One More Time

Вчера гледах No Man's Land - филм, чиято история се развива по времето на войната в Босна и Херцоговина. Главните действащи лица са сърбин и босненец, които заради стечението на обстоятелствата попадат в един окоп по средата между двете линии на фронта - сръбската и босненската. Те са еднакви - познават едни и същи хора, говорят на един и същи език, използват едни и същи оръжия и дори омразата им един към друг е една и съща - огромна.

В крайна сметка филмът успява по чудесен начин да покаже абсурдността, трагедията, която представлява една война. Щастлив край, разбира се, няма. Няма победители. Всички губят.

Също вчера в центъра на София около 1000 души протестираха срещу намеренията на Съединените американски щати да атакуват Ирак. Протестираха срещу още една глупава война.

Няма значение, че са били пенсионери комунисти, араби и каквито и да било други. Изразявайки активно гражданската си позиция по въпроси, в които са замесени макара и индиректно те карат нещата да се променят. По своя малък начин.

Какво е ме накара да събера на няколко реда впечатления от филм за войната и една акция против войната. Съвсем не е посланието, което те комуникират. Макар то несъмнено само по себе си да е важно.

За пореден път съм впечатлен от медията, от посредника, който предава това съобщение. За пореден път отбелязвам колко добри филми могат да правят съседите от Югославия. За пореден път се възмущавам от безмозъчността на българската журналистика.

Писна ми от война.

Иначе съм добре.

Jan 23, 2003