Красив

Днес се чувствам много красив. Не че съм плюс на скромността си, но понякога ставам сутрин, поглеждам се в огледалото и си казвам "Пич, страшен си!" :) Но не е често. За радост или за съжаление, не знам. (И това "не знам" ми влезе много масивно в речника от няколко дни.)

Друг път пък се случва така, че точно преди да излезна и се погледна в огледалото и изведнъж решавам, че просто не е възможно да изглеждам толкова зле, колкото образа, който ме гледа от стената. И се сдухвам. Пак за радост или за съжаление, не знам.

Най-често обаче въобще не обръщам внимание и след това се чудя защо хората по улиците ме гледат с онзи особен поглед :) Е, не съм стигал до положението, в което се е оказал баща ми, когато един ден отивайки на лекция, студентките му го изненадват с въпроса защо си е облякъл фланелката наопъки. Но несъмнено рано или късно и това ще стане.

Обаче е готино! Все пак се отразява на самочувствието в значителна степен, човек става един такъв позитивен и отворен към другите. Колко глупаво. Не съм говорил с други хора за това, но предполагам, че и при всички останали има такива моменти.

Както и да е - пожелавам на всички да се чувстват така колкото се може по-често и направо винаги :)

Sep 14, 2002 | TrackBack