Da Groovie Place | Текстове

21 Май, 2002: Странни започват да ми се струват тези толкова напреднали западни общества. За пореден път в последните няколко години виждаме как краен националист печели значителна част от подкрепата на обществото. Като казвам значителна, имам предвид такава, която кара както членовете на самото общество да настръхнат и да окажат съпротива срещу неговите идеи, така и цялата международна общност да изрази неудоволствието си от неговото съществуване въобще. Явно въпреки изминалите повече от 50 години от края на Втората световна война страхът и срамът съвсем не са отминали; в никой случай не са забравени. Всичко това съвсем не е странно - напротив изглежда демократично и хуманно, благородно. Но от друга страна същите тези общества съществуват групите на т. нар. антиглобалисти, борещи се срещу сливането на отделните национални пазари в един (и идващите заедно с това последствия). Тези групи са значително по-близо до левите идеи - били социалистически, комунистически или подобни. В същите тези общества се надига един нов страх. Ирландците преди време отказаха да приемат факта, че в Европейския съюз рано или късно ще влезнат страните от т.нар. източен блок. Каква по-показателна демонстрация на прекомерен национализъм. Какво се получава? Протестираме срещу национализма и същевременно с това си оставаме едни в по-малка или в по-голяма степен ксенофоби. Това струва ми се е огромен проблем за западните общества...

2 Май, 2002: Имам доказателство. Или съм луд, или не съм луд. Зависи от гледната точка. Доказателството се състои в това, че от няколко дни се мъча да се сетя за някакъв странен навик. Нещо, което правя. Нещо малко. Нещо ненормално. Нещо, което никой друг не прави. Примерно, да слагам всичките си мръсни чорапи в точно определна торбичка и да ги пера само в сряда, 11 часа вечерта. И не мога да се сетя за нищо такова. Толкова да съм нормален? Или пък ако всички хора имат по нещо такова (сигурен съм, че имат) - толкова ли съм ненормален. Ще трябва да измисля и аз нещо. Трябва да постигна златната среда - нито едната от двете крайности. Така е сигурно, че няма да се различавам много. Нито от лудите, нито от нормалните. Но всъщност това са пълни глупости. Но е добър начин за разсейване и почивка. Също както преди известно време - цяла седмица се мъчих да се сетя как се казва конец на английски. Бас ловя, че никой няма да се сети...

8 Април, 2002:

3 Март, 2002: Десет неща, към които съм пристрастен:

weblog addict *
RFI addict *
typography addict *
beautiful women addict *
thoughtful writing addict *
web addict *
walking addict *
voaeurism addict *
silence addict *
downtown Sofia addict *

11 Февруари, 2002: Оскар Уайлд казва, че “преди книгите се били писани от писатели и четени от читатели. Сега книгите се пишат от читатели и никой не ги чете.” Това разбира се е вярно, но в определена степен и по определни места. Имам предвид, че на Запад съществува една стара и уважавана традиция в четенето на книги. В йерахията на ценностите на хората от онези земи институции като библиотеките, книжарниците, университетите заемат едно високо място. Причините за това положение на нещата няма да обяснявам. Но е очевидна разликата с нашето общество. Наоколо хората не ценят писаното слово, не знаят как да си служат с него, не знаят как да го създават. В този смисъл бих могъл да продължа мисълта на Уайлд, казвайки, че когато няма читатели, няма и писатели. Нямам представа защо се получава така. Дали я няма именно тази традиция или пък се е загубила някъде по пътя? Каквото и да е реалността сега е тъжна, но хубавото е, че бъдещето (при сегашните тенденции) далеч няма да бъде по-добро. Изпадаме в голяма пропаст и сами режем спасителните въжета.

25 Декември, 2001:
Раскрепощенная женщина - строй капитализм!
Поздрав за всички жени в моя живот. Благодаря ви за цялото това вдъхновение.
Благодаря!

3 Декември, 2001:
Einstein quote.

