Good Morning, Vietnam

Поредната вечер, която прекарвам в семейна среда. Не, че имам нещо против. Никак даже. Но, когато вечерите са прекалено много и семейната среда праекалено гъста, става някак си... как да кажа... като сироп за кашлица - хем ти е сладко, ама нещо не е наред, щом го пиеш. Както и да е.

Та в тази прекрасна есенна вечер гледах прекрасния американски филм "Добро утро, Виетнам". Не го бях гледал отдавна и затова бях позабравил колко ми беше любим на времето. Принципно харесвам доста американски филми посветени на Виетнам, може би защото това (войната) е един от малкото мотиви в тях, в основата на които седи истински проблем, а не изсмукани от пръстите лайна.

Настрана от присъствието на винаги-гениалния Робин Уйлямс и набиващият се в очите ми напоследък Форест Уйтъкър, самият филм хвърля малко по-различен поглед върху цялата тази кална и миришеща (първоначално написах 'щ' с 'шт' - проклето ICQ, извинете за отклонението в тази тъй лирична част) на напалм част от историята.

Всички знаем, че американците са тъпи. Просто са глупави. По-голямата част от тях. Но има нещо, което винаги ми се е струвало добра черта от характера - да си борбен - и те определено го притежават. Независимо дали става въпрос за нефта в Ирак или за недостатъчното количество майонеза в хот-дога, те могат и са решени да отстояват позицията и намеренията си. That's what makes world turn round.

Последното изречение беше на английски. И знаете ли какво? Ако английски говореха само скапаните островитяни, сега никой - освен още по-скапаните шотландци, разбира се - нямаше да си прави труда да го учи. Между другото във филма героят на Робин Уилямс преподава на виетнамците английски. И ги учи как да наругаят сервитьорката, когато ги залее с топла супа.

Като цяло отново се връщаме към изтъркания модел, според който шутът (веселия радио DJ) казва онова, което нормалните (вечно наумсените му шефове военни) не искат по никакъв начин да става известно. Отново си говорим за морала, за свободата на словото и други такива. Какво толкова впечатлително?

Такива неща ми харесват. Толкова са небългарски. България има спешна и неотложна голяма нужда от шутове със стрелящи усти.

Някой, който всяка сутрин по радиото да крещи:

"ДОООБРОООО УТРО, БЪЛГАРИЯ!"

Nov 2, 2002 | TrackBack