The Items We Carry

My Stuff, originally uploaded by georgivar.

Вчера попаднах на една много интересна група във Flickr. Хората са снимали нещата, които носят със себе си ежедневно. Не знам как някои успяват да носят всичко, което са снимали със себе си, защото според мен би им трябвала доста голяма раница. Аз съм доста прост. Часовник, портмоне, ключове и телефон. Много ми е любопитно да видя какво носят читателите на тоя блог и как ще го снимат… А?

Кой плаща тия обезщетения?

От няколко дни се опитвам да намеря в интернета информация за това от къде се взимат тия 1 милион долара, които теглят семействата на заразените либийски деца.

Стана ми ясно само от къде не идват. Не идват от Чехия. Не идват от Хърватска. Не идват от Словакия. Не идват от Великобритания. Не идват от Франция.

Все ми се струва, че от някой джоб на външното министерство отръскват жалкия близо половин милард долара. Но пък не е малка сума да кажеш, че са спестили от хартия или бензин, та са им останали да ги раздават по такъв безумен начин. Не може да бъде!?

Два линка, които всяват допълнително смут и които ме карат наистина да почвам да се притеснявам, че невероятната ми догатка може да се окаже истина:

За какво всъщност ще плащаме милионите: за сестрите-либийки или за нечии далавери?!

Истината за медиците?

Пасивно охлаждане

След като от около една седмица гледам по новините за рекордните горещини… всъщност остави това, че гледам ами и на всичкото отгоре живея в тия ми ти горещини, основна тема за размисъл ми е как да се охлади човек.

Очевидно най-лесното решение е да стоиш възможно най-много на места, които са охладени с климатици (офиси, магазини, автомобили) или са си естествено охладени (разните мазета и плътно засенчени площи). Ако ти се налага да стоиш на неохладени места по-продължително време, започваш да се чудиш как да ги изстудиш. Сиреч купуваш климатици, пъхаш ги в електричеството и допринасяш за глобалното затопляне.

Точно по тази логика действа и баща ми, на когато днес помагах да вземе от магазина новия си климатик за панелния апартамент в Младост.

В същия момент обаче аз реших, че в обозримо бъдеще – поне докато не измислят екологично чисти решения – няма да сложа климатик. Не е възможно досега хората да не са измислили по-хитри начини да се охлаждат, без да използват безумно количество енергия и без да отделят парникови газове.

Това не означава, че ще си живея както досега. Просто започвам да търся алтернативи за охлаждане.

Първата стъпка разбира се е търсенето в интернет. Веднага попаднах на един австралийски правителствен сайт (част от greenhouse.gov.au), който е посветен на екологично неутралния начин на живот (sustainable така и не разбрах как се превежда). В него са насъбрани предимно съвети за екологично строителство, но има и идеи как да си тунинговаш леговището така, че е да е по хладно през лятото.

Няколко хитри техники:

