Lazy Bastard's Blog

Днес longanlon се възмущава от хората, които се възмущават от поведението на учениците. Един от доводите му е, че новото поколение винаги е по-зле от старото и няма смисъл старите да се пеняваят, защото и те на младини са били същите.

Според мен обаче това, което се случва с младите днес е безпрецедентно. Защото средата, в която живеят днес е радикално по-различна от когато и да било в човешката история.

От десетина години хората могат да комуникират много по-лесно. Имат си мобилни телефони, интернетм социални мрежи. Много по-бързо можеш да научиш нещо ново, да обменяш информация.

Сега децата могат да гледат видео порно или гаври с учители в безброй сайтове, докато моето поколение можеше да получи такава информация само от ръка на ръка. И това е много по-бавно. Преди, за да стигне такава история от училище в единия край на града до друго в другия, историята трябва да е била много интересна и деца то двете училища реално да са се познавали и да са се видяли на живо, за да си я разкажат.

И макар тая постоянна и глабална свързаност между хората очевидно да има ценни страни, съвсем не съм сигурен, че родителите днес могат да се справят със ситуацията. Просто на нито едни родители преди това не се е налагало да правят такова нещо. Няма натрупан опит.

А за България случващото се е още по-фатално, защото по традиция нямаме никакви традиции (културни, политически), които да служат като отправна точка в търсенето на решението. В този смисъл да се присмиваме на попа, който каза, че концертът на Мадона е предизвикал божия гняв е не дотолкова обосновано. Защото като прескочим първичното съмнение “Бог?! Гняв?!” не можем да не признаем, че тотално неадекватното поведение на едно общество не може да не породи катастрофи от всякакъв характер – били те гибелта на 15 души в Охрид или провалът на образователната система.

“Животът е като кутия с шоколадови бомбони. Никога не знаеш какво ще ти се падне”.

Форест Гъмп го казва. Аз затова си взех няколко кутии и за всеки случай си направих торта, та да има какво да ми се пада :)

Нали за това са рождените ден в крайна сметка.

В размисъл над въпроса дали един много млад човек може и да е много умен или може само да се прави на такъв, се чудя следното:

• Достатъчно ли е само да имаш много опит, който да те направи мъдър или трябва все пак да е минало достатъчно време, за да осмислиш, да се дистанцираш от този опит и да откриеш истинския смисъл?
• Доколко чисто физиологични фактори могат да окажат влияние върху възприятията и да изкривят опита?Когато едвам излизаш от тийнерджърлъка разните хормони все още те тресат. А пък като поодъртееш малко почваш да не виждаш, чуваш, помниш.

Всъщност колебанието на прага на поредния рожден ден е дали повече ми харесва състоянието “млад” или пък процеса “одъртяване”. Завист или вдъхновение.

Тоя туит ми напомни за случката с една приятелка, която ни беше на гости за няколко дни. Тя трябваше да отиде до паспортното на район Витоша.

Представям си какво си е помислила операторката, когато Ники си поръча такси от Спътник 16 (нас) до Слънце 2 (общината).

След дългогодишните гаври на печатните медии с “Източник: Интернет”, един новинарски сайт отвръща на удара.

Днес цяла сутрин чета the onion и след това попаднах на 24 часа. Приликите са смущаващи.

Айде честито. Имаме си и мутра премиер.

Синята коалиция с точно два пъти по-малко гласове от миналите избори.

Националистите с два пъти повече гласове.

Каква е тая всеобща радост?!

Хората, които си мислят, че с едното гласуване ще променят следващите 4 години, доста ми глупеят. Наистина ли вярвате, че като се разходите до кварталното училище за 5 минути и сте си свършили работата?

1. добър дизайн във всичките му проявления – графичен, индустрален, видео клипове, сайтове
2. наличие на диня – по принцип обичам да хапвам сладко, но лятото го чакам с нетърпение именно заради този плод
3. да радвам друг
4. моментът преди да тръгнеш на дълъг път
5. в тая връзка дълъг път с кола
6. неделя вечер вкъщи

10x j.

Благодарен съм на чудото Youtube, че ме запозна с човека Louis CK. И специално с това, което казва в шоуто на Конън О’Браян:

Макар в интернета да има много статии с информация какво да купиш преди да се роди бебето – всичките му там дрешки, парцалки, шишенца и дрънкулки – не прочетох едно смислено предупреждение за някои доста доста по-важни проблеми, които не могат да бъдат решени с едно ходене до магазина.

Ето защо реших да напиша какво ми се щеше да съм съм знаел преди два месеца, когато се роди Ида (да не кажа и 2 + 9 месеца ;) с надеждата, че някой бъдещ родител ще успее да се подготви по-добре за предизвикателството, което го чака. Хубавото е, че информация има. Но човек като не знае и не се сеща да търси.

Недоспиването

Когато имаш бебе не успяваш да се наспиш. През нощта детето трябва да яде. Освен това се буди само и мрънка. Т.е. трябва да му приготвяш храна, да го успокояваш и приспиваш. Типичния режим е на 3 часа. Т.е. примерно трябва да станеш в 12 вечерта след това в 3 през нощта и след това в 6 сутринта. Като това не означава да се събдиш, да се обърнеш на другата страна и да заспиш, а да си буден по около час и да правиш разни доста странни неща. И това е голям проблем.

