Неделен

Вече втора поредна неделя усъвършенствам талантите си в изкуството на нищо-не-правенето. Let me tell ya 'bout it.

Сутрин ставаш към девет часа едвам едвам, заради раздаразнилите обонянието ти ухания на нещо вкусно. Оказва се, че баба ти е решила да направи от онези т.нар. бухтички, които се превръщат в кошмар за всеки диетолог, когато ги поглъщаш в неимоверни количества и с допълнителни дози мармалад (или мед).

Както и да е размазан от калорийната и вкусова атака е най-вероятно да се отпуснеш пред телевизора, за да гледаш от онези толкова култови сред младежта филмчета от сорта на Телетъбис или както там се казват тия чудовищенца. Лично на мен петнадесет минути са ми предостатъчни за следващата половин година.

И ако излизането навън може да се стори задъжително на някои хора, в моята мързелива неделя всички подобни идеи са обречени да стоят заключени в най-скришното чекмедже на най-прашния таван. Човече, усети ли какъв студ лъха само като открехнеш прозореца?

На времето по MTV сутрин имаше една рубрика Kick Start. Та след подобен на моя неделен кик старт е невъзможно да не се залепиш за компютъра. И понеже повечето нормални хора по това време не изгарят от желание за ICQ разговори, а сърфирането из Мрежата се оказва прекалено активна дейност достигаме до единствено логичния вариант - игри.

Хубаво е игричката да се казва Civilization III и да не ти е писнала прекалено много. Гаранция поне няколко часа ще отлетят в безплодните опити да изобретиш ако не колелото и топлата вода, то поне стоманата и електричеството, да ступаш няколко нагли варварина. В крайна сметка тъпите англичани ти завземат столицата, защото съвсем си забравил, че трябва да я укрепиш и да сложиш няколко танка вътре.

С люти псувни и проклятия срещу всичко английско изпречило се на пътя ти е време за второто кулинарно извращение материализиращо се в комбинацията от нещо като пушено сирене с вградено филе (как са го вкарали там?!), сос за картофи и зеления фасул останал от вчера. Боже как звучи само...

Всички тези процедури довеждат нещата до там, че когато погледнеш часовника с ужас забелязваш, че вече е шест часа. Почивните дни отиват към своя неестесвен завършек. Темплейтите, които трябваше да са готови преди дни все още се крият в една от последните гънки на мозъка без никакво намерение да се появят на монитора.

OK. Писането проваля плана ми за тотално размазване и затова прекратявам незабавно. Май е време да дочета списанието с бяла корица, което захвърлих някъде преди два дена.

Dec 1, 2002 | TrackBack