Всъщност същите “правила” важат не само за работата, но и за всичко останало.
След дълго чудене вчера все пак си купих последния брой на списание Едно.
Дългото чудене беше, защото последните няколко пъти - преди няколко месеца или може би година - дизайнът и съдържанието на списанието бяха ужасяващи. Нямам снимка да покажа, но става въпрос за текстове в едва ли не Comic Sans (всъщност май беше Courier New), зелен цвят една колона на цяла страница в “дизайнерско” списание. Мани-бегай.
Сега обаче пичовете са решили да го печатат на рециклирана хартия. Самата хартия е доста по-различна от типичната гланцирана, която използват повечето списания. Върху нея текстът и изображенията изглеждат супер яко.
Успели са да измислят с кой шрифт ще си направят списанието - някаква версия на Garamond. Якото е, че са устояли на изкушението да се изгаврят с шрифта и не са го разтегляли, за да се побере в някакво място. Консистентно набран - размер, разстояния между редовете и между буквите. Въобще семпла и приятна работа.
С две думи - много се изкефих.
Съдържанието честно казано е слабо. Текстовете са написани интересно (интересно в смисъла на “правя се на интересен”), но за сметка на това не разказват за нищо впечатляващо. А пък все ми се струва, че по-скоро би трябвало да е обратното. Изключение правят коментарите на колумнистите, от които бях чувал само за градинко. Те слава богу не са се напъвали да пишат за някаква измислена тема / продукт whatever и са им по-откровени нещата, без превземки.
И докато съм на вълна лайфстайл списания - защо е толкова популярно да ми говорят на ти? Все едно съм на лафче с разказвача… Защо въобще е необходимо да се влиза в “диалог” с читателя. Разкажи си каквото ти е на сърце и не се вълнувай толкова кой ще те чете.
Браво на списанието за оформлението и графичното съдържание. Ако можеха и съдържанието да си направят примерно в стил Amica (което е супер яко за четене) щеше да е супер.
Дай боже повече такива неща в България.
Всъщност виждаш как Моисеи превежда евреите през Червено море. През погледа на Google Earth.
Новата функционалност във Flickr - за качване на кратки видео клипове (a.k.a. “по-дълги снимки”) е според мен доказателство на тезата ми, че фотографията ще отмре като популярен начин за пазене на спомени.
Видеото предава толкова повече един момент. Най-вече защото успява много по-добре да възпроизведе контекста, в който снимаш - като звукова картина и развитие във времето. А за повечето любителски фотографии точно това е важното.
Освен това поради все по-вездесъщата дигитализация неща като албумите или снимките върху хладилника стават все по-рядко срещани. Аз например имам хиляди снимки в компютъра си и едва стотина разпечатани върху хартия. За последен път съм отпечатвал снимки преди години.
Не казвам, че фотографията ще отмре като изкуство. Напротив - точно там ще се развива занапред. Но като мейнстрийм продукт дните и са преброени.
И каква по-добра самоирония можете да откриете от факта, че първото видео което публикувах във Flickr е от момента, в който вчера разгръщах страниците на първото печатно списание, в което излиза моя статия.
Хубав човек. Хубава мисъл.
Преди малко прочетох един пост, в който се обяснява какво не е наред с блогърите в България.
Личното ми усещане за нещата е, че сайтът направен от Икономедия - blogosfera.dnevnik.bg - оказва по-скоро негативно влияние върху развитието на българските блогове. Защото:
Ако бях на мястото на в-к Дневник, щях да спра blogosfera.dnevnik.bg. Още повече, че ми се струва неморално една частна медия да се възползва от безплатното съдържание в блоговете като показва банери и генерира трафик.
В петък следобяд набързо решихме да откочим до Солун.
След работа яхнахме бавареца и за няколко часа се оказахме в Мелник. Иглеждаше абсолютно пуст въпреки, че имаше доста коли паркирали тук и там, но без никакви хора и отворени механи. Спахме в едно хотелче, което изглеждаше съвсем празно, но собствениците незнайно защо бяха силно притеснени, че няма къде да ни сложат за повече от една вечер. Странно.
