Lazy Bastard’s Blog

Парите няма как да секнат. 500 милиона като не дойдат от ЕС, ще дойдат от бюджета. Вий не се притеснявайте. Продължавайте да се правите, че строите пътища. Те и фермерите ще си вземат парите от държавата като я осъдят. И въобще - какъв е тоя шум? Каква е тая медийна истерия? Ай на моренце, на кафенце.

Awesome, dude!

Всеки път, когато някой недоволства от това че maps.google.com нямало София и България се учудвам, че не знае за алтернативите.

maps.yahoo.com има подробна карта на София с дори и малки улички, и посоката на движение. Дори може да се търси, само дето трябва да въвеждаш имената на латиница и то точно както са изписани в картата. Но това не пречи да покажеш точен адрес.

Интерфейсът на яховските карти също е по-приятен.

Ползвайте смело.

Вчера вечрта към 11 самолетът ни кацна на лъскавото летище София. И след това за около половин час се усетих къде се намирам. Ето защо:

1. На паспортния контрол една леличка се разкрещя на хората пред нея, защото много се бавят!? Доста странно ми се видя да крещиш така на непознати.
2. Пред летището бакшишите се караха и не искаха да качват хора, които са на по-близко.
3. Докато се возехме в таксито попаднахме в задръстване (близо полунощ) на Руски пред Червило. Едри мъже в черни дрехи се движеха на групички около паркирали по цялата улица лимузини с поглед “Вчера ме пуснаха от затвора и много ми липсва.” Колите по булеварда едвам преминават.
4. Колата ми я няма пред нас. (После се оказа, че са я вдигнали, защото са преасфалтирали улицата. Само дето ремонтът уж трябваше да е по празниците – на 29-ти 30-ти, — а не седмица по-късно в работен ден. Та хайде честито завръщане с едни 127 лева глоба и паркинг.
5. Нямам кабелна. Едни алпинисти, които по цял ден ни висят пред прозорците и се правят, че чистят фасадата на сградата са решили, че кабелите, които пък едни други красавци преди това хитроумно прокараха отвън, са излишни и не изпълняват някаква смислена функция и просто са ги махнали.

Бахти.

Малко съм като бабите пред блока дето по цял ден висят отпред и гледат какво става, ама пък то какво друго му остава на човек.

И си седя на прозореца, и гледам празната улица пред нас. Празна ‘щото уж ще я ремонтират.

Ремонтът засега се състои в изкъртване на плочките на тротоара. 

Пред мутренския ресторант са паркирани две S класи и един Туарег. И две трошки на обслужващия персонал.

Колите на хората от блока са на платен паркинг някъде на майната си. ‘Щото в целия квартал е забранено влизането на коли и на всеки вход стои катаджия и пъди нарушителите.

Минава патрулка. Ушевите оглеждат паркиралите коли, обръщат и си заминават.

За същото нарушение - влизане в улица, забранена за движение и в двете посоки, на мен са ми искали няколко стотин лева и десетки точки глоба.

Е да ви еба и мутренската държава.

Мижави полицаи.

И съм сигурен, че на работниците, които и сега копаят и оправят улицата (и се чудят откъде да заобиколят мерцедесите) няма да платят извънредни за труда, който е трябвало да бъде положен отдавна.

Всъщност същите “правила” важат не само за работата, но и за всичко останало.

1. Върши по едно нещо наведнъж или Не носи две дини под една мишница
2. Разбери проблема (за да знаеш какво трябва да разрешиш)
3. Научи се да слушаш (най-вече жена си)
4. Научи се да задаваш въпроси (особено когато става въпрос за пари)
5. Различавай смисленото от безсмисленото
6. Приеми, че промяната е неизбежна
7. Признайвай си грешките
8. Говори просто
9. Бъди спокоен
10. Усмихвай се

Новата функционалност във Flickr - за качване на кратки видео клипове (a.k.a. “по-дълги снимки”) е според мен доказателство на тезата ми, че фотографията ще отмре като популярен начин за пазене на спомени.

Видеото предава толкова повече един момент. Най-вече защото успява много по-добре да възпроизведе контекста, в който снимаш - като звукова картина и развитие във времето. А за повечето любителски фотографии точно това е важното.

