Не е истина какво удоволствие е да потънеш в удобен диван в края на изморителна седмица.
Още по-добре го оценявам след като една седмица живях при майката на Сирма, а след това една седмица в целия апартамент имаше едно легло и един телевизор.
Диванът е новото огнище :)
The Archive from Sean Dunne on Vimeo.
Историята на един американец, който е през целия си живот е събирал музика. Сега е стар и болен и никой не иска да купи колекцията му. Удивително и тъжно.
Как кой? Малко Варзоновцевче :)
Парите няма как да секнат. 500 милиона като не дойдат от ЕС, ще дойдат от бюджета. Вий не се притеснявайте. Продължавайте да се правите, че строите пътища. Те и фермерите ще си вземат парите от държавата като я осъдят. И въобще – какъв е тоя шум? Каква е тая медийна истерия? Ай на моренце, на кафенце.
Awesome, dude!
Всеки път, когато някой недоволства от това че maps.google.com нямало София и България се учудвам, че не знае за алтернативите.
maps.yahoo.com има подробна карта на София с дори и малки улички, и посоката на движение. Дори може да се търси, само дето трябва да въвеждаш имената на латиница и то точно както са изписани в картата. Но това не пречи да покажеш точен адрес.
Интерфейсът на яховските карти също е по-приятен.
Ползвайте смело.
Много ясно, че в същия ден, в който си забравиш телефона вкъщи и ще стане наводнение.
Закон.
Вчера вечрта към 11 самолетът ни кацна на лъскавото летище София. И след това за около половин час се усетих къде се намирам. Ето защо:
Бахти.
След няколко часа хващаме самолета за Лисабон.
През следващата седмица се надяваме за хубаво време в столицата на Португалия, за да успеем да разгледаме колкото се може повече от града.
Първите няколко дни ще се отъргам о най-извергясалите дизайнери на планетата на OFFF 2008. Май 2003 в Барселона същото събитие беше велико и съм убеден, че тази година ще е поне толкова яко.
Юхууу!
Малко съм като бабите пред блока дето по цял ден висят отпред и гледат какво става, ама пък то какво друго му остава на човек.
И си седя на прозореца, и гледам празната улица пред нас. Празна ‘щото уж ще я ремонтират.
Ремонтът засега се състои в изкъртване на плочките на тротоара.
Пред мутренския ресторант са паркирани две S класи и един Туарег. И две трошки на обслужващия персонал.
Колите на хората от блока са на платен паркинг някъде на майната си. ‘Щото в целия квартал е забранено влизането на коли и на всеки вход стои катаджия и пъди нарушителите.
Минава патрулка. Ушевите оглеждат паркиралите коли, обръщат и си заминават.
За същото нарушение – влизане в улица, забранена за движение и в двете посоки, на мен са ми искали няколко стотин лева и десетки точки глоба.
Е да ви еба и мутренската държава.
Мижави полицаи.
И съм сигурен, че на работниците, които и сега копаят и оправят улицата (и се чудят откъде да заобиколят мерцедесите) няма да платят извънредни за труда, който е трябвало да бъде положен отдавна.
Всъщност същите “правила” важат не само за работата, но и за всичко останало.
След дълго чудене вчера все пак си купих последния брой на списание Едно.
Дългото чудене беше, защото последните няколко пъти – преди няколко месеца или може би година – дизайнът и съдържанието на списанието бяха ужасяващи. Нямам снимка да покажа, но става въпрос за текстове в едва ли не Comic Sans (всъщност май беше Courier New), зелен цвят една колона на цяла страница в “дизайнерско” списание. Мани-бегай.
Сега обаче пичовете са решили да го печатат на рециклирана хартия. Самата хартия е доста по-различна от типичната гланцирана, която използват повечето списания. Върху нея текстът и изображенията изглеждат супер яко.