  • Изолацията е много важна – не само през зимата, когато пази топлината вътре, но и през лятото, когато пази топлината вън.
  • Прозорците са ключови за цялата работа, защото през тях най-лесно влиза и излиза топлина в дома. Например в къщите в Близкия изток и Африка прозорците са мънички и са поставени нависоко, за да не може да влизат директни слънчеви лъчи и за да излиза топлия въздух (които знаем се движи нагоре). В България такива строителни практики са изключение, но затова пък можем да си сменим дограмата.
    • При това е най-важно какъв стъклопакет ще изберем. Име стъкла със специално покритие, които не пропускат слънчевата радиация и отразяват слънчевите лъчи. Освен това стъклопакетът се състои реално от две стъкла между които има въздух или още по-добре аргон, което спомага за изолацията.
    • Заради мизерията в България много хора си слагат пластмасова дограма, но оставят фиксирани части от прозорците, които не могат да се отварят (така излиза по-евтино). Това обаче затруднява вентилацията и съответно охлаждането, защото топлият въздух има по-малко пространство откъдето да излезе.
    • Ако височината на стоите позволява е хубаво да се остави и малък горен ред прозорци, през които топлия въздух да излиза.
    • Освен самите прозорци се оказва, че огромно влияние върху количеството поемана топлина може да се окаже и с поставянето на плътни пердета.
  • Също толкова важно е и засенчването на фасадата. Колкото повече сянка се хвърля върху фасадата на сградата, толкова по-добре, защото това намалява директното облъчване от слънцето. Аз лично не живея в къща, а и не мога да си насадя дървета около блока. Но дори и да можех едва ли щеше да ми помогне понеже живея на последния етаж. Това, което може да се направи обаче е:
    • Да се сложат жалузи / кепенци / външни щори на прозорците. Те от една страна не допускат слънчевите лъчи в дома, а от друга страна създават един слой от въздух между себе си и самия прозорец като по този начин се постига допълнителна изолация.
    • Да се направят навеси над прозорците. Хитрото при навесите е, че през лятото, когато слънцето е много високо засенчват прозорците. А през зимата, когато слънцето е по-близо до хоризонта, лъчите му са под по-малък ъгъл спрямо хоризонта и директно влизат в стаята. Така си обяснявам и строителството в Солун, където повечето сгради са с балкони по продължение на цялата си дължина и на всеки етаж. Горният балкон пази сянка на прозорците на долния етаж. Да не говорим, че самите кооперации изглеждат доста по-добре. А и допълнително, човек може да си засади някаква зеленина.
  • Течение. Въздухът трябва да може да се движи колкото е възможно по-свободно из помещенията. Сиреч колкото по-малко стени и прегради по пътя му, толкова по-хладно е. Освен това много полезни могат да бъдат обикновените вентилатори или тези, които се монтират на тавана, защото раздвижват въздуха, когато не може да се постигне естествено течение. Освен това хабят сравнително малко ток.
  • И последно – цветът. Когато настанаха жегите разбрах, колко съм се объркал като си взех черна кола с черен кожен салон. Естетически погледнато е ОК, но пък напичането е жестоко. Същото е и при сградите. Ако случайно сте решили да слагате външна изолация най-добре боядисайте стените бели или някакъв друг светъл цвят, защото тези цветове отблъскват слънчевата светлина. Същото важи и при поставянето на щори и пердета.

С тия подобрения на жилището си човек може да постигне задоволителен комфорт през лятото. В България все пак климатът не е тропически и екстремните горещини траят съвсем кратко, така че ползването на климатик не е жизнено необходимо през огромна част от годината. Освен това чрез пасивното охлаждане (така се нарича явно тая идея) се спестява огромно количество енергия. А енергията в наши дни се произвежда по изключително съсипващ природата начин, т.е. е нещо което не можем да си позволим да пилеем просто така.

Да не говорим, че повечето от тия тактики вършат работа и през зимата, когато помагат за запазването на топлината вътре в къщата.

Сега остава да ги пробвам на практика. На теория звучи добре, обаче!

Връзка: Smashing The Clock

Smashing The Clock е статия, в която се разказва как BestBuy – един от най-големите онлайн търговци в Щатите – премахва работното време в полза ROWE (Results-Only Work Environment). Т.е. работиш толкова, колкото да си постигнеш целите, а не толкова, че да си запълниш работното време. BusinessWeek пише, че производителността в отделите на BestBuy, където е била въведена тази система е скочила с 35%. I’m a ROWE believer.

Връзка: Работохолиците нанасят икономически щети за десетки милиарди

Money.bg пише: “Работохолиците нанасят икономически щети за десетки милиарди … Изследвания са показали, че подремване само за 10 до 30 минути през работно време покачва производителността с 35%”. И аз това повтарям непрекъснато. Работата е вредна за производителността!