На сутринта закусихме и тръгнахме. В 12 на обяд вече бяхме в някакво зловещо задръстване в Солун. За около половин или един час успяхме да намерим паркинг. Или по-скоро – като хиляди други — паркирахме селски из алеите на някакъв парк близо до крайбрежната алея и Бялата кула. (От тая алея е и снимката горе.)
Някаква лудница беше. Сигурно щото времето беше доста приятно - слънчево и топло (около 12 градуса). Сигурно и щото беше събота. Всичките кафенета по крайбрежната улица бяха пълни до дупка. Доста българска реч се чуваше.
Пък ние се помотахме, помотахме из града и тръгнахме към Ikea. Малко се повъртяхме из крайните квартали докато намерим магазина, но все пак успяхме.
В магазина още повече народ и още повече българи.
Нищо съществено не можахме да се навием да си купим, щото яките мебели нямаше да ни се връзват с не толкова стилните партакеши вкъщи. Но май италианската Ikea във Флоренция по-приятна беше. Или по-малко народ имаше просто.
Както и да е. Оттам яко газ към София. За 4 часа успяхме да минем пътя. Между другото пътчето беше много приятно. Нощем, с малко коли и аз май се научих да изпреварвам. Идеално.
Сега почваме организация за Лисабон през май. Оффф.
С няколко месеца закъснение изпиратствах In Rainbows в четвъртък. Три дни се чудих на какво ми напомнят като звучене първите песни. И докато гледах клип от изпълнение на живо на “15 Step” по BBC се сетих - на Bluba Lu прилича. Може и да съм луд.
И тъй се оказахме на караулката на изхода на София за към Пловдив. Най-близкият автосалон беше този на Пежо. Ние обаче го подминахме без дори да намалим.
Що?
Ами защото Сирма категорично отказа дори и да разглежда Пежо, понеже от колегите си се беше наслушала за най-невероятни повреди в чисто нови автомобили. Не че е невъзможно да ти се откачи вратата на Пежото, но пък и какво ти говори това за качеството на сглобката?
Аз също съм слушал подобни истории пък и толкова ме дразни дизайна на Пежо, че не можах да споря прекалено дълго. Ето защо решихме, че не си заслужава дори да търсим начин да обръщаме на Цариградско и смело проължихме напред - към шоурума на Авто Италия, сиреч Фиат.
Въпреки пищенето на Сирма, че човек видиш ли не може да си купи Фиат, защото ще му се смеят хората, аз не можех просто да отхвърля още една марка от списъка заради подобна причина. Освен това много хора в България не знаят въобще какво представляват новите Фиатове, за да имат адекватно мнение. Докато ние имахме възможността да им се полюбуваме по време на ваканцията в Сардиния миналата година.
А колите са си супер. Поне на външен вид. А за пристрастен към добрия дизайн идиот като мене това хич не е маловажно.
В салона бяха изложени всички модели - от Панда, през Пунто и Браво до Крома. Щом видях Браво-то се залепих за него. За външния вид няма да говоря защото всеки си има мнение - на мен лично ми допада адски много и в сравнение с всички конкуренти от тоя клас го забождам на първо място без колебание. Същото важи между другото и за Гранде Пунто. Много спортен дух и класически италиански дизайн.
Като споменах спортен дух, трябва да отбележа и странния набор от двигатели за Браво. Всичките са с обем 1.4 литра (има само един дизел 1.9), но както ми обясни дилърът има разлика в конете. Номерът е, че в Европа се плащат данъци и такси не за конска сила (както е в България), а на база обема на двигателя. И затова някои производители вече правят по-малки двигатели и изтискават повече конски сили като сложат по едно турбо тук и някои и друг компресор там.