13 Ноември, 2001: Напоследък прекалено много пиша за хората на Запад от нас. Прекалено много говоря за тях. И колкото повече пиша и говоря за тях, толкова повече осъзнавам огромната разлика между тях и нас. Между нашата мизерия и тяхната мизерия. Защото те уж ядат като нас, пият като нас, обличат се като нас, четат същите неща, говорят същите глупости и въпреки това са толкова различни. Но въпросът ми се струва не е какво правят, а защо? Струва ми се, че те просто имат проблеми различни от нашите. Проблемите се пораждат от въпроси като горните два. И докато нашият проблем е "какво", то техният е "защо"? Винаги са ме учили да се питам защо след като обяснил какво. И това е напълно логично. Това просто е следващата стъпка при решаването на един проблем. С всичко това искам да кажа, че те просто са на следващата стъпка "защо", докато ние още се мъчим да разберем "какво". Кога лии ние ще направим следващата стъпка?

28 Октомври, 2001: Наскоро четох една статия от Хайди и Алвин Тофлър, които защитаваха тезата, че войната между Афганистан и САЩ всъщност е първият в историята на човечеството сблъсък между първата и третата вълна. И наистина това е сблъсък между цивилизации, които са на стотици години разлика в своето развитие. Което пък ми напомни за онази радиопиеска, която навремето подлуди цяла Америка - "Войната на световете" от Орсън Уелс. За тези от вас, които не са чували за какво става въпрос ще напомня, че това беше фантастически разказ, който описваше нападението на Земята от извънземни пришълци. Разбира се всичко завършваше с щастлив край - оказа се, че извънземните умират, когато бъдат заразени с най-обикновенна земна бактерия. Та тогава американският народ не бе разбрал, че всичко това не е истинско, е просто театър и в резултат се беше паникьосал здраво. Чудно докога ли на всеки пътник на американските авиолинии ще му се привиждат брадати типове? Чусно докога ли всяко писмо ще бъде отваряно с гумени ръкавици и предпазна маска?

16 Октомври, 2001: Няма никакво съмнение, че на 11 септември завърши една цяла ера в историята на човечеството и започна една нова световна война - "войната срещу терора". И макар единственото ясно в цялата тази работа да е кои са противостоящите страни, то далеч не става ясно на какви позиции стоят те. Впечатлението, което се създава е, че САЩ отговарят на един удар, т.е. те защитават своите интереси. Но този удар съвсем не беше първият. По-скоро той беше ответната реакция на арабския свят срещу неприкрито агресивната политика на държава #1. Тук си спомням за старото правило - "атаката е най-добрата защита". И така, атаката срещу WTC беше ли защита или в крайна сметка нападение? Но какъвто и да е верният отговор, несъмнен остава фактът, че са САЩ са в положение на война. Война започнала с удар много подобен на този срещу тяхната база в Пърл Харбър преди 60 години. Война, която даде началото на Проекта Манхатън (Манхатън ли казах?), резултатът от който беше създаването на атомната бомба. Атомната бомба, с използването на която завърши една цяла ера в историята на човечеството и започна една нова световна война - "студената война".

23 Септември, 2001: В дните непосредствено след ужасяващите атентати в Ню Йорк и Вашингтон много мисли минаха през главата ми. Сега нямам намерение да ги споделям, но ще обърна внимание на това, което ми направи не по-лошо впечатление от самите прояви на терора - реакцията на българското общество. На първо място това бяха българските журналисти, които трябваше да отразят, а в последствие и да коментират случващото се. Те се оказаха напълно неподготвени и неспособни да се справят с това. В часовете на трагедията гледахме по телевизията неадекватни коментари и чувахме симултантен превод на новините на една единствена американска медия. Господи! Та това не е футболен мач. Не можеш просто да седиш и да съобщаваш номерата на играчите. И след това изкривено представяне на събитията последва и изкривената реакция по улиците на София и в клубовете на Dir.bg - "така им се пада". Как им се пада? Да умират хиляди невинни и нищо неподозиращи хора? Да страдат десетки хиляди роднини и приятели? Такова страдание не се заслужава. Но то заслужава състрадание.

