Da Groovie Place | Проекти | Cult Magazine : Сгради

Не може да живееш в София (а мисля, че ги има и на други места) и да не си забелязал/а разни сгради опаковани като поредния проект на Кристо и табелата на тях "Проект Красива България" или нещо от сорта. Е, това са глупости. Не знам кому е необходимо толкова много стари постройки из центъра на София да се боядисват в психиделични цветове, които се отмиват след първия дъждовен сезон.

Идеята ми всъщност е съвсем друга. Градският човек почти никога, ходейки по улиците не отделя внимание на това, което става или просто е около него. Той е зает прекалено много с мислите си или в разговор по GSM-а, за да му остава време да гледа наоколо. Пък и какво да види - своите братя близнаци, гледащи, но невиждащи. Обаче ако не искаш да си като тях можеш да ходиш и с леко изправена глава и тогава може да откриеш интересни неща.

Предполагам се досещаш, че става въпрос главно за централната част на града, защото той е строен доста по-отдавана от панелните комплекси. Не искам да обиждам днешните архитекти, но техните проекти не са толкова интригуващи, колкото повечето стари сгради. Просто върлините от бетон и алуминиева дограма изглеждат внушително, но им липсва animus - духа, който им носи живот. Това отчасти е оправдано, защото те главно се проектират, за да функионират като офиси и магазини и въпреки това...

Много от познатите ми (всъщност почти всички) смятат, че София е грозен град. Аз обаче не съм съгласен напълно. В него има нещо. И то се забелязва именно на онези места, които са останали непокътнати нито от бомбите на Втората световна война (помните ли какво направиха нашите приятели американците?), нито масивните и глупави грамади на комунизма, нито от съвременните модни течения в архитектурата. Това са своеобразните оазиси около улиците Шишман, Иван Асен, Иван Асен II, Граф Игнатиев, Патриарх Евтимий и т.н.

Понеже не мога да преценя от къде точно да почна представянето на интересните сгради, които са се набили в очите ми ще тръгна от идеалния център към периферията.

Точно до Народния театър Иван Вазов вдясно се издига сградата на някаква банка. Когато минаваш оттам забелязваш най-вече Народния театър или фонтаните пред него. Точно тази сграда обаче е много интересна. С хилядите си инкрустации и извивки тя е като произведения на изкуството. Хилядите завъртулки и чупки по фасадата се допълват и от оформянето на перилата на малките балкони. Тези на пръв път незначителни подробност създават онова усещане за уют, което ни обхваща, когато се сетим как майките ни са ни чели приказки като малки, защото тази сграда е точно като извадена от приказките. Като че ли зад онзи парапет ще видиш малката кибритопродавчка или Ледената кралица, която отвежда Кай.

-- THE END --