Бравата в салона беше бензинов двигател със 120 конски сили и някакво стандартно ниво на оборудване. За цената от 32 хиляди на експоната (има и по-евтини и по-скъпи варианти) си влизаше всичко, от което има нужда човек. И най-впечатляващото - липсва дори и намек за грозната, но вездесъща пластмаса.
Таблото, човек, е направено да изглежда като все едно е от карбон, което в спортните автомобили принципно правят, за да олекотяват възможно най-много всеки детайл. В централната конзола си има лъскаво радио, а скоростомерът и оборотомерът са идеално оформени и с хромирани пръстени отстрани. Тапицерията и въобще салонът изглеждат елегантно в черно.
Въпреки, че колата е много яка за шофьора, отзад положението не е точно каквото бихме искали. Не че не съм се събрал или ми е било неудобно, но не е и като да има свободно място. А пък багажникът изглежда малък и трудно достъпен. Но заради якия вид на задницата съм готов да преглътна този дефект.
Чак не ми се излизаше от Браво, но какво да правиш - трябваше да сме обективни и да използваме максимално времето и възможността да разгледаме и други модели.
В Панда не можах да влезна, честно.
В Гранде Пунто успях, но пък на колата и попречи това, че само минута преди това съм бил в Браво и съответно нямаше как да блесне с недодялания си, светло сив, оскъден и като цяло претрупан интериор. Пък и сега беше моментът да проверя за тия ръбове по централната конзола, за които Венера разправяше при тяхното Пунто. И наистина - като седнеш на мястото до шофьора коляното ти се забива в барчето, където са радиото и климатика. Самото барче не стига до пода ами малко виси във въздуха и свършва точно там където ти идва да си сложиш крака. Много тъпо.
Абе въобще - нито качество, нито обем. За сметка на това ниска цена.
Абсолютно същото се отнася до седана Линеа, който отвън изглежда доста приятно. Ама все пак няма да седиш да го гледаш на паркинга пред вас ами и ще го покарваш от време на време.
Когато тръгнахме да си ходим нещо се заприказвахме с дилъра. Оказа се пич чичката. Предишната вечер бяха празнували пускането на българската версия на сайта за Фиат 500 и се оплакваше, че не му е много добре, но за сметка на това разправи за 500. Как вече имали над 30-40 поръчки, а дори не са му пуснали официално цените. Как от автокъща се продава с 10 000 лева над цената от тях просто, защото е дефицитна стока. И доста други неща. Но…
Enough Fiat. Lets Ford.
Преди около месец се бях вманиачил на тема Форд Фокус. Из София точно се беше появил един оранжев Фокус СТ (спортната версия) и направо ми бяха останали очите и лигите по него. Освен това англичаните - от сорта на напълно изперкалия Джеръми Кларксън от Top Gear - много го хвалят.
И така докато един ден не отидох до Мото Пфое в Младост и не го разгледах. Разочароах се. С една дума - пластмаса.
Сега бяхме със Сирма и тя много искаше да разгледа Фордовете.
То пък имаше какво да се разглежда - Фиеста, Фокус седна, хечбек и комби, C-Max, Фюжън…
Фокусът е идеална кола, честно казано. И като габарити, и като цена, и като двигатели. Понеже обаче е по-стар модел (поне него продават сега в България; новият сигурно скоро ще пристигне) оборудването не е много богато и адекватно. В смисъл, че трябва доста да доплатиш ако искаш CD плеър с MP3 и някакви подобни неща. Което е малко куцо.
Дълбоко се впечатлихме от намалението за един от изложените модели - Фокус Хечбек, за който от обявената цена 32 хиляди дилърът искаше само 25. Доста солидно намаление. Само дето не го разпитахме дали важи само за автомобили на склад и ако си поръчаш и съвсем малко по-различно оборудване ще трябва да чакаш 3 месеца и да си платиш като поп стандартната цена. А не го разпитахме понеже беше чичка с вид на овехтял комсомолец с костюмче, а и в салона беше като на пазара - яко хора, деца, шум.