14 Септември, 2001:

12 Септември, 2001: След скорошните събития в Генуа убеждението ми че има нещо гнило в съвременна България се засили още повече. Пълното пренебрежение към това, което се случва извън границите на държавата (пък дори и към някои неща, които стават под носа ни) ме изумява. В медиите ни отразяването на протестите на антиглобалистите беше вяло. Липсваха и качествени коментари. Не съм сигурен дали за това са виновни само журналистите. При положение, че в образованието ни напълно последвателно и педантично се изхвърля всяка информация, която може да бъде свързана с "тъмното" социалистическо минало, левите идеи или въобще нещо по-различно от дясно-центъра, не е чудно не само, че няма информация, но няма и интерес към такава. За съвременната младеж Маркс и Енгелс са просто "руските приятелчета на Дядо Коледа". И нищо повече. А тези пропуски в образованието вече дават своите горчиви плодове. И за съжаление не виждам хората, които ще променят това. Защото същите кадри, които преди се грижеха да няма идеологически диверсии от Запада, сега се занимават с това да не се пръкнат в главите на маладите кандидат-европейци някакви еретични мисли.

18 Август, 2001: Продължавайки да си мисля какво толкова не ни е наред на планиския полуостров, се сетих за продължаващите и до този момент войни навсякъде около нас. Защо е толкова горещо тук, именно в "Люлката на цивилизацията"? Като се започне от страните в Средния Изток - Ирак, Сирия, Ливан, най-вече Израел и Палестина, да минем през Ориента (латинската дума за изток), т.е. Турция с вечните противоречия между кюрди и турци и се стигне до Близкия изток - България, Македония, Сърбия и околните държавици. Ако следваме тази линия чак до бреговете на Атлантическия океан, където явно най-големият проблем са годишните сбирки на Оранжистите, то неизменно се натрапва впечатлението за все по-слабата изразеност на съответните конфликти. Те като че ли са се охлаждат най-добре в онези айсберги, потопили през 1912 година Титаник. Всъщност от тук се сещам за още толкова много аналогии, линии и други подобни съпоставяния Изток - Запад, че ми става безинтересно. И отново ще повторя - нямам нищо в предвид - само си мисля!

28 Юли, 2001: Четях си наскоро една интересна книжка и през главата ми минаваше някаква емисия новини. И както често се случва - нито четях, нито слушах. Така се пръкна поредната ми жълта мисъл: забелязвате ли, уважаеми, че съвременните конфликти не са толкова конфликти между различни идеологии, колкото конфликти между идеология и липса на идеология. Примерите са около нас - албанци срещу НАТО и Македония, мюсюлмани срещу НАТО, китайци срещу САЩ и т.н.. Конфликти за пазари, конфликти за консумация, конфликти за консуматори. Пари срещу идеи. Идеи за още пари срещу идеи за достатъчно пари. Зависимости срещу независимости. Бог срещу McDonald's. Зидан срещу $64 млн. Изключете проклетото радио!

10 Юли, 2001: { навътре - навън } Странно нещо е работата. Когато я нямаш си мечтаеш да работиш, а когато започнеш да работиш, изведнъж осъзнаваш колко глупаво е било желанието ти. И така непрекъснато - в един кръговрат. Лошото като че ли е, че с годините, кръгът все повече се стеснява и някрая се превръща в една точка. Хората започват да тъпчат на едно място и си гледат само в краката. Някои обаче явно успяват да нaмерят пътя, който води извън омагьосания кръг. Или пък пътя към някой по-широг кръг? Явно номерът е да разширш кръга си толкова много, че когато го обикаляш да ти изглежда като права линия. И така - едните вървят навътре, а другите навън. Дали и с цялото общество не е така?