Освен това поради все по-вездесъщата дигитализация неща като албумите или снимките върху хладилника стават все по-рядко срещани. Аз например имам хиляди снимки в компютъра си и едва стотина разпечатани върху хартия. За последен път съм отпечатвал снимки преди години.

Не казвам, че фотографията ще отмре като изкуство. Напротив - точно там ще се развива занапред. Но като мейнстрийм продукт дните и са преброени.

И каква по-добра самоирония можете да откриете от факта, че първото видео което публикувах във Flickr е от момента, в който вчера разгръщах страниците на първото печатно списание, в което излиза моя статия.

Преди малко прочетох един пост, в който се обяснява какво не е наред с блогърите в България.

Личното ми усещане за нещата е, че сайтът направен от Икономедия - blogosfera.dnevnik.bg - оказва по-скоро негативно влияние върху развитието на българските блогове. Защото:

• Създава лъжливо чуство за изчерпателност - който блог е в блогосферата, той си заслужава да бъде четен. Другите не са интересни. А това не е вярно.
• Създава погрешна мотивация за писане - струва ми се, че много блогове в блогосферата биват обновявани често с единствената цел съответния пост да се покаже в blogosfera.dnevnik.bg. Което не е добър повод да пишеш по принцип.
• Намалява значението на това какви са личните интереси на всеки читател като му представя една разнородна смес от писания. За мен една от най-полезните и весели части от блогосферата е това, че намирам хора със сходни на моите интереси и от тях научавам нови неща или откривам нови сайтове. Затова са понякога са толкова ценни т.нар. blogroll-ове в блоговете - списък със сайтове, на който се кефи съответния блогър. А щом се кефи той, а ти се кефиш на него, значи и тия връзки може да са ти полезни. blogosfera.dnevnik.bg в голяма степен унищожава връзките между блоговете, защото те рядко се показват в самите постове.
• Не ми е ясен принципа, по който се определя кой блог да влезе в списъка - нормалните планети (блог агрегатори) обединават на едно място постовете на блогове, които пишат по една тема - линукс, политика,  женски проблеми. blogosfera.dnevnik.bg обединява всякакви блогове и смисълът от съществуването на сайта не е очевиден.
• Спомага за разпространението на спам - верижните писма, които лично аз ненавиждам получават висока трибуна и се разпространяват мълниеносно.

Ако бях на мястото на в-к Дневник, щях да спра blogosfera.dnevnik.bg. Още повече, че ми се струва неморално една частна медия да се възползва от безплатното съдържание в блоговете като показва банери и генерира трафик.

В петък следобяд набързо решихме да откочим до Солун.

След работа яхнахме бавареца и за няколко часа се оказахме в Мелник. Иглеждаше абсолютно пуст въпреки, че имаше доста коли паркирали тук и там, но без никакви хора и отворени механи. Спахме в едно хотелче, което изглеждаше съвсем празно, но собствениците незнайно защо бяха силно притеснени, че няма къде да ни сложат за повече от една вечер. Странно.

На сутринта закусихме и тръгнахме. В 12 на обяд вече бяхме в някакво зловещо задръстване в Солун. За около половин или един час успяхме да намерим паркинг. Или по-скоро – като хиляди други — паркирахме селски  из алеите на някакъв парк близо до крайбрежната алея и Бялата кула. (От тая алея е и снимката горе.)

Някаква лудница беше. Сигурно щото времето беше доста приятно - слънчево и топло (около 12 градуса). Сигурно и щото беше събота. Всичките кафенета по крайбрежната улица бяха пълни до дупка. Доста българска реч се чуваше.

Пък ние се помотахме, помотахме из града и тръгнахме към Ikea. Малко се повъртяхме из крайните квартали докато намерим магазина, но все пак успяхме.

В магазина още повече народ и още повече българи.

Нищо съществено не можахме да се навием да си купим, щото яките мебели нямаше да ни се връзват с не толкова стилните партакеши вкъщи. Но май италианската Ikea във Флоренция по-приятна беше. Или по-малко народ имаше просто.

Както и да е. Оттам яко газ към София. За 4 часа успяхме да минем пътя. Между другото пътчето беше много приятно. Нощем, с малко коли и аз май се научих да изпреварвам. Идеално.

Сега почваме организация за Лисабон през май. Оффф.