Силно ни беше писнало да обикаляме вече. За половин ден изръшкахме цяла София и вече силите, нервите и интереса ни бяха на ръба.
Слава богу в този момент оставаше само Хюндай в Дървеница.
И слава богу там нямаше какво толкова да се гледа. i30 за 40 хиляди лева!? Не, благодаря. Дори не изглежда по-добър от Киа Сийд. Та набързо се евакуирахме и заседнахме във Варщайнера на Гурко за рекапитулация.
Явно е, че парите няма да ни стигнат за нормална кола. Или ако ни стигнат, ще е със зор и то за нещо, което не е точно върха на сладоледа. Все ще има параметър, по който да направим компромис.
Все още не сме взели крайното решение. Въпросите за които нямаме отговор са доста. Дали да си продаваме колата? Дали да си купим нова като я продадем или пък вместо това да си останем без кола и да спестим маса пари и време? Дали няма да е по-добре да си вземем една по-лъскавка, но втора ръка? Ко да праим?
Ше го мислим.
А аз се облизвам за некое църно BMW-це или Фиатче. Еех.
До Бизнес парка в Младост има два привлекателни салона за коли - на BMW и на Опел. Докато в първия обикновено само надничаме иззад оградите като малки гаврошовци, във втория влезнахме с тържествена крачка и директно подминахме лелката, която си говореше нещо по телефона.
За наш късмет в доста малкото помещение имаше точно каквото ни трябва - Опел Корса с пет врати.
Кола, която има доста странна реклама с едни анимирани изродчета и определено е един от символите, по който се разпозава жената шофьор. Т.е. все неща, които настроиват мен негативно, а Сирма - позитивно към модела.
Явно хората в дизайнерския и маркетинговия отдел са се стиковали добре, защото външния вид на Корсата съвсем не ме впечатлява, докато усещам, че Сирма е във възторг. (Леко отклонение от темата, щото искам само да спомена недоумението си по отношение на т.нар. малки коли, които всъщност с всяко ново поколение стават все по-огромни и сега малкият опел корса изглежда по-голям от по-предишния модел на Астра; най-странното е, че не стават по-удобни или по-големи вътре - просто си растат на ламарини и пластмаса).
По отношение на интериора очаквах повече от германския автомобил. Но всъщност таблото е като издялан с теслата блок алумиева пластмаса и макар “алуминия” да предава по-изпипан вид на нещата, оформлението на контролите и дисплеите по таблото оставя усещането за нещо липсващо. Не знам какво лиспваше, но се чувтвах все едно от Опел са забравили да наслагат половината копечата или нещо такова.
По отношение на мястото положението не е толкоз критично като при Клио. В смисъл, че дори и отзад успях да седна спокойно макар мястото за (прекомерно развитата ми и пълна с мозък) глава да беше оскъдно. Сиреч колицата с и без това маломощните двигатели трябва да се кара бавно и без сътресения, че да не се получават по тавана странни вдлъбнатини.
Корсата, за да обобщя, се оказа не лош автомобил, който изглежда скъп в сравнение с конкуренцията. Един вид германската Мазада 2. Обаче доколкото разбрах, цените обявени в официалния сайт са по-високи от тези, за които можеш да се договориш с някои от дилърите. Другото, което чух е, че официално представителство на Опел в България няма, защото като са се опитали немците да направят нещо тука не са успели да обучат персонал така че да се държи нормално клиентите и не са искали да си понижават корпоративните стандарти заради стотината коли, които биха продавали в нашата мила страна. А честито.
В салона имаше и една триврата Астра OPC, което явно е някаква спортна версия на модела. Ма не се почувствах много спортно като седнах вътре. Отвънка изглежда сплескана и със заострени ръбове бегачка, а от вътре си като все едно в семейния ван. Лошо Седларов, лошо. Да не говорим, че задни седалки и багажник все едно няма (което явно е и целта на упражнението в случая). Абе мани, бегай.