07 Април, 2001: Нещо май не съм добре. Всеки ден не съм добре. Хората виждат, че не съм добре. И ти виждаш, че не съм добре. Всъщност не съм нормален, и баща ми не беше (и все още не е) нормален. Странно, но допреди няколко години да не си нормален беше ненормално. Сега да си нормален е нещо уникално. Просто се плаша колко много ненормални има. Не само лудите, но и всички други около мен (предполагам и около теб). Може би това е някакъв жизнен цикъл във всяко общество. Идва време за всеобща лудост. Но кой ли ще ни бие успокоителното...

22 Февруари, 2001: Все по-малко се учудвам, че нещата в българия отиват от зле, та все по на зле. Разните случки около мен, а предполагам и около вас, са ме убедили, че повечето хора в страната нямат никакви мечти. Точно заради американската мечта, всички оплюват тъпите американци, но благодарение на нея те са толкова напред. Българите, които са все още са в българия и смятат да останат в нея, до голяма степен нямат мечти. Ако имат - то те са обърнати към "светлото" минало, а това разбира се съвсем не са мечти, а просто спомени. Човек не може да живее от спомени. Те не създават нищо ново, а са просто една измамна илюзия. Фабриката за излюзии - хубаво име за нашата страна...

11 Февруари, 2001: Слушайки предаването на карбовски, в което взеха участие младите "революционери" от Че Гевара и група десни "македонци" от ВМРО си мислех в жълто за идеите, които олицетворяват - съответно равенство за всички и егото над всички. Едните и другите обаче имаха колебливи ориентири по отношение на пътя, който са избрали. Едните вярваха в идеите на Маркс и Ленин, другите на Хайдер и Хитлер. И тъй като звучаха като умни хора се чудя защо въобще се занимават с подобни безкрайни и в повечето случаи безсмислени неща. Хубаво е човек да има идеи за разни неща, но по-добре да има идея за живот. Повечето от тях определено нямаха. И така ме оставиха да си мисля в жълто - да се бориш за идеи или да хванеш ралото и да направиш 6 деца.

18 Януари, 2001: Обичам да ходя на планина. Не чак толкова, защото обичам природата или нещо такова. Просто ми харесва да виждам хора, които са облечени в цветове малко по-различни от черно и сиво, поздравяват се при среща и в общия случай са усмихнати. Не знам на какво се дължи това преобразяване, но през седмицата гледката е коренно различна. На където и да се обирнеш виждаш сиво-черната вълна и сбръчканите физиономии. Дори децата са част от всичко това, а не би трябвало да е така. Нали те са много по-различни от нас. Или пък в България децата са българчета още от малки?

08 Януари, 2001: Опитвам се да не се сдухвам, когато наближат Коледа и Нова Година, ама нещо все не успявам. И понеже обикновено трудно се сдухвам, се чудя какво поражда подобно настроение. Едва ли е само мисълта за всички онези самотни хора - били те възрастни, деца или просто единаци, които в празничната вечер няма да има кого да поздравят и най-вече кой да ги поздрави и да им пожелае повече радост. Едва ли е липсата на сняг - нещо, което определно ме дразни и ужасява. Едва ли е липсата на еуфория, подобна на миналогодишната (между другото миналата година определих няколко причини, за да изпадам в такова състояние на духа). И все пак най-много ме притеснява липсата на какъвто и да било празничен дух в голяма част от българите. И не само това, но като че ли и някакъв тих ужас - от увеличените разходи, от заседяването вкъщи, от дългите месеци оставащи до лятото. Добре поне, че има Дядо Мраз. В него ми е надеждата!

21 Декември, 2000: Четете ли сп."нов Ритъм". Надявам се, че не. Искрено съжалявам сестра ми и не се очудвам, че ми го подари без дори да го е прочела. Защо ли още продължават да излизат тези лъскави и безумни корици не ми е ясно. Още по-неясно ми е кой дава всеки месец по 3,99 лева за тях. Цялото ми възмущение се дължи на няколко прости факта. Още от корицата се облещват любимите U2 и чудейки се как са се озовали на корицата на това списание, ги зашлевяват с определнието Ирландска Рокендрол Армия. Защо? Каква е връзката? Ако някой знае да ми се обади. Отваряш и още на първата страница виждаш писма на читатели. Писмото на броя задава същите въпроси като моите и се чуди как са живи още авторите на статиите в списанието. Отговорът на редакцията е - ми да, прави сте! И ние се чудим! Отгръщам по-нататък и срещам нови и нови клишета. Но стигам до раздела с ревютата. О, изненада! Това на е ли английското Q само че с български букви... Странно нали. Какво повече да говоря?! И без това изумлението ми е над всякакви граници.