Успели са да измислят с кой шрифт ще си направят списанието – някаква версия на Garamond. Якото е, че са устояли на изкушението да се изгаврят с шрифта и не са го разтегляли, за да се побере в някакво място. Консистентно набран – размер, разстояния между редовете и между буквите. Въобще семпла и приятна работа.
С две думи – много се изкефих.
Съдържанието честно казано е слабо. Текстовете са написани интересно (интересно в смисъла на “правя се на интересен”), но за сметка на това не разказват за нищо впечатляващо. А пък все ми се струва, че по-скоро би трябвало да е обратното. Изключение правят коментарите на колумнистите, от които бях чувал само за градинко. Те слава богу не са се напъвали да пишат за някаква измислена тема / продукт whatever и са им по-откровени нещата, без превземки.
И докато съм на вълна лайфстайл списания – защо е толкова популярно да ми говорят на ти? Все едно съм на лафче с разказвача… Защо въобще е необходимо да се влиза в “диалог” с читателя. Разкажи си каквото ти е на сърце и не се вълнувай толкова кой ще те чете.
Браво на списанието за оформлението и графичното съдържание. Ако можеха и съдържанието да си направят примерно в стил Amica (което е супер яко за четене) щеше да е супер.
Дай боже повече такива неща в България.
Новата функционалност във Flickr – за качване на кратки видео клипове (a.k.a. “по-дълги снимки”) е според мен доказателство на тезата ми, че фотографията ще отмре като популярен начин за пазене на спомени.
Видеото предава толкова повече един момент. Най-вече защото успява много по-добре да възпроизведе контекста, в който снимаш – като звукова картина и развитие във времето. А за повечето любителски фотографии точно това е важното.
Освен това поради все по-вездесъщата дигитализация неща като албумите или снимките върху хладилника стават все по-рядко срещани. Аз например имам хиляди снимки в компютъра си и едва стотина разпечатани върху хартия. За последен път съм отпечатвал снимки преди години.
Не казвам, че фотографията ще отмре като изкуство. Напротив – точно там ще се развива занапред. Но като мейнстрийм продукт дните и са преброени.
И каква по-добра самоирония можете да откриете от факта, че първото видео което публикувах във Flickr е от момента, в който вчера разгръщах страниците на първото печатно списание, в което излиза моя статия.
Преди малко прочетох един пост, в който се обяснява какво не е наред с блогърите в България.
Личното ми усещане за нещата е, че сайтът направен от Икономедия – blogosfera.dnevnik.bg - оказва по-скоро негативно влияние върху развитието на българските блогове. Защото:
Ако бях на мястото на в-к Дневник, щях да спра blogosfera.dnevnik.bg. Още повече, че ми се струва неморално една частна медия да се възползва от безплатното съдържание в блоговете като показва банери и генерира трафик.
В петък следобяд набързо решихме да откочим до Солун.
След работа яхнахме бавареца и за няколко часа се оказахме в Мелник. Иглеждаше абсолютно пуст въпреки, че имаше доста коли паркирали тук и там, но без никакви хора и отворени механи. Спахме в едно хотелче, което изглеждаше съвсем празно, но собствениците незнайно защо бяха силно притеснени, че няма къде да ни сложат за повече от една вечер. Странно.
На сутринта закусихме и тръгнахме. В 12 на обяд вече бяхме в някакво зловещо задръстване в Солун. За около половин или един час успяхме да намерим паркинг. Или по-скоро – като хиляди други — паркирахме селски из алеите на някакъв парк близо до крайбрежната алея и Бялата кула. (От тая алея е и снимката горе.)
Някаква лудница беше. Сигурно щото времето беше доста приятно – слънчево и топло (около 12 градуса). Сигурно и щото беше събота. Всичките кафенета по крайбрежната улица бяха пълни до дупка. Доста българска реч се чуваше.
Пък ние се помотахме, помотахме из града и тръгнахме към Ikea. Малко се повъртяхме из крайните квартали докато намерим магазина, но все пак успяхме.
В магазина още повече народ и още повече българи.