Когато човек не се наспива, не си почива. Съответно не може да върши нормално всички ония неща, които е свикнал да върши преди. По-лошото е, че и за детето не е добре да не спи, защото предизвиква всякакви проблеми – нервни са, не растат, не поумняват и т.н.

Какво да правим в такъв случай?

Освен да се подготвят психически, родителите могат да обмислят тактики за справяне с положението. Важното е да имаш план преди да ти се случи, защото след това може да не успееш да мислиш трезво и да измислиш какво да правиш. Добри идеи са:

• Разделението на труда или редуването в дежурството около детето, т.е. единия будува, другия спи.
• Използването на допълнителни ресурси – баби, всякакви видове роднини или специално трениран персонал. Тука е много важно да си осигурите помощ не само за първите няколко седмици, но и в близко бъдеще да знаете на кой можете да разчитате. Търсенето на помощ може да е много трудно след раждането.
• Да учиш детето да спи правилно – една приятелка ни прати цяла книга по въпроса “Healthy sleep habits, happy child”. Това е защото децата май не им е вроден навика да заспиват и по-скоро е нещо, което научават с времето. Родителите трябва да знаят как да приучат децата да спят преди да са станали раздразнителни.
• Препаратите против колики – май по-ефективните са чужбински – Infacol, който ползвахме ние се продава в Англия и Гърция и най-евтино излиза да се поръча предварително през ebay.

Бъдещите родители трябва да знаят, че има деца, които много плачат. В смисъл – почват някъде рано вечерта и продължават по цяла нощ. Това е пълен ужас и може би най-трудното нещо, което ще им се наложи да преборят през живота си. В смисъл, че ако прекараш в безсъние примерно две години по време на разцвета на силите си, смятай…

И най-странното е, че докато сам не станеш родител, никой не ти обяснява тия неща. Все едно е някаква тайна, която всички родители пазят и споделят само за веселите моменти, оставяйки впечатление, че отглеждането на дете е безкраен празник.

Както личи по заглавието, смятам да пиша и за други важни неща, за които не се бях сещал преди да проимам дете.

btw ако някой се сеща за други съвети, които ще помогнат на хората да си представят с какво се захващат и как да се подготвят – да пише.

Дори и само, за да видиш физиономията на министъра на държавната администрация, когато депутат цитира по национална телевизия следното ти изказване:

zdravenportal.bg е поредната свинщина на правителството. 1,2 млн. лева на вятъра. Как може толкова зле да го направят тоя сайт?!

http://twitter.com/georgivar/status/1279419726

hint: когато гледаш видеото в сайта на btv превърти до 8:25 (часовника горе вдясно на екрана).

Благодарение на Райна Маркова попаднах на сайта за юбилиея на Нетинфо. Там тя е разглеждала отговорите на някакви въпроси за бъдещето на интернета, но на мен по-любопитни ми бяха видеата от т.нар. “Семинар на бъдещето”.

В тоя семинар участваха децата от предаването “Това го знае всяко хлапе” и  водещият им задаваше въпроси за Интернет. Доста ми беше любопитно да чуя отговорите им понеже децата днес са доста по-различни от децата, които бяхаме ние (вж. постовете Деца от бъдещето и Деца от бъдещето 2).  

Всъщност излъгах. Няма никаква разлика между поколенията. Просто изразните средства са други.

Днес вместо да излезнеш пред блока, за да се видиш с приятелчетата и да си играете, просто отваряш един скайп и един браузър и правиш същото – чат, игрички в kefche.com, смешки във vbox7.

Между другото се споменава и една интересна статистика. 100% от децата между 6 и 14 години ползват интернет. Яко, а?

Противно на все по-многобройната мрънкаща тълпа от хора,  които не харесват коледните песни и ги обиждат, аз съм си пуснал коледното радио на last.fm и озвучавам цялата къща.

В интерес на истина преди години и на мен ми беше писнало от звънчета и хоу-хоу-хоу-кане. Но една вечер попаднах на едно предаване по радио “Хоризонт”, в което пускаха избрани коледни изпълнения на всякакви музикални изпълнители. Водещите бяха Тома Спространов и някаква лелка, но обясняваха увлекателно за всяка песен и изпълнителя и. Имаше блус, джаз, рок, поп – всякакви стилове. 

Оттогава в съзнанието ми коледната музика е специален жанр, който в това време на годината може да създаде невероятно настроение.

Хайде приятно прекарване на всички и много подаръци :)

christmas@last.fm

Както баба ми добре отбеляза наскоро – не е проблемът, че са от село хората. Проблемът е, че съвсем не знаят как да се държат в градска среда.

Абсолютно ненормално е да те заговарят все едно си комшията от отсрещната къща. В магазина, в автобуса, ресторанта – където и да е в обществото по-често ще те заговорят директно на “ти” или направо ще подвикнат като на добитъка – “Еее”, “Чшш”, “Уее”…

И хиляди други неща, разбира се.