15 Декември, 2000: Холивудските филми са нещо ужасно. Всеки път след като гледам нещо такова се заричам, че повече няма да повтарям грешката си и всеки път се подвеждам, че може би този път ще ми предложат нещо по-добро. Уви! Все не става и не става. И колкото и невероятно да звучи, но с всеки такъв филм, който гледам, добивам впечатлението, че стават все по-тъпи. Поводът да си мисля така е поредната кинопанорама. Как не видях поне един холивудски продукт, който поне малко да заслужава внимание. "Магнолия", за който чух толкова суперлативи, освен с ТРИ-те си часа продължителност, не впечатлява с нищо особено. За сметка на това европейските филми и най-вече руските измиват срама от челото на организаторите. Примерно "Блокпост". СТРАШЕН филм. но не защото е за война, а защото за час и половина постига такова внушение, за което "Магнолия" ще трябва да стане дълъг като сапунена опера. Холивуд SUCKS!!!

02 Декември, 2000: Предполагам, че някои от вас гледаха "Пътешествията на Гъливер" по БНТ, а съм сигурен, че всички сме ги чели като деца. един момент ми направи впечатление сега - срещата му с яхусите и уиноните (коне, които мислят, говорят и са образец за съвършенно общество). Та в историята, на конете се противопоставяха яхусите, които макар и съвсем първобитни приличаха на нас - с лошите си навици, зависимостта си от секса и богатството. Съвпадението с Yahoo! просто ме потресе. Защото точно Yahoo! може да се възприеме като един от символите на съвременното кибер-общество. И за съжаление приликите далеч не са само в наименованието, но и в много други неща. Интересно ми е още колко дълго ще продължи лутането на хората в търсене на правия път. НЕ съм оптимист. Защото "приказката" за Гъливер е написана преди толкова време, а все още не виждам особена разлика в нашето поведение. Пожелавам си по-скоро да тръгнем по правия път, понеже ми се струва, че поне пососката знаем.

26 Ноември, 2000: Трудно се променя мисленето на хората. Особено, когато самите хора не искат да го променят, въпреки че е за тяхно добро (наистина звучи страшно - променяне на мисленето, но става въпрос за друго). В България по-голямата част от хората не смеят да изразят гласно своето мнение по всеки един въпрос, бил той и съвсем малък. (вж. новата рубрика примерите от живота). Дори и евентуално да се изкаже някакво лично становище, то то е еднакво с това на по--силната страна. А такова поведение е абсолютно нелогично, не е cool, не е полезно и не е още много други неща. И не мога да разбера, защо за ЕДИНАДЕСЕТ години това продължава да бъде така. Не вярвам моделът заложен в главите на малко по- възрастните ни сънародници (той най-общо е следният - има само една линия и тя е в правилната посока, всякакво отклонение от нея или опит за промяна на нейната посока не е ОК) да е толкова силен, че всеки нормален, мислещ човек да не може да го преодолее. Но явно нормалните, мислещи хора в България са в малцинство, ако въобще ги има. Нека поне напрвим опит да променим нещата. Едва ли ще е по-лошо, отколкото е сега...

