“Карам лада и съм адски щастлива да го правя, да си се грижа за нея. Ако сега си взема някаква кола със скъпа електроника, да вземе да се бъгне електрониката, не мога да си я оправя сама. С ладата съм екстра – къса се ремък – слагаш чорпогащник, полицаите не те спират. Някои шофьори адски много ми се радват, обаче има и такива, които веднага те преценяват колко струваш и ти вземат предимството.”

- от интервю на Капитал Light с Рони от Nasekomix

И какво значение има, че същата мацка прави абсолютно яката музика? Пффф…

Рони – пич. И т’ва е.

Ja te jebem, a ti jedes govna, fali mozak i skola osnovna!

P.S. Не съм съгласен с Еленко, че ако имаш нещо смислено за казване, но не можеш да пишеш, пак си пич. Не мисля, че децата днес могат да избират сами между това да пишат добре и да пишат като тийнейджъри. Просто, защото не могат да пишат добре. И в тоя вариант за съжаление вероятността да се получат от масата неграмотни – пичове намалява със страшна сила.

По-малко работни часове на седмица те карали да свършваш повече работа, по-малкото редове програмен код били по-готини от повече, по-малко кич по сградите било по-добра архитектура. И прочее, и прочее…

Едно скорошно изказване на шеф редактора на в. “Ню Йорк Таймс” Бил Келър обаче ме накара да се замисля. Той казва (в контекста на предстоящите съкращения в медията):

The idea that you can do “more with less” is, in my view, one of the four great lies. (You can Google the other three, starting with “the check is in the mail.”) What you can do with less, is less. But if you are smart and careful, you can limit the harm.

И аз не вярвам, че някой постига повече с по-малко. По-малко какво? По-малко труд, по-малко материал, по-малко време? Винаги преди да вложиш по-малко в едно нещо си вложил повече в друго. Или си помислил по-сериозно върху даден пробелм. Или си се образовал, за да не ти се налага да откриваш решенията на проблеми, които някой преди теб е решил.

Човек нищо не може да си спести. Само може да оптимизира времето и начина, по-който да вложи усилията си.

Докато преди имаше множество коментари, които защитаваха правото на кучетата да живеят по улиците, то сега такива липсват напълно. Еволюцията е забележителна. Търпимостта към проблема е изчезнала напълно.

Доказателство за тенденцията е и дискусията в предаването Тази сутрин по бтв. Във видето по-долу можете да видите изглеждащи нереално, но напълно реални истории за:

• нахапана жена, която при цялото си желание не може да разбере кого да осъди
• идиот, който храни кучетата на цял квартал със сурови кокали
• общинска фирма, която получава милиони (само за тази година почти 1 млн и 300 хил) и не може да обясни какво прави, а е очевидно, че нищо не прави

Няма да видите:

• представител на местата власт, който да обясни защо не си върши работата
• представител на органите на реда, който да обясни защо не си върши работата

[FLOWPLAYER=http://www.mchell.net/blog/wp-content/uploads/kuchetata.flv,500,375]

И в контекста на идващите избори искам да напомня за кого няма смисъл да се гласува – за анонимния представител на управляващата партия назначен “мажоритарно” за кмет на София Йорданка Фъндъкова. (btw много точен пост от Михаил)

Лададжиите сме голяма работа ;)

* * *

Нещо страшно е навън.

Живея близо до офиса си и стигам пеша за 5-10 минути. Но по пътя видях около десетина глутници кучета. К’во става?!

Ще ви кажа какво не става.

Никой не избива гадините

Бездомните кучета си се разхождат необезпокоявано обезпокояващо по улиците. Налитат на всеки велосипедист циганин или друг човек, който не им хареса. Защото в закона пише, че не трябва да се избиват. Само да се кастрират и да се пускат пак там където са били.

Аз и на това бих бил доволен, защото теоретично би трябвало да ги направи по-малко агресивни. Само дето няма да ги спре да серат и разнасят зарази навсякъде (включително и “тревните” a.k.a. кални площи, които наричат детски площадки).

Но познай колко от тия адски много кучета, които видях, имат каишка и знак, че са обработени?

Ни едно.

Никой не глобява идиотите, които развъждат кучета

Вчера чета, че в София имало около 200 000 (двеста хиляди) домашни кучета. И от тях регистрирани и с платен данък са… 350 (триста и петдесет).

Затова най-много ме дразнят случаите, в които някой малоумен индивид държи в двора или пред входа си няколко песа и в крайна сметка те изяждат някое дете. Ако полицията и общината го бяха глобили и накарали да си плати данъците, едва ли въобще щеше да му мине през ума да ги “отглежда” (разбирай да им хвърля по някоя коричка хляб, по-скоро щото няма кинти сам да се храни, не толкова, че не му е жал). А не после да обяснява от телевизора “Ма те не хапят. Аз не разбрах”.

Абсолютно съм сигурен, че в общината има някой отговорен да върши тая работа. Най-малкото и кварталните полицаи докато и без това нищо не правят, да хванат по един наръч фишове и да обиколят из района. Тамън и паркиралите по тротоарите да освежат.

Кучезащитните организации вредят на обществото

Вместо да хабят сили, време и съответно средства да ни убеждават колко е хубаво да се кастрират животните и да се пускат обратно, да направят една обиколка из града, за да видят как любимите им животни кастрирано мръзнат, боледуват, гладуват и (естествено) умират по улиците.

Много е “хуманно” това отношение. Няма що.

Вземете се напънете малко и измислете по-смислено решение. Или поне не пречете на хората с останал малко разсъдък (и олово) да си свършат работата.

Че направо се втрещих.

Ебаси свинщината.

Иракли, миракли. Следене, мледене. Пфф…

Няма нужда вече. Всичко е наред.

***

“А народа чака. К’во чака? Влака ли чака?”

Кофти, че свършва с някакъв оптимизъм.

Хареса ми, че финалът е в Истанбул. След цялата помия, която показва, е като някакво връщане към корените.

Тъжно, че главния актьор е умрял миналата година.

Абе въобще…

P.S. и музиката е хубава.

от dirty.ru