Мисля си, че няма по-подходящо от това, където човек може да чуе най-душевната музика създавана някога. Негрите явно имат някаква специална способност да изкарват страхотни мелодии както от инструментите, така и от собствените си тела. Говоря за дълбокия блус и енергичния джаз, който вирее най-добре по делтата на реката Мисисипи. Предполагам горещия климат, спокойния ландшафт и присъствието на една толкова величествена река са прекрасен контекст за създаването на именно такъв тип музика. От друга страна негрите (казвали са ми, че в САЩ могат да те осъдят ако наречеш някого негър или просто черен) носят в кръвта си онези африкански ритми, които сами по себе си са толкова мистични и същевременно пълни с живот. Всички тези характерни черти чудесно хармонират с моето настроение към живота (или трябваше да кажа отношение?). Всичко това ми напомня и за спокойните дни на детството, пълни със слънце и разни приключенийца. Почти като геройствата на Том Сойер и Хъкълбери Фин...
Текстове | Информация
| Проекти | Контакт