Свободата, Санчо
Напоследък ми се набива в ушите една фраза, едно мнение. "Ние българите много обичаме да се оплакваме". Вероятно е, защото имаме поводи да се оплакваме. Самият аз се оплаквам често, изливайки (в различни текстове) недоволството си от грозната реалност, в която се намирам.
Случвало ми се е да чувам хора - влезли в ролята на оптимиста, който вижда чашата винаги наполовина пълна - казващи "В България не е зле. Само погледни Албания или Сомалия". И това трябва да ме накара да се чувствам по-добре?
От около час разглеждам списанието Colors и декемврийския му брой посветен на робството. Разглеждам и различни други сайтове, свързани с темата.
"Милиони мъже, жени и деца по света биват принуждавани да водят живот на роби. Макар често тази експлоатация да не се назовава робство, условията и са същите. Хора биват продавани като предмети, принуждавани да работят срещу ниско или никакво заплащане и зависят от благословията на своите 'работодатели'", - пише в сайта на Anti-slavery, най-старата организация за защита на човешките права в света.
Колкото и невероятно тъжно да звучи, в днешно време робството не е нещо, което съществува единствено в книгите от сорта на "Чичотомовата колиба". Милиони човешки същества страдат от съдбата си на роби. Някои дори не го съзнават.
Жертва са хора от различни полове, възрасти, раси. Жертвите са хора поставени по различни поводи и по различно стечение на обстоятелствата в неравностойно положение. Най-често това са слабите физически (жени и деца), необразованите и бедните.
Как можем да различим робството от другите нарушения на човешките права? Робите биват:
- "принуждавани да работят - чрез психически или физически заплахи;
- притежавани или контролирани от "работодател", обичкновено чрез упражняване на психическо или физическо насилие или заплаха за насилие;
- лишавани от човешко достаойнство, използвани като стока или купувани и продавани като "собственост";
- физически ограничавани или с ограничения върху свободата на придвижване."
В момента се сещам за поне една религия, която не признава жената за равна на мъжа и фактическия я поставя в робска зависимост от него. В същата минута се сещам за поне една държава, която ограничава гражданите си по един или друг начин, така че да не могат да се придвижват свободно в или извън границите и. Сещам се и за приятели, които не могат да живет без сутрешното си кафе и цигара (въпреки, че в контекста това звучи цинично)...
И все пак основните видове робство днес (8 декември 2002 година) са:
- дългово робство - засяга най-малко 20 милиона души по света. Под дългово робство попадат хора, които са взели или са били измамени да вземат заем в размер толкова нищожен колкото струва лекарството за болното им дете. За да изплатят дълга те биват принуждавани да работят дълги часове, седем дни в седмицата, 365 дни в годината. Те получават храна и подслон като "заплащане" срещу своя труд, но много от тях никога не изплащат дълга си, който може да бъде предаван от поколение на поколение.
- принудителен труд - засяга хора, които са незаконно наети от правителства, политически паръии или отеделни индивиди и биват заставяни да работят - обикновено под заплахата от насилие или други наказания.
- Най-лошите форми на детски труд - става въпрос за деца, които биват експлоатирани или работят при опасни условия. Десетки милиони деца по света работят на пълен работен ден, биват лишавани от образованието и отдиха, които са от решаващо значение за тяхното лично и обществено развитие.
- Сексуално експлоатиране на деца с комерсиална цел. Деца биват експлоатирани заради комерсиалната си стойност чрез проституиране и порнография. Те често биват отвличани, бити и насилвани, за да отидат на секс пазара.
- Трафик на хора. Включва транспортирането и/или търговията с човешки същества, обикновено жени или деца, с цената на насилие или измама. Често емигриращите жени биват подмамвани и принуждавани да вършат домашна работа или да проституират.
- Ранният или насилственият брак засягат жените и момичетата, които биват омъжвани без да имат избор и биват принуждавани да водят робски живот често придружаван с физическо насилие.
- Традиционно робство - купуването и продажбата на хора. Това често са хора отвлечени от техните домове, наследени или ги дават като подаръци."
Та да се върнем на българите. Ние също сме човешки същества. Не бива да допускаме нито собственото си поробване, нито това на някой друг. Каквото и да значи това.
Или както гласеше онзи надпис на Народната библиотека: "Където няма роби, няма и господари".
Източници:
- Colors Magazine, http://www.benetton.com/colors
- Anti-slavery, http://www.antislavery.org/
- Всеобща декларация за правата на човека, http://www.revolta.com/co-part/children_rights/library/
- CAST, http://www.trafficked-women.org
- Новите форми на робство, http://www.svobodnaevropa.org/aired/elena/2001/hottopics3.html
Dec 8, 2002