14 Септември, 2000: Наскоро попаднах на някакъв спор между някакви личности в българския интернет. Спорът им доколкото разбрах беше за това кой е български уеб-дизайнер и кой е интернет ентусиаст, решил да покаже грозните си анимирани гифове на света. ми просто са смешни. да спориш за нещо, което не е съществувало, не съществува и не мисля, че скоро ще се появи е напълно безсмислено. мисля така понеже простото сравнение между български уеб страници и такива в други държави накланя везните определено в полза на чуждите. бледите подобия на успешни български интернет сайтове, каквито са дир.бг и хит.бг са абсолютно недостатъчни и изглеждат жалки. и едва ли липсата на средства е достатъчно оправдание. просто пословичната изолираност на българите от световните тенденции и типичната изостаналост на възгледите се пренасят и върху такава важна област от обществото, в каквато се превръща Интернет. Съжалявам, че трябва да го заявя и още повече, че и тази страница е част от общата мизерия, но уеб дизайн в България няма и скоро няма да има

26 Август, 2000: След като бидохме приети за студенти и вече преминаваме към онази категория, наречена "отслужили мъже", искаме да споделим некои съображения. Учудващо високият интерес към висшето образование беше налице и тази година. Хиляди, масса народ се явяват на кандидат-студентски изпити с надеждата да попадната в някой ВУЗ. И моя милост, като всички останали, стана част от цялата тази бъкотия. Но няколко въпроса напразо се въртяха из моя все по-изглаждащ се мозък. Защо по дяволите толкова много хора искат да получат едно висше образование, от което в повечето случи няма да имат никаква полза, а напротив - ще изгубят около пет години от и без това безсмисления си живот? Защо цялата система на висшето образование е яко прогнила и не може да даде на студентите знания, които са им необходими, за да се превърнат в качествени специалисти?. Вярно е, че според статистиката висшистите по-лесно намират работа, но какво от това, след като работа няма. И колко от тях заминават в чужбина да търсят там своето щастие. Ясно ми е, че още от момента на влизането ми в университет едва ли ще успея да намеря работа по специалността. И в такъв случай за какво е цялото това безумия? Май на никой не му е ясно.

15 Юли, 2000: Определено жегата не помага на мисловния процес. не знам на какво въобще помага, освен на разпространението на безалкохолни напитки и бира. Та по тоя повод животът в любимия град постепенно замира и всички или се отчайват от живота и се замрзяват във фризера, или (по-умните) отиват на море. поради ужасния факт на нашето закрепостяване в софийския гарнизон, бяхме принудени (защо говоря за себе си в множествено число?!:(() да остана на 1 и 2 Юли за събитието Street Parade. Ми хубаво беше според мене. Особено появяването на извънземният от Американские щати наречен Josh Wink, който просто разби всички мои чувства и части на тялото. та жълтата ми мисъл в тази връзка беше следната. радващо е, че има млади хора, които не слушат онази анти-музика. Още повече, че тези хора са все още наистина млади и не са покварени в такава степен от всякакви предразсъдъци и традиции, които са типични за българията. та като такива те имат шанс да продължат да харесват тази музика, защото с нея се веселят и им е добре. поради някои обстоятелства съм убеден, че една голяма част от хорат от моето поколение практикуват този стил на живот, не заради самите себе си, а заради другите (if you understand what i mean).

17 Май, 2000: Не знам дали има господ на небето или под земята, но със сигурност знам, че нещо накара хиляди хора да излязат на улицата, да са наредят на огромна опашка и да чака с часове в страшна жега. Имам в предвид поклонението пред смятаната за чудотворна икона на Св. Дева Мария. И много ми е чудно как българите, които принципно трудно можеш да накараш да излезат от бетонените си черупки, се решиха на такова масово мероприятие. би било тъжно ако се окаже, че тази икона (колкото и чудодейна да е) да е останала единствената им надежда за някакво по-добро бъдеще. аз лично не си представям, някой мой познат да отиде пред нещо подобно само зарди дълбоката си вяра в господ бог, Исус Христос или светия дух. той ще отиде само за да иска нещо в замяна. и ще си каже: "ето аз дойдох, поклоних ти се, а сега ти ми помогни да оцелея." А повечето хора, които забелязах пред Александър Невски бяха над средната възраст. може би, защото те виждат своето бъдеще доста по-черно отколкото младите. Но това значи, че по-голямата част от българите са в същото положение, защото добре знаем, че младите хора се броят на пръстите на едната ни глава. Е, стана ли ви черно пред очите, уважаеми дами и господа.

