« Какво става? | Main | Неделен »

Диалекти

Когато двама души не могат да си кажат нищо смислено често се случва да започнат разговор за международното положение. "Тоа Буш ако го фанем, че му скинем тиквата празна!", казва единият. "Не е виновен човечеца, батка, Садам си проси да му го набомбандират у бомбандировача." - вика му другият.

С горното исках да кажа не, че гледам много телевизия, че ме вълнува толкова много международното положение или че дори нямам какво да си кажа с определни хора, а че съм започнал да говоря на ужасен хамалски диалект, което заплашва да се превърне в сериозен проблем в близко бъдеще.

Предполагам, че просто мозъкът ми така реагира на натоварването от писането на толкова добре-звучащи-лайна (ето за какво говоря :) ужасно е), от воденето на всичките тези приятни разговори с неприятни, но важни хора и т.н. На всеки му избива отнякъде, нали?

Хубавото в случая е, че в повечето случаи при такъв начин на изразяване при онлайн комуникация се спестява доста писане без да се жертва много от смисъла. Хубаво е, че понякога при разговор на живо с непознати или слабо познати хора, те спират де се притесняват и смущават толкова, виждайки, че човекът отсреща не е някакъв извънземен, а съвсем нормален селянин от Младост :) Понякога.

Не знам дали е случайно, но съвсем наскоро четох една книжка за езика на тялото, в която имаше и специална част за скрития смисъл на думите, т.е. онова което казваме и онова, което всъщност имаме предвид. Както става ясно почти под всичко, което говорим, начина по който говорим и т.н., се крие някакъв смисъл (и преди знаех за това, разбира се, но сега вече имам и няколко ключа за разгадаването му). Най-хитрото в цялата работа е, че с малко практика и повече обмисляне можеш да усвоиш някои тактики за влияние върху събеседника единствено чрез онова, което говориш.

Ето например, от съвсем дребни думи като съюза "с" и предлога "на" можеш да добиеш съвсем различни резултати. Когато казваш, че говориш с някого, създаваш отношение на по-голяма близост. И обратното: "Ще ти кажа аз на тебе" или "казвах му аз на него" - създава моментално впечатление за дистанцираност, а в първия случай дори и за заплаха. Can I talk with you? Can I talk to you? Хех.

Тия от маркетинга направо ме скъсват...

Nov 18, 2002

Lazy Bastard

» Заговорът на ранобудните поспаланковци | Oct 18, 2005
» Комуникация | Oct 14, 2005
» В търсене на по-добро | Oct 6, 2005
» Струва си | Oct 4, 2005
» Тухли и бетон в главите | Oct 4, 2005

Groove Manifesto

» Естественият избор: използване на цветове от природата в дизайна на интерфейси | Статии > Цветове
» This is a magazine | Галерия > На фокус
» Ресурси | Галерия
» Ги Бурден | Личности