За да опровергая (или всъщност, за да потвърдя) твърдението от предишния си пост вече и аз съм с нов фон на десктопа. Усещам прилив на продуктивност.

И все пак ми е трудно да повярвам, че човек в пълно психическо здраве и разположение на собствената си воля, би сложил снимка на шефа си като фон на десктопа.

Кратък фото-пътепис с някои впечатления.

Вдъхновено от Mint.com Blog

Не харесвам

Тежък е

Това казват повечето хора, когато го хванат за пръв път. Наистина не е като телефон. Трябва да се напрягаш докато го държиш, за да го държиш правилно. И когато го ползваш по-дълго време, това започва да се усеща в китките и ръцете. Ето защо по-скоро не става за четене на книги.

Няма нормален браузър

Браузърът на iPad няма табове. Има нещо като табове, но не съвсем. Когато прескачаш от таб на таб, страниците в таба се презареждат. И когато ползваш някое уеб приложение или по-дълга страница това е супер досадно, защото трябва отново да скролваш там до където си стигнал преди.

Аз например много ползвам ebay. Когато преглеждаш дълъг списък с неща и отвориш някое, за да го разгледаш и се върнеш обратно трябва да скролнеш там където си бил. Същото е и с Facebook. Отвориш някой линк и след това като се върнеш обратно, трябва да скролваш пак надолу. Ужас.

Няма нормален RSS четец

По принцип ползвам Google Reader и в него чета като отделните постове са ми разгънати – expanded view (т.е. не да имам списък само със заглавия и да трябва да кликна, за да видя някой пост – List view).

В iPad обаче няма как да ползвам Google Reader по този начин. Първо, че ми се зарежда мобилната версия по подразбиране, а там се показват само заглавия. Второ, че дори ако заредя версията за нормален компютър, не мога да скролвам (явно по някакъв специален начин е направен и не работи в iPad).

Платените RSS четци работят по същия начин – повечето приличат на имейл клиент.

Ето защо няма как да следя RSS през iPad. А това е основния ми начин за браузване на ново съдържание. Съответно и за лежерно браузване не става.

Не разбрах как се ползва с iTunes

За да си качиш снимка, филм или музика и да можеш да ги гледаш на iPad трябва да ползваш iTunes. Ползването на itunes обаче е съвсем не толкова просто. Не можеш просто да завлачиш 20 снимки в Ipad и след това да ги гледаш – трябва първо да ги добавиш в Itunes, той да ги конвертира, след това да синхронизираш ipad с itunes и чак тогава да си гледаш снимките. Ебаси. Не искам така.

За филмите същата история. Само дето не можеш да качиш какви да е филми (разбирай от торентите), а само такива които са във някакъв формат Apple формат. Още играчка – първо да сваля филм и след това да тръгна да го конвертирам заради iPad/iТunes. Да не съм луд. Пък и тепърва да разучавам как става.

Като цяло ползването на iTunes е съвсем неинтуитивно и противно на всичко, което знаеш от Windows. Което е голям минус според мен.

Трудно се избират програми от application store

Магазинът за програми (appStore) е супер неизползваем. Има няколко основни категории, в които ако не си харесаш нещо от първите 10 предложения почти няма как да се ориентираш.

Представи си примерно, че искаш да избереш игра. Наистина има категория игри. В категорията има няколко хиляди програми, които можеш да подредиш по дата на създаване (рядко ме интересува кога е създадена дадена програма и това никога няма връзка с качеството и) или по популярност (ок). По подразбиране обаче са подредени на някакъв случаен принцип. Съответно ти ги подреждаш по популярност, но когато цъкнеш да разгледаш някоя програма и след това се върнеш обратно в списъка, той се презарежда и отново е подреден по случайния принцип. Освен това е странициран на по 10 програми на страница. Представи си типичния начин за браузване: кликаш да ти се подредят по популярност, кликаш 5 пъти за да стигнеш до пета страница (ако си стигнал до 49 място0, отваряш страница на програма и след това, за да продължиш с програма 50 (страница 6) трябва пак да подредиш по популярност, да кликне 6 пъти до шеста страница и така нататък… Ужас!

Освен това повечето смислени и полезни програми са платени. Макар да не струват чак толкова много, не трябва да се забравя, че в Уиндоус са безплатни.

Няма кирилица

Всъщност има, но е руската клавиатурна подредба. С която не съм свикнал и не мога да пиша бързо. Съответно няма как да блогвам, туитвам и т.н.

Няма Flash

Доста сайтове го ползват за щяло и нещяло. Понякога е полезно (например Slideshare или някои видео сайтове), но въпреки това не можеш да го ползваш.

Всяка програма се управлява с различни жестове

И което е по-лошо – няма как да разбереш какъв точно жест и комбинация от натискания трябва да направиш, за да задействаш дадена функционалност. Мултитъч е яко, но когато знаеш магическото ръкомахане. Ако не го знаеш – по-добре се оправяш с мишка и клавиатура.