Попаднах на следното колкото забавно, толкова и все пак адекватно видео за ситуацията след изборите в САЩ.

Цитат от новина за ефекта от полицейските проверки в Дупница:

“Присъствието на жандармерията, оказа се, отдръпнало и инвеститори от Дупница. Пред провал е договор за изграждане на производствено предприятие в града за около 300 млн- лв., казаха от общинското ръководство. ”

Държавна институция казва, че законноста пречи!?

Да пускат армията там и да ги разпердушинват тия братя, групировки и всякакви други свине. И не само там.

Колко хубаво щеше да е за София, ако имаше просто кмет.

А не кмет полумаймуна, полу-неформален-лидер-на-партия.

Тази година наградите БГсайт имаха по-различен формат. Пак имаше категории и сайтове се записваха за участие в тях. Но оценките не идваха от жури и публика, а само от публика. Журито имаше за задача да награди сайтове, които може и да не са регистрирани за участие в конкурса, но са допринесли значително за обществени каузи и са променили България (и българския интернет в частност) към по-добро.

Миналата седмица журито (в което с удоволствие участвах и аз) се събра и след няколкочасова дискусия реши да даде следните 6 награди:

Доц. Нели Огнянова – чрез своя блог г-жа Огнянова информира обществеността и стимулира дискусията за правното регулиране в Интернет. Това е изключително важно в момента, в който нещата все още не са трайно установени и всяка груба и непремерена намеса (било то от страна на държавните институции, бизнеса и дори престъпността) би била в сериозен ущърб интересите на обществото.

TopBlogLog – уникална българска услуга за следене на най-интересното в българската блогосфера. Помага да се филтрира все по-обемното българско съдържание в уеб, помагайки да се насочи интерес към ценните и интересни ресурси и по този начин спомага за развитието на българския уеб. Да не говорим, че е еднолична инициатива на български програмист. Какво по-бгсайт от това? :)

Инвестор БГ – първата българска уеб група от сайтове. Първата група, която се финансира чрез емитиране на акции. Наградата е по-скоро за добрия пример как от уеб могат да се изкарват пари и едновременно с това да се предоставят качествени услуги на българските потребители.

Гемиус – една от независимите платформи за измерване на онлайн аудиторията на българските сайтове. По-думите на колегите от рекламния бизнес това е допринесло за голям напредък в доверието на рекламодателите в потенциала на интернет рекламата, а това ще допринесе за успешното развитие на онлайн бизнеса в България. Стискам палци.

Икономедия – медийна група, която реши да инвестира сериозно в Интернет представянето си. Първата българска традиционна медия, която възприе Интернет насериозно и успя да реализира уеб проекти, които реално оказаха влияние върху развитието не само на интернет бранша, но и на цялото общество (напр. проектът блогосфера в дневник, спомогна за по-широката гласност на еко протестите от изминалата година-две).

Потребителят – както през 2004 списание Time обяви за личност на годината обикновения човек, така и БГсайт реши да отдаде почит на най-важното за интернет – хората, които го ползват. Наградата е израз на специалното послание – най-важното са хората и никой създател на уеб сайтове не трябва да го забравя.

Аз съм доволен от резултата. Дори ми се струва, че заради тази си част се получи едно от най-смислените издания на конкурса.

Дано и догодина Жюстин и компания се справят поне толкова добре :)

Периодично (направо ежедневно) някой надава вой за свинския манталитет на българина и тоталното беззаконие, настъпило след адикацията на държавната администрация от задълженията и.

Точно в момента гледам репортаж за паркирането в София. Паркирали колите по тротарите и пречели на пешеходците.

Верно е. Паркират. Пречат.

Но пък противодействията на общината ми се струват недостатъчни, глупави и неефективни. Слагат колчета по тротоарите.

Така направиха например на улицата до офиса. Какво последва? Хората започнаха да паркират на улицата. От двете страни макар, че е забранено и очевидно няма достатъчно място. Последваха задръствания, нерви и мизерия за всеки, който се опита да мине оттам с кола.

Друго ми прави впечатление обаче. Не знам защо, но улиците в други държави – говоря за Италия, Испания и Португалия, където съм бил по-наскоро и съм се заглеждал – са някак по-различни. Не са по-широки, а дори напротив – по-тесни. Но пътното платно, не е по-свито, а точно обратното. Разбира се за сметка на тротарите. И това не е проблем. Разбира се – измислили са го хората.

Типичен лисабонски тротоар

Мисълта ми е, че софийските улици са доста странни. Повечето са примерно по 10 метра широки. От всяка страна имат примерно по 2 или повече метра тротоар. Т.е. почти половината от ширината. А пък по повечето от тях няма кой знае какъв пешеходен трафик. За сметка на това коли колкото искаш – и минаващи и паркиращи.

Според мен е напълно достатъчно на повечето улици тротоарите да се орежат до минималното необходимо за преминаване на всичките му там майки с деца, пенсионери, хора с увреждания и т.н. На кой му трябват два тротоара като и един нормален върши работа? Така ще се освободи място за законно паркиране и по-лесно преминаване с кола.

Та историята с колчетата ми се струва умряла работа. Трябва и малко мисъл.