкия (с около 20 страници) брой текст. От Умберто Еко. Ключовата дума е геронтофилия. Доколкото разбирам откъс от сборник с разкази Diario Minimo. Достоен завършек.

Текстове | Информация | Проекти | Контакт