Нищо съществено не можахме да се навием да си купим, щото яките мебели нямаше да ни се връзват с не толкова стилните партакеши вкъщи. Но май италианската Ikea във Флоренция по-приятна беше. Или по-малко народ имаше просто.
Както и да е. Оттам яко газ към София. За 4 часа успяхме да минем пътя. Между другото пътчето беше много приятно. Нощем, с малко коли и аз май се научих да изпреварвам. Идеално.
Сега почваме организация за Лисабон през май. Оффф.
И тъй се оказахме на караулката на изхода на София за към Пловдив. Най-близкият автосалон беше този на Пежо. Ние обаче го подминахме без дори да намалим.
Що?
Ами защото Сирма категорично отказа дори и да разглежда Пежо, понеже от колегите си се беше наслушала за най-невероятни повреди в чисто нови автомобили. Не че е невъзможно да ти се откачи вратата на Пежото, но пък и какво ти говори това за качеството на сглобката?
Аз също съм слушал подобни истории пък и толкова ме дразни дизайна на Пежо, че не можах да споря прекалено дълго. Ето защо решихме, че не си заслужава дори да търсим начин да обръщаме на Цариградско и смело проължихме напред – към шоурума на Авто Италия, сиреч Фиат.
Въпреки пищенето на Сирма, че човек видиш ли не може да си купи Фиат, защото ще му се смеят хората, аз не можех просто да отхвърля още една марка от списъка заради подобна причина. Освен това много хора в България не знаят въобще какво представляват новите Фиатове, за да имат адекватно мнение. Докато ние имахме възможността да им се полюбуваме по време на ваканцията в Сардиния миналата година.
А колите са си супер. Поне на външен вид. А за пристрастен към добрия дизайн идиот като мене това хич не е маловажно.
В салона бяха изложени всички модели – от Панда, през Пунто и Браво до Крома. Щом видях Браво-то се залепих за него. За външния вид няма да говоря защото всеки си има мнение – на мен лично ми допада адски много и в сравнение с всички конкуренти от тоя клас го забождам на първо място без колебание. Същото важи между другото и за Гранде Пунто. Много спортен дух и класически италиански дизайн.
Като споменах спортен дух, трябва да отбележа и странния набор от двигатели за Браво. Всичките са с обем 1.4 литра (има само един дизел 1.9), но както ми обясни дилърът има разлика в конете. Номерът е, че в Европа се плащат данъци и такси не за конска сила (както е в България), а на база обема на двигателя. И затова някои производители вече правят по-малки двигатели и изтискават повече конски сили като сложат по едно турбо тук и някои и друг компресор там.
Бравата в салона беше бензинов двигател със 120 конски сили и някакво стандартно ниво на оборудване. За цената от 32 хиляди на експоната (има и по-евтини и по-скъпи варианти) си влизаше всичко, от което има нужда човек. И най-впечатляващото – липсва дори и намек за грозната, но вездесъща пластмаса.
Таблото, човек, е направено да изглежда като все едно е от карбон, което в спортните автомобили принципно правят, за да олекотяват възможно най-много всеки детайл. В централната конзола си има лъскаво радио, а скоростомерът и оборотомерът са идеално оформени и с хромирани пръстени отстрани. Тапицерията и въобще салонът изглеждат елегантно в черно.
Въпреки, че колата е много яка за шофьора, отзад положението не е точно каквото бихме искали. Не че не съм се събрал или ми е било неудобно, но не е и като да има свободно място. А пък багажникът изглежда малък и трудно достъпен. Но заради якия вид на задницата съм готов да преглътна този дефект.
Чак не ми се излизаше от Браво, но какво да правиш – трябваше да сме обективни и да използваме максимално времето и възможността да разгледаме и други модели.
В Панда не можах да влезна, честно.