И така си излезнахме от представителството на Опел без никакви по-специлни спомени - нито нещо кой знае колко хубаво, нито нещо кой знае колко добро. За сметка на това за другите немци - VW се бяхме наточили да ни скрият шапката.
Салона на Фолксваген има странния адрес Околовръстен път 360, който на всички карти изглеждаше като разклона за Панчарево и Самоков при Горубляне. Само дето се оказа доста по-нататък в посоко магистрала Тракия. Самата сграда е много приятна с един доста голям паркинг отпред, който приличаше на застинало червено море, понеже баха паркирани ония червени Поло-та, които Мтел раздават от известно време насам.
Позитивното впечатление се засили и от лъсквкия бял Пасат в средата на шоурума и барнатите дилъри - с едни кежуъл костюмчета ама купени не от сергия на женския пазар. За да ми направи впечатление как са облечени тия пичове си представи как типичния дилър е около 30 годишен, леко небръснат, облечен в дънки и кожено якенце или пък български лоу-енд (направо соц) костюм мъж. Както и да е.
Първото, което ми грабна погледа беше едно оранжево Поло Крос. Това е малко пипната версия на Поло-то, която се различава от стандартната с това, че стои по-високо от земята, има яки 17-инчови джанти и разни елементи по екстериора, които го правят да прилича на малка джипка или SUV. В интериора също има промени - седалките са със специална по-шарена и различно скроена тапицерия и като цяло всичко ти заприличва на раница Ташев.
Като изключим къстъмизациите по Крос Поло модела Поло е доста практична кола. Предполагам, че е напълно еднакъв с Фабия по основните параметри, щото така или иначе ги правят на една и съща платформа. Разликата с Фабията слава богу не е в отрицателен план. Всичко, което изглежда леко недодялано в Шкодата е ОК в малкия фолксваген - качество на материалите, седалки, доста повече допълнителни опции, които можеш да си поръчаш. Може би единствено мястото е съвсем малко по-малко отколкото при чешката колица - но и самата кола изглежда по-елегантно - не е толкова висока и надута навсякъде, което според мен е плюс.
Неприятния момент е в цената на това удоволствие. Колата е малка и евтина, но само с най-смотаните двигатели и съвсем базово оборудване. Съвсем нормално е да искаш дизелов двигател, за да използваш основното предимство на малката кола - ниския разход. Само дето дизеловите модели са по-скъпи с по 3-4 хиляди отгоре. И като сложиш разни екстри, които не бих казал, че са точно глезотии цената доста бързо опира в 30-те хиляди. За Поло!? Хъх.
Not cool.
В шоурума имаше изложени и два любопитни модела - Голф и Голф Вариант (комби Голф). По-принцип са толкова скъпи, че въобще не влизат в сметките, но пък като са ги сложили там, защо да не ги разгледа човек. Пък и като редовен читател на AutoBild съм облъчен с идеята, че Голфът е колата на народа и въобще по-добре от това няма на къде.
Е, ако от това няма накъде по-добре , то ще кажа само “Не, благодаря!” Абсолютно нищо впечатляващо в кола, която гони 40 хилки. Малко по-добре изглеждащо отвън Поло. В интерес на истината бяха изложени модели с базово обурдване, но така или иначе кой си поръчва фенси навигацията и кожените салони от брошурите?
Голямо разочарование от Голфчетата. По принцип много ми харесват спортните изпълнения VW - GTI версиите на картинка изглеждат впечатляващо. Не можех да си представя, че може да има толкова голяма разлика межди обикновена и тунинг версия. Да се надяваме, че ще обновят модела догодина и тогава със сигурност ще си взема едно 220 коньово голфче.
Но стига за Фолксвагените. Полото остава в сметките, но само като краен и най-скъп вариант ако не намерим нещо толкова добро, но по-евтино. А ни останаха още доста марки да обиколим, тъй че надеждата оставаше.
(cc) 2002 - 2008 Георги Варзоновцев. Creative Commons лиценз.
XHTML | CSS | 
RSS | Technorati.
Сила от WordPress.