Блогът на Каладан

След вчерашния пост за vintage снимките на симпатични и дори повече от симпатични американски разбойници, не мога да не продължа нататък като се изненадам от факта, че Владо има собствен блог. При това пълен с типичните за Линукс блоговете дълги по половин час четене постове.

Както всеки път, когато се сетя за свободната култура, така и сега се срамувам от глупавия абзац, който седи в долния ляв ъгъл на всяка страница от блога ми. Всички права запазени за автора и едновремено с това връзка към CC лиценз. Пффф...

Но мързелът ми все пак е с килограми повече от срама. I'm the lazy bastard, not the shy one, remember? Което обяснява защо неважният за сегашното повествувание пост с чуденията ми за природата на т.нар. свободна култура отлежава толкова отдавна в черновите.

Както и да е. Добавям още еднa RSS емисия (както Еленко е решил, че трябва да се казва. И защо не?) към четеца на емисии.

Jun 11, 2005