В Гранде Пунто успях, но пък на колата и попречи това, че само минута преди това съм бил в Браво и съответно нямаше как да блесне с недодялания си, светло сив, оскъден и като цяло претрупан интериор. Пък и сега беше моментът да проверя за тия ръбове по централната конзола, за които Венера разправяше при тяхното Пунто. И наистина – като седнеш на мястото до шофьора коляното ти се забива в барчето, където са радиото и климатика. Самото барче не стига до пода ами малко виси във въздуха и свършва точно там където ти идва да си сложиш крака. Много тъпо.
Абе въобще – нито качество, нито обем. За сметка на това ниска цена.
Абсолютно същото се отнася до седана Линеа, който отвън изглежда доста приятно. Ама все пак няма да седиш да го гледаш на паркинга пред вас ами и ще го покарваш от време на време.
Когато тръгнахме да си ходим нещо се заприказвахме с дилъра. Оказа се пич чичката. Предишната вечер бяха празнували пускането на българската версия на сайта за Фиат 500 и се оплакваше, че не му е много добре, но за сметка на това разправи за 500. Как вече имали над 30-40 поръчки, а дори не са му пуснали официално цените. Как от автокъща се продава с 10 000 лева над цената от тях просто, защото е дефицитна стока. И доста други неща. Но…
Enough Fiat. Lets Ford.
Преди около месец се бях вманиачил на тема Форд Фокус. Из София точно се беше появил един оранжев Фокус СТ (спортната версия) и направо ми бяха останали очите и лигите по него. Освен това англичаните – от сорта на напълно изперкалия Джеръми Кларксън от Top Gear – много го хвалят.
И така докато един ден не отидох до Мото Пфое в Младост и не го разгледах. Разочароах се. С една дума – пластмаса.
Сега бяхме със Сирма и тя много искаше да разгледа Фордовете.
То пък имаше какво да се разглежда – Фиеста, Фокус седна, хечбек и комби, C-Max, Фюжън…
Фокусът е идеална кола, честно казано. И като габарити, и като цена, и като двигатели. Понеже обаче е по-стар модел (поне него продават сега в България; новият сигурно скоро ще пристигне) оборудването не е много богато и адекватно. В смисъл, че трябва доста да доплатиш ако искаш CD плеър с MP3 и някакви подобни неща. Което е малко куцо.
Дълбоко се впечатлихме от намалението за един от изложените модели – Фокус Хечбек, за който от обявената цена 32 хиляди дилърът искаше само 25. Доста солидно намаление. Само дето не го разпитахме дали важи само за автомобили на склад и ако си поръчаш и съвсем малко по-различно оборудване ще трябва да чакаш 3 месеца и да си платиш като поп стандартната цена. А не го разпитахме понеже беше чичка с вид на овехтял комсомолец с костюмче, а и в салона беше като на пазара – яко хора, деца, шум.
Силно ни беше писнало да обикаляме вече. За половин ден изръшкахме цяла София и вече силите, нервите и интереса ни бяха на ръба.
Слава богу в този момент оставаше само Хюндай в Дървеница.
И слава богу там нямаше какво толкова да се гледа. i30 за 40 хиляди лева!? Не, благодаря. Дори не изглежда по-добър от Киа Сийд. Та набързо се евакуирахме и заседнахме във Варщайнера на Гурко за рекапитулация.
Явно е, че парите няма да ни стигнат за нормална кола. Или ако ни стигнат, ще е със зор и то за нещо, което не е точно върха на сладоледа. Все ще има параметър, по който да направим компромис.
Все още не сме взели крайното решение. Въпросите за които нямаме отговор са доста. Дали да си продаваме колата? Дали да си купим нова като я продадем или пък вместо това да си останем без кола и да спестим маса пари и време? Дали няма да е по-добре да си вземем една по-лъскавка, но втора ръка? Ко да праим?
Ше го мислим.
А аз се облизвам за некое църно BMW-це или Фиатче. Еех.
You are currently browsing the archives for the Основното category.
Още от моите музикални дневници
(cc) 2002 - 2012 Георги Варзоновцев. Creative Commons лиценз.