Обява за работа: Netage.bg търси дизайн гуру

Както може да се прочете на Careers at Netage Solutions сайта, netage.bg търси да назначи старши графичен дизайнер. Нетейдж е фирмата, в която работя заедно с една камара приятни хора и ще съм много щастлив ако се намери някой, който би ни помогнал/а да продължим да правим най-яките сайтове в България. Елате повече!

Връзка: Живот онлайн след офлайн смъртта

Може да звучи извратено, но съм си задавал въпрос какво ще стане с блога и сайтовете ми ако внезапно умра. Една женица от Adaptive Path e написала малка статия за живота онлайн след смъртта. В поста има и интерсни линкове към статии в New York Times, USA Today и AP.

Улично

Обичам да се разхождам из софийските улички. Кварталите и в центъра, и на изток около Цариградско шосе и юг покрай НДК и булевард България, та дори и тези около Женския пазар предлагат огромно изобилие от типично български градски улички – стари и ниски постройки, тесни тротоари, много дървета, много паркирали коли и една домашна (поне за мен) атмосфера.

Пешеходстването из тия места ме зарежда с положителна енергия. Затова, когато ходя пеша на работа, вместо да използвам най-краткия път и градския транспорт често обикалям на зиг-заг. Дотолкова, че иначе не толкова голямото разстояние взимам за час и половина.

И така съм си отдавна. Но днес докато се шляех си дадох сметка за това, че през годините по една или друга причина любимите ми улици сa се посменили.

Когато бях в гимназията имах любим маршрут. Той неизменно включваше ул. Цар Асен. Някак си в сянката на софийското стъргало – булевард Витоша, по тая улица има сравнително малко хора. Но пък е пълна с доста малки и нестандартни магазинчета от една страна, а в карето, което заформя с Цар Борис е пълно необичайно много кръчмички, кафененца и подобни дупки (второто е вярно особено за участъка между Солунска и Алабин). Това придава на целия квартал един такъв лежерно, южно европейски дух. За мен усещането е донякъде сравнимо с това от уличките на Барселона.

Когато завърших гимназията вече не ми се налагаше да минавам в тази част на София. Основно вършеех между площад Св. София и Софийския университет (неясно защо след като следвах в УНСС). В тоя квартал разбира се улица Шишман е неоспоримия епицентър. Тука беше цялата софийска гъзария, старите софиянци, билкова, градинката на свети Седмочисленици, 7-мо, 133-то, пресечките със Аксаков, Славянска, Иван Вазов и Гурко.

В днешно време едва ли не всеки може да седне и да почне да ти разправя всякакви истории свързани с Шишман и coolness-а на тая улица. Даже по разните списания от сорта на Light и Едно имаше статии. Което за мен е не особено приятен факт, също като този, че е почти неизбежно да срещнеш някоя позната физиономия. Сиреч социопатът Георги Варзоновцев има все повече причини да избягва да минава оттам.

Та за момента като че ли най-приятното място си остава ул. Ангел Кънчев. Открих я преди няколко години, когато започнах работа в офиса на СмакМедия на ъгъла на Патриарха и Ангел Кънчев. Налагаше ми се да минавам по нея няколко пъти на ден и в началото ми беше малко странно, понеже ме изкарваше извън добре отъпканата орбита.

Сaмата улица не е кой знае какво – нито има някакви по-забележителни заведения (изключвам Ескейп, където така или иначе никога не съм стъпвал), нито някакви други забележителности. Някак забравена е между Витоша и Раковски. Обаче си има турци с най-яките закуски, градинката на Солунска, училищния двор срещу Арт Хостела.
След като се преместих да работя в Гео Милев обаче оцених колко по-приятно е да работиш в доста по-човешката градска среда на центъра в сравнение с овехтяло индустриалния вид на пейзажа около завод Електроника.

Сегашният ми сантимент към улицата Ангел Кънчев може би до голяма степен се дължи на носталгията ми по добрите години прекарани в стария офис. Така или иначе обаче това е мястото. Бих бил щастлив ако можех всеки ден да зареждам по-малко енергия от там.

