

Казват, че който пътува много остава млад по-дълго. Аз мисля, че колкото повече човек пътува, толкова повече разчупва черупката си, разделя се с навика и се сблъсква със света. Което пък несъмнено ни помага да се чувстваме живи.
Все още рядко мога да си позволя да пътувам извън границите на България. Или поне да пътувам наистина. Защото в мислите си вече съм бил на толкова много места, че въображаемият ми паспорт вероятно се е препълнил с печати.
Ето някои от моито места: