В търсене на по-добро

Като работник в индустрия, чийто основен принцип е да бълваш нови неща, колкото се може по-често и колкото се може по-рано, трябва да търся вдъхновение и поуки непрекъснато. Или поне да се правя, че правя точно това. (Оп, повторенийце. Явно ми става навик да зациклям върху някоя дума. След малко се почва с „чудесен”).

А когато съм се натъквал на разни интервюта и статии за определени хора – преди всичко дизайнери, артисти и подобна паплач, - повечето от тях споменават, че се вдъхновяват от неща, които са тотално извън професионално им полезрение. Едни от пичовете, всъщност пича и пичката, на които безрезервно се възхищавам – Florian Schmidt и Alexandra Jugovic от Hi-ReS, които правят едни от най-яките сайтове ever – казват, че въобще не гледат други сайтове. В смисъл, че съзнателно избягват да гледат други сайтове, за да не се влияят и да продължават да създават толкова оригинални неща.

Допреди време си казвах – „Ами да, правилно. Евала на хората как са се сетили от къде да си зареждат творческите батерийки.” Обаче продължавах да си гледам сайтове и софтуери, и да интерпретирам това, което съм видял в собствената си работа. Но започва да ми втръсва. Така или иначе виждаш как всичко се повтаря по един или друг повод.

И тогава идва момента, в който започваш да обръщаш поглед встрани. И наистина ти правят впечатление уж несвързани неща. Неща, които стават част единствено от общата ти култура и не са задължителни, за да си по-добър в онова, в което искаш да си по-добър.

И докато пиша тия редове са замислям именно за общата култура. Или как количествените натрупвания водят до качествени изменения, както много правилно заяви другаря Маркс преди няколкостотин години.

Тук е мястото на моята любима анти-американщина да вземе връх, за да направя следното очевидно за някои наблюдение: като тесни специалисти в определени неща, на американците като цяло им липсва именно онова това полезно качество – да притежаваш широка обща култура. И по тоя повод продължават да ме дразнят като всеки ден излиза някой от тях и потресено съобщава най-последното си прозрение относно света, вселената или нещо друго. И другите около него са – „Ах!”. При положение, че същото нещо други хора са се сетили по друг повод доста преди това.

И понеже ми писна да пиша и се разсеях с резултата на един google search, спирам преди да успея да артикулирам нещо смислено.

P.S. Сега се сетих защо тръгнах да пиша всичко това - просто ми писна да търся вдъхновение в рамките на типичните ми интереси. Всъщност човек намира нови идеи и във всичко останало, като ефектът е приблизително същият или дори по-добър.

P.P.S. А американщина = тъпотия и ограниченост.

Oct 6, 2005