Завръщане

След близо две седмици (или повече бяха), в които този блог зачезна от интернета, отново мога да си пиша (претенциозните) глупости.

Това мисля е най-дългото време, през което съм бил без някой от сайтовете си. Чак успя да ми долипсва. Не че имало какво толкова да кажа, но друго си е да знаеш, че когато и да ти хрумне можеш просто да си запишеш актуалните мисли.

И тъй като вече си плащам за удовлствието уеб хостинг за личен сайт сигурно ще трябва да се постарая да си заслужи парите. Всъщност вече си ги избих, понеже натрупах значително ноу-хау по въпросите за домейните, DNS-ите, уеб хостинг теорията, цените на пазара в България и в чужбина. С две думи – ставам за сисадмин.

Се надявам всичко да работи ОК.

Стайлинг

Последния път като се прибирах чужбина и (то всеки път си има шок) ме споходи едно прозрение за начина, по който хората в България се обличат.

Преди си мислех, че проблемът е само в дрехите. Струваше ми се, че разликата между западняците и българите се състои в качеството им и честотата, през която хората тук си обновяват гардеробите. Очевидно е, че през последните години, хората нямат толкова много пари за дрехи и си износват каквото имат. Направо си личи как са избелели цветовете, плата се е протрил, образували са се мазни и мръсни петна… Красота.

Но както и да е.

Не е толкова страшно и това, че в облеклото на българина преобладават тъмните тонове и дънковите материи. Не може всички да са шарени и жизнерадостни. Не е болка за умиране. Даже хармонира чудесно с депресивната ситуация.

Най-странното всъщност е несъвместимостта на дрехите, които носят в даден момент – като цветове, модел, стил, предназначение и т.н. – една с друга. Дори хора, които явно са дали повече пари за дрехи, които дрехи сами по себе си са добри, ги комбинират по-доста странен, като се замисли човек, начин. Не мога да дам конкретен пример, но ме порази също както ако видя да речем булка с кубинки.

Рнямам предвид само ембелматичните костюми тип “долнище на анцунг и кожено яке”, така популярни в студентски град. В облеклото на 90% от хората има нещо, което е криво, не на място, странно.

За съжаление в страна, която няма никави визуални традиции е нормално положението да е такова. С прискърбие си давам сметка и за собствената си модна/стилистична неадекватност, когато се озова някъде в чужбина, но какво да се прави. Се ла ви. Селяните на Европа сме.

Да ги избият до крак

Чета, че щяло да има протест срещу избиването на бездомните кучета в София. Ужас!

От известно време забелявзвам, че пак са се навъдили гнусните глутници от злобни, диви и опасни животни. Не знам на какво се дължи факта – сигурно са свърили парите на клиниката, в която ги кастрираха или пък някои умопомрачени любители на животните са направили някаква глупост.

Забелязвам, защото обичам да се разхождам пеша из София. Рзащото жената изпитва панически страх от улини кучете. Заради което се налага да подбираме специални проверени маршрути и да заобикаляме от далеч всеки намек за четирикрако присъствие. Което е абсолютно безумно при положение, че живеем в центъра на столицата. Не в някакво планинско село с добитък във всеки двор, който трябва да бъде пазен.

Освен това трябва да бъдат жестоко глобявани и затваряни в специализираните институции всички хора, които по някакъв начин допринасят за развъждането и появата на бездомните кучета. Всякаквите му там строителни работници, баби и лелки от входовете, малките деца и родителите, които им подаряват най-безотговорно домашни любимци, стопаните на специални породи кучета, които ги оставят да се пецкат с бездомните. Въобще всеки изверг, който си позволява да развъжда неконтролируемо дива природа насред бетонния рай наоколо.

Разбира се – да си обикалят специални отряди на фирмите на чистота, които да правят така, че бездомни кучета да няма. Никъде и никога повече.