Няма Back бутон

Горното ме навежда на мисълта за сравнението с Android телефоните. Те имат отделни хардуерни бутони Back и Menu. Единия те връща екран назад (или ако няма повече екрани назад, затваря програмата, която ползваш), а другия показва меню с допълнителни команди в зависимост от това на кой екран си.

В много случаи тия бутони са полезни. И по-удобни. Защото спестяват кликове. Back бутона на iPad е част от самите приложения и се намира в горния ляв ъгъл на екрана. Което не е много удобно, защото трябва непрекъснато да протягаш ръка през екрана – хем е далече, хем скриваш с ръка това, което гледаш.

Няма чат програма

Всъщност има. И Skype, и Gtalk, и ICQ. Обаче понеже няма мултитаскинг, не можеш едновременно да браузваш нещо и да си говориш с някой. Пък почти никога нямам толкова интензивен разговор с някой, че да не ми се иска да си правя нещо друго междувременно.

Харесвам

Екранът е супер

И всичко изглежда много добре на него. Особено HD филмите и снимките. Впечатляващо е.

Децата го обичат

Дъщеря ми е на година и половина и обича да си играе с iPad. Обаче и е трудно.

Първо, че се изисква доста фина координация на движението, за да уцелиш и натиснеш някоя от иконките на програмите, за да я пуснеш.

Второ — както казах — има само един единствен бутон. Той затваря програмата, с която работиш в момента и ти показва началния екран. Само че като си дете и искаш да играеш с нещо, искаш да му натискаш бутоните. В iPad обаче това вместо да доведе до нещо приятно и забавно, точно обратното – спира изцяло супер интересната игра, на която си се радвал досега. И следва рев — „Тата, пусни играта, че аз не мога“.

По-големите деца нямат чак такива проблеми, но пак не е лесно. Защото трябва да налучкват с какви жестове се управлява всяка игра.

Някои програми

• Flipboard - нещо като RSS четец, който обаче по интересен начин визуализира постовете. Прилича на списание и се интегрира с Facebook и Twitter. Няма аналог.
• New York Times Editors’ Picks – по красив начин показва избрани статии от New York Times. Харесва ми изгледа и подбора на статиите.
• Twitter - макар наскоро да смениха дизайна на сайта, програмата за iPad има сходен, но по-добър дизайн. Някак е по-удобна за ползване от сайта.

Извод

Понеже е доста тежък и му липсват доста програми / функционалности, с които съм свикнал от нормалните компютри, не ми е приятен. Все нещо ме дразни. Не бих го препоръчал.

Единствената причина да не го продам е, че има програми, които дъщеря ми ползва и които нямат аналог в обикновените компютри.

Ако обаче нямате деца и/или не обичате игри iPad е абсолютно излишен. Всеки нетбук с Уиндоус върши чудесна работа за сходна или по-добра цена. Да не говорим колко повече хардуерни и софтуерни възможности има.

Засега маршрутът изглежда така:

• София – Белград и нощувка в Белград – отдавна ми се ходи в Белград, за по-подробно оглеждане. Чувам хубави неща, но не съм сигурен че за един следобед и една нощ ще успеем да разгледаме кой знае колко
• тръгване следобед от Белград към Братислава – вече Краси ме предупреди, че Братислава е малка и няма какво да се гледа толкова. Планът беше да пристигнем вечерта, да гледаме целия следващ ден и на сутринта да пътуваме към Залцбург, Австрия. Сега обаче се оглеждаме за друга точка. Наоколо са Виена и Будапеща, но и на двете места сме били. Друго интересно наоколо?
• Залцбург – по впчеталения на познати е много хубаво таб ще имаме един ден и две нощувки.
• Някъде в Швейцария – Цюрих засега изглежда най-подходящо като местоположение, но се опасявам, че не е много туристическа дестинация.
• през Алпите (или по-скоро под тях), та в Милано – тук ще имаме ден-два с две или три нощувки. Миналия път като обикаляхме из Италия Милано ни идваше доста на север и го пропуснахме, та този път задължително ще го разгледаме подробно (колко да е подробно :)
• Три дни из околностите на Флоренция. Тук ще видим с нашите дружки какво ще измислим – по прицнип сме обикаляли, но си е хубаво из Тоскана.
• На връщане последната дестинация ще бъде или Любляна, или Загреб. В Любляна сме били, а за Загреб се чуват хубави неща и по-скоро там ще преспим.

За две седмици си е доста обикаляне, но така или иначе не сме от хората, които успяват да седят дълго на едно място без да ни омръзне. По пътя има (най-вероятно) и доста други приятни местенца, така че ако знаеш някое ще сме много признателни ако споделиш. Препоръки за конкретни места (хотели, апартаменти, хостели) също са добре дошли.