02 Май, 2000: Усещам, че да работите на компютър ви се струва нещо напълно нормално, но мога да ви уверя, че това съвсем не е е така. поне не и в любимата ни България. след като прекарах десет дни в едно село отдалечено само на 80 километра от софия, се убедих в това. на място, на което времето е спряло още от преди десетилетия (за да не кажа столетия) човек трудно може да си представи, че съществуват неща като интернет, космически станции и атомни електростанции. село, в което средната възраст на хората е около седемдесет и повече години, а къщите са строени от кал и слама е едно просто невероятно събитие. но не мога да преценя дали то трябва да бъде запазено като музей на националната ни памет или разрушено като абсолютен анахронизъм. защото надпис от рода на "ДА ЖИВЕЕ ГЕРОИЧНАТА КОРЕЙСКА МЛАДЕЖ" е най-малкото странен за 2000 година.

14 Април, 2000: ЧЕТЕТЕ (може и Библията) ДАМИ И ГОСПОДА. ми тая седмица до такава степен съм изветрял, че даже и мисли не ми идват в главата. единствените електрически мпулси, които протичат в моя беден мозък са свързани с чисто физическото ми преживяване на планетата земя. пък това не е е много на хубяво, както може би знаете. предоставил съм вниманието си на няколко хубави книги от любими автори като Гогол и Булгаков. радват ме достатъчно много със смахнатите си герои и невероятните си историйки. направо са невероятни. може би са напълно в синхрон с психическото ми състояние в момента, но какво да се прави - всеки има моменти на възходи и падения. това е...

10 Април, 2000: Българската национална телевизия отново се прояви, показвайки една твърде ужасна гледка в най-гледаното време. но защо изведнъж тази гледка се оказва толкова потресаваща и неприемлива за всички? с какво е по-различна тя от ежедневните съобщения за нови и нови военни конфликти някъде по света? толкова трагедии се случват не само по време на война. животът сам по себе си в повечето случи е доста тъжно нещо. Но за мен по-важното и страшно събитие е това, че бивайки заливани всеки ден с еднообразен поток от ужсяващи новини, хората вече не им обръщат внимание. А това не значи ли, че насилието и нещастието са станали част от тяхното съзнание? И като част от това съзнание, мизерията и бедствията не правят впечатление никому. В следствие все по-малко хора се замислят как може да се спре всичко това. И тук се появява БНТ и всички в този момент се сопват - "Но как! Това е невъзможно! Това не сме ние!" Майката, която до преди няколко минути е гледала спокойно с малкото си детенце репортажите от Косово, изведнъж го праща да спи, за да не гледа. Тя инстинктивно разбира, че не трябва още от малко да свиква с подобни неща. Но защо то трябва да свиква с тях по-късно? няма ли някакво друго решение на споровете? Не можем ли да си помагаме, вместо да си пречим и да се самоизяждаме? Ако някой знае, то това със сигурност не съм аз.

02 Април, 2000: в страната българия е странно. погледнато отгоре всичко изглежда някак си нормално, даже прекалено. а всъщност, погледнато отдолу, то се оказва съвсем различно. хората са си хора. колите са си коли. улиците са си улици. дърветата са си дървета. БУМ! грешка! не-е-е! това не са хора, това са българи {от своге}. колите са едни каруци. улиците са едни бетонни джунгли, а дърветата - те просто са отсечени, за да се отопляват студените домове на българите. и не мога все още да разбера откъде започва всичко това. защото хората в българия стават българи още от малки. но кога в такъв случай са станали българи, по дяволите? някои смятат, че пет века турско робство са дошли в повече на хората и затова те са мутирали в 'народ' - това, което са и днес. но ми се струва, че за да се поддадат на такова деформиране е станало нещо още при идването им в 'балканския триъгълник'. сместта между тюрки (в лицето на прабългарите) и индо-европейци (славяните) е довело до някакъв странен резултат.